№ 20
гр. С.З., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Атанас Д. А.
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
в присъствието на прокурора В. К.
като разгледа докладваното от Атанас Д. А. Гражданско дело №
20215500101762 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 336 и сл. от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по искова молба на КР. ИВ. Д. от с.З., обл.С.З. срещу АТ. Д.
АТ. от с.З., обл.С.З., с която е предявен иск за поставяне на ответника под
запрещение.
Ищецът твърди, че ответникът е негов племенник (внук на сестрата на
неговия баща), който страда от параноидна шизофрения, непрекъснато
протичане с прогресиращ дефицит.
Твърди също така, че поради заболяването си ответникът не е в
състояние да се грижи сам за себе си, като до смъртта на майка му (починала
на ***) именно тя е полага грижи за него.
Понастоящем ищецът бил единствения близък на ответника, който
полагал грижи за него, а т.к. последният наследил недвижими имоти,
интересите му следвало да бъдат охранени.
Претендира за уважаване на иска и поставяне на ответника под пълно
запрещение.
В срока за отговор на исковата молба е не постъпил такъв от ответника
1
АТ. Д. АТ..
Окръжна прокуратура – С.З. е заявила становище за допустимост на иска.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник-
адвокат поддържа исковата молба и пледира за уважаване на иска.
Ответникът не изразява становище.
Прокурорът не оспорва иска и пледира за уважаването му.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното с исковата молба в заверен препис удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки изх.№ 735/18.11.2021 г. на Община Р. се
установява, че ищецът КР. ИВ. Д. е чичо на ответнтика А.Д. А..
Видно от заключение от 10.10.2016 г. на „Център за психично здраве“
ЕООД- гр.С.З. при АТ. Д. АТ. се установяват: хипомнезия (значително
снижаване на фиксационната,репродуктивната, зрителната и оперативната
памет; умерено снижение на ретенционната памет); хипопроксексия
(значително снижение); персистираща психотична
(параноидна/халюцинаторно-параноидна) симтоматика; водеща негативна
симптоматика; емоционално-волева промяна от щизофренен тип. Описаните
когнитивни и личностови дефицити значимо затрудняват личностовото и
социално функциониране и са предпоставка за социална дезадаптация.
С ЕР № 3658 от 149 зас./14.10.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ “Проф. д-р
Стоян Киркович” АД – гр.С.З., на АТ. Д. АТ. е призната 80 % трайно
намалена работоспособност за срок от 3 години до 01.10.2022 г., поради
заболяването му от параноидна шизофрения.Непрекъснато протичане с
прогресиращ дефицит.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, което съдът
кредитира изцяло АТ. Д. АТ. страда от заболяване, представляващо форма на
душевна болест – параноидна шизофрения, с непрекъснато протичане и
прогресиращ дефицит. АТ. Д. АТ. не разбира свойството и значението на
постъпките си и не е в състояние да ги ръководи; не е в състояние да се грижи
сам за своите интереси и работи. Според вещото лице заболяването обуславя
пълна невъзможност на АТ. Д. АТ. за самостоятелно вземане на решения и
справяне дори с ежедневните битови проблеми. Ходът на психичното му
2
заболяване е непрекъснато – прогредиентен и не може да се очаква значима
обратимост на сегашното състояние. При наличие на продължаваща
медикаментозна терапия е възможно подобрение в състоянието на АТ. Д. АТ.
до степен да може сам да се грижи за елементарните си ежедневни нужди по
поддръжка на личната хигиена.
От показанията на разпитаният свидетел К.С.К. се установява, че още от
малък АТ. Д. АТ. е бил с увредено в резултат на психично заболяване
здравословно състояние, вследствие на което бил неадекватен. Много пъти
бил ходил на лечение в психиатричната болница в гр.Р., като за последно бил
там през миналата есен. АТ. Д. АТ. не можел да се грижи сам за себе си, като
до миналата есен живял със своята майка, която се грижела за него. През
есента на миналата година майката на ответника починала, поради което
грижата за него поел ищецът. Ответникът не можел да ес оправя сам; не
говорел, не можел да отиде дори до магазина, за да си напазари.
При разпита на ответника по реда на чл.337 , ал.1 от ГПК съдът
констатира, че лицето е ориентирано за собствена личност, но не е
ориентирано за обстановка. През времетраене на разпита АТ. Д. АТ. е
психомоторно възбуден, позицията на тялото му изразява нервно напрежение;
често отпуска и свива юмруци. На зададените му въпроси отговаря
несигурно, често едносрично, след няколкократно запитване на един и същи
въпрос. Мисълта тече бавно, на места е нелогична.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.5, ал.1 от Закона за
лицата и семейството /ЗЛС/, който намира за допустим, т.к е предявен от
лице, на което процесуалният закон в разпоредбата на чл.336, ал.1 от ГПК е
признал правото на иск, предявен е срещу надлежен ответник, и при
наличието на правен интерес за ищеца.
Разгледан по същество съдът приема иска за основателен, т.к намира, че
са налице предпоставките на материалния закон, обуславящи поставянето на
АТ. Д. АТ. под пълно запрещение.
Налице са доказателства за обстоятелствата, че лицето страда от душевна
болест, а именно параноидна шизофрения, довела до когнитивни и
личностови дефицити, възпрепятстващи в пълна степен възможността му да
3
участва самостоятелно в социалния живот, поради което се нуждае изцяло от
чужди грижи и контрол.
С оглед на това съдът приема, че АТ. Д. АТ. е в обективна невъзможност
сам да се грижи за своите работи и да извършва валидни правни действия, т.к.
за осигуряване на ежедневното си съществуване се нуждае от подкрепа и
чужда помощ и не е в състояние да изразява самостоятелно воля, която да е
резултат от нормално протичащ интелектуално-волеви мисловен процес.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен като АТ. Д. АТ. бъде
поставен под пълно запрещение.
По изложените мотиви и на основание чл.339 от ГПК, Старозагорският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл.5, ал.1 от Закон за лицата и семейството АТ.
Д. АТ., ЕГН – **********, роден на *** с адрес: с.З., общ.Р. , обл.С.З., ***
под пълно запрещение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните и на Окръжна прокуратура - С.З. пред Апелативен
съд- Пловдив.
След влизане в сила на решението заверен препис от него да се изпрати
на органа по настойничество и попечителство при Община Р. за учредяване
на настойничество/попечителство над поставеното под запрещение лице.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
4