Решение по дело №26/2020 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

 12.10.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2020                    Град В.П.В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – В.П.             трети  състав

На 05 (пети) октомври                                                                 Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 26 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

            В исковата си молба, ищецът С.А.М. твърди, че с ответницата А.А.М. сключили граждански брак на 15.10.2011 г. От брака си имали родено едно дете – Е., родена на *** година. След сключване на брака заживяли в дома на родителите на ищеца в с. М., обл. Ш.. Ответницата, обаче, предпочитала да полага труд в чужбина, като постепенно престоите й там се удължавали. През м. октомври 2019 г. същата признала на ищеца, че има извънбрачна връзка и напуснала семейното жилище. С. М. се опитал да разговаря с нея, но тя била непреклонна. Оттогава грижите по отглеждането и възпитанието на детето били изцяло поети от ищеца. Моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата; да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Е.; да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето; ответницата да бъде осъдена да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на влизане в сила на решението; ответницата да запази фамилното име – М.; както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният й особен представител подава отговор на исковата молба. Същият не взема категорично становище по предявения иск. В съдебно заседание излага, че действително бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Не възразява родителските права по отношение на детето да се предоставят на бащата, като ответницата бъде осъдена да плаща издръжка. Единственият спорен въпрос, според, особения представител е за вината за разстройството на брака, като счита, че и двамата съпрузи имат вина.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 15.10.2011 г., когато с акт № 38/15.10.2011 г., съст. от длъжностното лице по гражданското състояние в Община В.П.сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете – Е., родена на *** г. (според удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 239/28.02.2012 г., съст. от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Ш.). Съдът констатира от трудов договор № 667/30.09.2019 г., че С.М. полага труд по трудово правоотношение с „Темакс България“ ЕООД, като уговореното основно трудово възнаграждение възлиза на 560 лв. месечно, както и 0,6% за всяка година трудов стаж.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели Е.Х.(майка на ищеца) и С.Ш.(в родство от четвърта степен по съребрена линия с ищеца) излагат, че след сключване на брака страните заживяли в къща, собственост на родителите на ищеца, находяща се в с. М., обл. Ш.. Първоначално отношенията им се развивали добре, съпрузите периодично пребивавали във Федерална република Германия, за да полагат труд. Между тях възниквали противоречия в рамките на нормалното. Преди около три години, обаче, ответницата постепенно занемарила домакинските си задължения, като постоянно общувала с някой чрез социалните мрежи, като не споделяла с кого. Ищецът споделил с роднините си, че установил, че А. М. общува чрез интернет с мъж на име М., като му признала, че има извънбрачна връзка с него. Ищецът натоварил багажа на съпругата си и я откарал в гр. В.П.в дома на нейните родители. Няколко дни по-късно ответницата напуснала страната и се установила във Федерална република Германия, като напълно се дезинтересирала от семейството си. Ищецът няколкократно правил опити да възстанови отношенията със съпругата си, но безуспешно. Оттогава, единствено той, подпомаган от своите родители полагал грижите по отглеждането и възпитанието на детето. А.М. не поддържала никакви контакти с Е., като единствено през м. януари се завърнала за няколко дни и се видяла с детето за минути.

            По делото, като свидетели са разпитани и Ф.А. (майка на ответницата) и А.А. (баща на ответницата), които сочат, че първоначално съпрузите живели добре, но постепенно ищецът започнал да нанася побои над съпругата си. През 2018 г. С.М. докарал дъщеря им в дома им и я оставил там, като не обяснил защо. Тя се опитала да се види с детето си, но не била допусната и напуснала пределите на страната, като се установила на неизвестно за свидетелите място във Федерална република Германия. За ответницата било невъзможно да осъществява контакти с детето си, защото телефонния й номер бил блокиран от ищеца. 

            Предвид установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между тях от преди около две години. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

            Относно вината за разстройството на брака: пълното игнориране на съпружеските задължения за осигуряване благополучието на семейството и грижи за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на детето от страна на ответницата, са довели до разстройството на брака. В тази насока, съдът не кредитира изложеното от свидетелите Ф. и А. Ахмедови за упражняван от страна на ищеца физически тормоз над съпругата му. Същите не са подкрепени от други доказателства, а свидетелите са заинтересовани от изхода на делото. Съдът счита, че не се събраха достатъчно преки доказателства за наличието на извънбрачна връзка на ответницата с лице на име М.. Поведението на С.М. не следва да се третира като укоримо, тъй като се установи, че същият няколкократно правил опити за възстановяване на семейната връзка. Поведението на А.М., обаче, изразяващо се пълно дезинтересиране от семейството продължава вече повече от две години и половина. С оглед гореизложеното съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има изключително ответницата.

            Досежно родителските права: страните имат родено от брака си едно, ненавършило пълнолетие дете – Е., понастоящем на 8 години. Доказа се по делото, че след настъпилата раздяла между родителите, детето останало да живее при своя баща, който бил подпомаган активно от роднините си за непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание. Ответницата нито осъществявала контакти с детето, нито плащала издръжка на Е.. Претенции за упражняването на родителските права по отношение на детето предявява единствено ищеца.

            В служебно изискания социален доклад се сочи, че С.М. и детето обитават къща, собственост на неговите родители, находяща се в с. М., обл. Ш.. В нея били осигурени много добри битови условия за отглеждането на детето, което редовно посещавало учебни занятия в съседното село Драгоево. С. М. полагал труд като шофьор на камион и получавал трудово възнаграждение в размер на около 1300-1400 лв. Същият бил подпомаган от своите  родители при отглеждането на детето. Контактите на Е. с майка й не били ограничени, но последната трайно пребивавала в чужбина и последното й завръщане в страната било през месец януари 2020 година.

            Предвид всичко гореизложено и факта, че вина за разстройството на брака има изцяло ответницата, както и поради установеното конкретно нейно противобрачно поведение, и съобразно задължителните указания на ВКС на РБ (дадени с ПП № 1/74 г.), съдът намира, че родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на ищеца – С.М..

            С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че на ответницата следва да бъде определен режим на лични контакти с детето Е. всяка първа седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя (с преспиване), както и двадесет дни през лятото, когато ищецът не е в платен годишен отпуск.

            По отношение издръжката на детето: ищецът претендира такава в размер на 200,00 лв. месечно. Установи се, че същият получава месечно трудово възнаграждение в размер на около 1300 лева. Ответницата не представя доказателства за получаваните от нея доходи, като единствено се доказа, че полага труд в разсадник във ФРГ. Същата, обаче, е в трудоспособна възраст, не са налице доказателства за намалена работоспособност. Ето защо, съдът приема, че А.М. може да реализира месечен доход, равняващ се на минималната работна заплата, установена за страната, в която полага труд. Не се събраха доказателства за наличието на алиментни задължения на страните към други ненавършили пълнолетие деца. Издръжката за детето следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, платима до пето число на месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Преценявайки потребностите на детето, обусловени от възрастта му и материалните възможности на неговите родители, съдът определя необходима обща месечна издръжка за детето Е. в размер на 320 лв., от които майката следва да заплаща по 200 лв. месечно. Останалата част от сумата, до пълния размер следва да се поеме от бащата, който ще полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.

            Относно ползването на семейното жилище: по делото бе установено, че то представлявало къща, находяща се в с. М., обл. Ш., ул. „А.М.” № 27 и е собственост на родителите на ищеца. Доказа се по делото, че ответницата го е напуснала, като се обитава от ищеца и детето. Предвид изложеното, съдът счита, че семейното жилище следва да се предостави за ползване на ищеца, като се констатира, че ответницата го е напуснала.

            Ответницата А.А.М. следва да запази фамилното име – М..

            По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която предвид вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи върху ответницата като виновен съпруг.

            Ответницата следва да заплати държавна такса и върху размера на определената издръжка, в размер на 288,00 лева.

            Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и направените от бюджета на съдебната власт разноски в размер на 20,00 лв., представляващи платени възнаграждения на свидетели.

            На осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 925,00 лева.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 15.10.2011 г., с акт № 38 от 15.10.2011 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община В.П.между С.А.М. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.Т. ***, кантора 23 и А.А.М. с ЕГН **********,***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има А.А.М..

            А.А.М. ЗАПАЗВА фамилното име – М..

            ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете Е.С.А. с ЕГН ********** на С.А.М., като определя режим на лични отношения на майката А.А.М. с детето Е. всяка първа седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя (с преспиване), както и двадесет дни през лятото, когато ищецът не е в платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА А.А.М. ДА ЗАПЛАЩА на детето си  Е.С.А., чрез неговия родител и законен представител С.А.М., ИЗДРЪЖКА в размер на 200,00 (двеста) лева МЕСЕЧНО, считано от 22.01.2020 г., по банкова сметка ***, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, платима до пето число на месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

            ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – къща, находяща се в с. М., обл. Ш., ул. „А.М.” № 27 – собственост на родителите на С.А.М., на С.А.М., като КОНСТАТИРА, че А.А.М. го е напуснала.

            ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лева.

            На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА А.А.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС сума в размер на 40,00 (четиридесет) лв., представляваща държавната такса при решаване на делото.

            ОСЪЖДА А.А.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС сума в размер на 288,00 (двеста осемдесет и осем) лева, представляваща държавна такса върху размера на определената издръжка.

            ОСЪЖДА А.А.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС сума в размер на 20,00 (двадесет) лева, представляваща разноски по делото.

            На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА А.А.М. да заплати на С.А.М. направените разноски по делото в размер на 925,00 лева.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Ш..

 

 

                 Районен съдия: