Р Е Ш Е Н И Е
№ 60/08.03.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА И.
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело
№ 176/ 2020 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 -
чл. 207 от АПК.
Образувано е по искова молба от М.Н.С., ЕГН **********,***,
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявена срещу Областна дирекция на
МВР – Добрич.
Претендира се изплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
обявяването по съдебен ред на незаконосъобразността на Заповед № 94/ 02.02.2018
г. на полицейски инспектор от Първо РУ на ОД МВР - Добрич.
Заявена е първоначално претенция за осъждане на
ответника да заплати обезщетение в размер на 1 000.00 лева, както и направените
по делото разноски, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното
решение, с което е отменена Заповед № 94/ 02.02.2018 г. В хода на
производството е изменен размерът на предявения иск, като е увеличена
претенцията за обезщетение на 2 000.00 лв.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се
явява лично и с адв. Ю. М., който поддържа предявения иск, както и присъждане
на съдебно – деловодни разноски.
Ответникът – Областна дирекция на МВР – Добрич,
редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт М.Ж., редовно упълномощен,
който оспорва иска и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич
дава заключение за основателност на иска, като по отношение определянето
размера на обезщетение заявява, че съдът следва да прецени същия по
справедливост.
Административен съд - Добрич, след като обсъди
доводите и възраженията на страните и прецени събраните и приети по делото
доказателствата по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 94/ 02.02.2018 г. (Заповедта) на полицейски инспектор при Първо РУ – Добрич при ОД на МВР
– Добрич – ****, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка
с чл. 326, ал. 1 от НК на М.Н.С. е наложена
принудителна административна мярка “задържане за срок от 24 часа”.
Със съдебно решение № 296/ 13.07.2018 г. по адм. дело
№ 96/ 2018 г. на АдмС - Добрич по подадена от М.С. жалба срещу Заповедта е
отменена същата поради незаконосъобразност. Съдебното решение е влязло в
законна сила на 04.04.2019 г.
По делото е прието като доказателство адм. дело №
96/ 2018 г. със съдържащите се в него доказателства.
Изслушани са гласни
доказателства по искане на ищеца. Св. Н.Т., колега на ищеца по месторабота,
споделя, че във връзка със задържането му е имало подигравателно отношение от
колегите. Заявява, че след случилото се, във връзка с което е последвало
задържане, е променил отношението си към М.Н. и е спрял да разговаря с него.
Св. С.Н. отрича да се е държал подигравателно и присмехулно към ищеца след
освобождаването му, но признава, че преди задържането е бил в добри отношения с
ищеца, а след това е преустановил общуването си с него. Св. М.М. заявява, че не
помни нищо за състоянието на М.Н., не помни дали е бил задържан, не контактува
с него. Св. ***, майка на ищеца, разказва, че през 2018 г. на
2.02. са задържали сина ѝ, който не бил задържан преди това. Преди да го задържат ѝ се обадил да каже, че колата му я няма и подал
жалба в полицията. И тогава го задържали. Отишъл да го разпитат и са го
задържали, а тя не знаела. Притеснила се, когато ѝ
се обадил дежурният полицай да каже, че синът ѝ е задържан. М.Н. споделил
с нея, че там много се е притеснил, понеже бил задържан с някакви наркомани и
престъпници. Добавя, че колегите му са се подигравали, че пуснал жалба, а пък
бил задържан той в полицията. Докато свърши делото – 3 - 4 месеца, бил стресиран,
бълнувал, скачал. След като го освободили, имал главоболие и много бил притеснен.
Вдигнал малко кръвното. Твърди, че синът ѝ се оплакал, че неговите колеги са се подигравали с него. Казвали му, че
уж подал жалба, а пък са го задържали 24 часа, с насмешка са го гледали.
Казвали са му, че е невинен, а пък е задържан. Това продължило според нея 3 – 4
месеца.
В процеса е допуснато и прието заключение на
съдебно - психиатрична експертиза (л. 90 – 100), изготвена обективно и
компетентно от д-р Ж.Н., приобщена към доказателствения материал по делото. Вещото
лице сочи в заключението си, че М.Н. е психически здрав. Задържането му под
стража на 02.02.2018 г. е изиграло ролята на масивна психотравма, довело е до
сериозни промени в психичното му състояние, както по време на задържането му,
така и впоследствие, а именно – остра стресова реакция, валидна към времето на
задържането му под стража; смесена тревожно – депресивна реакция, която се
отнася към т. нар. разстройство в адаптацията; посттравматично стресово
разстройство с давност от около шест месеца. Вещото лице добавя, че постепенно
във връмето влошеното психично състояние на М. се е редуцирало по интензивност,
като се е достигнало до значително подобрение. Възстановил е обичайния за него
начин на житейско, професионално и социално функциониране, като понастоящем е в
добро психично здраве и не споделя оплаквания от психично естество, налагащи
терапевтична намеса.
При така установените факти се налагат следните
правни изводи:
Исковата претенция е процесуално допустима,
подадена от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е
претърпяло неимуществени вреди, причинени от отменен незаконосъобразен
административен акт, обуславящо допустимостта на иска и компетентността на
настоящия съд да го разгледа, в съответствие с чл. 128, ал. 1, т. 6 във връзка
с чл. 203, чл. 204, ал. 3 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан
по същество, предявеният осъдителен иск е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите
могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, като въз основа на препращащата норма на чл. 203, ал. 2 от АПК
за неуредените въпроси субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ. Производството
за обезщетения е уредено от законодателя в глава единадесета от АПК, към която
препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
На първо място, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
"държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност". При търсене на отговорност по този ред следва да са налице
кумулативно свързани предпоставки, а именно: отменен незаконосъобразен административен
акт, вреда и причинна връзка между акта и вредата, а в случаите на деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието и причинно-следствената му връзка
с настъпилата вреда.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на държавата
е обективна, безвиновна, поради което въпросът за вината не се изследва.
Пасивно легитимиран ответник по спора е Областна дирекция на МВР - Добрич като юридическо
лице, в структурата на което е административният орган, издал незаконосъобразния
административен акт. Според разпоредбата на чл. 205 от АПК "искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите", като в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на АПК е дадена
легална дефиниция на административен орган - "орган, който принадлежи към
системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни
правомощия, овластен въз основа на закон".
Налице е първата предпоставка – отменен незаконосъобразен
акт, доколкото със съдебното решение по адм. дело № 96/ 2018 г. по описа на
АдмС – Добрич е отменена като незаконосъобразна Заповед с рег. № 94/ 02.02.2018 г. на полицейски инспектор при Първо РУ – Добрич при ОД на МВР –
Добрич, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 326, ал. 1 от НК е наложена на ищеца принудителна административна
мярка “задържане за срок от 24 часа”. Обстоятелствата
по задържането, установени от състава на съда по адм. дело № 96/ 2018 г., са, че
г-н С. и св. Н. са колеги и работели в едно и също предприятие „***“ АД. М.С. взел назаем 400 лева от Ивайло Василев, като на 02.02.2018 г. по време на
обедната си почивка се прибрал вкъщи, откъдето взел заетата сума пари и пак се
върнал на работа, паркирайки колата си, марка Пежо, на паркинга пред завода
срещу входа на противопожарната служба. В края на работния ден, без знанието и
съгласието на жалбоподателя, св. Н. взел ключовете за автомобила му и го
преместил в другия край на паркинга, след което се върнал отново в съблекалнята
на завода. Преди да излязат от работа св. Н. предал ключовете на жалбоподателя,
като на портала на предприятието, в присъствието на св. М., подсмихвайки се, му казал да му се обади, ако не си намери
колата, след което се разделили. След като не открил колата си на паркираното
от него по-рано през деня място, М.С. подал сигнал на телефон 112, че
автомобилът му е откраднат, като заявил, че ключовете за автомобила са у него,
но не знае къде се намира той, както и че в автомобила има 400 лева. В тази
насока бил и прослушаният от съда запис на магнитен носител на телефонното
обаждане, регистрирано в 16:57 часа на 02.02.2018 г. в РЦ 112. Преди
жалбоподателят да се обади на телефон 112 пазачът на портала на завода го
предупредил, че св. Н. се пошегувал с него и му е изместил колата, но въпреки
всичко М. С. решил да потърси съдействие от полицията. Веднага след приемането
на сигнала за противозаконно отнемане на автомобил на местопроизшествието е
изпратен дежурен автопатрул,
който, след като разговарял с жалбоподателя и установил самоличността му,
обходил района и намерил автомобила на С. на същия паркинг, но на 20-30 метра
по-надолу от предишното му място. В резултат полицейският орган е счел, че са налице данни за извършено престъпление по
чл. 326, ал. 1 от НК – подаден неверен сигнал за помощ по телефон 112,
вследствие на което е пристъпил към задържането на М.С. за срок от 24 часа. Съдът е приел в решението за отмяна на мярката, че
процесната ПАМ е наложена в противоречие с
целта на закона и принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, който
задължава административния орган да упражнява правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като с издадения акт не се допуска засягане на
правата и законните интереси на гражданите в по-голяма степен от
най-необходимото за постигане на законната цел. Счел е, че Заповедта превишава
целта на закона, тъй като разкриването и предотвратяването на предполагаемото
престъпно деяние не е налагало необходимостта от задържането на лицето и
съставлява акт на
неоснователна принуда спрямо него. Решението за отмяна на административния акт,
като вече беше посочено, е влязло в законна сила на 04.04.2019 г.
На следващо място, следва да се прецени причинени ли са вреди от отменения като
незаконосъобразен акт. Съобразно текста на чл. 4 от ЗОДОВ "държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице", поради което и във връзка с чл.
1, ал. 1 от с.з. следва да се установи наличието на причинно-следствената
връзка между претърпените вреди и издадения незаконосъобразен акт. Вредата
представлява отрицателна последица от увреждането, което засяга неблагоприятно,
защитени от правото, имуществени права на увредените, както и техните законни
интереси. В настоящия случай, с оглед събраните по делото гласни и писмени
доказателства, изслушаното заключение на вещото лице, съдът счита, че ищецът е
претърпял твърдените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания,
вследствие на увреждане на психическото му здраве. М.Н. е бил задържан, според
отразеното в Заповедта от 19.00 часа на 02.02.2018 г. до 18.25 часа на
03.02.2018 г., като включително му е бил извършен и обиск. Според вещото лице,
взело предвид изложеното в исковата молба, разказа на освидетелстваното лице,
обстоятелствата по задържането, ищецът е получил промени в психичното си
състояние, носещи клиничната характеристика на остра стресова реакция, чиято
валидност е била до около 19.00 часа на 03.02.3018 г. Тази реакция е преходно
разстройство със значителна тежест, възникнала като неадаптивен отговор на
преживения стрес, като роля за формирането ѝ са изиграли индивидуалната
уязвимост, чувствителност, отговорност. Г-н С. се е чувствал объркан, безпомощен,
несигурен в отреагирването на така създалата се ситуация. Настроението му е
било трайно потиснато до угнетено. Имал усещания, че е омерзен, че е засегнато
сериозно достойнството му, чувствал се като “престъпник”, а не се възприемал за
такъв. При това незаконно задържане г-н С. е получил стресово разстройство,
панически пристъпи, силна тревожност, чувство на безпомощност и страх. Не
приемал, че подаденият от него сигнал за отнемане на лекия автомобил е
неправомерен. Фактическата обстановка в килията също му подействала тягостно и
потискащо. Повишено преработвал причините за задържането си, като смятал, че от
потърпевш се превърнал в престъпник. След прибирането му в дома му влошеното му
психично състояние продължило да персистира, като приело клиничната
характеристика на смесена тревожно – депресивна реакция. Придължил да има
усещания за огорченост, обида. Получавал кризи на сърцебиене, главоболие.
Предпочитал да е сам. Нощният му сън бил неспокоен. На работното си място “бил
изолиран”. Колегите му го избягвали, не разговаряли с него. Във времето
състоянието му приело характеристиката на посттравматично стресово
разстройство. Според вещото лице това разстройство продължило около шест
месеца. Споделеното от ищеца е еднопосочно с останалите доказателства по
делото, вкл. гласни такива и събрани по време на производството за отмяна на
Заповедта.
На доказване подлежат всички преки вреди, като под
такива се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и
място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са
настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие,
установения за незаконосъобразен акт. Липсата на който и да е елементите от
посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността
на държавата и общината по предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да
докаже наличието на причинна връзка между отменения по съдебен ред акт на
административния орган и твърдените претърпени неимуществени вреди.
