Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260051 18.03.2021г. гр.Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Г. Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Дарина Петрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. Стоянова
гражданско дело № 1131 по описа за 2020г.
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 ал.1 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК).
Ищецът твърди, че след
направена справка в кредитния регистър по повод искане за отпускане на кредит
установил, че
е налице запис, че е налице един активен кредит в 1 финансова институция за
6249 лв., което ограничавало
правата му да
тегли кредити.След
направени справки установил,
че спрямо него
е имало образувани три изп.дела - ИД 1315/2014г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с
взискател Община Димитровград
прекратено поради изплащане на дълга, ИД № 1254/2009г. с взискател „ЛЕВ ИНС”АД
по описа на ЧСИ Захари Запрянов прекратено поради изплащане на дълга и ИД №
544/2008г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с взискател „ЕОС МАТРИКС”ООД прекратено
поради перемпция.Предвид това, че задължението по това дело още фигурирало в кредитния
регистър и се води, че задължението не е изплатено за него възникнал правен интерес
да предявя иск, с който да установи, че това вземане е погасено по давност
и не го дължи.На
08.10.2008г. в деловодството на ЧСИ Самуил Пеев е входирана молба за образуване
на изп.дело въз основа на ИЛ от 17.06.2008г. по гр.д.№ 580/2008г. срещу него като длъжник и
е образувано ИД № 544/2008г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев за сумата от 3298.33
лв.-главница по договор за потребителски кредит от 20.09.2005г., сумата от
272.71 лв,- договорна лихва за периода от 20.12.2007г. до 28.05.2008г., сумата
от 5,52 лв. - наказателна лихва за периода от 20.12.2007г. до 28.05.2008г,
ведно със законната лихва върху главницата - сумата от 3298.33 лв. считано от
29.05.2008г. до изплащане на вземането, както и 251.53 лв. — разноски.
Взискателят по изп.дело е бил Обединена Българска Банка АД.На 31.01.2011г. е
сключен договор за цесия между „ОББ”АД и „ЕОС МАТРИКС”АД въз основа на който
„ЕОС МАТРИКС”ЕООД е изкупило задължението му към „ОББ”АД, подало е молба с вх.№
1973/12.03.2012г. за конституирането му като взискател по горепосоченото
изп.дело № 544/2008г. и с резолюция е конституирано като взискател по
посоченото изп.дело. Съгласно така сключения договор последната е придобила
вземането срещу него
ведно с всички привилегии и обезпечения в състоянието, в което се намира към
момента на сключването на договора за цесия.По ИД № 544/2008г. не бил получавал
покана за доброволно изпълнение.видно от отбелязването на обратната разписка е
посочено, че пратката не е потърсена от длъжника, което било нередовно
връчване на поканата.До момента на конституирането на „ЕОС Матрикс”ООД не са
извършвани изппълнителни действия, които са от категорията да прекъснат
давността.След конституирането на взискателя „ЕОС МАТРИКС”ООД на с вх.№
5368/03.04.2014г. е подадена молба, с която е поискано налагането на възбрана
върху 1/6 ид.част от недв.имоти, но не е заплатена дължимата държавна такса за
това, поради което и изпълнителното действие не е извършено от ЧСИ.Видно било от отбелязване
на гърба на изп.лист ЧСИ е приел, че на 04.04.2016г. е настъпила перемпция и
делото е прекратено.Самия ЧСИ приема, че последното изп.действие е извършено
именно с молба за налагане на възбрана от 03.04.2014г.На осн. чл. 433 ал.1 т.8
от ГПК поради това, че в продължение на две изтекли години считано от
последното изп.действие 03.04.2014г. - датата на подаване на молбата за
налагане на възбрана/ не са се извършвани каквито и да е било изп.действия,
изп.дело № 544/2008г. е прекратено.Счита, че към настоящия момент вземането на
взискателя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД по издадения изп.лист от 17.06.2008г. е погасено
по давност, поради което и е недължимо.На осн. чл. 117 ал.2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога
пет години.В случая обаче, тъй като вземането е установено със заповед за
изпълнение счита, че не е налице приложение на разпоредбата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, а по отношение на вземането за лихви е относим срока по чл. 111 б.”в” от ЗЗД, а именно 3 години. Давността се прекъсва с подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК поради което и
новата 5 годишна давност е започнала да тече най-късно от датата на влизането й
всила 17.06.2008г. по отношение на главницата и новата 3 годишна давност е
започнала да тече от тази дата по отношение на вземането за лихви. От тази дата
е започнала да тече нова 5 годишна давност, която е изтекла на 17.06.2013г.за
главницата,а за вземането за лихвата е изтекла на 17.06.2011г.Съгласно
постановената съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК / решение № 401 от
18.12.201 Зг., по гр.д.№ 3552/201 Зг. по описа на ВКС/ на осн. чл. 116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение
и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок с всякога пет години,
ако вземането е установено със съдебно решение- 117, ал.2 от ЗЗД, и срок равен
на срока за погасяване на вземането в зависимост от основанието му, ако
вземането е установено с определение. Съгласно т. 10 от ТР 2/201 Зг. на ОСГТК
на ВКС молбата за образуване на изп.дело не прекъсва давността, поради което и
подадената на 08.10.2008г. молба за образуване на ИД № 544/2008г. не е
прекъсната давността. По това ИД не са извършени никакви действия от
категорията на посочените в ТР № 2/201 Зг. на ВКС, които имат характер на
такива, които да прекъснат давността/ не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността: образуването на ИД, изпращането и връчването на ПДИ,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на вл. в сила разпределение и др., а прекъсва давността предприемането
на кое да е изп.действие: насочването на изпълнението чрез налагането на запор
или възбрана, присъединяването на кредита, възлагането на вземане за
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н./. Не прекъсва
давността и частичното изплащане на задължението.Молбата за налагане на
възбрана от 03.04.2014г. е извършена след изтичане на давността за вземането на
17.06.201 Зг.Даже да се приеме, че с тази молба от 03.04.2014г. е прекъсната
давността, то след нея не са извършвани каквито и да е било действия, които да
прекъснат новата давност, която е изтекла на 03.04.2019г. от която най-късна
дата вземането по изп.лист е погасено по давност и недължимо поради това.Именно
поради горното счита, че вземането по издадения ИЛ от 17.06..2008г., установено
с определение въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е погасено по давност на 17.06.201 Зг. Даже и да се приеме, че молбата за
налагане на възбрана от 03,04,2014г. е прекъснала давността то 5 годишната
давност за цялото вземане е изтекла на 03.04.2019г.На осн.т. 10 от ТР № 2/201
Зг. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изп.дело на осн. чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК
настъпва по право като е без значение дали съдебния изпълнител ще постанови акт
за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изп.производство настъпва по право като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. Именно поради това прекратяването на изп.дело е настъпило на
03.04.2016г./ считано 2 години от датата на подаване на молбата за налагането
на възбраната/ тъй като след това по него не са извършвани каквито и да е било
изп.действия.Предвид това, че давността не се прилага служебно за него възникнал правен интерес
да предяви иск
по чл. 439 от ГПК против взискателя по изп.дело и да оспорва чрез иск
изпълнението.
Предвид горното моли съда да установите спрямо
ответника, че не дължи сумите по изп.лист от 17.06.2008г., издаден по
гр.д.№580/2008г. по описа на PC-Димитровград, а
именно сумата от 3298.33 лв.- главница по договор за потребителски кредит от
20.09.2005г., сумата от 272.71 лв.- договорна лихва за периода от 20.12.2007г.
до 28.05.2008г., сумата от 5,52 лв. - наказателна лихва за периода от
20.12.2007г. до 28.05.2008г, ведно със законната лихва върху главницата -
сумата от 3298.33 лв. считано от 29.05.2008г. до изплащане на вземането, както
и 251.53 лв. - разноски поради това, че същите са погасени по давност, както и
да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът е
депозирал такъв, предвид съдържанието на който и на основание чл.
237 ГПК прави признание на иска. Налице били предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК,
поради което разноските следвало да се възложат на ищеца. Следвало да се има
предвид, че института на погасителната давност урежда единствено преклудирането
единствено на възможността на кредитора да търси удовлетворение на претенцията
си по принудителен ред. Това не се отразявало по никакъв начин на валидността и
дължимостта на задължението, което придобива естествен характер и чието
погасяване може да се търси валидно по пътя на доброволното уреждане на
взаимоотношенията между кредитора и кредитополучателя.От 03.04.2014г. ( на
която дата е поискано от взискателя вписване на възбранана върху притежаван от
длъжника имот) не са искани никакви принудителни действия. Дори след прекратяване на изпълнителното дело през 2016г. ответникът ЕОС
МАТРИКС ЕООД не е образувал ново изпълнително дело срещу К.С.Д..Следователно били налице двете предпоставки на чл.78 ал.2 ГПК
-ответникът не е дал повод за завеждане на делото и прави признание на иска, поради
което моли, разноските да се възложат на ищеца.
В
условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че разноските следва да са
в тежест на ответника, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на
правната и фактическа сложност на делото. С настоящия отговор сезира и моля на
основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на
разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже
заплащането им /в това отношение т.1 от Тълкувателно решение №6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК
на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли
съдът на основание чл.237 от ГПК да постанови решение, основаващо се на
признанието на иска от страна на ответника.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Относно допустимостта на иска:
Отрицателния установителен иск е с
правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като същия е процесуално допустим,
предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск,
които предпоставки са налице в настоящия процес.
При този извод на съда за допустимост на исковата претенция,
следва да се разгледа спорното право.
Предявеният в настоящото производство иск е с правно
основание чл.439, вр. чл.124 ал.1 от ГПК.
В депозирания по делото писмен отговор и последващи писмени
становища ответникът признава така предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния си
представител, е направил надлежно искане съдът да постанови решение по реда на
чл.237 ал.1 от ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът
да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си,
като в мотивите си е достатъчно да укаже, че същото е постановено при признание
на иска.
В този смисъл съдът намира, че са
налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на
чл.237 ал.1 от ГПК - ответникът е признал предявения иск по основание и размер,
а ищецът е поискал изрично съдът да се произнесе с решение при признание на
иска. В случая признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а
от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда, поради което
съдът приема, че са спазени изискванията и на разпоредбата на чл.237 ал.3 от ГПК.
По аргумент на нормата на чл.237 ал.2 от ГПК съдът счита за
достатъчно да посочи в решението си, че то се основава на признание на иска,
като не е необходимо да излага мотиви и да изследва въпроса съществува ли
спорното право по същество.
Ето защо предявеният иск с правно
основание чл.439 вр. чл.124 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло, като бъде
признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумите по изп.лист от
17.06.2008г., издаден по гр.д.№580/2008г. по описа на PC-Димитровград, а
именно сумата от 3298.33 лв.- главница по договор за потребителски кредит от
20.09.2005г., сумата от 272.71 лв.- договорна лихва за периода от 20.12.2007г.
до 28.05.2008г., сумата от 5,52 лв. - наказателна лихва за периода от
20.12.2007г. до 28.05.2008г, ведно със законната лихва върху главницата -
сумата от 3298.33 лв. считано от 29.05.2008г. до изплащане на вземането, както
и 251.53 лв. - разноски поради това, че същите са погасени по давност.
По отношение на сторените по делото разноски:
Ответникът възразява, че с оглед заявеното признание на иска
не следва да му се възлагат направените по делото от ищеца разноски, като сочи,
че не е дал повод за завеждане на делото. Това му възражение обаче съдът намира
за неоснователно. Действително съгласно текста на чл.78 ал.2 от ГПК, разноските
не се възлагат върху ответника, ако той не е дал повод за завеждане на делото и
признае иска. Въпреки заявеното признание обаче, настоящият случай не е такъв,
тъй като липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2 от ГПК. С действията си по
образуване на изпълнителното дело и предприемането на изпълнителни действия по
същото, ответникът е дал повод за завеждане на иска и не може да намери
приложение разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК. Напротив, единствената възможност
на ищеца да се защити е била именно чрез предявяването на настоящия иск. Ето
защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
в размер на 282 лева-внесена държавна такса и 1200 лева-заплатен адвокатски
хонорар. Доколкото обаче в случая ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца,
то и същото следва да се разгледа. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава
възможност да се иска на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Редуцирането не може да засегне минимално определения размер по чл. 36 от
Закона за адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 498
лв., с оглед цената на иска. Макар преценката за прекомерност винаги да е
субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за
определянето на действително обосновано по стойност такова /като съдът не е
обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния случай, възнаграждението от 1200
лева е прекомерно. Делото е с ниска
фактическа и правна сложност, ответникът е признал изцяло иска, поради
което следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер, а
именно от 498 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО във връзка с предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на „ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Малинова Долина“, ул.“********“
, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев ***,
че К.С.Д., ЕГН ********** ***, не дължи сумите по изп.лист от 17.06.2008г., издаден по гр.д.№580/2008г. по описа на PC-Димитровград, а
именно сумата от 3298.33 лв.- главница по договор за потребителски кредит от
20.09.2005г., сумата от 272.71 лв.- договорна лихва за периода от 20.12.2007г.
до 28.05.2008г., сумата от 5,52 лв. - наказателна лихва за периода от
20.12.2007г. до 28.05.2008г, ведно със законната лихва върху главницата -
сумата от 3298.33 лв.,
считано от 29.05.2008г. до изплащане на вземането, както и 251.53 лв. -
разноски поради това, че същите са погасени по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.“Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ ,
представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев№4-6, да заплати на К.С.Д.,
ЕГН ********** ***, сумата в размер на 780/седемстотин и осемдесет/ лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на
18.03.2021 г.
Секретар: Д.Петрова