№ 1101
гр. Плевен, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430104460 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Делото е образувано по молба от С. И. И., чрез ЕАД Е. И., съдебен адрес:
***, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***; цена на иска:
1627,05 лв. Съдът е сезиран с искане да прогласи спрямо Фератум България
ЕООД, нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит N
********** / ***г., като противоречащ на императивни изисквания на Закона
за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна,
като се оспорва искът.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното: Безспорно, е че на 11.03.2024 г.
страните са сключили договор за предоставяне на потребителски кредит
№**********/11.03.2024г. Договорът за потребителски кредит е
недействителен ab initio поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и
ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. Кредиторът е нарушил
изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и не е записал действително
приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент, тъй като
1
уговореният процент от 25,41 % не съответства на записаната лихва от 127,05
лв. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49, 03 %/. Във величината на ПГР като глобален
израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл
е и задължителното тълкуване на СРС, който с Решение от 20 септември 2018
г. по дело С-*** е извел разрешението, че „на непосочването на ГПР в договор
за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство,
в която; договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на
този ГПР, без обаче да предостави необходимите за това изчисляване данни.
В конкретния случай, в процесиия договор за кредит, яснота досежно
обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен е лихвен процент по
заема - 25,41 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПP по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК,
видът, размерът и действието, за което се събират такси и / или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да
изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи,
свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен възнаградителната
лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради
което ответникът не е имал право да формира размер па ГПР от 49, 03 %. ГПР
се определя по точно опредЕ. методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по
силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в прмложение N 1 към
закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между
страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а,
ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на
договорите за потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите,
които го формират, тъй като от него потребителите могат да получат
информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на
действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът
съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го
обслужват. В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че когато
2
договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР поставя
потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере
икономическите последици на поетото от него задължение - така Решение №
16 от 26.05.2021г. по в.гр.д. № 57/ 21г. на ОС- Търговище, Решение № I- 272 от
15.01.2021 г. по в.гр.д. N«2669/ 2020г. на ОС- Бургас, II- ро Гражданско
отделение, първи въззивен състав.
На следващо място, съгласно императивните изисквания на горепосочените
норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за
осигуряване на поръчителство oт Ferratum Bank в полза на кредитодателя.
Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща
търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. I и ал. 2, т. 1 от Закона за
защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-***/10е
прието, че използването на заблуждаващи търговски практики представлява
един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и с.л. от 33П.
Нищожност на сделка, договор, завещание, съдебно решение и други е
засягането му от най-тежък порок, водещ до това, че съответният акт не
поражда правни последици. Нищожността се определя от закона, а не от
волята на страните. Нищожни договори са тези, които противоречат на закона
или го заобикалят, накърняват добрите нрави, имат невъзможен предмет,
липсва съгласие или не е спазена предписана от закона форма, привидните
договори и договорите върху неоткрити наследства.
На основание изложеното, искът следва да бъде уважен. При този изход
на делото, ответникът следва да заплати на ищеца разноските в
производството.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, спрямо Фератум
България ЕООД, нищожността на договор за предоставяне на потребителски
кредит N ********** / ***г., сключен между С. И. И., ЕГН ********** и
Фератум България ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
3
управление: ***; като противоречащ на императивни изисквания на Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Фератум България ЕООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
С. И. И., ЕГН **********, чрез ЕАД Е. И., съдебен адрес: *************,
направените разноски по делото в размер на 150 лв. за възнаграждение
на вещо лице и 65,08 за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4