Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1527 22.04.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри
граждански състав, в публично заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 10552 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
********* против М.Н.С., ЕГН: **********, с която са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ
/отм./, във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на **** в 21.00
часа в гр. П., на ул. „Р.“ № *** водачът на л.а. марка и модел „С. К.“ с рег. №
РВ *****– М.С., при извършване на маневра „разминаване“ с Участник № 2, не
оставила достатъчно странично разстояние при стеснен участък на пътя,
вследствие на което ударила лявата част /лява врата и заден калник/ на
правомерно движещия се л. а. „Ф. Ф.“ с рег. № *****, управляван от водача Г. Д.
В. с ЕГН: **********. По описани начин ответната страна предизвикала
настъпването на ПТП с материални щети. За същото бил съставен протокол за ПТП №
******/******* от А. П. – ******, в който бил отразен механизма на настъпване
на ПТП и била констатирана вината на ответната страна. Увреденият л. а. „Ф. Ф.“,
собственост на Д. Г. В. имал валидна застраховка К., обективирана в
застрахователна полица № ******* от ******, със срок на действие до
10.04.2014г.
След като ищецът бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие образувал преписка по щета с №
*************, в рамките на която били събрани доказателства за наличие на
предпоставки за изплащане на обезщетение, като бил определен и неговия
размер. Повредите по л. а. „Ф. Ф.“ били
констатирани с опис по щета от 15.05.2013г. и възлизали след приспадане на
търговската отстъпка в размер на общо 497,34 лева, в това число - нови части и
детайли и ремонтни дейности. По повод
щетата бил съставен и ликвидационен акт по щета, по който бил определен
посочения размер на щета.
Ищецът твърди, че възложил извършването на ремонта на увредения а. на
автосервиз „БВБ“ ООД, като след извършването му а. бил предаден на Г. В. с
приемо – предавателен протокол от 21.06.2013г. и приет от последния без
възражения. За ремонта на автомобила била издадена фактура с № *****/****** за
сумата от 497,34 лева с ДДС, която сума ищецът заплатил на сервиза извършил ремонта
с платежно нареждане от 01.07.2013г. На основание чл. 213 от КЗ с изплащане на
застрахователно обезщетение на застрахования, застрахователят встъпил в правата
на застрахованото лице и имал право на иск срещу причинителя, в случая – М.С.. При
извършена служебна справка ищецът установил, че към датата на настъпване на ПТП
а., управляван от виновния водач нямал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
Ищецът твърди, че изпратил на
ответната страна регресна покана, получена на 11.07.2013г. за възстановяване на
претендираната сума, но в рамките на предоставения срок не постъпило плащане. В
резултат на това ищецът претендира и заплащане на сумата от 1,66 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 21.06.2015г. –
21.06.2018г.
Въз основа на гореизложените
твърдения съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
ответната страна М.Н.С. да му заплати сумата от 499 лева, от които – 497,34
лева, представляваща стойността на заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение по щета с № ************* и сумата от 1,66 лева, представляваща
законна лихва върху главницата, считано от 21.06.2015г. до 21.06.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от
ответната страна М.Н.С. не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище
по иска /съдебните книжа до ответната страна са получени от пълномощника й –
адв. П. на 07.01.2019г./. Същата не се явява и не изпраща процесуален
представител на първото по делото съдебно заседание, не ангажира доказателства и не е направила
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи,
намира за установено следното:
От доказателствата по делото се
установява, че ******** в 21.00 часа в гр. П., на ул. „Р.“ № *** водачът на л.а. марка и модел
„С. К.“ с рег. № РВ *****– М.С., при извършване на маневра „разминаване“ с
Участник № 2, не оставила достатъчно странично разстояние при стеснен участък
на пътя, вследствие на което ударила лявата част /лява врата и заден калник/ на
правомерно движещия се л. а. „Ф. Ф.“ с рег. № *****, управляван от водача Г. Д.
В. с ЕГН: **********. По описани начин ответната страна предизвикала
настъпването на ПТП с материални щети. За същото е съставен протокол за ПТП №
******/******* от А. П. – *******, в който бил отразен механизма на настъпване
на ПТП и била констатирана вината на ответната страна. Увреденият л. а. „Ф. Ф.“,
собственост на Д. Г. В. имал валидна застраховка К., обективирана в
застрахователна полица № ******* от ******, със срок на действие до
10.04.2014г.
След като ищецът бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие образувал преписка по щета с №
*************, в рамките на която били събрани доказателства за наличие на
предпоставки за изплащане на обезщетение, като бил определен и неговия
размер. Повредите по л. а. „Ф. Ф.“ са констатирани с опис по щета от 15.05.2013г.
и възлизат след приспадане на търговската отстъпка в размер на общо 497,34
лева, в това число - нови части и детайли и ремонтни дейности. По повод щетата бил съставен и ликвидационен
акт по щета, по който бил определен посочения размер на щета.
Установява се от доказателствата
по делото, че ищецът възложил
извършването на ремонта на увредения а. на автосервиз „БВБ“ ООД, като
след извършването му а. бил предаден на Г. В. с приемо – предавателен протокол
от 21.06.2013г. и приет от последния без възражения. За ремонта на а. била
издадена фактура с № ******/******* за сумата от 497,34 лева с ДДС, която сума
ищецът заплатил на сервиза извършил ремонта с платежно нареждане от
01.07.2013г. На основание чл. 213 от КЗ с изплащане на застрахователно
обезщетение на застрахования, застрахователят встъпил в правата на
застрахованото лице и имал право на иск срещу причинителя, в случая – М.С.. При
извършена служебна справка ищецът установил, че към датата на настъпване на ПТП
а., управляван от виновния водач нямал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
На ответната страна е изпратена
регресна покана, получена на 11.07.2013г. за възстановяване на претендираната
сума, но в рамките на предоставения срок не е извършено плащане. В резултат на
това ищецът претендира и заплащане на сумата от 1,66 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 21.06.2015г. – 21.06.2018г.
Като писмени доказателства по
делото са приети Удостоверение за актуално състояние, Констативен протокол за
ПТП, Уведомление за щета, Описа на уврежданията по щета, Калкулация по щета,
Ликвидационен акт по щета, Нареждане за групово плащане, Регресни покани,
Свидетелство за регистрация на МПС, Свидетелство за управление на МПС, ведно с
контролен талон и талон за технически преглед, снимков материал и справка за
изчисляване размера на мораторната лихва.
В първото съдебно заседание
ищецът, представляван от пълномощника си, моли за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответната страна. Същата е редовно призована и за първото по
делото заседание, като в изпратеното й съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е
направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца
писмени доказателства, се налага извод, че исковете са вероятно основателни.
В тази връзка съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което исковете следва да бъдат уважени, без решението да се
мотивира по същество.
Предвид горното, предявеният иск
следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително платени- държавна такса за образуване
на делото в размер на 100 лева, депозит за особен представител в размер на 200
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Н.С. с ЕГН: **********,***
да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от *** ****. **** К. Х. Ч. и **** Г. ** К.***, със съдебен адрес
***, Адвокатско дружество „М. и Н.“ сумата от 499 лева /четиристотин деветдесет и девет лева/, от които – 497,34 лева /четиристотин деветдесет и седем лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща стойността на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение по щета с № ************* и сумата от 1,66 лева /един лев и шестдесет и шест
стотинки/, представляваща законна лихва върху главницата, считано от
21.06.2015г. до 21.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Н.С. с ЕГН: **********,*** да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“,
бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от *** ****. **** К. Х. Ч. и **** Г. ** К.***,
със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „М. и Н.“ сумата от общо 660 лева /шестотин и шестдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски, от които – заплатена държавна такса в размер на 100 лева, депозит за особен представител в
размер на 200 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева
Решението не
подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно
чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.