Р Е
Ш Е Н
И Е № 127
гр. София, 04.10.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 223 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Ищецът О.В. е предявил срещу „Б.В.Т.”
ЕООД, ЕИК . обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2, чл.86,
ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД –
1. за заплащане на сумата от
14 880.60 лева, съставляваща незаплатен годишен наем за стопанската
2015/2016 год. /01.10.2015 год. – 01.10.2016 год./, дължим по сключен между
страните договор от 20.06.2014 год. за отдаване под наем на общински пасища и
мери и допълнително споразумение от 04.04.2016 год. към договора, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска, 26.10.2018
год., до окончателното й изплащане;
2. за заплащане на сумата от
4 510.90 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в плащане на
главницата от 14 880.60 лева за периода от 31.10.2015 год. до 25.10.2018 год.;
3. за заплащане на сумата от
12 832.10 лева, съставляваща незаплатен годишен наем за стопанската
2016/2017 год. /01.10.2016 год. – 01.10.2017 год./, дължим по сключен между
страните договор от 20.06.2014 год. за отдаване под наем на общински пасища и
мери и допълнително споразумение от 04.04.2016 год. към договора, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска, 26.10.2018
год., до окончателното й изплащане;
4. за заплащане на сумата от 2
584.22 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в плащане на главницата от
12 832.10 лева за периода от 31.10.2016 год. до 25.10.2018 год. и
5. за заплащане на сумата от 2
976.12 лева, съставляваща компенсаторна неустойка в размер на 20 % от годишната
договорна наемна цена, дължима на осн. чл.4, ал.1, предл. последно от сключения
между страните договор от 20.06.2014 год. за отдаване под наем на общински
пасища и мери.
Претендират се и направените
по делото разноски.
Ищецът
твърди, че с ответника сключили договор от 20.06.2014 год. за отдаване под наем
на общински пасища и мери, по силата на който предоставил на ответното
дружество за временно и възмездно ползване 11 земеделски имота – пасища и мери,
общинска собственост, находящи се в землищата на с. Л., с. В. и с. О., В.
област. С чл.2, ал.1 от договора страните договорили обща годишна наемна цена
за ползването на всички имоти в размер на 14 880.60 лева, като наемът за всеки
имот бил уговорен поотделно. Договорено било наемът за първата стопанска година
– за времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата
година съгл. §2, т.3 от ДР на Закона за арендата в земеделието, да бъде
заплатен в 14-дневен срок от издаване на заповедта на кмета на общината във
връзка с проведения публичен търг, предхождащ сключване на договора, а наемът
за следващите години – в 30-дневен срок от началото на всяка следваща стопанска
година /до 31-ви октомври на съответната година/.
Твърди
се, че с разпоредбата на чл.4, ал.1, предл. последно от сключения между
страните договор била договорена компенсаторна неустойка в размер на 20 % от
годишната наемна цена за неизпълнение на което и да е от задълженията на
наемателя, включително и за забава в плащането на наемната цена.
Твърди
се, че с допълнително споразумение от 04.04.2016 год. страните са договорили от
предмета на договора да отпаднат три от общо единадесетте наети имота, а именно
– № № 000272 /с наем от 563.60 лева/, 000311 /с наем от 1 316.30 лева/ и 000011
/с наем от 168.60 лева/, всички в землището с. О., В. област, с обща наемна
цена от 2 048.50 лева, което редуцирало годишната договорна наемна цена от
14 880.60 лева на 12 832.10 лева – считано от датата на подписване на
споразумението.
Твърди
се, че по сключения договор наемателят заплатил единствено наемната цена за
стопанската 2014/2015 год. С оглед неплащането на наема за следващите две
стопански години /2015/2016 год. и 2016/2017 год./ наемодателят изпратил до
наемателя покана за доброволно плащане със 7-дневно предизвестие за
прекратяване на договора с писмо изх. № 2600-2587/16.08.2017 год., получено от последния
на 21.08.2017 год.
Твърди
се, че независимо от изтичане на горния срок наемодателят с нарочно
предизвестие изх. № 2600-2587(1)/03.11.2017 год. едностранно прекратил
договора, считано от 01.10.2017 год. Предизвестието било получено от наемателя
на 08.11.2017 год.
С писмения отговор на и.м.
ответникът оспорва твърденията на ищеца за дължимост на годишен наем по
договора за стопанските 2015/2016 год. и 2016/2017 год. Сочи, че за сключения
между страните договор е приложима разпоредбата на чл.37и, ал.15 от ЗСПЗЗ,
съгласно която при сключване на договори за наем или аренда на земи от
държавния и общинския поземлен фонд, които изцяло или частично не попадат в
актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл.5, ал.2
от Наредба № 2/17.02.2015 год. за критериите за допустимост на земеделските
площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не се дължи заплащане
на наемна цена, съответно рентно плащане за две стопански години от сключването
на договора.
Твърди се, че дружеството
заявило подпомагане по схемите и мерките за подпомагане на Държавен фонд
„Земеделие“, а за да получи финансиране по същите, заявените от него земи,
включително и наетите по процесния договор, е следвало да попадат в актуалния
към датата на подписване на договора специализиран слой по чл.5, ал.2 от
Наредба № 2/17.02.2015 год. След подаването на заявлението за подпомагане за
стопанската 2015/2016 год. ответникът установил, че наетите от него земи по
процесния договор не попадат в актуалния към датата на подписване на договора
специализиран слой по чл.5, ал.2 от Наредбата, поради което и на осн. чл.37и,
ал.15 от ЗСПЗЗ наемно плащане не е било дължимо за стопанските 2015/2016 и
2016/2017 години.
По отношение на иска за
заплащане на компенсаторна неустойка се прави възражение, че уговорената клауза
с чл.4, ал.1, предл. последно от договора е нищожна поради противоречието й с
разпоредбата на чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като с нея се накърняват добрите
нрави – същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Отделно се излагат доводи, че при развален договор
развалящият не може да иска да бъде обезщетен за вредите от неизпълнението с
уговорената в разваления договор неустойка.
При условията на евентуалност
– ако се приеме, че горната разпоредба не е нищожна, се прави възражение за
прекомерност на неустойката, като се иска намаляване на същата на основание
чл.92, ал.2 от ЗЗД.
Ответникът не претендира разноски по
делото /изрично изявление на пълномощника му в с.з. на 17.09.2019 год.,
различно от направеното с отговора на и.м./.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с
исковата молба договор от 20.06.2014 год.
за отдаване под наем на общински пасища и мери, сключен между О.В. и „Б.В.Т.” ЕООД, ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване 11 земеделски имота – пасища и мери, общинска собственост, находящи се
в землищата на с. Л., с. В. и с. О., В. област:
- имот № 000143, находящ се в
землището на с. Л., о.В. ***, ЕКАТТЕ 43712, с площ 100.372, местност „Край
село”, НТП-пасище, мера;
- имот № 000328, находящ се в
землището на с. Л., о.В. ***, ЕКАТТЕ 43712, с площ 86.116, местност „Край
село”, НТП-пасище, мера;
- имот № 000355, находящ се в
землището на с. Л., о.В. ***, ЕКАТТЕ 43712, с площ 278.958, местност „Грамада”,
НТЕ1-пасище, мера;
- имот № 037042, находящ се в
землището на с. В., о.В. ***, ЕКАТТЕ 11185, с площ 168.541, местност „Парцела”,
НТП-пасище, мера;
- имот № 000160, находящ се в
землището на с. О., о.В. ***, ЕКАТТЕ 54482, с площ 44.849, местност „Лалин
дол”, НТП-пасище, мера;
- имот № 000166, находящ се в
землището на с. О., о.В. ***, ЕКАТТЕ 54482, с площ 71.655, местност „Долна
лъка”, НТП-пасище, мера;
- имот № 000266, находящ се в
землището на с. О., о.В. ***, ЕКАТТЕ 54482, с площ 83.222, местност „Могилата”,
НТП-пасище, мера;
- имот № 000311, находящ се в
землището на с. О., о.В. ***, ЕКАТТЕ 54482, с площ 199.435, местност
„Могилата”, НТП-пасище, мера;
- имот № 000272, находящ се в
землището на с. О., о.В. ***, ЕКАТТЕ 54482, с площ 85.395, местност „Могилата”,
НТП-пасище, мера;
- имот № 000260, находящ се в
землището на с. О., о.В. ***, ЕКАТТЕ 54482, с площ 94.267, местност „Лалин
дол”, НТП-пасище, мера и
- имот № 000011, находящ се в
землището на с. О., о.В. ***, ЕКАТТЕ 54482, с площ 25.552, местност „Мираж”,
НТП-пасище, мера.
С чл.2, ал.1 от договора
страните договорили обща годишна наемна цена за ползването на всички имоти в
размер на 14 880.60 лева, като наемът за всеки имот бил уговорен поотделно.
Договорено било наемът за първата стопанска година – за времето от 1 октомври
на текущата година до 1 октомври на следващата година съгл. §2, т.3 от ДР на
Закона за арендата в земеделието, да бъде заплатен в 14-дневен срок от издаване
на заповедта на кмета на общината във връзка с проведения публичен търг,
предхождащ сключване на договора, а наемът за следващите години – в 30-дневен
срок от началото на всяка следваща стопанска година /до 31-ви октомври на
съответната година/.
Между
страните не се спори за обстоятелството, че наемната цена за стопанската
2014/2015 год. е била заплатена от наемателя при подписване на договора.
Видно
от разпоредбата на чл.4, ал.1, предл. последно от договора, със същата е
договорена компенсаторна неустойка в размер на 20 % от годишната наемна цена за
неизпълнение на което и да е от задълженията на наемателя, включително и за
забава в плащането на наемната цена.
Видно от представеното с и.м. допълнително
споразумение от 04.04.2016 год., страните са договорили от предмета на договора
да отпаднат три от общо единадесетте наети имота, а именно –№ 000272 /с наем от
563.60 лева/, № 000311 /с наем от 1 316.30 лева/ и № 000011 /с наем от 168.60
лева/, всички в землището с. Оходен, Врачанска област, с обща наемна цена от
2 048.50 лева, което редуцирало годишната договорна наемна цена от 14
880.60 лева на 12 832.10 лева – считано от датата на подписване на
споразумението.
Между
страните не се спори за обстоятелството, че наемната цена за следващите две стопански
години – 2015/2016 год. и 2016/2017 год., не била заплатена от наемателя,
поради което ищецът изпратил до ответника покана за доброволно плащане със
7-дневно предизвестие за прекратяване на договора с писмо изх. №
2600-2587/16.08.2017 год.
С ново писмо изх. №
2600-2587(1)/03.11.2017 год. ищецът едностранно прекратил договора, считано от
01.10.2017 год. – при условията на чл.5, т.4 от договора, без да е необходимо
да се дава и спазва срок на предизвестието. Писмото било получено от ответника
на 08.11.2017 год.
При така установената
фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :
I . Предявеният иск с правно
основание чл.232, ал.2 и от ЗЗД е доказан по основание и
отчасти – по размер.
Между страните не се спори, като се
установява от доказателството по делото, че за процесните два периода, за които
се претендира неплатен наем –01.10.2015 год. – 01.10.2016 год. и 01.10.2016 год. – 01.10.2017 год.,
между страните е бил в сила сключеният договор от 20.06.2014 год., изменен с допълнителното
споразумение от 04.04.2016 год., както и че наемателят не е заплащал наем.
Спорно е дали такъв се е дължал с оглед възражението на ответника, че за сключения между страните договор е била приложима
разпоредбата на чл.37и, ал.15 от ЗСПЗЗ, съгласно която при сключване на
договори за наем или аренда на земи от държавния и общинския поземлен фонд,
които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на
договора специализиран слой по чл.5, ал.2 от Наредба № 2/17.02.2015 год. за
критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки
за плащане на площ, не се дължи заплащане на наемна цена, съответно рентно
плащане за две стопански години от сключването на договора.
В случая обаче договорът е бил
сключен на 20.06.2014
год., а разпоредбата на чл.37и, ал.15 от
ЗСПЗЗ не е била в сила към момента на сключването му – ЗИД на ЗСПЗЗ, с който е
създадена нова ал.15 на чл.37и, е обнародван в ДВ, бр.61/2015 год. и доколкото
друго не е било изрично предвидено, няма обратно действие и не се прилага за
заварените правоотношения – както се поддържа и от процесуалния представител на
ищеца.
Поради горното наем за сочените в
и.м. две стопански години се е дължал от наемателя, но не в претендирания с
и.м. размер. С цитираното допълнително споразумение от 04.04.2016 год. страните са договорили от
предмета на договора да отпаднат три от общо единадесетте наети имота, което е редуцирало
годишната договорна наемна цена от 14 880.60 лева на 12 832.10 лева, считано от
датата на подписване на споразумението – съгласно чл.2 от същото. От горното
следва, че за първата от двете стопански години, 2005/2016 год., дължимият наем
е бил, както следва :
- за периода
от 01.10.2015 год. до 04.04.2016 год., датата на сключване на допълнителното
споразумение – 7 603.42 лева /14 880.60 лева наем годишно, 187 дни
/годината е високосна/, 40.66 лева на ден/;
- за
периода от 05.04.2016 год. до 01.10.2016 год. – 6 275.74 лева /12 832.10
лева наем годишно, 179 дни, 35.06 лева на ден/,
- или
наем за 2005/2016 год. в общ размер на 13 879.16 лева.
С
оглед на изложеното искът с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, в частта му
относно претендирания годишен наем за стопанската 2015/2016 год., е доказан до
горния размер, поради което съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 13 879.16 лева, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска, 26.10.2018 год., до
окончателното й изплащане. Искът следва да се отхвърли за разликата от 13 879.16
лева до предявения му размер от 14 880.60 лева.
Искът
за заплащане на наем в частта му за стопанската 2016/2017 год. е доказан изцяло
по основание и размер, поради което съдът следва да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 12 832.10 лева, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска, 26.10.2018 год., до окончателното й изплащане.
II . Предявените обективно съединени
искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД са
доказани по основание и отчасти – по размер.
Първият от исковете – за заплащане на мораторна лихва за
забава в плащане на незаплатения годишен наем за стопанската 2015/2016 год. за
периода от 31.10.2015 год. до 25.10.2018
год., е доказан до размер от 3 979.72
лева, която сума съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца и да
отхвърли иска за разликата до пълния му предявен размер от 4 510.90 лева. Установи
се, че ответникът е изпаднал в забава в плащането на дължимия стопански наем за
стопанската 2015/2016 год. в 30-дневен срок от началото на всяка следваща
стопанска година /до 31-ви октомври на съответната година/, а искът е предявен
на 26.10.2018 год. Както бе посочено по-горе, за стопанската 2015/2016 год.
обаче размерът на дължимия наем е бил променен на 04.04.2016 год., поради което
мораторна лихва за претендирания период се дължи, както следва :
- за периода от 31.10.2015 год. до 04.04.2016 год., датата на
сключване на допълнителното споразумение – мораторна лихва в размер на 649.90 лева върху главницата от 14 880.60 лева;
- за периода от 05.04.2016 год.
до 25.10.2018 год. – мораторна лихва в размер на 3
329.82 лева върху главницата от 12 832.10 лева,
- или мораторна лихва за целия период от 3 979.72
лева.
Вторият от исковете – за заплащане на мораторна лихва за
забава в плащане на незаплатения годишен наем от 12 832.10 лева за
стопанската 2016/2017 год. за периода от 31.10.2016 год. до 25.10.2018 год., е доказан изцяло по
основание и размер, поради което съдът
следва да осъди ответника да заплати на ищеца претендираната сума от 2 584.22 лева.
III. Предявеният обективно съединен
иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД е
доказан изцяло по основание и по размер.
Установено бе, че наемателят е
изпаднал в неизпълнение на основно свое задължение по договора – за заплащане
на наемната цена за две стопански години, което е довело до възникване на
правото за наемодателя на компенсаторна неустойка в размер на 20 % от годишната договорна наемна
цена, дължима на осн. чл.4, ал.1, предл. последно от сключения между страните
договор, а именно – сумата от 2 976.12 лева, която съдът следва да осъди ответника да заплати на
ищеца.
Правото на неустойка за ищеца е
възникнало към момента, в който ответникът е изпаднал в забава за плащането на
наемната цена, а именно – на 31.10.2015 год., когато е бил падежът на първото
плащане, за стопанската
2015/2016 год., а към този момент наемът е бил в размер на 14 880.60 лева; без значение за размера на неустойката е промяната
на наема, настъпила в един по-късен момент, датата на сключване на допълнителното
споразумение.
Възраженията на ответника относно
претенцията на ищеца за неустойка, изложени в отговора на и.м., са
неоснователни.
На първо място, разпоредбата на чл.4, ал.1, предл. последно от договора не е нищожна като накърняваща добрите нрави /чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД/, тъй като не е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Както бе посочено, наемателят е санкциониран заради
неизпълнение на основно свое задължение по договора – незаплащане на наемната
цена, което съставлява и предмета на договора, поради което хипотетичните
разсъждения на пълномощника на ответника за неизпълнение на други, вторични
задължения на наемателя, в случая нямат отношение към спора.
Не може да се приеме, че неустойката е нищожна на основанията,
изложени в т.3 от ТР № 1/15.06.2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСТК на
ВКС /поради накърняване на добрите нрави/, доколкото преценката за горното
следва да се прави към момента на сключване на договора. Към горния момент
размерът на неустойката от 20 %, платими еднократно, е възлизал на 2 976.12 лева и същата е била в границите на обичайната в такива
случаи търговска практика – без да излиза извън границата на разумното и извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
На следващо място, доколкото в случая ответникът има
качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ, то съгл. чл.309 от ТЗ договорената между страните неустойка с търговската сделка – договорът за наем на общински пасища и
мери, не може да бъде намалявана поради
прекомерност.
На последно място, във връзка с възражението за
недължимост на неустойка при развален договор, следва да се посочи, че в случая
договорът не е бил развален на осн. чл.87, ал.1 от ЗЗД с обратно действие, а
прекратен на договорно основание /чл.5, т.4/, считано от 01.10.2017 год.,
поради което неустойка се дължи на общо основание.
Тъй като ищецът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева,
което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто,
доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от
съда възнаграждение е в размер на 450 лева. Тъй като ищецът е направил разноски по делото в
размер на 1 511.36 лева – заплатена държавна такса, то с оглед изхода на
спора и на осн. чл.78, ал.1 и 8 от ГПК ответникът
следва да се осъди да му заплати сумата от 1 881.80 лева, съставляваща
разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с уважената
част от исковете.
На ответника не следва да се присъждат разноски на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК, доколкото такива не са претендирани и удостоверени.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
на осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД „Б.В.Т.” ЕООД, ЕИК . да заплати на О.В. :
1. сумата от 13 879.16 лева /тринадесет хиляди
осемстотин седемдесет и девет лв. и шестнадесет ст./, съставляваща незаплатен
годишен наем за стопанската 2015/2016 год. /01.10.2015 год. – 01.10.2016 год./,
дължим по сключен между страните договор от 20.06.2014 год. за отдаване под
наем на общински пасища и мери и допълнително споразумение от 04.04.2016 год.
към договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска, 26.10.2018 год., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му за
разликата от 13 879.16 лева до предявения му размер от 14 880.60 лева
и
2. сумата от 12 832.10 лева /дванадесет хиляди
осемстотин тридесет и два лв. и десет ст./, съставляваща незаплатен годишен
наем за стопанската 2016/2017 год. /01.10.2016 год. – 01.10.2017 год./, дължим
по сключен между страните договор от 20.06.2014 год. за отдаване под наем на
общински пасища и мери и допълнително споразумение от 04.04.2016 год. към
договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска, 26.10.2018 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД „Б.В.Т.” ЕООД, ЕИК .да заплати на О.В. :
1. сумата от 3 979.72
лева /три хиляди деветстотин
седемдесет и девет лв. и седемдесет и две ст./, от които : сумата от 649.90 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в плащане на главницата от
14 880.60 лева за периода от 31.10.2015 год. до 04.04.2016 год. и сумата от 3 329.82 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в плащане на главницата от 12
832.10 лева за периода от 04.04.2016 год. до 25.10.2018 год., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му за
разликата от 3 979.72
лева до предявения му размер от 4 510.90 лева и
2. сумата от 2 584.22 лева /две хиляди петстотин
осемдесет и четири лв. и двадесет и две ст./, съставляваща мораторна лихва за
забава в плащане на главницата от 12 832.10 лева за периода от 31.10.2016
год. до 25.10.2018 год.
ОСЪЖДА
на осн. чл.92, ал.1 от ЗЗД „Б.В.Т.” ЕООД, ЕИК .да заплати на О.В. сумата от 2 976.12 лева /две хиляди деветстотин седемдесет и шест лв. и
дванадесет ст./, съставляваща компенсаторна неустойка в размер на 20 % от
годишната договорна наемна цена, дължима на осн. чл.4, ал.1, предл. последно от
сключения между страните договор от 20.06.2014 год. за отдаване под наем на
общински пасища и мери.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК „Б.В.Т.” ЕООД, ЕИК.да
заплати на О.В. сумата от 1 881.80 лева /хиляда осемстотин осемдесет и един лв. и осемдесет ст./, съставляваща
определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК
и направени разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :