№ 21
гр. ***, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. ЙорД.
Членове:Валентина П. Димитрова
А. Д. Х.
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от А. Д. Х. Въззивно гражданско дело №
20223300500314 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 135 от 26.09.2022 г. по гр.д. 20223320100030 по описа за
2022 година на РС – К., съдът е постановил, че:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Х. Б., ЕГН ********** с адрес в гр. ***,
съд. адрес в гр. ***, чрез адв. Ю. Д., АК – В., срещу Д. С. Б., ЕГН **********
от гр. ***, с рег.пост./наст.адрес в гр. ***, със съдебен адрес в гр. В., ул. ***,
чрез адв. И. В., АК-В., иск за установяване, че недвижимият имот, придобит
по време на гражданския им брак – на *** г., в гр. К., с НА за продажба на
недвижим имот № 19, том VII, рег. № 05513, н.дело № 853/ 2016 г. на
нотариус С. С., вписана в НК с № 004, вписан в СВ при РС – К. с вх. № 2797/
*** г., Акт № 11, том X, дело № 1839, ст. 39343, 39344, представляващ ПИ с
идентификатор 40422.504.338 по КККР, находящ се в строителните
граници на град К., на ул. ***, с площ от 1 024 кв.м., с предназначение за
жилищно строителство, заедно с построената в същия поземлен имот
Сграда с идентификатор № 40422.504.338.1, със застроена площ 111 кв.м., с
предназначение жилищна сграда, с адм. адрес в гр. К., обл. ***, ул. ***, е
изключителна собственост на Г. Х. Б., ЕГН ********** на основание чл. 23
от СК, тъй като е придобит изцяло, или в условията на евентуалност за 95
% от правото на собственост, с лични средства, дарени й от майка й, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г. Х. Б., ЕГН **********
1
от гр. В., да заплати на Д. С. Б., ЕГН ********** от гр. В., за разноски по
делото сумата 830.00 (осемстотин и тридесет) лева.
Недоволен от това решение, останал жалбоподателят - ищец Г. Х. Б.,
която го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Ю. А. Д. от АК - В.. Намира
решението за неправилно, необосновано, незаконосъобразно, поради
нарушение, както на материалния така на процесуалния закон, включително
неправилно преценка на събраните доказателства. Прави искане решението
да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, а при условие на евентуалност, ако няма
основание за връщане на делото, се моли вместо обжалваното решение да се
постанови друго, с което исковите претенции бъдат изцяло уважение. Излага
подробни съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - Д. С. Б.,
чрез пълномощника си адвокат И. А. В. от АК – В., депозира отговор на
жалбата. Намира същата за неоснователна и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено. Излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивницата не се явява. Явява се пълномощникът й адвокат Ю. А. Д. от АК
– В., която поддържа въззивната жалба, излага подробни съображения и
претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемият не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат И. А. В. от АК
– В., която поддържа отговора на въззивната жалбата, излага подробни
съображения и претендира разноски.
***ският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанциония съд. За пълнота и във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
2
Съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 3 СК вещните права, придобити от
съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо и на двамата съпрузи. Съвместният принос се предполага до доказване
на противното. Следователно установеният принцип в СК за общност на
вещните права, придобити през време на брака, е съвместният принос. Ако
единият от съпрузите няма принос в придобиването, съответните вещни
права не са станали общи, а принадлежат на съпруга, който ги е придобил. С
оглед установената презумпция за съвместен принос на доказване подлежи
дали при придобиване собствеността върху конкретния недвижим имот са
вложени лични средства на единия съпруг. Принципът, изразен и в двете
алинеите на чл. 23 СК е, че придобитото имущество през време на брака има
правното положение на средствата, които са разходвани за придобиването.
Ако е придобито с лични средства, то е лично, а ако е придобито отчасти с
лични средства, то става отчасти лично имущество, отчасти общо на
съпрузите. Така установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен
принос е оборима, като в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че имотът е придобит с негови лични средства по
правилата на ГПК, като установи наличието на пълна или частична
трансформация на лично имущество по категоричен начин. За да се признае
пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на
придобит по време на брака на страните недвижим имот, и да се уважи иск по
чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, в тежест на ищеца-бивш съпруг е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните факти: 1. придобивната
стойност на имота; 2. размера на вложените средства, които имат личен
произход по смисъла на чл. 22 СК; 3. влагането на тези средства за
придобиване на имуществото. Обстоятелството, че договорът за покупко-
продажба е сключен само на името на единия съпруг, не доказва
придобиването на имота с негови лични средства, и не опровергава
презумпцията за съвместен принос. Вж. Решение № 35 от 13.07.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1783/2020 г., I г. о., ГК.
В случая съдът намира, че такова пълно и главно доказване не е
проведено.
С предявения иск с правно основание чл. 23 СК се цели установяване,
че съответната част от дадена вещ не е имуществена общност на съпрузите, а
е индивидуална собственост на някой от тях. При твърдяна частична
трансформация размерът на съответната част от придобитото, претендирано
като лично притежание се измерва като съотношение на тази сума към
покупната цена, изразено било в проценти, било в идеални части или в
дробни числа (в този смисъл - Решение № 1052 от 27.10.2008 г. на ВКС по гр.
д. № 3157/2007 г., 4-то г. о, Решение № 910 от 17.10.2008 г. на ВКС по гр. д.
№ 3040/2007 г., 1-во г. о., Решение № 751 от 19.02.2004 г. на ВКС по гр. д. №
265/2003 г., 1-во г. о., Решение № 964 от 17.10.2008 г. на ВКС по гр. д. №
3000/2007 г., 1-во г. о.).
При твърдение за трансформация, в тежест на заявилият тази
3
претенция е да докаже извънбрачният произход на вложените средства при
закупуване на процесното имущество по време на брака. За да се установи
трансформация е необходимо да се докаже еквивалентност между
придобивната цена и вложените средства с извънбрачен произход. По този
спор е ирелевантен приноса по чл. 21 СК, тъй като трансформацията се
основава на влагане на лични средства, т. е. такива, които са от преди брака,
или получени по дарение, или наследство, респективно от продажбата на
имущество, което е било лично на това основание. Трансформацията
изключва приноса по чл. 21 СК по определение. Така и Определение № 50516
от 5.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2693/2022 г., I г. о., ГК.
По възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд в
нарушение на чл. 142, ал.2 ГПК /в тогава действащата редакция ДВ, бр. 59
от 2007 г./ е дал ход на делото в о.с.з. на 08.06.2022г., в което са разпитани
свидетелите К. М. Б.а /продавач на процесния имот/ и И. В. Б. /съпруг на
продавача/, в отсъствието на ищеца и пълномощникът му, въпреки, че с
молба с вх. № 1539/07.06.2022г. ищецът поискал отлагане, тъй като
пълномощникът му е в „служебен отпуск“, а самият ищец е в чужбина
поради което не са могли да се явят. Ето защо, се моли за отмяна на
решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане в друг състав.
В провелото се о.с.з. от 08.06.2022г. /л. 93-97 РС/,
пъровоинстанционният съд е дал ход на делото, на осн. чл. 146 ГПК е обявил
е за окончателен проекта на доклада по чл. 140, ал. 3, изр.2 ГПК, както и е
разпитал явилите се призовани /а не доведени от насрещната страна, както
неправилно сочи жалбоподателя - л. 54, 81-82 РС/ свидетели К. М. Б.а
/продавач на процесния имот/ и И. В. Б. /съпруг на продавача/ - л. 93-97 РС.
Действително предишния ден – 07.06.2022г., пълномощникът на ищеца е
депозирал по ел. поща молба с вх. № 1559 от 07.06.2022г., с която поискал
това заседание да се отложи, тъй като пълномощникът от 06.06.2022г. до
10.06.2022г. е в „служебен отпуск“, а самият ищец пребивава в Р А., поради
което също е възпрепятстван да се яви. Към молба е приложена и Служебна
бележка от Съвета на Варненска адвокатска колегия, издадена на
06.06.2022г., в която е посочено, че пълномощникът е депозирал пред САК-В.
молба, в която е заявил, че ще ползва отпуск от 06.06.2022г. до 10.06.2022г.
Приложено е и Приложение II Удостоверение по чл. 39 във връзка с Решения
по дела за родителска отговорност, както и документи на чужд език, които
обаче на са придружени с точен превод на български, заверен от страната,
съгласно изискването на чл. 185 ГПК.
За да остави без уважение молбата за отлагане на делото,
първоинстанционният съд приел, че липсват доказателства за това, че
страната – ищец, не може да се яви поради препятствие, което страната не
може да отстрани, съгласно чл. 142, ал.2 /в тогава действащата редакция –
преди изм., обн. в ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 2.02.2023 г./ ГПК.
Настоящия състав споделя този извод на първата инстанция. Действително,
4
по делото са били приложени актове на съдилища в Р А., от които е видно, че
ищецът живее в Р А., но същите са от периода 2017-2018г. Липсват
доказателства, че към момента на о.с.з. от 08.06.2022г. ищецът все още живее
в чужбина. Приложеното към молбата за отлагане Приложение II
Удостоверение по чл. 39 във връзка с Решения по дела за родителска
отговорност е издадено на 21.01.2022г., но касае решение на съд в А. от дата
25.08.2017г. Другият документ приложен към молбата е на чужд език, не е
придружени с точен превод на български, заверен от страната, съгласно
изискването на чл. 185 ГПК, а и същият е от дата 25.08.2017г. Ето защо,
настоящия състав намира за недоказано възражението на жалбоподателя, че
не е могъл да се яви в о.с.з. на 08.06.2022г., поради препятствие, което не е
могъл да отстрани.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че нормата на чл. 271
ГПК, която е пределно ясна в смисъл, че при неправилно първоинстанционно
решение /каквото е решението, постановено от първоинстанционния съд при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, включително
нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК/ въззивният съд решава спора по същество, а
не връща делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В случаите
на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
съдопроизводствените правила, спазването на принципите за равенство и
състезателност на страните в процеса, чрез осигуряване правото им на
участие в него, е гарантирано от нормите на чл. 260 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК,
които дават възможност на страната да посочи във въззивната си жалба, а до
приключване на делото пред въззивния съд да извърши всички онези
процесуални действия, които е пропуснала да извърши поради допуснатите от
първоинстанционния съд процесуални нарушения. По приложението на
нормата на чл. 271 ГПК има и задължителна практика на ВКС: Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС,
която е в същия смисъл. Така и Определение № 50 от 22.03.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 304/2022 г., I г. о., ГК.
С оглед изчерпателност, следва да се посочи, че дори и в о.с.з. на
08.06.2022г. ход на делото да е бил даден в нарушение на чл. 142, ал.2 ГПК,
то жалбоподателят е могъл да поиска от първоинстанционният съд да
преповтори в някое от следващите две о.с.з. провели се на 22.06.2022г. /л.
118-121 РС/ и 14.09.2022г. /л. 151-157 РС/, процесуалните действия
извършени в о.с.з. на 08.06.2022г. Такова искане обаче пред
първоинстанционния съд не е направено. Напротив, във второто провело се
о.с.з. от 22.06.2022г., пълномощникът на ищеца се е явил и заявил, че е
получил определението на съда с проекта за доклад /обявен за окончателен в
о.с.з. на 08.06.2022г./, и е направил доказателствени искания /л. 118-121/.
Пълномощникът обаче не е поискал да се разпитат повторно двамата
свидетели разпитани в негово отсъствие в предходното о.с.з. от 08.06.2022г.
/техния повторен разпит не се иска дори и с въззивната жалба /. Не е
възразил и срещу проекта на доклада, за който изрично е заявил, че му е бил
5
връчен. Следва да се отбележи, че ход на делото във второто о.с.з. - на
22.06.2022г. е бил даден въпреки молбата на пълномощника на ответната
страна за отлагане с приложен болничен лист на пълномощника на ответника
/л.102-103, 118 РС/, поради което се явява неоснователно възражението на
жалбоподателя – ищец, че съдът е нарушавал равенството на страните в
процеса съгласно чл. 9 ГПК и е налице дискриминация в процеса.
Действително, в провелото се о.с.з. на 22.06.2022г. не е бил разпитан
доведения от ищеца свидетел А. Х. Х. /брат на ищеца/, но същият е бил
разпитан в следващото о.с.з. провело се на 14.09.2022г. /л.155 РС/. Ето защо,
дори и да се приеме, че в о.с.з. 22.06.2022г. е допуснато процесуално
нарушение изразяващо се в неизвършването на разпит на този свидетел, то
това нарушение е санирано в провелото се о.с.з. на 14.09.2022г., когато
свидетелят е бил разпитан.
По възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е
дал ход по същество в отсъствието на ищеца и пълномощникът му,
въпреки, че както ищеца така и пълномощникът му не са могли да се явяват
поради уважителни причини.
Видно от протокола от третото открито съдебно заседание провело се
на 14.09.2022г., в което съдебното дирене е приключило и е даден ход на
устните състезания /л. 151-157 РС/, пълномощникът на ищеца - адвокат Ю. А.
Д. от АК – В. е присъствала лично, изложила е подробни съображения в
подкрепа на исковете. Ето защо, възражението е неоснователно.
По възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение, като е допуснал на насрещната страна
двама свидетели за ирелевантни обстоятелства.
Дори и да се приеме, че свидетелите са били разпитани за ирелевантни
обстоятелства, то това няма отражение върху изхода на спора.
По възражението на жалбоподателя, че свидетелите на насрещната
страна са разпитани в нарушение на забраната на чл. 164 ГПК, както и е
недопустимо със свидетелски показания да се установява заплащане на цена,
различна от посочената в нотариалния акт.
В практиката по Решение № 150 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 4125/2013
г. на ІV г. о. и Решение № 38 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 3438/2016 г. на ІІг. о.
се приема, че когато трето лице, което не е страна по договор, сключен в
нотариална форма, излага твърдения за относителна симулативност на
волеизявленията на страните в нотариалния акт досежно уговорената между
тях цена, се касае до въвеждане на твърдение за факт с правно значение, а не
за оспорване истинността на нотариалния акт като официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 193 ГПК, нито за опровергаване съдържанието на
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК. За
установяването на такъв факт с правно значение са допустими всички
доказателствени средства, включително и свидетелски показания. Така и
Решение № 123 от 29.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3357/2017 г., II г. о., ГК.
6
В производството по иск за собственост между съпрузи на основание
трансформация на лични средства е допустимо да се установява със
свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в
нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването
средства. При режима на съпружеската имуществена общност имуществото
има статута на средствата, вложени в придобиването му. С иска по чл. 23, ал.
1 СК, се цели установяване, че при осъществяване на придобивния способ са
вложени лични на единия съпруг средства. При отчитане спецификата на
семейните отношения /същите имат не само имуществен, но и личен
характер/, при решаването на възникнал спор, квалифициран на горното
основание, по отношение на имот, придобит с договор за покупко-продажба, е
от значение каква е действителната цена на придобиването и произхода на
средствата, с които е заплатена. Твърдението, че е заплатена цена, различна
от посочената в нотариалния акт, не съставлява оспорване на удостоверените
от нотариуса обстоятелства /волеизявленията на страните по сделката имат
характера на частен документ и поради това обвързваща съда формална
доказателствена сила само относно авторството/. Фактите за действително
уговорения размер на цената и произхода на средствата, с които същата е
заплатена, подлежат на доказване с всички доказателствени средства,
включително и със свидетелски показания. Така Решение № 8 от 15.02.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1314/2018 г., II г. о., ГК и Решение № 86/04.07.2018 г. по
гр. д. № 2862/2017 г. на ІІ г. о.
По възражението, че съдът неправилно е квалифицирал иска като
такъв във връзка с чл. 77, пр.1 ЗС.
В случая и двете страни твърдят, че придобиването на правото на
собственост е станало въз основа на процесния договор за покупко-
придажба. Нормата на чл. 77 ЗС касае основанията за придобиване право на
собственост. Посочването й при квалифицирането на исковата претенция не
представлява нарушение. Вж. и Решение № 14 от 16.02.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 2691/2016 г., II г. о., ГК, Определение № 199 от 24.02.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1188/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 601 от 7.12.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 1763/2018 г., II г. о., ГК.
Придобитото имущество има правното положение на средствата, които
непосредствено са разходвани за придобиването му.
Основният спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция е:
Какво е правното положение на паричните средства, чрез които е закупен
имота – дали тези парични средства са лично имущество на ищеца, дарени му
от неговата майка.
По делото няма спор, че майката на ищеца е разполагала с парични
суми, чрез които е могло да бъде заплатена цената на процесния имот. В този
смисъл са и приетите доказателства – нареждане разписка от ОББ от
28.07.2016г. за сумата от 2 000 лв. /л. 12 РС/, заявка от 08.08.2016г. до ОББ за
теглена в брой на сумата от 27 000 лв. на 11.08.2016г., прекратяване на срочен
7
депозит в ОББ от 11.08.2016г. за сумата от 27 370.09 лв. /л. 107 РС/, Договор
за продажба на дялово участие от 22.06.2015г. за цена от 4 680 лв. /л. 104 РС/.
Спорът е дали майката е дарила на ищеца парични средства за
закупуване на процесния имот и дали имота е закупен с тези средства.
Единственото доказателство за това, че майката на ищеца му е дарила
пари, са показанията на брата на ищеца – св. А. Х. /л.155 РС/. Свидетелят
сочи, че майка им им е дарила по 2 400-2 500 лв., които получила от продажба
на ниви. Ищецът казал, че ще закупи имот на дъщеря си Х., а свидетелят го
посъветвал да го закупи на свое име, а след като детето навърши пълнолетие
да му го прехвърли. Свидетелят твърди, че знае, че ищецът е дал за процесния
имот именно дарените от майка им пари. Тези показания, ценени по реда на
чл. 172 ГПК, не са подкрепени от останалите данни по делото. Ето защо,
съдът не ги кредитира с доверие.
По искането на жалбоподателя, в настоящото производство да му
бъде предоставена възможност да представи протокол от разпит на майка
му в друго производство приживе, тъй като същата е починала на
01.06.2022г. /л. 116-117 РС/.
Съдебната практика приема, че според принципа на непосредственост
при разглеждането на делото, прогласен в разпоредбата на чл. 11 ГПК, съдът
не може да се позовава на доказателства, които не са събрани в хода на
производството по висящия спор. Както заявяването на исканията,
твърденията, възраженията и доводите на страните, така и събирането на
доказателствата трябва да се извършват пред и от оня съд, който ще решава
делото. Принципът на непосредственост не допуска решението на съда да се
основава на свидетелски показания, събрани в друго производство /решение
№ 66/12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на ВКС, IV-то г. о. /. Така и
Определение № 137 от 6.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 356/2021 г., I г. о., ГК.
По възражението на жалбоподателя, че не се е установило и нямало
твърдения от ответника в процеса, че е получавал лични средства, получени
срещу вещи, индивидуално собственост, които той е притежавал преди
брака или и получил след сключването му по наследство или дарение на дата
близка около закупения имот – ***г.
Това възражение е неоснователно. Още в отговора на исковата молба
ответникът е посочил, че именно той е осигурил сумата за закупуването на
имота. Посочил е, че през 2003г. /преди брака на страните/, е закупил
апартамент, но тъй като не е бил в Б. през този период, за купувач в
нотариалния акт е бил записан баща му С. Д. Б.. През 2015г. ответникът
поискал да продаде тази апартамент, поради което родителите му сключили
предварителен договор да продажба с трето лице, за сумата от 25 00 лв. Тази
сума предали на сина си – ответника, с цел да закупи процесния имот, който
граничел с имота на родителите на ответника. Към отговора на исковата
молба е приложен и Предварителен договор за покупко –продажба на
недвижим имот /горецитирания апартамент/ - л. 52, 58-59 РС, с нотариално
8
удостоверяване на подписи с рег. № 02537 от 28.04.2015г. на С. С. – нотариус
в район К.ски районен съд, рег. № 004 на НК. В същия е отразена цена в
размер на 25 000 лв., от която 17 000 лв. е изплатена при подписването на
предварителния договор, а остатъка от 8 000 лв. купувачът е поел задължение
да изплати до 01.12.2015г. Действително, както сочи жалбоподателят,
предварителния договор не води до прехвърляне на правото на собственост,
но същият удостоверява получаване на сумата от 17 000 лв. към датата
на подписването, която сума свидетелят Д. Х. Б.а /майка на ответника/,
твърди че е била предадена на ответника - л. 153 РС/. Действително между
датата на подписване на предварителния договор – 28.04.2015г. и датата на
закупуването на процесния имот – ***г. е налице период от година и четири
месеца, но това не изключва възможността сумата да се е съхранила през този
период. Още повече, че ищецът твърди, че цената на процесния имот е била
едва 2 000 лв.
По възражението на жалбоподателя, че съдът не е обсъдил
представените по делото решения на съд в А., от които ставало ясно, че в
периода на съвместно съжителство между съпрузите ответникът
употребявал алкохол и малтретирал своето семейство. За това срещу
ответника имало наложени три ограничителни заповеди, вкл. да не влиза на
територията на А.. Ставало ясно, че същият не е допринасял с нищо в полза
на своето семейство в периода на съжителството им. Ответникът нямал
регистрирани трудови договори, а само ищецът заплащал данъците за
имота.
Сочената злоупотреба с алкохол и актове на домашно насилие са
неотносими в настоящото производство. Относно сочената липса на трудови
договори от страна на ответника, следва да се посочи, че липсват
доказателства и за такива договори сключени от страна на ищеца.
Настоящият състав споделя становището на жалбоподателя отразено във
въззивната му жалба, че: „Обстоятелството дали другият съпруг е полагал
труд по време на съществуване на брака и дали е полагал грижи по
отношение на домакинството и отглеждането на децата се явява
ирелевантно, доколкото тези факти и обстоятелства не са относими към
предявения иск по реда на чл. 23 СК“ - л. 7 РОС/
Съдът намира за ирелевантно обстоятелството, че след образуване на
настоящото исково производство, ищецът е заплатил дължимите данъци
и такси за битови отпадъци за процесния имот за последните 5 години
/исковата молба е подадена на 14.01.2022г. - л. 3 РС, а данъците и таксите
са платени един месец след това - на 14.02.2022г. – л. 136-142 РС/.
Относно цената на процесния имот.
Според трайно установената практика на ВКС когато предмет на
делото е спор по чл. 23 СК за трансформация на лични средства в
придобиване на имущество по време на брака между страните, ищецът следва
да посочи в исковата молба на каква цена е закупено спорното имущество и
9
каква е сумата на личните средства, дадена от него (решение № 140 от
23.11.2020 г. по гр. д. № 617/2020 г. на I г. о. на ВКС и определение № 50516
от 5.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2693/2022 г., I г. о., ГК). В случая ищецът е
посочил в исковата молба, че цена на закупено спорното имущество
съответства на посочената в договора за продажба от 2 000 лв. /при данъчна
оценка 6 973.20 лв. – л. 9 РС/, която сума е била изцяло заплатена от ищеца с
лични средства. В своите показания единия от продавачите разпитан в
качеството на свидетел – К. М. Б.а, както и съпругът й – свидетелят И. В. Б.,
твърдят, че това е реалната цена за която е продаден имота /л. 96 РС/.
Ответникът излага твърдения за относителна симулативност на
волеизявленията на страните в нотариалния акт досежно уговорената между
тях цена, като сочи, че цената в действителност е била 23 000лв., която била
уговорена след като продавачите намалили първоначално обявената
продажна цена от 25 000 лв. - тези твърдения се подкрепят от показанията на
майката на ответника – св. Д. Х. Б. /л. 153-154 РС/. В случая настоящия състав
намира, че независимо на каква цена е закупено спорното имущество – дали
за 2 000 лв. или за 23 000 лв., то това не би променило изхода на спора,
предвид това, че средствата /независимо от техния размер/, вложени в
покупката на имота нямат личен характер. Ето защо, не е налице нито
пълна, нито частична трансформация по чл. 23, ал.1 и ал.2 СК.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски пред
настоящата инстанция. На въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3, вр.
чл. 81, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 1 000,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135 от 26.09.2022 г. по гр.д.
20223320100030 по описа за 2022 година на РС – К..
ОСЪЖДА Г. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., ул. ***,
да заплати на Д. С. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес обл. ***,
общ. К., гр. К., ул. ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81, вр. чл. 273 ГПК
сумата от 1 000 лева /хиляда лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11