Определение по дело №8611/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 24487
Дата: 23 октомври 2018 г.
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20181100108611
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      

 

София, 23.10.2018г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета  година в състав:                                                              

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

като разгледа материалите по гр.д. № 8611 /18 г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            1. Съдът, като взе предвид исковата молба - сезиран е от ищеца с пряк иск на пострадалия към застрахователя, с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които, според ищеца, са в пряка причинна връзка с катастрофа, виновно предизвикана от процесния автомобил, застрахован по риска Гражданска отговорност при ответника, квалифицира предявения иск по чл. 432 КЗ.

В този случай отговорността на застрахователя е законово нормирана, но източник за възникването й е търговска сделка - договор за застраховка по риска гражданска отговорност. Поради това спорът е търговски и следва да се разгръща според процесуалните правила, предвидени в гл. 32 ГПК.

ИЩЕЦЪТ- М.Ш.О., ЕГН; **********, чрез адв. Н. Н.Д.,***, четвърти полуетаж, офис № 4 твърди, че на 20.03.2018г. в с. Живково, област Шумен, на ул. “Тополите” 15, Г.Ц.Г., с ЕГН: **********, при извършване на маневра - “обратен завой”, губи контрол над управляваното от него ППС - автобус, с peг. № ******, марка “Отойол”, модел “М23.9“, като поради заснежената пътна настилка започва движение на заден ход и превозното средство я притиска в ограда на крайпътен недвижим имот. Посочва, че от така настъпили удар на МПС на нея, в качеството и на пешеходец, са и причинени следните травматични увреждания: травма на мускули и сухожилия на ниво подбедрица и фрактура на средна трета на петната кост на десния долен крайник. Ищцата навежда, че непосредствено след произшествието е хоспитализирана в “УМБАЛ - Шумен” АД, а на същия ден е осъществена и оперативна интервенция, при която е извършен щателен дебридман (почистване) на раната в областта на петата и глезена. Впоследствие раната е промита, а засегнатото “Ахилово сухожилие” е било само частично възстановено. Раната на петата е голяма, с разкъсване на меките тъкани около петната кост, като същата тази рана и частичното разкъсване на “Ахилесовото сухожилие” са причинили трайно затруднение на движението на десния долен крайник за повече от 30 дни. Сочи, че и предстоят серия от хуриргични интервенции, включващи изрязване на част от ходилото, както и поставянето на импланти. Твърди, че към датата на настъпване на ПТП за увреждащото МПС е бил налице валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”, при ответното застрахователно дружество, учредено с полица № BG/08/117003096017 с начална дата на покритие 01.12.2017г. и крайна дата - 30.11.2018г. Предвид изложеното  излага, че на 30.03.2018г. депозирал по извънсъдебен ред застрахователна претенция, ведно с проект на искова молба, констативен протокол за ПТП и медицински документи. На 16.04.2018г. „Д.З.“ АД отговорило с писмо, че е необходимо допълнително да се представят “автотехническата експертиза или заключителен документ след приключване на досъдебното производство”, за да се произнесе по претенцията. Намира, че с изпратеното писмо застрахователното дружество е постановило своеобразен отказ да се произнесе по искането,  поради което  са изпълнени процесуалните предпоставки за допустимост на иск с правно основание чл. 432 КЗ. Моли съдът да осъди ответникът да и заплати обезщетение в размер на 110 000 лв., ведно със законната лихва от датата на постановения отказ да се изплати обезщетение – 16.04.2018 г. до окончателното изплащане.

ОТВЕТНИКЪТ- Д.З. АД, ***, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП, но оспорва иска като недопустим, тъй като не е изпълнено изискването за процесуална допустимост на предявената претенция, предвидено в чл. 498, ал.3 КЗ. Евентуално оспорва същия по основание и размер.  Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП и посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

            2.  По допустимостта на предявения иск:

            От твърденията на страните и представените писмени доказателства се установява безспорно, че на 30.03.2018 г. ищцата е предявила пред застрахователното дружество претенцията си за определяне и изплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди при процесното ПТП.  Същата е придружена с протокол за 496, ал.3, т.1 КЗ. В отговор на искането на 16.04.2018 г. застрахователното дружество е отправило до нея писмо, с което е поискало с оглед установяване на механизма на настъпване на твърдяното застрахователно събитие и причинените при него вреди да се представят допълнителни доказателства, както и да посочи банковата сметка на пострадалата на основание чл. 380 КЗ.

            Ищцата е приела, че посоченото писмо за предоставяне на допълнителни доказателства представлява отказ за изплащане на обезщетение и на 27.06.2018 г. , поради което е и предявила настоящия иск с правно основание чл. 432 КЗ.

            При така установеното настоящият съд намира, че следва да прекрати производството по делото като образувано въз основа на недопустим иск. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно. Изтичането на рекламационния срок е задължителна предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Изведеният извод се потвърждава и от факта, че в разпоредбата на чл. 378, ал. 9 КЗ изрично е уредено, че докато тече този срок, спира да тече давностният срок по чл. 378, ал. 2 КЗ за предявяване на прекия иск по чл. 432 КЗ. (Определение № 165/24.03.2017 г. по ч.т.д. № 306/17 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о).

В настоящия случай е видно, че исковата молба е предявена преди изтичането на срока за произнасяне на застрахователя, т.е. преди възникването на правото на иск в полза на ищцата. Отправеното писмо от страна ответника не съставлява постановен отказ по съществото на претенцията, а е в изпълнение на дадената възможност на застрахователя да изисква допълнителни документи с цел да се установи механизмът на настъпване на процесното ПТП и вида и характера на причинените вреди, за които се търси обезщетение. Тя кореспондира и със задължението на увреденото лице да съдейства на застрахователното дружество за установяване на посочените обстоятелства.  Постановения от застрахователя акт не съставлява и отказ да се разгледа претенцията по  същество, доколкото на основание чл. 496, ал.3, т.1 КЗ при представяне констативен протокол за ПТП застрахователят не може да откаже да разгледа същата. С оглед изложеното исковата молба е подадена в срока за произнасяне на застрахователното дружество по отправената претенция  и преди да е налице окончателно произнасяне от негова страна, поради което на основание чл. 498, ал.3 КЗ същата се явява недопустима. Действително в хода на настоящето производство, към момента на постановяване на това определение, срокът за произнасяне от страна на застрахователя вече е изтекъл, но това обстоятелства не следва да се отчита от съда при преценката на допустимостта на иска по смисъла на чл. 498, ал.3 КЗ в светлината на становището, че по-късното възникване на процесуална предпоставка заздравява предходната й липса, тъй като за допустимостта на процеса е достатъчно наличието и към деня на постановяване на съдебното решение. В тази връзка съдът намира, че, ако се приеме, че с изтичането на срока в рамките на образувано вече производство по иск с правно основание чл. 432 КЗ се санират извършените без право на иск процесуални действия, ще се достигне до обезсмисляне на специално създадената от законодателя поредност на извънсъдебно и съдебно производство и ще се пренебрегне целта на законодателните промени, направени с Кодекса на З.то, в сила от 01.01.2016 г. (да се предотвратят или намалят съдебните производства по този вид спорове, изложена и в Определение № 165/24.03.2017 г. по ч.т.д. № 306/17 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о ). При това положение задължението за първоначално извънсъдебно разглеждане на претенцията за обезщетение от страна на застрахователя ще придобие единствено формално значение и вместо да се развива едно действително извънсъдебно производство за увредените лица ще е достатъчно просто да заявят искането си пред застрахователя и без да изчакват неговото решение, да предявяват направо иска си пред съда, а в рамките на съдебното производство да се разчита на изтичането на законоустановения срок преди постановяване на съдебното решение, което е една реалистична възможност, предвид факта, че същото е значително по формално и продължително. Съответно няма да се намали нито броя на делата от този вид, нито ще се постигне ефекта на бързо получаване на обезщетение в полза на увредените лица чрез въведено задължително извънсъдебно разглеждане на спора.

            При така приетото от съда на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредба  за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

                                                О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от М.Ш.О., ЕГН; **********, чрез адв. Н. Н.Д.,***, четвърти полуетаж, офис № 4 срещу Д.З. АД, *** иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 110 000 лв., претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие ПТП, реализирано на 20.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на постановения отказ да се изплати обезщетение – 16.04.2018 г. до окончателното изплащане като недопустим на основание чл. 498, ал.3 КЗ.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8611 /18 г. по описа на СГС

ОСЪЖДА М.Ш.О., ЕГН ********** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК:********* сумата от 100 лв. на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредба  за заплащане на правната помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването пред Софийски апелативен съд.                                                                                        

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: