Р Е Ш Е Н И Е № 283
Гр. Сливен, 21.07.2023
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора ………….
и при секретаря Николинка Йорданова,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 298 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от „Полиол“ ООД, с ЕИК *********, п. от у. С.Г.Б. срещу Акт за узаконяване
№ 7/12.03.1998 г. на Главния архитект на Община Сливен. Оспорването намира
правното си основание в чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията. Образуваното
производство по настоящото дело се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата си оспорващият
твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 67338.800.1 по КК на
гр. Сливен с площ 6 799,00 кв.м. с начин на трайно ползване „За складова
база“, а върху имота на дружеството ЕТ „К. – ВД-Г. Р.“ е изградил „Бистро,
лятна градина, мотел и два гаража“. За същите бил издаден Акт за узаконяване №
7/12.03.1998 г. на Главния архитект на Община Сливен на основание одобрени на
31.07.1991 г. проекти и Разрешение за строеж № 25/31.07.1991 г. за изграждането
на „Автосервиз и кафе“ на път София – Бургас. В отклонение от строителните
книжа бил построен обект „Бистро, лятна градина, мотел и два гаража“. Въпреки
временния характер на разрешеното строителство, заинтересованото лице изградило
масивна сграда и впоследствие бил издаден актът за узаконяване. Към този момент
вече бил одобрен планът за земеразделяне и тази временна постройка попадала
изцяло в полски път. Твърди, че при издаване на Акта за узаконяване са
допуснати нормативни нарушения – няма образуван парцел, няма представено
становище за спазени изискванията на чл. 162 от ЗТСУ (отм.), не са представени
доказателства, че има учредено право на строеж, не е представен протокол за
дадена строителна линия и ниво, не е установено местоположението на
узаконяваните обекти, няма акт, с който да е констатирано незаконното
строителство, не е спазена и разпоредбата на чл. 180 ал. 2 от ЗТСУ (отм.). Налице
било нарушение, свързано със заснемане и строеж на сгради върху полски път. Не
бил наличен акт за учредяване право на строеж върху земя – публична държавна
собственост. Счита, че участъкът земя, върху който са разположени строежите не
попада в обхвата на сервитутната зона на Главен път I-6
София – Бургас. Нарушението само на една императивна правна норма счита като
основание за прогласяване нищожността на Акт за узаконяване № 7/12.03.1998 г.,
в която насока формулира искане към съда. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание
оспорващото дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.
В открито съдебно
заседание административният орган не се явява и не се представлява. Чрез
представител по пълномощие моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Заинтересованото
лице ЕТ „К. – ВД – Г. Р.“, редовно и своевременно призован, чрез представител
по пълномощие адв. М. С. *** оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Претендира разноски по приложен списък.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за
установено от фактическа страна следното:
Оспорващото
дружество е собственик на поземлен имот с идентификатор 67338.800.1 по КК на
гр. Сливен с площ на имота 6691 кв.м. и начин на трайно ползване „За складова
база“, придобит чрез покупко – продажба, обективирана
в Нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан под № 101, том XI, дело № 1913/2018 г. в СВп –
Сливен.
С Разрешение за
строеж № 25 от 31.07.1991 г. издадено от Председател на "КТСУС" при
Общински народен съвет Сливен, с което на Г. Р. – фирма „К.“, съобразно
одобрените от главен архитект проекти на 31.07.1991 г., било разрешено да
извърши предвидените в проекта СМР за "Автосервиз и кафе" в парцел на
Път I-6 София – Бургас. На 10.07.1991 г. между Пътно управление – Сливен и Г.
Д. Р. бил сключен договор за наем за срок от 30 години на терен – пътен
сервитут на път ГП – I-6 при км. 391-800
от 800 кв.м. за изграждане на авторемонтен сервиз с помещения за почивка на
персонала и кафе – зала при определен годишен наем, като на 01.03.1995 г. било
сключено допълнително споразумение към този договор. Изработен бил Архитектурен
проект за обект "Автосервиз на път I-6 "София-Бургас" при км.
391, одобрен на 31.07.1991 г. и Конструктивен проект за същия обект, одобрен на
същата дата, като бил съобразен Генерален план на площадката със ситуирано
петно за обекта - пътен възел "Детелина" при км. 391+800 на път I-6.
С Удостоверение
изх. № 530/28.04.1994 г. било въведено в експлоатация „Бистро“ на фирма „К. –
ВД“.
След издаване на
разрешението за строеж било изпълнено строителство в отклонение от одобрените
проекти, поради което през 1997 г. започнало производство по узаконяване и бил
издаден Акт за узаконяване № 7/12.03.1998 г. по преписка с вх. № 94-ТСУ-
528/11.03.1998 г. за построяване на изградени в отклонение от Разрешение за
строеж № 25/31.07.1991 г. за "Автосервиз и кафе" подобекти:
"Бистро", "Лятна градина", "Мотел" и два гаража.
Така реализирания строеж е отразен на КККР, съответно като сгради с
идентификатор № 67338.702.1, № 67338.702.2 и № 67338.702.3, собственост на ЕТ
"К. – ВД – Г. Р.", съгласно нот. акт № 26,
том V дело № 1205/98 г., находящи се в поземлен имот с идентификатор
67338.702.2, собственост на Държавата, АПИ, с площ 1170 кв. м. и начин на
трайно ползване за къмпинг, мотел, съгласно писмо изх. № 0А21-04826/03.10.2022
г. на Областен управител на област Сливен и приложена скица от 26.11.2018 г.,
издадена от СГКК – Сливен. По преписката били приложени проекти – заснемане за
узаконяване, съгласувани от Архитектурно – градоустройствена комисия във всички
части. Към проекта са приложени становище в част ВиК, част Електро, ПАБ, Обяснителна
записка, Конструктивно становище, санитарни разрешителни. С писмо изх. №
08-00-74/12.07.1994 г. Началникът на Главно управление на пътищата потвърдил от
името на ГУП съгласуванията си за крайпътни обекти на път I-6 км. 391+800 на площадка на управлението, като
съгласуването е в съответствие със Закона за пътищата, а проектите отговарят на
техническите норми, изисквани от УПАП.
По преписката е
приложен Протокол – решение № 3/17.02.1998 г. на Архитектурно – градоустройствената
комисия при Община Сливен, съгласно който е разгледана разработка „Крайпътен
мотел с бистро на гл. път I-6 км. 387+395 София
– Бургас, с фаза: „Заснемане за узаконяване“. Прието било решение за
съгласуване на узаконяването на подобектите „Бистро, Лятна градина, мотел и два
гаража“ от обект „Крайпътен мотел с бистро“.
На 12.03.1998 г.
Главният архитект на Община Сливен издал цитирания по – горе Акт за узаконяване
№ 7 па подобекти „Бистро, лятна градина, мотел и два гаража“ на основание
съгласуваните от АГК проекти за узаконяване, с приложените към тях съгласувателни писма и документи, договор от 10.07.1991 г.
между Пътно управление – Сливен и Г. Р., потвърден от ГУП – София, съгласно
писмо изх. № 08-00-43/12.05.1997 г. В акта е посочено, че се издава на
основание чл. 162 от ЗТСУ.
С Удостоверение №
147/17.06.2004 г. обект "Крайпътен мотел с бистро, лятна градина и два
гаража", представляващ строеж пета категория, бил въведен в експлоатация.
По доказателствата
е приобщено застроително решение, касаещо отбивка на
главен път I-6 км. 387+395 в М 1:1000, одобрено от ГУП – София на
16.07.1997 г.
По делото са
извършени три единични съдебно – технически експертизи, първата от тях –
оспорена, предвид което е извършена повторна такава от вещото лице и. М. З., която съдът кредитира като изготвена
компетентно, безпристрастно и съответна на събрания по делото доказателствен
материал. Съгласно експертното заключение, към момента,
в който е сключен договора за наем теренът, предмет на договора представлява площадка
за краткотраен отдих „Детелина“ към Главен път I-6 София – Бургас при км. 391+800, към 1991 г. за тази
площадка няма образуван имот, няма разработена КВС и планове за земеразделяне.
По плана за земеразделяне на землището на кв. „Р.“ от 1997 г. липсва нанесен
имот с граници и начин на трайно ползване, съответстващ на границите на имот с
идентификатор 67338.702.2, представляващ площадка за отдих „Детелина“.
Посоченият поземлен имот е отразен за пръв път на КК на гр. Сливен с НТП „За
къмпинг, мотел“ със Заповед за изменение на КККР №
18-11258-28.12.2018/28.12.2018 г. на Началник СГКК – Сливен, като в имота са
нанесени следните сгради: Сграда с идентификатор 67338.702.2.1 – брой етажи 2,
застроена площ 103 кв.м., съответстваща на обект № 1 и № 4 в одобреното застроително решение с предназначение „Бистро“ и „Крайпътен
мотел на два етажа“; сграда с идент. 67338.702.2.2,
брой етажи 1, застроена площ 78 кв.м., съответстваща на обект № 3 в одобреното застроително решение с предназначение „Гараж“ и сграда с идент. 67338.702.2.3, брой етажи 1, застроена площ 34
кв.м., съответстваща на обект № 2 в одобреното строително решение с
предназначение „Лятна градина“. На терена на имота, върху който търговецът е
изградил сградите, предмет на акта за узаконяване няма преотреждане,
той съставлява пътна принадлежност към път I-6,
изграден през 70-те години, реализираният републикански път е действителният
начин на трайно ползване на терена, а не земеделска земя. Експертът заключава,
че с одобреното застроително решение е допуснато
застрояване със сгради, съобразени с начина на трайно ползване на терена –
пътна площадка за краткотраен отдих. За имота, в който са изградени и узаконени
процесните сгради има одобрено от кмета на община Сливен Застроително
решение по чл. 108 ал. 2 от ППЗТСУ за площадка на главен път I-6 при км. 387+395, което застроително
решение е съгласувано с Поземлена комисия – Сливен, ВиК, МВР – ДНП Управление
КАТ, РД на МВР – Сливен, ГУП – София, РС „Противопожарна охрана“. Застроителното решение е от 1997 г., разработено при
условията на чл. 108 ал. 2 от ППЗТСУ (отм.) с оглед развитата след това
процедура по узаконяване на извършеното в отклонение от Разрешение за строеж №
25/31.07.1991 г. строителство. Сградите, предмет на акта за узаконяване са
нанесени в одобреното застроително решение. Теренът,
върху който са построени процесните сгради при построяването им през 1991 г.
попадат върху площадка за краткотраен отдих „Детелина“ към главен път I-6 София – Бургас при км. 391+800, като към 1991 г. за
площадката няма образуван имот, няма разработена КВС и планове за
земеразделяне. По плана за земеразделяне на землището на кв. „Р.“ от 1997 г.
липсва нанесен имот с граници и начин на трайно ползване, съответстващи на
границите на имот с идент. 67338.702.2, представляващ
площадка за отдих „Детелина“ на път I-6 при км.387+395.
Според вещото лице част от сграда и идент.
67338.702.2.3 с площ от около 9 кв.м. попада в ПИ 67338.800.1, собственост на „Полиол“ ООД. Към настоящия момент републиканските пътища са
изключителна държавна собственост, като правото на собственост се разпростира и
върху всички основни елементи, каквито са и площадките за краткотраен отдих.
По делото е
извършена и съдебно – техническа експертиза от вещо лице – Г., приета като
неоспорена. Съгласно заключението на същата, при сключването на договора за
наем от 1991 г. не се споменава имот и няма данни за наличието на някакъв вид
скица или схема на отбивката към посочения период. Реално единственият графичен
източник, отразяващ процесните постройки, границите на сервитута на пътя и
отбивката е описаното застроително решение. При
съпоставка на данните от плана за земеразделяне и КВС е установено, че номерата
и границите на имотите, отразени на двата източника съвпадат.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на всички приложени към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните в предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Жалбата е подадена
от „Полиол“ ООД, в качеството му на собственик на
сгради в ПИ с идент. 67338.800.1, в чийто
северозападен ъгъл попада част от сграда
с идент. 67338.702.2.3 (с площ около 9 кв.м. според
експертизата), собственост на ЕТ „К.-ВД-Г. Р.“. Жалбата е срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол. С ТР № 3/16.04.2013 г. по т.
д. № 1/2012 г. на ВАС е постановено, че при оспорване на административни актове
с искане за обявяване на нищожност, правният интерес за оспорващия следва да се
преценява към момента на подаване на жалбата. Има се предвид, че при направено
оплакване за нищожност, правният интерес трябва да е наличен за оспорващия не
към момента на издаване на атакувания административен акт, което в случая е 12.03.1998
г., а към момента на неговото оспорване. Във всички случаи обаче следва да е
налице такъв интерес по правилата, регламентирани в ЗУТ, които съдът намира, че
следва да се приложат по аналогия и се съдържат в разпоредбата на чл. 149 ал. 2 ЗУТ, разписваща, че заинтересовани лица са собствениците и носителите на вещни
права в имота, в който се предвижда изграждане на строежа. В тази връзка съдът
намира, че жалбоподателя "Полиол" ООД
разполага с правен интерес да оспори издадения акт за узаконяване на строеж с
искане за обявяване на неговата нищожност, първо защото междувременно, след
влизането му в сила е станал собственик на имота, до който то се отнася –
доколкото част от изграденото строителство, попадащо в обхвата на акта за
узаконяване от 1998 г. - сграда с № 67338.702.3, собственост на ЕТ "К. –
ВД – Г. Р.“ попада в имот с № 67338.800.1, собственост на оспорващия. Второ, защото
по делото няма данни, а и не се твърди актът за узаконяване да е бил предмет на
съдебен контрол. Ето защо съдът приема, че за „Полиол"
ООД е налице правен интерес от обжалване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 149 ал. 5 от АПК, административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето и
доколкото настоящият случай е такъв, оспорването е процесуално допустимо, вкл.
предвид кумулативното наличие на обсъдените по - горе положителни процесуални
предпоставки.
При преценка на
събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция намира, че
атакуваният административен акт не страда от пороци, които да водят до неговата
нищожност, при следните съображения:
В действащото
българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен
административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт, като в зависимост от степента на допуснатия от административния
орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и
в първия случай се прогласява неговата нищожност, а в другия -
административният акт се отменя като незаконосъобразен на основанията, посочени
в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания
за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са
възприели критерия, че такива са изброените пет основания за незаконосъобразност
по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.
е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правната действителност. В мотивите в ТР №
5/20.07.2010 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че един
административен акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок - от
неспазване на изрично изисквани от закона условия за валидността на
административния акт или поради нарушаване на някое от нормативно установените
изисквания за законност на административните актове - изброени съответно пет
порока в чл. 146 АПК.
Нищожен е само този
акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от
момента на неговото издаване не поражда правните последици, към които е насочен
и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на
основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез
прогласяване на неговата нищожност.
В АПК липсва
изрична нормировка на пороците, водещи до нищожност на административните
актове. Единствено процесуалната разпоредбата на чл. 173 ал. 2 от АПК указва
правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради
некомпетентност. Компетентността е определената от нормативен акт публична
управленска функция на определен административен орган и рамките на предоставената
му власт - правата и задълженията, чрез която тази функция следва да се
осъществява. В тази връзка, на първо място следва да се прецени наличието на компетентност
на органа, издал процесния акт, доколкото акт, издаден от некомпетентен орган е
нищожен. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място
и по степен, а в случая и по време. С оглед разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява
към момента на издаването му. Режима на издаване на обжалвания административен
акт е регламентиран със специалния Закон за териториално и селищно устройство
(отм.) и Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство
(отм.). Приложими са правилата и компетенциите, уредени в чл. 312 от ППЗТСУ
(отм.), като съгласно ал. 6, одобряването на проекта за узаконяване и
издаването на акта за узаконяване се извършват по ред и в срокове, определени в
чл. 220 и 226. Според чл. 220 ал. 1 от цитирания нормативен акт, на одобряване
от главния архитект на общината или от упълномощено от него длъжностно лице
подлежат работните или техническите архитектурни проекти въз основа на решение
на архитектурно-градоустройствената комисия. Според чл. 229а ал. 2 от ППЗТСУ
(отм.) в редакцията му към датата на издаване на процесния акт за узаконяване, съществени
отклонения от издадените строителни книжа са отклоненията от одобрените
проекти, от разрешението за строеж и от другите строителни книжа, с които се
нарушават техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните,
противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа или
се нарушават предвижданията на действащите подробни градоустройствени планове,
техническите и строителните правила, норми и нормативи, както и изискванията за
опазване и съхранение на паметници на културата. За такива отклонения се издава
акт за узаконяване, ако са допустими по разпоредбите на закона, правилника и действащите
нормативи. Следователно, атакуваният индивидуален административен акт е издаден
от материално и териториално компетентен орган, в рамките на предоставените му
от закона правомощия.
Друг критерий за
разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове се
очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при
издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност,
е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва
случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при липсата на
компетентност) водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени всяко едно
от останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, както
са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира
нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да
бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод
за нищожност.
Порокът във формата
е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е
начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо
тя да предписана от закона. Същата е самостоятелно основание за валидно
действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на
акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост)
се определя от степента на порока. В настоящият случай е спазена изискуемата
писмена и предметна форма на акта, по арг. от
цитирания по – горе чл. 312 от ППЗТСУ (отм.). Видно от съдържанието на акта,
същият съдържа както фактически, така и правни основания за неговото издаване,
описани са подробно съдържащите се в преписка вх. № 94-ТСУ-528/11.03.1998 г.
проекти, заснемане на незаконно извършения строеж и другите строителни книжа, в
акта се съдържа изчерпателно описание на узаконявания строителен обект и
придружаващата проекта документация, в т.ч. съгласувателни
писма, договор и писма, поради което съдът не констатира наличие на порок във
формата.
Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила също
могат да бъдат основания за нищожност, но единствено ако са толкова сериозни,
че нарушението е довело до липса на волеизявление. Неспазването на
компетентността е съществено процесуално нарушение, което винаги води до
незаконосъобразност на издадения административен акт и то - до степен на
нищожност. Според правната теория, нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до
друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В случая не са
налице доказателства за наличие на порок в тази насока. Актът е постановен при
спазване на нормативно установения ред и условия (чл. 312 от ППЗТСУ) и издаден
въз основа на всички изискуеми към момента на постановяването му документи.
На следващо място,
съгласно чл. 40 от ЗТСУ (отм.), сградите се застрояват в строителните граници
на населените места. Извън строителните граници на населеното място се
разрешават строежи, видът, размерът и местоположението на които се определят с
правилника за приложение на закона. Според разпоредбата на чл. 108 от ППЗТСУ
(отм.), извън строителните граници на населените места строежи могат да се
извършват въз основа на частично застроително
решение. В разглеждания случай такова е одобрено от кмета на Община Сливен през
1997 г., разработено е при условията на чл. 108 ал. 2 от ППЗТСУ (отм.) за
площадка на главен път I-6 км. 387+395 в М
1:1000 и е съгласувано с Поземлена комисия – Сливен, ВиК, МВР – ДНП Управление
КАТ, РД на МВР – Сливен, ГУП – София и РС „Противопожарна охрана“. Според
заключението на съдебно – техническата експертиза, към момента на сключване на
договора за наем теренът, върху който са изградени процесните сгради е
съставлявал площадка за краткотраен отдих (както е описано и в застроителното решение)
„Детелина“ към главен път I-6. Съгласно
действащите към 1998 г. норми на Правилника за приложение на Закона за пътищата
- § 15, пътищата имат обхват, съоръжения и принадлежности, като съобразно § 18,
площадките за отдих са пътна принадлежност. В случая, видно от съдържанието на
атакувания акт за узаконяване, същият е издаден на основание чл. 162 от ЗТСУ
(отм.). Съгласно ал. 1 на тази разпоредба в действащата към 12.03.1998 г.
редакция, строежи или части от строежи, извършени в отклонение на одобрените
проекти, разрешението за строеж и другите строителни книжа се узаконяват от
органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, ако са
допустими по разпоредбите и териториалноустройствените
планове, които са действали по време на извършването им или след това, като се
представят необходимите проекти. Нормата сочи както компетентния орган, така и
изискването за представяне на необходимите проекти, които в случая са налични в
пълнота. В тази връзка доказателствата оборват и твърдението на жалбоподателя,
че към момента на узаконяването е бил одобрен планът за земеразделяне и
строежът е попадал изцяло в полски път. От експертизата и съгласуваното от
кмета на общината застроително решение се установява,
че към 12.03.1998 г. процесните сгради са изградени в сервитута на пътя, респ.
в площадка за краткотраен отдих „Детелина“ към главен път I-6 София – Бургас при км. 391+800. Пак съгласно същото
експертно заключение, към момента, в който е сключен договора за наем, теренът,
предмет на договора представлява описаната площадка, към 1991 г. за тази площадка
няма образуван имот, няма разработена КВС и планове за земеразделяне, по плана
за земеразделяне на землището на кв. „Р.“ от 1997 г. липсва нанесен имот с
граници и начин на трайно ползване, съответстващ на границите на имот с
идентификатор 67338.702.2, представляващ площадка за отдих „Детелина“.
Посоченият поземлен имот е отразен за пръв път на КК на гр. Сливен с НТП „За
къмпинг, мотел“ със Заповед за изменение на КККР №
18-11258-28.12.2018/28.12.2018 г. на Началник СГКК – Сливен. Следователно, към
датата на постановяване на атакувания акт за узаконяване са спазени всички съществени
нормативни изисквания и императиви. Не се установява съществен порок, водещ до
нищожност на акта поради противоречие с материалния закон. В тази връзка следва
да се отбележи, че административният акт е нищожен поради противоречие с
материалния закон тогава, когато разпоредените правни
последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в
правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред.
Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до
нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата
унищожаемост. Критерият за нищожност на административния акт при порока
материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на материалния
закон е такова, че нарушава особено съществени изисквания на приложимата норма.
Съществените изисквания могат да бъдат относими както до правното основание за
издаване на акта, така и до съществените елементи или изисквания на същата
норма. По изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция намира,
че процесният случай не е от
категорията, при която материална незаконосъобразност да е довела до толкова тежък порок – при издаване на
атакувания акт за узаконяване са спазени съществените, действащи към момента
(12.03.1998 г.) и относими материалноправни норми.
На следващо място,
несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение на власт
също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако
преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води
до нищожност. Тук нищожност ще е налице и когато целта на закона не би могла да
бъде постигната с волеизявлението, отразено в административния акт. Подобен
порок не се твърди, нито се установява от доказателствата по делото.
В случая, при
отсъствие на основни недостатъци, засягащи формата, съдържанието,
компетентността на органа издател, административният акт не е засегнат от
такива съществени пороци, които да водят до нищожност. Останалите доводи,
изложени от оспорващото дружество имат отношение към незаконосъобразността на акта
за узаконяване, но не водят до неговата нищожност.
Предвид изложеното,
искането на оспорващия за прогласяване нищожност на Акт за узаконяване № 7/12.03.1998
г., издаден от Главния архитект на Община Сливен се явява неоснователно, поради
което следва да бъде отхвърлено.
При този изход на делото,
основателни се явяват своевременно направените искания за присъждане на
разноски от ответния административен орган и заинтересованата страна ЕТ „К. –
ВД – Г. Р.“. Претендираното от административния орган и следващо му се,
съобразно чл. 143 ал. 1 от АПК юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева, съобразно
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а на заинтересованата
страна на основание чл. 143 ал. 3 от АПК се присъдят реално сторените по делото
разноски, възлизащи на 1 245,00 (хиляда двеста четиридесет и пет) лева, от
които 950,00 (деветстотин и петдесет) лв. заплатено в брой адвокатско
възнаграждение и 295,00 лв. внесени депозити за съдебни експертизи. Искането на
заинтересованата страна за присъждане по списък на разноски в размер на 500,00
лева за две съдебни заседания на основание чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира
за неоснователно, доколкото надлежни доказателства за такъв извършен от
заинтересованата страна разход за адвокатско възнаграждение не са представени
по делото. Така определените разноски следва да се възложат в тежест на
оспорващото дружество.
Съдът констатира,
че с протоколно определение от 27.06.2023 г. оспорващото дружество е задължено
да внесе депозит за съдебна експертиза, което разпореждане на съда не е
изпълнено, предвид което страната следва да бъде осъдена да внесе депозит в
размер на 270,00 лева по сметка „Депозити за съдебни експертизи“ при
Административен съд – Сливен.
Водим от горното и
на основание чл. 143, чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение последно от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането,
обективирано в жалба от "Полиол" ООД гр.
Сливен за прогласяване нищожност на Акт за узаконяване № 7/12.03.1998 г.,
издаден от Главния архитект на Община Сливен.
ОСЪЖДА "Полиол" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
бул. „Хаджи Димитър“ № 2, п. от у. С.Г.Б. да заплати на Община Сливен сумата от
100,00 (сто) лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА "Полиол"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Хаджи
Димитър“ № 2, п. от у. С.Г.Б. да заплати на Едноличен търговец Г. Д. Р. с фирма
„К. – ВД – Г. Р.“ разноски по делото в размер на 1 245,00 (хиляда двеста
четиридесет и пет) лева.
ОСЪЖДА "Полиол" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ № 2, п. от у. С.Г.Б.
да внесе по сметка „Депозити за съдебни експертизи“ при Административен съд –
Сливен сума в размер на 270,00 (двеста и седемдесет) лева, съставляваща
невнесен своевременно депозит за експертиза.
Решението е постановено при участие на заинтересованата страна ЕТ „К. –
ВД – Г. Р.“.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: