Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.09.2019
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д.
№ 11506/2019 г., установи от
фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано по жалба на Г.Ф.срещу Постановление
от 23.07.2019 година по изп.дело № 20198490400433 на ЧСИ рег. № 849, В ЧАСТТА,
в която е постановен отказ по искането на жалбоподателя за намаляване на
определеното като разноски в изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателя за разликата от 1221,09 лева до размер от 200 лева,
намира и че следва да бъдат намелени и разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с
оглед броя и вида на извършените от адвоката действия в изпълнителното
производство, правната и фактическа сложност.
Взискателят
не изразява становище по жалбата.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е по същество неоснователна.
Жалбата
е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител.
По
същество жалбата е основателна.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима, по същество същата е основателна.
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя,
представляван от адвокат, при уговорено и заплатено възнаграждение от 2030 лева.
С молбата за образуване на изпълнителното производство молителят е посочил и начин
на изпълнение по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК. Преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение и в деня на получаване на поканата, длъжникът е заплатил
присъдената по изпълнителен лист сума в цялост.
При
тези факти се установява, че единствените действия, извършени от процесуалния
представител на взискателя, са свързани с образуване на изпълнителното
производство, като посочването на способа на изпълнение е реквизит на молбите
по чл. 426 ГПК. Тоест, се дължат разноски за адвокат, определени при условията
на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно – 200 лв. Или, извън оказване на
правната помощ за образуване на изпълнителното дело /в случая – подаване на
молбата за образуване/, не са извършени други действия във връзка с
изпълнителното производство.
Заплащането
на възнаграждение в по-голям размер се явява прекомерно по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено в
обжалваната част и възнаграждението за адвокат намалено до размера от 200 лева
без ДДС.
Основателна,
съответно, се явява жалбата и по отношение на размера на дължимата по чл. 26 от
Тарифата окончателна такса /дължима авансово, съгласно чл. 80 ЗЧСИ/, която
изчислена при размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева е в размер от 3893,10
лева /при материален интерес от 50606,25 лева – 3220 лева плюс 4% върху 606,25
лева и плюс 20 % ДДС/.
Само разноските,
сторени в съдебното производство по обжалване на постановлението са дължими на
жалбоподателя - за ДТ от 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 50 лева и следва да му се присъдят.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на Г.Ф. Постановление от 23.07.2019 година по изп.дело № 20198490400433 на ЧСИ
рег. № 849, В ЧАСТТА, в която е постановен отказ по искането на жалбоподателя
за намаляване на определеното като разноски в изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя за разликата от 200 лева до 1221,09
лева, както и в частта, в която е отказано намаляване на размера на дължимата
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата от 3893,10 лева до 3942,11 лева и вместо това НАМАЛЯВА дължимите
разноски за адвокат - до размер от 200 лева и дължимата такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство - до размер от 3893,10 лева с ДДС.
ОСЪЖДА Д.Х.Г., ЕГН:
********** да заплати на Г.Ф.сумата от 75 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението
е окончателно.