Решение по дело №761/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 122, ал. 3, във вр. чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на Н. Л. М., [ЕГН], лишен от свобода в Затвора – Пазарджик, подадена срещу Заповед № Л – 989 от 20.06.2025 год. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на жалбоподателя, на осн. чл. 101, т. 7, във вр. с чл. 102, вр. с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 3 денонощия“. Моли се за отмяната й.

По направеното доказателствено искане за допускане до разпит на тримата свидетели съдът се е произнесъл с определението за насрочване и ги е допуснал. По искане на жалбоподателя са заличени двама от тях и в съдебно заседание е разпитан свидетелят А. С. К., лишен от свобода в Затвора – Пазарджик.

Към жалбата е приложено становище от ответната страна и оспорваната заповед, както и цялата административна преписка.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, като моли за отмяната й.

Ответникът – Началникът на Затвора – Пазарджик, чрез пълномощника юрисконсулт Р., моли за отхвърляне на жалбата. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на материалния закон, лисват процесуални нарушения и дисциплинарното нарушение е доказано с оглед приобщения доказателствен материал по делото.

Административен съд-Пазарджик, VII - състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта и във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

С оспорената Заповед № Л – 989 от 20.06.2025 год. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на Н. Л. М., на осн. чл. 101, т. 7, във вр. с чл. 102, вр. с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 3 денонощия“. Посочено е, че на 10.06.2025 год. оспорващият е нарушил установения ред като при извеждане от лишените от свобода от пето отделение за работа от решетката на шесто отделение, в което е настанен, се е заканил на библиотекаря И. В. Н., лишен от свобода в Затвора – Пазарджик, с думите „Щете заколя и щете излежа“ и че „в този затвор може да си прави каквото иска“. След изричането на тези думи същият е изритал решетката и се е прибрал към спалното си помещение. Заканата е изречена в присъствието на постовите надзиратели, които са възприели думите му. По случая е изготвена докладна записка. Отбелязано е, че това е пореден случай на грубо и агресивно отношение на М. към библиотекаря Н.. Относно допуснатото нарушение М., преди налагане на дисциплинарното наказание, е изслушан от началника на затвора на разпределителна комисия, проведена на 19.06.2025 год. и това е отразено във водения протокол. С действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3 и т. 4, чл. 97, т. 4, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС. Констатирано е, че лишеният от свобода не е самокритичен към извършеното нарушение, наказване многократно до момента, включително и с изолиране в наказателна килия.

Част от представената административна преписка е и Докладна записка № ИВ – 1568 от 11.06.2025 год. на младши инспектор Д. Г. С. – надзирател в затвора – Пазарджик (л. 12 от делото), Протокол № Р – 56 от 19.06.2025 год. за изслушването на Н. Л. М..

От Докладна записка от 19.06.2025 год. на Директора на МЦ при Затвора – Пазарджик, се установява, че за жалбоподателя липсват регистрирани заболявания, противопоказания за изтърпяване на наложеното му наказание.

Представена е и справка за наложените на жалбоподателя наказания в Затвора - Пазарджик, от която е видно, че е наказван многократно – повече от 25 пъти за различни нарушения. Видно е, че три от заповеди за наложените наказания на М. са за грубо и агресивно нарушение, физическа саморазправа с лишения от свобода И. В. Н. – библиотекар.

По делото е разпитан свидетелят А. С. К., лишен от свобода в Затвора – Пазарджик. Съдът не приема гласните показания на свидетеля като относими към спора, предвид разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с оглед противоречието им с приетите писмени доказателства от ответната страна. Свидетелят описва факти и обстоятелства, които са относими към други дати и събития, отново свързани с издаване на заповед от кръга на процесната. Същите следва да се изключат от приобщения доказателствен материал по делото.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС преклузивен срок, пред местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС и в предвидената от закона писмена форма, с изложени фактически и правни основания.

Съдът не констатира нарушение на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание. Спазени са установените в чл. 106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта. Заповедта е издадена в писмена форма и е мотивирана, съобразно чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на заповедта. Следователно оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона форма.

Изпълнено е и задължението, регламентирано в чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС преди налагане на наказанието да бъде изслушан задължително нарушителят, за което по делото е представен Протокол № Р – 56 от 19.06.2025 год. В този смисъл дисциплинарно-наказващият орган преди да наложи дисциплинарното наказание е преценил характера и тежестта на нарушението. С оглед на това, съдът приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната й на това основание.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Приетата от наказващият орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и събраните доказателства в хода на извършване на проверката. Правилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя предвиденото в ЗИНЗС дисциплинарно наказание за извършеното от него дисциплинарно нарушение.

Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В ал. 2 на същата разпоредба са посочени дисциплинарните нарушения, за които се следва наказание. В т. 1 на същата ал. 2 е предвидено, че едно от тях е неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място, а в т. 7 - физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава;

В чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода не могат да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им. А според чл. 97, т. 3 и т. 4 от ЗИНЗС – следва да спазват установените за тях правила и да изпълняват точно нарежданията и заповедите на съответните длъжностни лица.

От анализа на приобщения доказателствен материал безспорно се доказа, че на 10.06.2025 год. лишеният от свобода М. е нарушил установения ред в Затвора – Пазарджик, като при извеждане от лишените от свобода от пето отделение за работа от решетката на шесто отделение, в което е настанен, се е заканил на библиотекаря И. В. Н., лишен от свобода в Затвора – Пазарджик, с думите „Щете заколя и щете излежа“ и че „в този затвор може да си прави каквото иска“. След изричането на тези думи същият е изритал решетката и се е прибрал към спалното си помещение. Заканата е изречена в присъствието на постовите надзиратели, които са възприели думите му. С посоченото действие жалбоподателят е нарушил разпоредбите на ЗИНЗС, поради което деянието му съставлява дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 96, т. 3 и т. 4, чл. 97, т. 4, във вр. с чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС. Установява се, че лицето е извършило вмененото му дисциплинарно нарушение. В неговите обяснения до Началника на Затвора – Пазарджик на 10.06.2025 год. собственоръчно е записал „днес по време на качване от обяд превсувах И. Б. и след това ме извикаха да пиша обяснение, колкото и пъти да бъда наказван заради този Г-н Н. толкова пъти ще го обиждам и псувам“. В този смисъл са и обясненията на И. В. Н., лишен от свобода в Затвора – Пазарджик. В тях е посочил, че на 10.06.2025 год., около 13:00 часа, Н. М. е започнал да го псува на майка, заплашил го е, че ще го смачка от бой, ако го срещне някъде. Описал е, че се е държал много агресивно, а на направената от старшината забележка, той е отвърнал „какво го защитаваш този помияр и боклук“.

При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание наказващия орган е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това. В този смисъл наложеното наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението. От представената от ответника справка се установява, че жалбоподателят е наказван повече от 25 пъти, от които три са за лошо, грубо отношение с лишения от свобода Н., както и физическа саморазправа с него. Разглежданият случай, във връзка с който е издадена процесната заповед, е при ескалирало грубо отношение в закана за посегателство върху живота и здравето на лишения от свобода Н.. Процесното нарушение е извършено умишлено и целенасочено, с пълно съзнание, че е в разрез с установения ред в затвора. Установено е, че лицето добре разбира действията си, като отсъства каквато и да е самоктиричност в тази насока.

Предходните, наложени наказания на М. не са постигнали превенция и превъзпитаване върху поведението на същия. Същите са при системност, както и при пълно осъзнаване на действията, като лицето е заявило, че ще продължи да обижда и псува другия лишен от свобода. Ето защо, законосъобразно и в съответствие с целта на закона, Началникът на Затвора – Пазарджик е наложил предвидено в ЗИНЗС наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 3 денонощия“ на лишения от свобода М..

При определяне на дисциплинарното наказание, ответникът е взел предвид и здравословното състояние на жалбоподателя, като съгласно докладна записка от Директора на Медицинския център към Затвора – Пазарджик за лишения от свобода липсват противопоказния за изтърпяване на наказанието.

По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде потвърдена, като законосъобразна.

С оглед на гореизложеното и чл. 111 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, в името на народа, Административен съд – Пазарджик, VІI-ми състав,

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-989 от 20.06.2025 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на Н. Л. М., [ЕГН], лишен от свобода в Затвора – Пазарджик, на осн. чл. 101, т. 7, във вр. с чл. 102, вр. с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 3 денонощия“.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик, в 14-дневен срок, считано от днес – 30.06.2025 г.

На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.