О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
623/24.7.2019г.
гр. Варна
Варненски окръжен
съд, Наказателно отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател : Иваничка Славкова
Членове:
Станчо Савов Яна
Панева
като разгледа докладваното от съдия Славкова
въззивно частно
наказателно дело № 646 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба на Д.К.К., срещу определение на ВРС, ІV състав по ЧНД № 2142/2019г.,
с което съдът е потвърдил постановлението на ВРП за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 37/2016г. на
ОД МВР Варна, водено с оглед извършено престъпление по чл. 343
ал.1 б.Б от НК.
В жалбата се твърди, че съдът неправилно е установил
фактите по делото, довели и до неправилен правен извод за липса на
престъпление. Позовавайки се на логически съждения, в жалбата се твърди, че
механизмът на получаване на телесното увреждане не може да се получи от
самостоятелно падане на пътното платно, а от удар с МПС. Моли определението на
съда да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, затова
е и процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството
пред Районния съд е било образувано с
правно основание чл. 243 ал.5 от НПК по жалба на Д.К.К. срещу постановление на
прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 37/2016г. по описа на ОДМВР - Варна. След проверка на
обосноваността и законосъобразността на описаното по-горе постановление на ВРП,
съдът, като е възприел фактите, описани в него, е счел че то е правилно и
законосъобразно и го е потвърдил.Накратко те са следните.
На 31.01.2016 г. в гр. Варна около 15.30 часа св. Д.К.,
на 85 години се намирал на кръстовището на бул."Сливница" и ул.
„Дрин" в зоната на пешеходна пътека, обозначена с ясно видима маркировка и
пътни знаци, работеща светофарна уредба.
Времето студено, сухо, с добра видимост, светло - дневна светлина. Св.К. се намирал на тротоара
с намерение да пресече бул. „Сливница" по пешеходната пътека посока ул.
„Пирин". В момента на пресичането паднал на платното зад намиращия се в
близост и в дясно от него паркиран непосредствено до пешеходната пътека
автомобил.
Свидетели оказали помощ на К., извикали спешен екип и
полиция. Всички те - Т.Д., И.И., В.Т., Д.К.–като очевидци категорично заявили,
че добре видели падането на К., но не е
имало съприкосновение между намиращия се в близост автомобил и пострадалия, не
е имало движение на автомобила на заден ход и К. сам е паднал, като
присъстващите са помислили,че му е прилошало предвид възрастта му.
От
данните на СМЕ е видно, че К. е получил при падането средна телесна повреда-
счупване на ляво бедро в областта на бедрена шийка. Горната факти се установяват чрез събраните на ДП гласни
и писмени доказателства.
Показанията на тези свидетели се подкрепят и от показанията на св.Й.Й.-случайно
преминаващ от там, но не и непосредствен свидетел на падането на К. и от
полицейския служител Е.Г.- двамата изрично
огледали автомобила в близост - „В." с рег.№ В 9920 РВ, управляван
от св.И.В.Н., за който К. твърдял, че го е бутнал. Видели, че той е замърсен,
без никакви други следи по неговата повърхност, каквито би оставило бутане на
нещо или някого. Еднопосочни са били разпитите на свидетелите, с изключение
единствено на тези на пострадалия.
Назначените множество експертизи, включително и по
изрично искане на пострадалия не са довели до различни изводи, не са установени
обстоятелства, от които да може да се направи извод за неистинността на
твърденията на свидетелите очевидци. Тези установени факти и обстоятелства са
мотивирали прокурора да прекрати наказателното производство с правно основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, а
първостепенният съд, при атакуване на това постановление, да възприеме изводите
на прокурора като обосновани и законосъобразни, с идентични мотиви.
Настоящата инстанция също не може да намери нито един
довод в подкрепа на заявеното декларативно твърдение от страна на
жалбоподателя, че причината за падането му на пътното платно е единствено
движението назад на МПС – л.а. В., управляван от св. И.Н., при което той е бил
блъснат, паднал на платното и получил в резултат на това средна телесна
повреда. Както прокурорът, така и
районният съд, при проверка на постановлението са изложили достатъчно мотиви за
липса на данни за непредпазливо престъпление по транспорта, доколкото лисва
напълно доказателствена основа за обратния извод. Предшестващите органи, които са направили
преценка за прекратяване на производството не са пренебрегнали задълженията си
да направят задълбочен и обективен разбор на събраните доказателства, актовете не съдържат никакви противоречия както относно фактите от
предмета на доказване, така и правните им последици. В обобщение, по делото прокурорът
е изложил фактически обстоятелства, от които е видно че:
1.Налице са очевидци - Т.Д., И.И., В.Т., Д.К.– тези
свидетели са категорични, че са видели добре какво се е случило, и че К. е
паднал сам.
2. Св.Й.Й.– не непосредствен очевидец на случилото се, но
такъв, който се е намирал на местопроизшествието непосредствено след случилото
се. Чул от К. твърденията му, че е бил бутнат от кола и затова е паднал. Това е
била непосредствена причина свидетелят Й. добре да огледа както пострадалия,
така и колата. Видял, че дрехите на К. са напълно чисти, без следи от
зацапване, а пък самата кола била с непокътнат по него прах и кални зацапвания.
