О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………./………………..2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и
осми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши
съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 239 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 106/02.01.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, действащ чрез адв. Н.Б., срещу
Решение № 5722 от 13.12.2019 г., постановено по гр.д. № 13564/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 25-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че С.В.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, ж. к. “Вл. Варненчик“ бл. 221, вх. 3, ет. 7, ап. 77, действащ чрез адв. Д.С. не дължи на въззивника, сумата в размер на 5 467. 02. лева,
начислена по фактура №00284395708/14.08.2018г., представляваща корекция
на сметка за периода от 15.08.2017г. до 14.08.2018г. по клиентски № **********, абонатен № **********, с адрес на потребление
гр. Варна, ж. к. “Владислав Варненчик“ бл. 221, вх. 3, ет. 7, ап. 77.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 1344/08.01.2020 г. от въззиваемата страна чрез адв. Д.С..
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз
въззивната жалба
се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение
на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени
фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ.
Твърди се, че е осъществен правопораждащия юридически състав за начисляване на
реално потребено от абоната количество ел.енергия, защото е налице неправомерно
вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър
и по този начин не се визуализира и отчита. Излага се, че безспорно натрупаната
в скрития регистър ел.енергия е потребена именно от ищеца-въззиваем, поради
което се дължи заплащането и́. Сочи се, че електрическата енергия е родово
определена движима вещ и собствеността върху нея се прехвърля след
индивидуализацията ѝ, т.е. чрез измерване от средство за търговско
измерване и преминаването ѝ към електропреносната мрежа. Поддържа се, че
е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал .1 от ЗЗД да получи стойността
на пренесеното до обекта количество електроенергия.
В отговора на въззивната жалба се
твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, което обуславя
неоснователността на въззивната жалба. Моли се за оставянето и́ без
уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Сочи се, че липсва правно основание за прилагане на корекционната
процедура, доколкото последната предвижда възможност за корекция
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри
на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Поддържа се, че процесният
електромер не е с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри
на доставчика не постъпва. Излага се още, че не е доказано по несъмнен начин,
реално доставеното количество електроенергия. Сочи
се, че липсва нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото
на оператора да извършва едностранни корекции, а на въззивника да фактурира
допълнително начислените количества енергия, включително по аналогия с правни
норми обективирани в други нормативни актове.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред
въззивния съд.
Делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 106/02.01.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, действащ чрез адв. Н.Б., срещу
Решение № 5722 от 13.12.2019 г., постановено по гр.д. № 13564/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 25-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 239/2020 г. на ОС-Варна за 11.03.2020 г. от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от
постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.