№ 592
гр. Горна Оряховица, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20254120100931 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие подадена
от Л. М. Р. срещу съпругът й Д. Р..
За конкретните актове на домашно насилие се твърди следното:
На 08.04.2025 г., около 17: 30 ч. молителката се прибрала от работа в
квартирата им, находяща се в гр. Л., ул. ***. По време и след вечеря
ответникът консумирал алкохол. Изпил около 3 литра бира. След полунощ на
09.04.2025 г. се подразнил на молителката и я нападнал с думите: „курва“,
„най-долна курва“, „имаш любовник! Отивай при него!“. Впоследствие ударил
молителката с юмрук в областта на главата два пъти, ударил я в ръката и я
блъснал на земята. По-късно Р. избягала от домът им. Сигнализирала на тел.
112 за упражненото домашно насилие. Посочва, че акта на домашно насилие
не е изолирана постъпка на ответника. Имало и други такива случаи. Твърди,
че на 09.08.2024 г. я заплашвал с убийство. Почувствала се застрашена за
живота и здравето си от последния акт на насилие от ответника. За случилото
се подала жалба чрез Началника на РУ-МВР гр. Горна Оряховица, от където е
изпратена преписката по случая.
1
В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуалния си
представител – адв. Д. Попова от АК В. Търново. Искат от съда да уважи
молбата като основателна и доказана.
Ответникът Д. А. Р. оспорва депозираната молба. Заявява, че скандалът е
бил предизвикан от съпругата му, а поводът бил, че е давала сладолед на
децата, което ги разболявало.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
В подкрепа на молбата от П.Й.Д. са представени декларация по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН от 09.04.2025 г., съдържаща подробно описание на процесния акт на
домашно насилие.
Не е спорно между страните по делото, че страните са се намирали във
фактическо съпружеско съжителство, от което имат родени две деца.
От приложените по делото справки за съдимост и справка от гражданско
деловодство на РС - Г. Оряховица се установява, че между страните няма
образувани в РС - Г. Оряховица други граждански дела по ЗЗДН, както и че
страните на са осъждани. Видно от писмо на Център за психично здраве -
Велико Търново, страните не се водят на психиатричен отчет.
Приети като доказателства по делото са копия на материалите по
преписка № 268р-8338/09.04.2025 г. по описа на РУ на МВР – Г. Оряховица.
От показанията на свидетелката М. Л. се установява, че на 09.04.2025 г.
между 02, 30 ч. и 03, 00 ч. се позвънило на звънеца на къщата й. Отпред стояла
съседката й Л., която била разплакана. Поискала помощ, за да позвъни на
полицията. Оплакала се, че мъжът й я пребил. Казала, че избягала набързо от
домът им и не си била взела нищо нито телефон, нито връхна дреха.
Позвънила на тел. 112 и след около 10-тина минути дошъл дежурен
полицейски патрул. Забелязала, че ръката й била зачервена и одраскана, а по
главата набутала две цицини. Споделила, че децата били свидетели на целия
скандал между тях, както и че това не било за първи път.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като ги намира за логични,
последователни и обективни, непротиворечащи помежду си и
2
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която
попадат молителката и ответникът.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, следва, че целта на закона е да
се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният
акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата,
относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
В настоящия случай молбата е подадена от и срещу легитимирани по
закон лица, с оглед разпоредбите на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН и предвид това, че
страните по делото са съпрузи и имат общи деца. Също така, основана на
твърдения за осъществени по отношение на молителката актове на физическо
и психическо насилие на 09.04.2025 г. съдът приема, че молбата е депозирана в
предвидения по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН преклузивен срок.
Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна:
Доказано в хода на производството е осъщественото от ответника
поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените
в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо и
психическо такова спрямо Л. М. Р.. За този си извод съдът кредитира
приложената от молителката декларация от 09.04.2025 г. за осъществено
спрямо нея домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от
ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за
защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие
ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът
3
следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание
приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно
описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при
направено оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе
успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в
декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.
Действително, съобразно нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но по изложените по – горе
съображения в това спорно производство ответникът не установи липсата на
действия, които могат да се квалифицират като домашно насилие. Законът за
защита от домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно
съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН с
възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл. 13 от
ЗЗДН. Точно по този начин е защитено и правото на защита на ответника в
производството, който има възможността да опровергае доказателствената
стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13,
ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателства. В конкретния
случай в съответствие със заявената от него процесуална позиция, оспорваща
молбата за защита от домашно насилие и изложените в нея факти и
обстоятелства, ответникът не предприе действия за опровергаване
доказателствената стойност на декларацията.
Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав приема, че
представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 09.04.2025 г.
съставлява доказателство, доколкото същата не е опровергана от насрещни
доказателства на ответника. Липсват ангажирани доказателства от ответника
в тази насока. Константна е практиката, че обвързващата доказателствена сила
на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма
други доказателства, които я оборват. Видно от горното, в конкретния случай
не бяха ангажирани доказателства, които да оборят обвързващата
доказателствена сила на декларацията. В случая изложеното в декларацията от
09.04.2025 г. за психическите и физически актове на насилие на 09.04.2025 г.
се подкрепя и от доказателствата по делото – както писмени такива, така и
4
гласни доказателства, събрани посредством разпита на свидетеля М. Л., която
подробно описва и нараняванията, които е видяла по тялото на молителката.
По изложените съображения за съда не е налице основание да не даде
вяра на декларираното от Л. М. Р. и да не приеме, че на 09.04.2025 г., след
полунощ, Д. А. Р. е упражнил спрямо нея физическо и психическо насилие –
като в гр. Л., на ул. *** нанесъл удари с ръце – шамари и юмруци, по лицето,
главата и ръката на Р., след което я блъснал на земята.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от
постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения
между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие
върху лицето и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии,
съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат
предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН мерки, а именно да се
въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Л. М. Р., да
се отстрани от съвместно обитаваното с молителя жилище, да бъде забранено
на извършителя да приближава молителката, нейното жилище, месторабота и
местата за социални контакти и отдих, както и забрана на извършителя да
осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителката и
ще накарат ответника да преосмисли поведението си към нея. Налагането на
мерките за закрила, предвидени в закона, не е самоцелно, а следва да е
адекватно и в зависимост от проявлението на домашното насилие, като
същевременно следва да се държи сметка да не се навлиза необосновано в
правната сфера на ответника.
Преценката на съда досежно срока на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и
т. 4 от ЗЗДН следва да е в рамките на предвидения от закона такъв /от три до
осемнадесет месеца/, като в случая следва бъдат наложени за срок от
осемнадесет месеца, при приспадане на срока на действие на мерките по чл. 5,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН предвид издадена заповед за незабавна защита по чл.
18 от ЗЗДН, т. е. считано от издаването на заповедта за незабавна защита
по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН на 09.04.2025 г. Съдът намира, че така определения
срок от осемнадесет месеца, за който са наложени мерките за защита по чл. 5,
5
ал. 1,т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, съответства на целта за превенция на евентуални
предстоящи насилствени прояви от страна на ответника. При определяне вида
на мерките, както и срока на мерките, съдът съобразява, че извършените от
ответника действия спрямо молителката не са се ограничили до проява на
вербална агресия, а до дръзка физическа такава, изразяваща се в нанасянето
удари многократно по различни части от тялото на пострадалата, че са
извършени повече от един акт на домашно насилие, че са налице данни за
продължаващо в годините на брака на странните психическо и физическо
насилие, упражнявано от ответника над молителката, което е ескалирало с
осъществяване на процесните актове, което отговаря на принципно цикличен
характер на домашното насилие, особено между съпрузи. Обстоятелството, че
ответникът е предприел също и действия, с които е искал от нея да ограничи
контактите си(от показанията на свидетелката М. Л.), също е фактор,
завишаващ риска от последващ акт на насилие. Доколкото страните имат
ненавършили пълнолетия деца, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от
ЗЗДН съдът следва да извърши задължителна преценка за налагане на мярката
по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, а именно временно определяне местоживеенето на
децата при пострадалия родител. При установената по делото фактическа
обстановка съдът определя временно местоживеенето на децата на страните
при пострадалия родител Л. Р. за срок от осемнадесет месеца, тъй като счита,
че с оглед възрастта на децата същата мярка не противоречи на техните
интереси. При определяне на вида на мерките и срока, за който се определят,
съдът съобрази разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗЗДН, както и глава шеста от
Правилник за прилагане на ЗЗДН - Методика за оценка на риска по чл. 15, ал.
4 от ЗЗДН /нова - дв, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г. /.
Наложените мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на
молителката, както и че ще въздейства в достатъчна степен върху личността
на ответника и ще го мотивира към спазване на дължимото поведение,
предписано от нормите на закона и морала.
По разноските:
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Горна
Оряховица държавна такса в размер на 25 лева.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Д. А. Р., с ЕГН ********** от с. С.с., общ. З., дом ***,
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по
отношение на Л. М. Р., с ЕГН **********, с адрес гр. Л., ул. ***, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА Д. А. Р., с ЕГН ********** от с. С.с., общ. З., дом ***
от съвместното обитавано с Л. М. С., с ЕГН **********, жилище, находящо се
на адрес: гр. Л., ул. ***, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от
09.04.2025 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Д. А. Р., с ЕГН ********** от с. С.с., общ. З., дом ***
ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до пострадалата Л. М. С., с ЕГН **********, с адрес
гр. Л., ул. ***, до жилището й, местоработата й, местата за социални контакти
и отдих, докато тя се намира там на разстояние по-малко от 50 метра, за срок
от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 09.04.2025 г., на основание чл. 5,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Д. А. Р., с ЕГН ********** да осъществява контакт с
пострадалото лице Л. М. С., с ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за
срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 09.04.2025 г., на основание чл.
5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеене на децата на страните, при
тяхната майка Л. М. С., с ЕГН **********, с адрес гр. Л., ул. *** за срок от
осемнадесет месеца считано от 09.04.2025 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. А. Р., с ЕГН ********** от с. С.с., общ. З., дом *** да
заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд Горна
Оряховица държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДН, както и 5 лв. в случай на съдебно издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание чл. 16, ал. 1 от Закона
за защита срещу домашното насилие.
На основание чл. 20 от ЗЗДН заповедта подлежи на незабавно
7
изпълнение.
На основание чл. 21, ал.2 от ЗЗДН, във връзка с чл. 16, ал.2 от ЗЗДН,
УКАЗВА на нарушителя, че при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико
Търново в 7-мо дневен срок от съобщаването.
Обжалването на решението не спира изпълнението на издадената
заповед за защита.
Решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и на РУ на МВР, където е
настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8