3. Св. Е.Г.от Пътна полиция. При пристигането на място
добре огледал посочения от пострадалия автомобил, по който също категорично не
видял никакви охлузвания, подбитости, както и изчистване на прах и кал.
Оценката на тези гласни доказателства следва да се
допълни и с обстоятелството, че по делото още в първия момент, когато в писмен
вид под формата на „сведение“ са описали инцидента, кака и при по-нататъшните разпити на тези лица, са посочвали едни и същи
обстоятелства и в нито един момент някой от тях е имал съмнение за липсата на
контакт на пострадалия с МПС.
Следва да се вземат предвид и писмените доказателства-
две докладни записки на полицейските служители Пламен Георгиев и Е.Г., които по
идентичен начин описват видяното от тях на местопроизшествието и тяхната категорична
преценка, на база на обективни находки
за липса на съприкосновение между пешеходеца и колата.
Извън вниманието на районният съд е останало
обстоятелството, че прокурорът по делото е поискал, а районен съдия е издал
разрешение по реда на чл. 159 А от НПК по това дело. Прокурорът в
постановлението си е коментирал получените данни по реда на чл. 159, ал. 1 НПК ,
същото е сторил и районният съд.
Тук е мястото да се отбележи, че неправилно е било
поискано разрешение от РС по реда на чл. 159 а от НК по отношение на водача на
МПС- В., с оглед на твърдението му че към момента на падане на пешеходеца, не е
управлявал колата, а е говорел по телефона си. Без да се коментира
доказателствената стойност на подобна информация, недопустимо е предоставяне на данни по реда на чл. 159 А от НПК за
престъпление по чл. 343 ал.1 б. Б от НК, което нито е умишлено, нито е тежко.
Затова и това писмено доказателство следва да се изключи от докателствата по
делото.
Изброените по-горе свидетелски показания са добросъвестни,
нещо повече, те дори не съдържат каквито и да било лични или други оценки на ситуацията /каквото
обичайно се получава при ПТП или други подобни, при които е необходимо да се
описват последващи или едновременни нестатични и особено динамични ситуации/. Те
напълно изпълняват необходимата си процесуална функция - да
се доведат до знанието на решаващите органи и
установят в процеса известни процесуално-релевантни факти и обстоятелства. Затова и до голяма степен ненужно, независимо от задължението за разкриване
на обективната истина, са били назначени множество експертизи, но всичките с
поставен един и същи въпрос- имало ли е удар между пешеходеца и лекия
автомобил, какъв е бил механизмът на получаване на уврежданията на пострадалия,
и то независимо от отрицателния отговор на предходния въпрос. Така са били
назначени общо четири експертизи, като единствено СМЕ № 96/16г за механизма на
получаване на травматичните увреждания е имала значение за правните изводи.
Следва да се припомни в настоящето изложение, доктринерското виждане, намерило
нормативен израз и в действия процесуален закон, както и съдебната практика, че
експертизата
не е нито
доказателство, още по-малко
доказателствено средство. Тя подпомага съда за разкриване на
материалната истина в процеса, но само там, където има нужда от
намеса на специалисти в различни области, за да подпомогне решаващия орган с необходимите
специални научни или технически познания, каквито органът не
притежава и съгласно закона не е длъжен да притежава. и поради това останалите три, назначени по делото са били ненужни това са
АТЕ на вещото лице инж. Г.К. / при липса изобщо на данни за каквото и да било
участие на МПС в произшествието/, СМЕ, която всъщност с е била комплексна
експертиза, с участието на в.л.съдебен лекар и автотехнически експерт - № С
-77/18 относно уврежданията на с пострадалия и техния възможен механизъм и
накрая още една СМЕ, с участието на същия експерт-съдебен лекар, с идентичен
въпрос като горните две медицински експертизи.
Извън
тези разсъждения, по делото, след тригодишно разследване и преповтаряне на едни и същи процесуални
следствени действия, се е стигнало и до законосъобразния извод за липса на
осъществено от обективна страна престъпление.
Потвърдените от съда изводи на прокурора,
че не се касае за пътно транспортно произшествие, са убедителни и мотивирани с
анализа на събраните доказателства и доказателсвени средства, както и
експертните заключения / макар и, както
вече се спомена, част от тях не са породени от необходимостта от специални знания;
или повтарящи се; и такива които отговарят на един и същи въпрос/. Отговорено е
на важните фактически въпроси, значими за извода за липса на осъществен състав
на престъпление, наказуем по НК, осъществен от обективна страна.
Еднозначният
извод, който следва да се направи, след анализа на
доказателствата, е, че жалбоподателят К. е паднал на пътната настилка, а
автомобилът „В.“ на св. Н. е бил паркиран на около метър от К., в покой,
с неработещ двигател и е нямало съприкосновение с пострадалия.
С
оглед на изложеното по-горе настоящият въззивен състав като прецени, че атакуваното от пострадалия определение е правилно и
законосъобразно и не страда от твърдяните недостатъци, счете, че следва да се
потвърди, а жалбата да се остави без уважение.
Поради
това и определението на ВРС следва да се
потвърди и на основание чл. 243 ал.8 от НПК съдът