В случая съдът приема, че вследствие на
задържането на ищеца и то по повод подробно изложените в съдебното решение, с
което е отменена Заповедта за задържане, обстоятелства, на същия са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се първоначално в остра стресова
реакция и обърканост, а впоследствие в продължителен стрес, страх, безверие,
изолираност, с характеристиката на посттравматично разстройство и то за
продължителен период от време – за около шест месеца според вещото лице, чието
заключение не беше оспорено от ответника. Анализът на събраните писмени и гласни доказателства, на
заключението на вещото лице, налага извода, че при условията на главно и пълно
доказване ищецът установи, както вида на причинените му вреди, така и техния
произход, съответно пряка и непосредствена връзка между незаконния акт на
администрацията и увреждането.
Съгласно практиката на съдилищата, размерът на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1
от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта
като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на
всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
Неимуществените вреди
са вреди, които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на
лицето, което ги търпи, и се изразяват в причинени душевни болки и страдания. При
определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид личните
чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй
като предназначението на обезщетението за неимуществени вреди е да поправи
претърпяната лична болка и страдание. Фактът
на задържането в противовес на потърсена от него защита от полицейските органи
за липсата на ползвания от ищеца автомобил, времето, прекарано в ареста и последвалата след задържането промяна на
отношението на колегите му към него е причинило на М.Н. дълбока психическа
травма, подробно описана по – горе. Безспорно е установено,
че ищецът е бил задържан незаконосъобразно. Статутът на лицата "задържани
под стража", "задържани в поделенията на МВР" и "лишени от
свобода" е еднакъв. Това е установено от Общото събрание на наказателна
колегия на Върховния съд с Тълкувателно решение № 89 по н.д. № 74 от 1982 г., от
Върховния съд с Тълкувателно решение № 29 по н.д. № 88 от 1988 г. на ОСНК на
ВКС и Решение № 3 от 4 май 2011
г. по конституционно дело № 19 от 2010 г. В последното се
развиват аргументи, че "тежестта на административната санкция
"задържане в поделенията на МВР" е голяма и правният статус на лицата
"задържани под стража", "задържани в поделенията на МВР" и
"лишени от свобода" е еднакъв, в който смисъл се е произнесло Общото
събрание на наказателна колегия на Върховния съд. В този смисъл безспорно е
установено, че държавата дължи обезщетение на основание член 5 (Доп. - ДВ, бр.
137 от 1998 г. ) ЕКЗПЧ Право на свобода и сигурност. Всеки има
право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в
следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона: а)
законно лишаване от свобода на лице по силата на постановена от компетентен съд
присъда; с) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в
закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или
когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление. Всяко арестувано или лишено от свобода лице има право
да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък
срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен
да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице. Всяко лице, арестувано
или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с
осигурено от правните процедури право на обезщетение. При така
разписаните правила е установена и пряка и
непосредствена причинно - следствена връзка на неимуществените вреди, изразяващи
се в стрес, притеснения, негативни изживявания, с незаконосъобразното задържане.
Гореизложеното мотивира извод за уважаване на иска
като основателен, съответно и присъждане на претендираното обезщетение, което
съдът при условията на чл. 52 ЗЗД определя в размер на 2 000.00 лева, в какъвто
размер е предявено.
При този изход на спора и изрично стореното в тази
насока от процесуалния представител на ищеца искане на последния следва да
бъдат присъдени сторените по делто разноски – държавна такса в размер на 10 лв.,
възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., за заплащането на което са представени доказателства (л.
43). С оглед размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение се
явява неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомреност на същото.
Така мотивиран и на основание чл. 203 - чл. 207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Административен съд – Добрич, Първи
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Добрич, представлявана от Директора,
да заплати на М.Н.С., ЕГН **********,***
сумата от 2000.00 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразно задържане за срок от 24 със Заповед за задържане на лице №
94/ 02.02.2018 г. на полицейски инспектор от Първо РУ на ОД МВР - Добрич, ведно
със законната лихва от датата на влизане на съдебното решение в сила, с което е
отменена Заповедта, а именно, 04.04.2019 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Добрич, представлявана от Директора,
да заплати на на М.Н.С., ЕГН **********,***
сумата от 610.00 лв. (шестотин и десет лева), представляваща направени
съдебно - деловодни разноски в настоящото производство.
Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 1 от АПК, да се
изпрати/връчи на страните по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез
Административен съд - Добрич, пред Върховния административен съд на РБ, в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: