№ 93
гр. Нови пазар , 04.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Частно наказателно
дело № 20213620200271 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба на основание чл.243, ал.4 от НПК.
Жалбата е подадена от адв. М. Д. от АК – Ш., действащ като пълномощник на В. Й.,
гражданин на РТ, роден на ********** г. Жалбата е подадена против постановление от
09.06.2021 г. прокурор при Ш.ска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство №290/2020 г. по описа на РУ – К. /преписка
№734/2019 г. по описа на прокуратурата/.
В жалбата се сочи, че постановлението на прокурора е необосновано и
незаконосъобразно. От образуването на преписката двукратно производството било
прекратявано, като и в двата случая постановлението на прокурора било отменяно, след
подадените от пострадалия жалби. В настоящото обжалвано постановление прокурорът не
направил подробно анализ на всички факти, доказателства и обстоятелства, относими към
случая, а само частично изпълнил указанията, дадени от съда.
Жалбоподателят твърди, че Н.З.А. още в началото на контактите си с него го
заблудила, като се представила с чужди имена. По нейно настояване жалбоподателят бил
принуден да изпраща парични суми на различни лица – близки и роднини на А..
Жалбоподателят бил въведен в заблуждение и измамен от А. и нейните родственици, с
твърденията, че ще развият бизнес с наследствена черешова градина, откъдето ще получат
значителни суми. Твърденията на А., че жалбоподателят й обещал да заживеят заедно като
семейство не отговаряли на истината, тъй като той имал свое семейство.Жалбоподателят
счита, че не са изследвани в пълнота всички относими обстоятелства. Независимо от
дадените задължителни указания от страна на съда, не били дадени ясни отговори на
въпроси от значение за установяване на фактите, свързани с казуса.
Излагайки тези свои съображения в жалбата, жалбоподателят, чрез представителя си,
моли съда, да отмени постановлението на Ш.ската районна прокуратура, като върне делото
1
и даде задължителни указания относно прилагането на закона.
След като се запозна с всички събрани по делото доказателства и предвид твърденията
в жалбата, съдът счете за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. Същата се явява процесуално
допустима.
Видно е от материалите по приложеното досъдебното производство №290/2020 г. по
описа на РУ – К., че то е образувано затова, че през периода месец април – месец юни 2018
г. в с. Т., обл. Ш., при условията на продължавано престъпление, с цел да се набави имотна
облага, е възбудено заблуждение у турския гражданин В. Й., и с това му е причинена имотна
вреда - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
С обжалваното постановление на Ш.ската районна прокуратура от 09.06.2021 г.
прокурорът е приел, че събраните в рамките на допълнителното разследването
доказателства не установяват нови фактически обстоятелства, които да обосноват тезата за
извършено престъпление, а пострадалият би могъл да претендира единствено вземане по
граждански път с претенция по чл.59 от ЗЗД, по реда на института на неоснователното
обогатяване. Предвид това и на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК,
прокурорът е прекратил наказателното производство.
Съдът констатира, че до момента два пъти наказателното производство е било
прекратявано от страна на прокурора. Двете постановления за прекратяване са били
отменени от съда в производства по чл.243, ал.4 от НПК и делото е било връщано на
прокурора за разследване, с дадени конкретни указания. Видно е, че рамките на проведеното
разследване, включително и допълнително такова, са разпитани свидетелите Н.З.А., Н.З.С. –
брат на А., М.С.А. – майка на А. и Н.З. СА. – сестра на А.. Разпитан е в качеството на
свидетел жалбоподателят В. Й., както и допълнително Н. А. и Н.С., а също и свидетелите
К.Г.К. и Г.Ш.З.. Събрани са също така и писмени доказателства.
От събраните доказателства, включително и след даваните от съда указания се
установява, че през 2018 г. жалбоподателят, който живее в РТ със семейството си, се
запознал чрез социалната мрежа Фейсбук със свидетелката Н.З.А., която живее в с. Т., обл.
Ш.ска със своята майка и със своя брат. В продължение на около три месеца от
запознанството им – в периода 05.04.2018 г. – 21.06.2018 г. жалбоподателят на няколко пъти
изпратил парични суми, предназначени за свидетелката, чрез системи за парични преводи
„***“, „***“ и „***“, като общата сума на изпратените средства е в размер на 45 420 евро.
Паричните преводи били извършвани на името на свидетелката А., както и на нейната майка
и на нейния брат, а също и на Н.Х. – баба на Н. А. и на И.А. – дядо на същата. В средата на
2018 г. свидетелката Н.З.А. прекратила контактите си с жалбоподателя. Това са безспорно
установените факти по случая. Видно е, че единствено от тях не може да се направи
категоричния и безспорен извод за осъществено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, тъй
като е следвало в пълнота да се проверят, както твърденията на свидетеля Й., така и на А..
2
Именно и в тази насока са давани указания от страна на съда при връщането на делото за
разследване. Тези указания не са изпълнени изцяло. Твърденията, които излагат
пострадалият и свидетелката А., относно отношенията им и осъществилите се факти, са
коренно различни и противоречиви. А. е отрекла всички изявления на свидетеля Й.,
свързани с твърденията му, че той е бил въведен в заблуждение и принуден да изпраща
средства. Именно по тази причина и съдът е дал указания между двамата да се извърши очна
ставка. Това не е сторено от страна на разследващите, но тук следва да бъде извършена
преценка, дали поредно връщане на делото за разследване би довело възможност до
събиране на доказателства, от които реално да се установят фактите. Не се откриват данни
за други писмени доказателства, които биха могли да се приобщят към доказателствения
материал, освен вече събраните такива. Видно е, че не могат са се съберат веществени
такива, или данни от тях. Свидетелят Й. твърди, че е контактувал с А. чрез телефонни
разговори и съобщения в социална мрежа и чрез мобилни приложения, но не пази
съдържанието на тези контакти, тъй като ги изтрил. Още в началото на разследването не са
иззети от А. мобилни телефони или др. веществени доказателства, а към момента, след
изтекъл тригодишен период от момента на соченото деяние, това едва ли е възможно. Още в
началото на разследването свидетелят Й. е посочил на разследващите от кой телефонен
номер е осъществявал контакт с А. и на кои телефонни номера се е обаждал, но по този
повод не са събрани някакви данни по реда на чл.159а от НПК, а това към момента вече не е
възможно, поради изтеклия законов срок. Не се установяват други лица, освен вече
разпитаните, които биха могли дадат информация от значение за случая. Това което би
могло да се извърши е провеждане на очна ставка между свидетелите Й. и А.. Данните от
едно такова следствено действие, обаче не биха могли да се ползват, ако същата би имала
качеството на обвиняема по случая, поради което провеждане на очна ставка между
двамата, при липсата на други доказателства, би била безпредметна.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да приеме извода на прокуратурата, че от
събрания доказателствен материал не се установяват данни за осъществен състав на
престъпление от общ характер, което налага постановлението да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Ш.ската районна прокуратура от 09.06.2021 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №290/2020 г. по
описа на РУ– гр. К., образувано за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
Настоящото определение подлежи на обжалване и протестиране пред Ш.ския окръжен
съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
3
4