№ 96
гр. Сливен, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:П. Д. Стефанов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А
в присъствието на прокурора И. К. И.
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222200600391 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 261643/06.07.22 г. на Х. М. Б., ЕГН
**********, чрез адв. Д. Д. от АК Сливен, със съдебен адрес: гр. ***, срещу невлязла в сила
Присъда № 260006, постановена по НОХД № 91/21 г. по описа на РС Сливен. Постъпила е и
допълнителна въззивна жалба с вх. № 261871 на 02.08.22 г.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, като счита същата за неправилна,
поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд не бил
изяснил най-важните по делото обстоятелства – дали той е отказал да направи теста за
наркотици и дали отказът е преодолян от страна на полицейските служители с
психологически натиск, а от страна на св. В. и със заплаха, закана за саморазправа с него в
сградата на пътна полиция Сливен. Подсъдимият твърди, че съдът не е анализирал
противоречията между показанията на св. Т., Г. и В. от една страна и тези на св. С. относно
основният и спорен по делото факт – дали подсъдимият е отказал да се тества за наркотици.
Според него тази първа група свидетели заявили, че няма отказ от страна на подсъдимия да
се тества, а св. С. заявил, че подсъдимият е отказал да се тества първоначално. Именно
показанията на последния компрометирали показанията на първата група свидетели и съдът
не е следвало да ги кредитира. Поради това и в противоречие със събрания доказателствен
материал първоинстанционният съд приел, че подсъдимият не е отказал тестване с дрегер и
че срещу него не е оказан психологически натиск от страна на полицейските служители.
Така съдът неправилно и избирателно кредитирал само доказателствата, които обслужвали
обвинителната теза на прокурора, а тези на защитата ги игнорирал.Подсъдимият сочи, че от
показанията на св. Д. се установило, че е попитал подсъдимия дали ще позволи тест за
наркотици и последният отговорил, че няма да даде проба за наркотици. Свидетелят посочил
още, че ще остане навън, пред сградата на ПП, но видял, че в един момент полицаите
обградили подсъдимия и чувал, че се спори, но мислел, че става въпрос за талона за колата.
1
След това подсъдимият излязъл от сградата и му споделил, че са го накарали да бъде
изпробван, като по това свидетелят разбрал, че се е подложил на тест след указан
полицейски натиск. В този смисъл били и показанията на св. П. В., който заявил, че по
жестовете разбрал, че полицаите го накарали да направи теста под заплаха и той го
направил. Показанията се подкрепяли и от обясненията на подсъдимия. Съдът е трябвало да
установи тези съществени противоречие, както и факта, че показанията на единия
полицейски служител съвпадали с тезата на подсъдимия. Подсъдимият счита още, че
показанията на полицейските служители са предубедени, предварително подготвени и с тях
криели нарушенията си на закона. Ключовият свидетел сочи, че е св. С., полицейски
служител, пряк очевидец на събитията в сградата. Той заявил, че подсъдимият
първоначално е отказал да направи теста за наркотици. Съжденията на съда, че на
подсъдимият му е разяснено какво е законовото положение и той доброволно се тествал,
били житейски и правно нелогично. Мотивите не съдържали и задълбочен анализ на
обясненията на подсъдимия, дадени на два пъти в хода на съдебното следствие, които
подсъдимият счита за последователни, задълбочени, убедителни и напълно искрени.
Въззивният съд следвало да обърне внимание на обясненията му, защото
първоинстанционният съд необосновано не им отдал значение, въпреки тяхната
достоверност. Именно с тях последователно и убедително обяснил истината по делото, че е
отказал тест за наркотици, но е бил принуден със заплахи и натиск да го извърши. Знаел е
предварително, че следва да откаже теста, защото е знаел закона и последствията, а това
счита за негово право.Неизяснени останали и нарушенията на Наредба № 1 от 2017 г. за реда
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества, при проверка на подсъдимия за употреба на наркотични вещества при управление
на МПС. Липсвал анализ на обстоятелството, че не е издаден протокол за установяване на
употребата на наркотици, съответно не предоставянето на екземпляр от същия счита за
тежко нарушение, което опорочило самата проверка. Твърди, че полицаите бързали в хода
на проверката и искали на всяка цена да приключат с него, дори и с цената на нарушение на
закона. Подсъдимият счита още, че съдът не е направил анализ и на направената очна ставка
между подсъдимия и св. В.., както и на основните принципи по ЗМВР, които са допуснати
от полицейските служители. На важния въпрос кой казва истината св. В. не отговорил
категорично, докато своите отговори подсъдимият счита за категорични, ясни и
последователни. В заключение подсъдимият твърди, че истината по делото е друга, тъй като
в хода на проверката срещу подсъдимия от страна на полицейските служители са допуснати
нарушения на ЗМВР и наредба № 1/2017 г., което е опорочило събирането на
доказателствата за виновното поведение на подсъдимия. Дръг тест 500 с данни за
положителна проба за наркотици също бил изготвен в нарушение на закона и поради това
подсъдимият следвало да бъде признат за невиновен.
Иска от съда да отмени обжалваната присъда и да постанови решение, с което
подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно заседание защитникът поддържа двете жалби и искането за оправдаване на
подсъдимия. Излага подробни съображения за неправилност на обжалваната присъда, като
акцентира върху показанията на свид. Д., който възприел предварителния отказ на
подсъдимия да се тества за наркотици, както и че чул възникналия в сградата спор, и факта,
че подсъдимият излязъл от сградата и заявил, че го накарали да бъде изпробван. Цитира и
съдебна практика, която да бъде взета предвид при анализ на годността на доказателствата,
установяващи елементите на престъплението.
В съдебно заседание подсъдимият дава обяснения, с които преповтаря, че е отказал
тестване за наркотични вещества в сградата на Пътна полиция, тъй като употребил
наркотици на сватба в махалата преди 3-4 дни. Знаел закона и че при отказ щял да бъде
лишен от шофьорска книжка за 2 години. Дал пробата, защото го обградили полицаите и
бил принуден от тях. В своята прения се присъединява към пренията на защитника, а в
последната си дума иска да бъде оправдан.
В съдебно заседание представителят на Окръжна Прокуратура гр. Сливен не сочи
2
доказателства и иска обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за процесуално допустима,
тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок срещу
акт подлежащ на обжалване.
С оглед доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установеното следното:
С посочената присъда подсъдимият Х. Б. е признат за виновен в това, че на 23.12.2020
г. в гр. Сливен, на бул. ***2, управлявал МПС – л. а. марка БМВ 525 с рег. № ***, след
употреба на наркотични вещества, а именно – амфетамин и метамфетамин, установено по
надлежния ред с техническо DRUG TEST 5000, с фабричен № АРЛМ 0010, като деянието е
извършено повторно – престъпление по чл. 343 Б, ал. 4, вр. ал. 3 от НК. За така извършеното
деяние на подсъдимия Х. Б. му е наложено, на основание чл. 343Б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 54,
ал. 1 от НК, наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да изтърпи
при първоначален ОБЩ режим, както и наказание ГЛОБА в размер на 500 лв. На основание
чл. 343Г от НК подсъдимият Х. Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, като е зачетено времето, през което му е било отнето свидетелството по адм. Ред.,
а именно 23.12.2020 г.; На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение
наложеното на подс. Х. Б. наказание по Н.О.Х.Д. № 115/2019 г. на РС Сливен, а именно
лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при първоначален
ОБЩ режим и ОТДЕЛНО от наказанието по обжалваната присъда. Подсъдимият е осъден
да заплати направените разноски за експертиза в размер на 664 лв. по бюджета на държавата
по сметка на РС Сливен.
За да достигне до своите крайни решаващи правни изводи, първоинстанционният съд
установил, че подсъдимият Б. е правоспособен шофьор от 30.08.2012 г. и е наказан по
административен ред за нарушения, извършени при управление на МПС. На 23.12.2020 г.,
полицейските служители - свид. Х. С. и Й.Т., осъществявали патрулно-постова дейност, в
района на гр. Сливен. По време на смяната им, около 04.30ч спрели за проверка до бл. 22,
движещия се по бул. П.Х. л. а. марка „Бмв“ 525 с рег. № ***, управляван от подсъдимия.
След като автомобилът отбил, свид. С. и Т. осъществили проверка за самоличност на
пътниците и шофьора, като установили, че последният е подс. Х. Б., а пътниците били свид.
П. В. и О. В. Д.. Свид. С. и Т. установили, че подсъдимият не отговарял адекватно на
въпросите му и се усъмнили, че може да е употребил наркотични вещества, поради което
потърсили съдействие от СПП. Поканили подсъдимият да ги придружи до сградата на КАТ
Сливен за да бъде тестван за алкохол и наркотични вещества. Подсъдимият последвал
полицейските служители до сградата на КАТ Сливен, влязъл в приемната, а спътниците му
останали на паркинга до автомобила. Свид. В. В. осъществил изследванията, като пробата за
употреба на алкохол бил отрицателен, а за наркотични вещества положителна за амфетамин
и метамфетамин. Подсъдимият заявил, че е употребил наркотични вещества и отказал да
даде кръвна проба. Подписал документите без възражения и му е съставен АУАН, серия GA,
№ 324024.
При изграждането на горната фактическа обстановка съдът дал вяра на писмените и
гласни доказателства, като е кредитирал показанията на Х. С., В. В., Г. Г. и тези на Й. Т., тъй
като установявали, че на инкриминираната дата подсъдимият е спрян за проверка,
придружил Т. и С. до сградата на КАТ, където му е извършена проверка от служителите на
ГПП и е установена положителна проба за наркотични вещества. Съдът констатирал, че
обстоятелството свързано с начина на вземане на пробата е спорно, но не се установило
пробата да е взета недоброволно или след заплашване от страна на свид. В. В.. Четиримата
полицейски служителите чрез своите показания еднопосочно установили, че не е имало
заплахи спрямо подсъдимия и същият доброволно дал съгласие да бъде изпробван.
Показанията на свид. С. установили, че подсъдимият се е колебал, но след разяснения на
последиците, е дал своето съгласие.
Първият съд кредитирал частично показанията на свид. Д. от съдебното следствие и
3
частично на свид. Д. от ДП, в онази част, с която пресъздавали движението им по бул. П.Х.,
спирането за проверка от полицейските служители и придвижването им до сградата на СПП
за проверка на подсъдимия. Причината да бъдат кредитирани в тази част е съвпадението на
фактите, които установяват с тези, които се установили от показанията на полицейските
служители. Показанията на свид. Д. са кредитирани в частта, с която подсъдимият е отишъл
до автомобила си за да вземе личната си карта, придружен от един полицейски служител,
поради това, че се припокрива със показанията на свид. В., който го е придружил.
Показанията на свид. Д. относно това, че са отведени до КАТ за проверка на талона на
автомобила, от една страна, не се потвърждавали от показанията на свид. Т. и С., които били
категорични, че причината е именно изпробването за употреба на наркотични вещества,
предвид неадекватните реакции на подсъдимия, а от друга страна, били неотносими, тъй
като проверката на талон, не изключва възможността да бъде проверен за употреба на
алкохол и наркотични вещества.
Съдът приел, че показанията на свидетелите, които придружили подсъдимия, не
оборвали тези на полицейските служители и не подкрепяли обясненията на подсъдимия, че
е осъществена заплаха за да даде съгласие да бъде изпробван с техническо средство. Никой
от тях не присъствал при извършването на проверката в чакалнята на СГПП и единствено
пресъздавали обясненията на подсъдимия. Това, че при отИ.ето си към сградата на КАТ,
подсъдимият в колата заявил, че няма да даде проба за наркотични вещества, не водило до
извод, че в последствие е отказал да даде съгласие. Двамата свидетелите Д. и Д. не чули
добре какво се говори, но чули спор, както и че по жестовете свид. Д. разбрал, че
подсъдимият прави нещо под заплаха. В тази част съдът не дал вяра на показанията, тъй
като не били ясни, нелогични и не пресъздавали лични възприятия.
Обясненията на подсъдимия са кредитирани от съда единствено в частта, с която
съвпадат с показанията на полицейските служители и свид. Д. и П. В., касаещи проверката
при спирането на автомобила и в последствие в сградата на КАТ. В останалата част не им е
дадена вяра, поради това, че са изолирани от доказателствената съвкупност.
Съдът е дал пълна вяра на заключението на назначената съдебна психологична и
психиатрична експертиза.
Настоящата въззивна инстанция изцяло споделя съображенията на
първоинстанционния съд, въз основа на които е била приетата за установена и доказана
фактическа обстановка, считайки ги за обосновани, логични и почиващи на цялата събрана
по делото доказателствена съвкупност.
Следва да бъде допълнено, че от заключението на назначената съдебно психиатрична и
психологична експертиза, прието по делото по реда на чл. 282 от НПК, се установява, че
подсъдимият е спокоен, контактен, подреден, но относно инцидента давал уклончиви
отговори, като имал пълен и последователен спомен при липса на зрителни и слухови
халюцинации по време на инцидента, и след него. Подсъдимият бил в състояние правилно
да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава правилна оценка за тях, ако
желае.
Пред въззивната инстанция са разпитани вещите лица Р. П. и М. Б. по назначената
съдебно психиатрична и психологична експертиза, и от направените изявления се
установява, че спрямо подсъдимия няма индиции за оказано въздействие. Това допълнение
следва да бъде напълно кредитирано, доколкото същото е последователно и в съответствие с
вече даденото заключение, и останалия доказателствен материал.
Подсъдимият е дал повторни обяснения пред въззивната инстанция от които се
установява, че е тестван в сградата на Пътна полиция, като тестът за алкохол бил
отрицателен. Отказал да бъде тестван за наркотици, тъй като употребил наркотици на сватба
преди 3-4 дни. След което се тествал, макар че си знаел правата.
В тази част съдът дава вяра на обясненията, а в останалата част същите не следва да
бъдат кредитирани, тъй като са в противоречие с доказателствената съвкупност от която не
4
се установява да е оказано въздействие спрямо подсъдимия.
От направената пред първата инстанция очна ставка, не се установяват нови факти,
които да разколебаят възприетата фактическа обстановка и да подкрепят обясненията на
подсъдимия. Видно е, че и двамата свидетелите са се придържали към вече изложените от
тях лични възприятия за случилото се, като не се констатира в очната ставка да е
възникнало съмнение в изложеното от тях.
Не може да бъде споделен доводът на въззивника за това, че съдът избирателно е
кредитирал доказателствата, които установяват факти, подкрепящи само обвинителната теза,
както и че съдът не е отстранил съществените противоречие между двете групи
доказателства. Първият съд пространно е обсъдил защитната теза на подсъдимия за
осъществен натиск спрямо него от полицейските служители. Изложил е и извод относно
това, че подсъдимият се е замислил първоначално дали да даде своето съгласие за
тестването за употреба на наркотични вещества, но след разяснения на законовите
последици от отказа, той е дал своето съгласие. Изложени са фактически изводи и относно
причината, поради която не следва да бъдат кредитирани показанията на придружителите –
свид. ДжеВ.я и П. В..
Настоящият съдебен състав споделя и допълва тези съображенията на
първоинстанционния съд, тъй като в случая показанията на свид. П. В. са недостоверни в
частта относно оказаното спрямо подсъдимия въздействие и поради това не могат да бъдат
кредитирани. Недостоверността им следва от това, че свидетелят не е сигурен в изявеното,
поради това, че не чувал добре, а виждал жестовете им и по това мислел, че го накарали да
се тества. В останалата част относно явяването им в сградата на КАТ и положителния тест
за наркотици съответстват на останалата доказателствена съвкупност.
Показанията на свид. Д. са също недостоверни в частта относно начина по който е
направен теста за наркотици. Показанията на свидетеля също съдържат предположения и
съждения относно случилото се. Същевременно са налице и вътрешни противоречия в
показанията. Свидетелят чул, че спорят, но мислил, че е въпрос за талон, а едва като
подсъдимият излязъл, възприел от него, че е тестван. В последствие пък сочи, че били на 2-3
метра от входа, но не чували какво се говори вътре. Недопустимо е да бъде изградена
фактическа обстановка въз основа на такива съждения, предположения и вътрешни
противоречия.
С оглед на горното и поради липсата на други доказателства, не може да бъде направен
извод за достоверност на обясненията на подсъдимия за опорочения начин по който е
направен теста за наркотични вещества. Обясненията му в тази част действително
представляват неговата защитна теза, която цели неговото оневиняване, поради което
преценката на първоинстанционния съд от процесуална гледна точка е правилна.
Настоящият съдебен състав споделя и съображенията на първоинстанционния съд
относно това, че първоначалната нагласа на подсъдимия, която изразил, докато управлявал
лекия автомобил до сградата на КАТ Сливен, не е релевантен за делото факт. Релевантният
факт е даденото съгласие в сградата на КАТ да бъде тестват за употреба на наркотични
вещества, като този факт е безспорно установен.
При така установеното от фактическа страна, настоящата въззивна инстанция достигна
до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд напълно обосновано от правна страна е приел, че
подсъдимият Б. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна признаците
на престъпния състав на чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 от НК. Тези изводи са основани на
безспорно установени по делото факти, а именно, че подс. Б., правоспособен шофьор, на
23.12.2020 г. около 4.30ч е управлявал л. а. марка „Бмв“ 525 с рег. № ***, по бул. П.Х. в гр.
Сливен, под въздействията на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, които са
високорискови наркотични вещества съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда и
квалификацията на растенията и веществата като наркотични. Деянието е осъществено, след
като е бил осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и то в изпитателния срок на
5
същото. От субективна страна, деянието е осъществено под форма на вина – пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал, че управлява лекия си автомобил след употреба на наркотично
вещество, което е взето по-рано. Субективната страна на извършеното деяние изцяло се
доказва от събраните доказателства, доказателствени средства и извършените способи за
доказване, както и частично от обясненията на подсъдимия, дадени пред двете съдебни
инстанции.
Защитната теза на подсъдимия, че спрямо него е осъществен натиск от полицейските
служители, иначе не бил дал проба за употреба на наркотични вещества, не е подкрепена от
доказателствената съвкупност, поради което е неоснователна и не може да бъде направен
извод за несъставомерност на повдигнатото обвинение.
Защитата излага и довод за обективна несъставомерност на деянието, тъй като
полицейските служители не спазили начина за тестване за наркотични вещества, нормативно
установен в Наредбата №1/2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта или употребата на наркотични вещества. На първо място, следва да бъде посочено,
че установяването на употребата на наркотични вещества при обвинение по чл. 343б, ал. 3
НК може да се основава на всички допустими по НПК доказателства и това многократно е
подчертавано в практиката на върховната инстанция. За разлика от състава по чл. 343б, ал. 1
НК, този по чл. 343б, ал. 3 НК не предвижда като елемент от обективната страна на
изпълнителното деяние установяване на наркотичната злоупотреба чрез дължимо спазване
на нормативно установен ред, съществуващ извън правилата по НПК, макар такъв ред да е
предвиден и да съществува в Наредба 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. На второ
място, първоинстанционният съд е разгледал този довод на защитата, като е отделил място в
своите правни изводи, които настоящата съдебна инстанция споделя. С разпоредбата на чл.
5 от Наредбата не се предвижда точно, фиксирано място за направата на теста, а и в случая
проверката е продължила в сградата на КАТ Сливен, докъдето безспорно подсъдимият
доброволно е придружил служителите на реда и то в изпълнение на указанията им съгласно
чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Безспорен е и фактът, че подсъдимият е приел данните от
техническото средство „DREGER DRUG TEST 5000”, които са отчели положителната проба
за употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин. Не се е стигнало до
вземането на кръвна проба за медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, тъй като съгласно чл. 3а от Наредбата това се извършва при две хипотези, които
в случая не са налице. С оглед разпоредбата на параграф 25 от Наредба № 1, не се
констатира нарушение и по отношение на вида на талона за изследване, тъй като бланките
на талона за изследване по приложение № 1 към чл. 4, ал. 3, отпечатани преди влизане в
сила на тази наредба, се използват до изчерпване на отпечатаните количества.
Относно приложението на Протокол № 2 към талона за изследване следва да се посочи,
че не всяко нарушение на разпоредба на Наредбата води до опорочаване на резултатите от
проведената проверка за употреба на наркотични вещества или алкохол, а само такова
нарушение, което би злепоставило достоверността на проведеното изследване с техническо
средство или медицинското изследване на пробите. В конкретния случай по делото е
представено писмено доказателство, което установява техническата изправност на
техническото средство, с което е направен теста, поради което е годно доказателство и
установения с него факт не е опорочен. Както вече се посочи, доказуемостта на употребата
на наркотични вещества или техни аналози по чл. 343б, ал. 3 от НК не може да се ограничи
само до цитираната Наредба. Липсата на протокол и необходимия брои стикери в случая не
е съществено, а и наличието на амфетамин и метамфетамин се установява от показанията на
полицейските служители, придружителите на подсъдимия, и най-вече от обясненията на
подсъдимия в частта, с която е посочил, че е употребил наркотици 3-4 дни преди
инкриминираната дата. Наказателният кодекс не поставя изискване водачът да е бил
повлиян от тези вещества, респективно не се интересува доколко това се е случило. Когато
бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества е без значение как се е
отразила тази употреба на неговото поведение и дали е повлияла на способността му да
6
управлява превозно средство.
При определяне на наказанието първоинстанционният съд правилно е констатирал, че
предходното осъждане на подсъдимия, обуславя правната квалификация на повдигнатото
обвинение и не следва да бъде взето предвид. В резултат от това и от констатацията, че не са
налице други многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, правилно е
приложил разпоредбата на чл. 54 от НК. Въззивният съд намира единствено за неправилен
извода, че наказанието следва да бъде определен при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Така първият съд е определил и наложил наказание лишаване от свобода от
една година и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, при липса на
конкретни обективно установени факти, които да обосноват наложеното към минимума
наказание лишаване от свобода. Въпреки това несъгласие с първият съд, настоящият
съдебен състав не може да измени наложеното наказание и да определи по-тежко, тъй като
не е подаден протест, който да дерогира забраната “reformation in peius”.
Не се констатират нарушение относно приложението на чл. 66 от НК с оглед
предходното осъждане на подсъдимия, респ. първият съд правилно е привел в изпълнение
на основание чл. 68, ал. 1 от НК наложеното по НОХД № 115/2019 на РС Сливен наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. При изпълнение на задълженията по чл. 313 и
чл. 341 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от РС Сливен съществени
процесуални нарушение, които да обусловят отмяна на обжалваната присъда. Ето защо,
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна, тъй като не са налице
основанията за нейната отмяна или изменение.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият следва да
понесе сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв., за изслушване на
вещите лица по назначената по делото съдебно-психологична експертиза.
Ръководен от горното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Сливенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260006, постановена по НОХД № 91/2021 г. по описа на
РС Сливен.
ОСЪЖДА подс. Х. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Сливен, ул. ***, да заплати
сумата от 100 лв., представляваща разноски за повторно изслушване на вещите лица, по
бюджет на съдебната власт по сметка на ВСС.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7