РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 14.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично
заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при участието на секретар: АНТОАНЕТА
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 208 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд и на основание данните
по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 във вр. с
чл.149 ал.5 от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
В
Административен съд Ловеч е постъпила жалба от С.Б.Б. с ЕГН: **********,
понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян,
против Заповед № 306 от 23.03.2016 г. на Началника на Затвора гр. Ловеч, в
частта по точка XI, с искане да бъде обявена за нищожна. Жалбоподателят твърди,
че процесната заповед в оспорената част е издадена от некомпетентен орган, тъй
като реда за осъществяване на конвойната дейност на лишените от свобода е
определен от акт на висшестоящ орган - Заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на
министъра на правосъдието, поради което иска обявяването й за нищожна.
В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата на
заявеното в нея основание и моли съдът да обяви за нищожна издадената от началника на затвора
заповед в оспорената част. По същество
излага, че редът за конвойната дейност е уреден с висшестоящ административен
акт,
за началника на Затвора Ловеч не е съществувала компетентност да пререши
висшестоящата заповед, което води до нищожност поради липса на компетентност
съгласно т.1 от ТР №2/14.05.1991 г. по гр.дело №2/1991 г. на Общото събрание на
гражданските колегии на Върховен съд. Счита, че съгласно чл.8 от
Устройствения правилник на МП министърът на правосъдието е този, който ще уреди
реда за предаване на ЛС между две места за ЛС. Ако се приеме, че тази
заповед на министъра може да бъде квалифицирана като нормативен акт, то
съгласно чл.2 ал.2 от Закона за нормативните актове тази компетентност не може
да се прехвърля. Счита, че изложеното води до
отменителното основание по чл.146 т.1 от АПК или липса на компетентност.
Навежда доводи, че липсват правни основания за възможност заповедта в оспорената
част да
бъде издадена. Според жалбоподателят посоченото като правно
основание чл.15 от ЗИНЗС, води до
задължение на началника не да извършва първотворческа дейност, а да се
съобразява с вече издадената. Излага, че е посочено, че тази заповед се
издава, за да урегулира неуредените случаи и отношения при изпълнение на
наказанието, но случаят с конвоирането е бил уреден много преди да се
издаде тази заповед и в ЗИНЗС е записано, че не началникът на затвора, а именно
ЗИНЗС е този, който ще уреди отношенията при изпълнение на наказанията. Счита,
че липсата
на реални правни основания е несъответствие с чл.59 ал.2 т.4 от АПК -
неспазване на установената форма. Сочи, че няма и
разпоредителна част в Раздел 11 кой трябва да изпълни контрола върху ЛС, в отклонение на чл.59 ал.2 т.5
от АПК. Не е проведена и процедурата по чл.65 - чл.74 от АПК, тъй като
заповедта е общ, а не ИАА.
В съдебно
заседание ответника - Началника на
Затвора Ловеч, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище, че жалбата е недопустима, тъй като Заповед №
306/22.03.2016г. на началника на затвора в гр. Ловеч е вътрешноведомствен акт, изрично изключен от
обхвата на АПК по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от кодекса, с който се създават
вътрешноорганизационни правила, поражда права и задължения за служителите в
администрацията на затвора, не засяга права, свободи или законни интереси на
лишените от свобода. Оспорената заповед не притежава белезите нито на
индивидуален, нито на общ административен акт, поради което не подлежи на
съдебен контрол.
Въведеният с жалбата предмет на съдебен контрол е Заповед № 306 от 23.03.2016 г. на Началника на Затвора гр. Ловеч, в
частта по точка XI.
Соченият от жалбоподателят, като уреждащ реда за осъществяване на конвойната дейност на
лишените от свобода акт на висшестоящ орган, а именно
Заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието, видно от посочените дати на
издаване е издаден около една година след оспорената на Началника на затвора
Ловеч такава. По
правната си същност Заповед № 306/22.03.2016г. на началника на
затвора в гр. Ловеч не е общ административен акт и при издаването й не е
провеждано производство по чл.65 - чл.74 от АПК.
Според изисканата административна преписка,
оспорената Заповед е с посочено Съдържание: Определяне
на правила за вътрешния ред: в корпуса на затвора Ловеч и ЗОЗТ „Атлант”-Троян.
Със същата, на основание чл.15, ал.1, т.т. 1, 3, 4 и 8
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС) и чл. 46, ал. ал.1 и 2 от Закона
за нормативните актове, Началника на затвора Ловеч, определя правила за вътрешния ред в корпуса на
затвора и на ЗОЗТ Атлант-Троян, за
подобряване на организацията и урегулиране на неуредени
случаи и отношения при изпълнението на наказанието лишаване
от свобода в затвора. Като с оспорената точка
XI от процесната Заповед № 306 от 23.03.2016 г. на Началника
на Затвора гр. Ловеч, наименована „Изпращане на лишени от свобода по делегация за явяване по
дела и за процесуално-следствени действия по искане на съдебната инстанция или
орган на съдебното производство”, началника на затвора регламентира в 4 точки
изброените в тях багаж, лични дрехи и вещи при конвоиране на лишени от свобода
лица. Разпоредено е препис от заповедтта да се доведе до знанието на служителите
в затвора за сведение и изпълнение.
Като извърши преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и приложимия закон настоящият съдебен
състав приема, че депозираната жалба е
процесуално недопустима за разглеждане поради липса на годен за оспорване
административен акт
и правен интерес от търсената правна защита - чл.159 т.1 и т.4 от АПК, по следните съображения:
Обжалваната заповед не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 АПК и затова не подлежи на контрол за законосъобразност по административен и
съдебен ред. Издадена е в изпълнение на разпоредбите в нормативните актове,
регламентиращи дейноста на затворническата администрация по изпълнение на наказанието лишаване от
свобода.
По същността си представлява вътрешнослужебен акт по
осъществяване организацията на настаняване в местата за лишаване от свобода, в
изпълнение законовите изисквания на разпоредбите на чл.15 ал.1 т.т.1, 3, 4 и 8 от ЗИНЗС и чл.46 ал.1 и 2 от Закона за нормативните актове, послужили като правно
основание за издаването й.
Доколкото реда за осъществяване на конвойната дейност
на лишените от свобода е определен, както твърди жалбоподателят от акт на висшестоящ орган, със Заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на
правосъдието, към
момента на издаване на процесната заповед на дата 22.03.2016г., този ред е бил
определен при условията на чл.46 ал.1 и ал.2 от ЗНА.
С чл.15 ал.1 т.1 т.3 т.4 и т.8 от ЗИНЗС, законодателят е възложил на началникът на затвора: да анализира и оценява резултатите от отделните
направления на дейност в затвора и предприема мерки за подобряване и
усъвършенстване на работата; да организира, ръководи,
планира, контролира и отговаря за работата на служителите, разрешава отпуски и
командирова служители в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и
налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т.
1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда; да отговаря за спазването на законността в затвора и да изпълнява функциите, възложени му с този закон или със
заповед на министъра на правосъдието или на главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”.
Анализа на сочените норми и
предвид съдържанието на процесната заповед в оспорената част, обославят извода
че има организационен характер, с нея се създават вътрешноорганизационни правила, поражда права
и задължения за служителите в администрацията на затвора, не засяга права,
свободи или законни интереси на лишените от свобода. В контекста на това, с оглед целите за които е издадена
оспорената заповед и кръга на задължените с нея адресати, за жалбоподателят липсва правен интерес,
който правен интерес е абсолютна положителна предпоставка и се явява
отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно административно
производство. Става въпрос за правоотношение, което се развива
между правни субекти в служебен акт, т.нар. в правната теория и в съдебната
практика вътрешнослужебни актове
по смисъла на чл. 2 ал.2 т.3 АПК, които не
подлежат на контрол за законосъобразност по
административен и съдебен ред.
Правният интерес на оспорващият следва да е правомерен, личен и обоснован с конкретно
твърдяно, настъпило или предстоящо засягане на права или законни интереси, каквото в случая липсва. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от
16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСК на ВАС изрично разяснява, че
процесуалноправният интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимост на обжалването следва да е личен, пряк и непосредствен.
В съдебната практика се приема, че наличието на правен
интерес е обусловено от негативното засягане от акта, когато той непосредствено
нарушава или засяга права, свободи и законни интереси на лицето. Интересът
следва да е пряк: с отмяната на акта да бъде отстранено негативното засягане,
личен - в защита на лични субективни права и интереси и непосредствен -
съдебното оспорване е единственият път за защита на лицето и при евентуална
отмяна на акта в резултат на оспорването ще бъдат защитени интересите на
засегнатото лице, доколкото самият акт изменя, отменя или ограничава правата
му. В конкретния случай, такъв пряк и личен интерес не се установява да е налице. Само по себе си заявеното обстоятелство, че оспорващият
е лишен от свобода не сочи на такъв.
По
разбирането на настоящият състав разпореденото с оспорената точка от процесната Заповед се преценява при оценка законосъобразността на всяко
основано на тях действие, при съобразяване нормите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС в производствата по оспорване
индивидуалните административни актове по повод изпращане на лишени от свобода по делегация за
явяване по дела и за процесуално-следствени действия по искане на съдебна
инстанция или орган на съдебното производство.
Всичко изложено,
съобразено с фактите по делото, дава основание да се приеме, че жалбата е
процесуално недопустима, поради което в съответствие с материалния закон и с
процесуалните правила следва следва да се остави без разглеждане, а производството по делото прекрати, като настоящето
решение има характер на определение по чл.229 ал.1 т.1 от АПК и може да бъде обжалвано пред ВАС на РБ в 7-мо дневен срок
от съобщението до страните.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.159 т.1
и т.4 от АПК, Ловешкият административен съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Б.Б. с ЕГН: **********,
понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян,
против Заповед № 306 от 23.03.2016 г. на Началника на Затвора гр. Ловеч, в
частта по точка XI, с искане да бъде обявена за нищожна.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето адм.д. № 208 по описа за 2019 година на Административен съд Ловеч.
Решението има характер на определение по чл.229 ал.1
т.1 от АПК и подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-мо дневен срок от
съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: