Р Е Ш Е Н И Е № 260006
гр.Пловдив, 16.06.2025г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ри състав в открито заседание на
двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на
съдебния секретар Мария Пеева разгледа докладваното от съдията гр. дело № 644
по описа на съда за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 153 от ЗОНПИ.
Ищецът Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, гр. ****,
БУЛСТАТ *********, съдебен адрес:***, е предявил, въз основа на Решение № 99/ 09.03.2017г.
на КОНПИ, срещу ответниците Е.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес *** и Р.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, иск по чл. 153 от ЗОНПИ, като
моли съда да постанови решение, с което да се отнеме в полза на държавата процесното
имущество на ответниците на обща стойност 53 100 лв.
Ищецът твърди, че в ТД – Пловдив е постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Пловдив,
регистрирано с вх. № ТД08-УВ-2575/ 13.12.2013 г., че ответникът Е.Г.А. е привлечен в
качеството на обвиняем, по досъдебно производство
№ 327/ 2013г., пр. пр. № 59/ 2013г. по описа на „ПИП“, за това че в периода от м. февруари 2009г. до м. април 2012г.
в *********, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в
съучастие с лицата Б.И.А., С. М. П. , Н. С. А.като извършители и И. А. Г.като
помагач, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на
„Фрутико“ ЕООД с ЕИК ********* в особено големи размери –
2 057 529,33 лв. и на „Набкос“ ЕООД с ЕИК ********* в особено големи
размери – 462 048,48 лв., като е потвърдил неистина в подадени декларации,
не е издал фактури, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на
стопанска дейност, водене на счетоводство и представяне на декларации пред органите
по приходите – престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т.2, т. 3 и т.
6, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Въз
основа на уведомлението, с оглед на това, че посоченото престъпление попада в
обхвата на чл. 22,
ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ /отм./, с Протокол №
ТД08Пл/ УВ-11772/ 13.12.2013 г. е образувана проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на ответника А., за периода от
13.12.2003г. до 13.12.2013г.
По отношение на ответницата Р.С.А. се твърди, че тя е съпруга на ответника Е.А..
В хода на проверката след анализ на събраните
доказателства е установено, че проверяваното лице, за целия проверяван период, е
реализирал доходи в размер на общо 156 739,47 лв. и разходи в размер на
общо 169 910,14 лв., установен е отрицателен нетен доход в размер на 13 170,67
лв. и притежавано имущество общо в размер на 690 317,42 лв., поради което
е налице значително несъответствие по смисъла на чл. 21, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./,
вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ в размер на 703 488,09лв. за целия
проверяван период.
Въз основа на изложените твърдения, и след заявен частичен отказ от иска,
въз основа на Решение № 982/ 03.10.2023г. на КОНПИ, е формулирано искане съдът
да постанови решение, с което да отнеме в полза на държавата имущество от ответниците на обща стойност 53 100 лв., както следва:
От Е.А. и Р.А.
- недвижим имот гараж № *,
с
идентификатор № 56784.506.1266.1.16, с адрес: **************, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.506.1266,
разположен на партерния етаж, на кота 0,00 м., със застроена площ от 19 кв.м.,
ведно с 2,255 % ид. части от общите части на сградата или с обща застроена площ
от 23,80 кв.м., при съседи: на същия етаж - 56784.506.1266.1.13,
56784.506.1266.1.17, под обекта - няма, над обекта - 56784.506.1266.1.3,
56784.506.1266.1.2, ведно с прилежащите:
2,898% ид.ч.
от поземлен
имот с идентификатор № 56784.506.1266, с площ по кадастрална скица от 263
кв.м., а по документ за собственост от 274 кв.м.
-
лек автомобил, марка и модел „Тойота РАВ 4“, с
peг. № *******, дата на първа регистрация 27.05.2002 г., рама № *************.
От Е.А.:
- сума в размер на 25 000 лв.,
предоставена в заем.
Моли да се присъдят в полза на ищеца и направените
съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултското възнаграждение.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата
молба и в писмена защита по съществото на спора. Ответниците с отговора на исковата молба оспорват
иска като неоснователен. Оспорват направения от ищеца извод,
че в проверявания период е налице значително несъответствие, както и че е
налице съществено несъответствие между доходите на ответниците и техните
разходи. Ответниците твърдят, че средствата за ипотечния заем в размер на
25 000 лв., предоставен от ответника на третото лице В. Т., са му дарени
от неговите родители; недвижимият имот – гараж № *, находящ се в **********е
закупен на реалната пазарна цена към момента на реализиране на сделката –
15 223,10 лв.; лекият автомобил „Тойота РАВ 4“ бил закупен на ниската цена
от 2 000 лв. със съдействието на третото лице Х.Х., чиито отношения с
дружеството-продавач не касаели ответника-купувач по сделката. Заявяват, че двата
недвижими имота в **********- на ул. „*********************** и на ул. „*****************са
собственост на родителите на Е.А., а самият ответник като единствено тяхно дете
лично се занимавал с отдаването им под наем, събирал наемите и ги влагал в свои
банкови сметки, като за целия проверяван период са събрани наеми на двата имота
около 93 000 лв. Твърдят, че при анализа на доходите им от ищеца не е
отчетена сумата от 10 191,31 лв., представляваща лично получавана от
Централна поща пенсия за инвалидност на Е.А., както и сумата в размер около
14 000 лв. – обезщетение, получено при освобождаването му като ****** от
Българската армия. Твърдят още, че и двамата ответници са получавали през
годините значителни суми от своите родители като за Р.А. липсва конкретика, а
за Е.А. се сочат дати и суми, които последният внасял на каса по банковите си
сметки, след като получавал средствата лично на ръка от своите родители.
Ответниците сочат, че в периода от януари 2003 г. до септември 2006 г.
движението по сметка № *******, преобразувана в сметка № **************** е
свързано с трудовите отношения на Е.А. с „Наб-Ко“ ЕООД, „Фисикон“ ООД и „Набко
инвестмънт“ ООД като постъпващите
транзакции били сборни суми, от които минимум 1 000 лв. представлявали
месечното му възнаграждение за труд, към което имало и бонуси, а останалата
част била предназначена за разплащане с трети лица – контрахенти на
горепосочените дружества. Описано е в какво се изразявали трудовите функции на
ответника при трите търговски дружества. Твърдят, че от януари 2007 г. до
28.11.2013 г. ответникът А. започнал последователно работа в „Набоко холдинг
груп“ ООД, „Стефани трейдинг“ ЕООД, „Набкос“ ЕООД, „Фрутико“ ЕООД, „Наб-ко“
ЕООД, „ЛЦ-Инвест“ ЕООД (всички управлявани от лицето Б. И. А. ), през който
период работил по силата на устна уговорка, без подписан договор, заплатите му
плащали по сметка или на ръка, защото работодателите не искали да му внасят
осигуровки и тъй като А. вече бил осигурен като инвалид по болест. За кратко в
периода септември 2011 г. – ноември 2013 г. бил осигуряван към част от
горепосочените дружества. От месец август 2006 г. до сега се сочи, че А.
изработва и монтира интериорно, вкл. кухненско обзавеждане за дома, както и че
извършва довършителни строително-монтажни дейности за дома, като за периода от
август 2006 г. до декември 2013 г. е получил възнаграждение около 80 000
лв.
Въз основа на изложените твърдения е направено
искане исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендират разноски за настоящото
производство, в това число адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Подробни съображения излагат в отговора на исковата молба и в писмена
защита по съществото на спора.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва
да се разгледа по същество.
По основателността на иска.
Видно от събраните
по делото писмени доказателства процесното производство за установяване на
незаконно придобито имущество е образувано от КОНПИ въз основа на постъпило в
ТД – Пловдив уведомление от Окръжна прокуратура – Пловдив, че ответникът Е.Г.А.
е привлечен към наказателна отговорност, по досъдебно производство № 327/ 2013г., пр. пр. № 59/ 2013г. по описа
на „ПИП“, за извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т.2, т. 3 и т. 6, във вр.
с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Материалите по пр.пр. № 59/
2013г. по описа на ОП – Пловдив са приети по компетентност в Специализирана
прокуратура, като досъдебното производство се води под номер пр.пр. № 57/
22014г. по описа на СП, за което КОНПИ са уведомени с писмо на СП, изх. № 57/14
от 09.05.2014г., постъпило в ТД КОНПИ на 12.05.2014г. /л.134-л.135/.
С Протокол № ТД08Пл/ УВ-11772/
13.12.2013 г. по описа на ТД Пловдив,
въз основа на уведомлението от 13.12.2013г., е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника А., за
периода от 13.12.2003г. до 13.12.2013г.
Не е спорно, като
се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ответницата А. е
съпруга на ответника Е.А..
В хода на
проверката е установено от КОНПИ, че проверяваното лице Е.А.,
за целия проверяван период, е реализирал доходи в размер на общо
156 739,47 лв. и разходи в размер на общо 169 910,14 лв., установен е
отрицателен нетен доход в размер на 13 170,67 лв. и притежавано имущество
общо в размер на 690 317,42 лв., поради което е налице значително
несъответствие по смисъла на чл. 21, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, вр. § 1, т. 7 от
ДР на ЗОПДНПИ в размер на 703 488,09лв. за целия проверяван период.
Затова с Решение № 564/
30.11.2016г. на КОНПИ комисията е инициирала производство за отнемане на
незаконно придобито имущество срещу ответниците и за налагане на обезпечителни
мерки върху имуществото им.
Въз основа на Решение № 99/ 09.03.2017г. на
КОНПИ е предявен настоящият иск пред съда.
Установява се от приложените по
делото писмени доказателства, че с писмо покана с изх. № ТД08-9737/
13.12.2016г. /л.812/, редовно връчено на ответника, е предоставена възможност на
последния да направи възражения и да попълни декларация по чл.57, ал.1 от
ЗОПДНПИ /отм./. В поканата е определен проверяваният период, като на ответника
е предоставена възможност за участие в производството. Установява се от
представения протокол за запознаване с материали по преписка № УВ 2575-4/
2013г. /л.806/, че на 06.01.2017г. ответникът лично и с упълномощен от него
адвокат се е запознал с материалите, събрани в хода на проверката и му е
определен едномесечен срок за възражения и представяне на доказателства.
Установява се, че ответникът е подал възражение, вх. № ТД08-24/ 03.02.2017г.,
като не се установява да е представил декларация
по чл.57, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ С възражението са представени писмени
доказателства.
По делото са приети като писмено доказателство
препис от договори за изработка /л.958 - л.964/, от които се установява
следното:
На 07.03.2007г. ответникът, в
качеството си на изпълнител по договора, е сключил с М.Б.договор за изработка,
като се е задължил да извърши следните дейности: изработи и монтира кухненско
обзавеждане /мебели/, ВиК, електро, монтаж на теракот и фаянс, боядисване,
срещу сумата от 4 000 лв.. Материалите се заплащат допълнително от
възложителя, същите не са включени в посочената сума.
На 13.11.2010г. ответникът, в качеството си на
изпълнител по договора, е сключил с Д.Д.договор за изработка, като се е
задължил да извърши следните дейности: монтира кухненско обзавеждане /мебели/,
ВиК, електро, монтаж на теракот и фаянс, декоративни мазилки, боядисване,
шпакловка, срещу сумата от 4 500 лв. Материалите се заплащат допълнително
от възложителя, същите не са включени в посочената сума.
На 23.08.2011г. ответникът, в
качеството си на изпълнител по договора, е сключил с Д.С.договор за изработка,
като се е задължил да извърши следните дейности: изработи и монтира кухненско
обзавеждане /мебели/, ВиК, електро, монтаж на теракот и фаянс, боядисване,
срещу сумата от 2500 лв.. Материалите се заплащат допълнително от възложителя,
същите не са включени в посочената сума.
На 17.08.2006г. ответникът, в
качеството си на изпълнител по договора, е сключил с П.П.Ц.договор за
изработка, като се е задължил да извърши следните дейности: изработи и монтира
кухненско обзавеждане /мебели/, ВиК, електро, монтаж на теракот и фаянс,
декоративни мазилки, изолация, боядисване, шпакловка срещу сумата от 8200 лв.
Материалите се заплащат допълнително от възложителя, същите не са включени в
посочената сума.
На 10.01.2007г. ответникът, в
качеството си на изпълнител по договора, е сключил с П.П.Ц.договор за
изработка, като се е задължил да извърши следните дейности: изработи и монтира
кухненско обзавеждане /мебели/, ВиК, електро, монтаж на теракот и фаянс,
декоративни мазилки, изолация, боядисване, шпакловка срещу сумата от 3600 лв.
Материалите се заплащат допълнително от възложителя, същите не са включени в
посочената сума.
На 06.07.2008г. ответникът, в
качеството си на изпълнител по договора, е сключил с И.А.договор за изработка,
като се е задължил да извърши следните дейности: изработи и монтира кухненско
обзавеждане /мебели/, монтаж на теракот и фаянс, декоративни мазилки,
боядисване, шпакловка срещу сумата от 3000 лв. Материалите се заплащат
допълнително от възложителя, същите не са включени в посочената сума.
На 06.03.2006г. ответникът, в
качеството си на изпълнител по договора, е сключил с И. К. К.договор за
изработка, като се е задължил да извърши следните дейности: изработи и монтира
кухненско обзавеждане /мебели/, ВиК, монтаж на теракот и фаянс, боядисване,
шпакловка срещу сумата от 5000 лв. Материалите се заплащат допълнително от
възложителя, същите не са включени в посочената сума.
По делото са приети като писмено
доказателство препис от договори за наем на недвижими имоти /л.973 - л.986/, от
които се установява, че в периода 2002г. – 2009г. ответникът е отдавал под наем
недвижими имоти, находящи се в *********.
По делото са събрани гласни
доказателства – разпитани са свидетелите Л.Р. , Н. В. , М. Л., С. П. , Е. С. , В.
Н. .
По делото са приети заключения по
СОЕ на недвижими имоти и САТЕ, като установените пазарни стойности на
недвижимите имоти и МПС са взети предвид от вещото лице по СИЕ при изготвяне на
заключението.
Съгласно заключението по СОЕ на
недвижими имоти пазарната стойност на недвижим имот гараж № *,
с идентификатор №
56784.506.1266.1.16, с адрес: **************, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.506.1266, разположен на
партерния етаж, ведно с 2,255 % ид. части от общите части на сградата, към
датата на придобиването му е 16 527 лв., а към датата на подаване на
исковата молба – 16 854 лв.
Съгласно заключението по САТЕ
пазарната стойност на лек автомобил, марка и модел „Тойота РАВ 4“, с
peг. № *******, към датата на
придобиването му е 16 500 лв., а към датата на подаване на исковата молба
– 6700лв.
По делото е приета
съдебно-икономическа експертиза – основна и допълнителна, която съдът възприема
като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от страните.
От заключението по СИЕ (във
варианта по поставените от ищеца въпроси) се установява, че за проверявания
период 13.12.2003г. – 13.12.2013г. ответниците имат доходи/ приходи и парични
постъпления от установени източници в общ размер 161 885,37 лв. Съгласно заключението за
проверявания период общо обичайните и извънредни разходи на двамата ответници
възлизат на сумата 675 709,09 лв.,
в които разходи са включени: 90 883,92 лв. - разходи за издръжка съгласно
НСИ /обичайни разходи/; 47 070,43 лв. - разходи за пътувания в чужбина; 113
лв. - разходи за данъци; 97 503,22 лв. - постъпили средства от трети лица;
200 лв. - разходи за МПС (което не е налично към края на проверявания период);
381 420,77 лв.- вноски по банкови сметки; 58 517,75 лв. - изплатени
лихви по банкови сметки. Посочен е нетният доход по години, като общо за
проверявани период е установен отрицателен нетен доход минус 513 823,72 лв.
Съгласно заключението общият размер на имуществото на ответниците за
проверявания период 13.12.2003г. – 13.12.2013г. е 64 087,10 лв., като са
включени разходи за придобито имущество: разходи за покупка на недвижимо
имуществото в размер на 21996,10 лв., налично към 13.12.2013г. (по пазарни цени съгласно
заключението на СОЕ и по документални стойности – по цени, посочени в
нотариалните актове); разходи за придобити МПС, налични към 13.12.2013г. в
размер на 17091 лв. и предоставен заем в размер на 25 000 лв. Според заключението при
съпоставка между придобитото имущество и определения нетен доход се установява
несъответствие в размер на минус 577 910,82 лв.
В заключението по СИЕ е разгледан
вариант, по въпроси, поставени от ответниците, съгласно който вариант общият
размер на приходите на ответниците за проверявания период 13.12.2003г. –
13.12.2013г. възлиза на 673 966,41лв., на разходите – 485 385,53 лв., при което
се получава положителна разлика от 188 580,88 лв.
Съгласно заключението по СИЕ
сумите 67 115,65 лв. (лихви, върху суми с незаконен произход);
97 011,62 лв. (получени и изтеглени суми от трети лица); 38 309,83
лв. (разходи по кредитни карти) и 25 000 лв. (предоставен заем) не са
налични по банковите сметки на ответниците. От дадените от вещото лице
разяснения в о.с.з. от 13.01.2025г., при изслушване на заключението, се
установява, че сумите 97 503,22 лв. - постъпили средства от трети лица;
381 420,77 лв.- вноски по банкови сметки; 58 517,75 лв. - изплатени лихви
по банкови сметки, посочени от вещото лице в заключението, във варианта по
поставените от ищеца въпроси, не са налични в края на проверявания период по
банковите сметки на ответниците. Посоченото в разходната част на заключението
на СИЕ е движението по банковите сметки на ответниците през съответните години
в рамките на проверявания период.
При изготвяне на заключението по
СИЕ вещото лице е работило въз основа на данните от приетите по делото писмени
доказателства, с оглед на което същите не следва да бъдат обсъждани поотделно
от съда.
При така установените фактически
обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:
Исковата претенция
е предявена при действието на ЗОПДНПИ /обн. ДВ бр.38/ 18.05.2012г., отм. ДВ
бр.7/ 19.01.2018г., като на основание §5, ал.2 от ЗОНПИ /в редакция, обн. ДВ
бр.1/ 2019г./ неприключилите производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се
довършват по реда на този закон.
Фактическият състав на чл. 153, ал.
1 ЗОНПИ включва следните
материално-правни предпоставки, които трябва да се установят- привличане
на лице като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108 от закона; в
рамките на извършена проверка на имуществото на това лице да е установено
значително несъответствие, което, според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР
на ЗОНПИ, е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход,
който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период; наличие на незаконно
придобито имущество, за което не е установен законен източник.
По делото не е спорно, като се установява от събраните по
делото писмени доказателства, че ответникът е привлечен като обвиняем по
досъдебно производство № 16/ 2014г. по
описа на СО- СП, пр.пр. № 57/ 2014г. СП (прието по компетентност от СГП, пр.пр.
№ 16541/ 2022г. по описа на СГП), за престъпление, което попада в обхвата на
чл.108, ал.1, т.18 от ЗОНПИ. Не е спорно между страните, като това се
установява и от писмо от Софийска градска прокуратура /л.2270/, че към
настоящия момент досъдебното производство не е приключило, същото е спряно на
основание чл.244, ал.1, т1 вр. чл.25, ал.1, т.2 от НПК.
По отношение на следващия значим
за изхода на спора въпрос, следва да се прецени дали е налице значително несъответствие по см. на нормата на § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ в имуществото на проверяваното
лице, като се извърши съпоставка между имуществото му и това на лицата
по чл. 142, ал.
2 от ЗОНПИ и нетния им доход, при отчитане на дадените легални
дефиниции на понятията „имущество” и „нетни доходи” с разпоредбите на § 1, т. 4
и § 1, т. 8
вр. § 1, т. 2
и т. 9 от същия
закон.
При анализа за
установяване наличието на несъответствие между имуществото и нетния доход на
ответниците съдът съобрази следното:
Съгласно приетото с Тълкувателно
решение № 4/ 18.05.2023г., тълк. дело № 4/ 2021г. на ОСГТК на ВКС не
представлява „имущество“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и не участват
при определяне размера на несъответствието съобразно нормите на § 1, т. 3 от ДР
на ЗОНПИ получените от проверяването лице парични средства с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края
на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната
равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и
сумите, от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай
че не са налични в патримониума на лицето и неустановено преобразуването им в
друго имущество.
От събраните по делото
доказателства се установява, че наличното имущество на ответниците в края на
проверявания период е на стойност 38 887,10 лв. Същото включва три
недвижими имота (гараж № 3 с идентификатор 56784.506.1266.1.16, находящ се в *********;
дворно място в с. ****************) и две МПС (л.а „Тойта РАВ 4“ и л.а. „Сеат
Ибиза). В имуществото на ответниците не следва да се включва сумата от
25 000 лв., предоставен заем от ответника на трето лице, тъй като сумата
не е налична по банковите сметки на ответниците. Следователно притежаваното от
ответниците имущество в края на проверявания период е под 150 000 лв. По
делото не са събрани доказателства за пазарната стойност на включените в
имуществената част на заключението по СИЕ два недвижими имоти – в с. *****и в
гр. ****, и едно МПС – л.а. „Сета Ибиза“, които имоти и МПС не са предмет на
иска, тъй като претенцията на държавата по отношение на тях е погасена по
давност. В анализа на вещото лице по СИЕ тяхната оценка е по документални
стойности. Направеното искане от ищеца за допускане на допълнителна задача към
съдебно – оценъчната експертиза на недвижимите имоти в о.с.з. от 13.01.2025г.
се явява преклудирано, поради което е оставено без уважение от съда. Следва да
се посочи обаче, че дори да се приеме посочената от ищеца в исковата молба
пазарна стойност на жилище в гр. **** (62 200 лв.), то не се променя
крайният извод, че притежаваното от ответниците имущество в края на
проверявания период е под 150 000 лв.
Съгласно решение № 147/16.09.2019 година, постановено по гр. д. № 1998/2018
година и решение № 191/15.02.2021 година, постановено по гр. д. № 4769/2019
година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. основната предпоставка за
отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице
имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква
посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края
на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода
и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.),
съответно в 1, т. 3 от ДРЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова
превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен
характер. Съгласно § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ значително несъответствие е онзи размер
между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия
проверяван период. В конкретния случай стойността на цялото налично имущество
на ответниците, което е било придобито през проверявания период и е налично към
края на същия е на стойност 38 887,10 лева. С оглед
на това не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1 т. 3 от
ДРЗОНПИ, поради което не са налице предвидените в закона предпоставки за
отнемане на имуществото. След като наличното имущество е под 150 000 лв.,
то е необосновано да се приеме, че същото превишава с реализирания нетен доход
с 150 000 лв.
Съгласно заключението на СИЕ във
варианта по поставени от ищеца въпроси общо за проверявани период е установен
отрицателен нетен доход минус 513 823,72 лв. Неправилно е сборуваните разходи с отрицателен
знак да се отнесат към остойностеното налично имущество. Значително
несъответствие е специално законово понятие, което означава превишаване с най-
малко 150 000 лв. стойността на имуществото (но не и сбора на разходите)
над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Нетният доход по
смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ е превишаването на общия размер на приходите
/т.нар. брутен доход/ над общия размер на разходите през проверявания период,
като оставащите средства са свободни или разполагаеми, които служат за осигуряване
издръжката на лицето, като те могат да се нулева, но не и отрицателна величина,
тъй като доходът за физическите лица съставлява благо, с което се увеличава патримониума
им след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо, като е
възможно двете величини да са еднакви и да се нулират, а евентуална разлика с
отрицателен знак между тях ще бъде индиция за неизяснен източник на приходите
на проверявано лице /които не винаги са незаконни/, но не представлява
задължително обогатяване, което да е налично и което да се използва при
установяване на търсеното значително несъответствие (така Решение № 50130/
03.01.2024г., гр.д. № 5134/ 2021г. на ІV г.о на ВКС; Решение 50116/
03.04.2024г., гр.д. № 3698/ 2021г. на ІV г.о на ВКС).
Отделно от горното следва да се
посочи, че в разходната част на СИЕ във варианта по въпроси на ищеца, в
резултат на което е направен извод от вещото лице, че е налице отрицателен
нетен доход минус 513 823,72 лв., са включени парични суми и имущество
(л.а. „Деу Тико“), които не са налични в края на проверявания период. Същите са
в общ размер на 537 641,74 лв. Не
могат да бъдат използвани при анализа за установяване наличието на
несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваните лица
стойността на движимо и недвижимо имущество, което не е налично в края на
изследвания период. При което положение нетният доход за проверявания
период е 23818,02 лв. (положителен нетен доход в размер на 23818,02 лв.).
В допълнение и за пълнота
на изложението, независимо, че с оглед на гореизложеното съдът приема, че в
настоящия случай не се установи изискуемото се значително
несъответствие по смисъла на чл.107, ал.2 вр. с § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ,
обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно
придобито имущество, което е достатъчно основание за отхвърляне на исковата
претенция, следва
да се посочи следното:
Установеното
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице обаче не е
достатъчно за отнемането му. Доколкото именно образуването на наказателно
производство е сезиращото Комисията основание, въз основа на което започва
нейната проверка, водеща до образуване на производство за отнемане на незаконно
придобито имущество, следва да се изследва и наличието на връзка между
престъпната дейност /заради която е образувано наказателното производство/ и
доходите, послужили за придобиване на имуществото. Отнемането на имущество от
страна на Държавата съставлява намеса в правото на мирно ползване на
собствеността и съгласно чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, при осъществяването му
- съдът дължи проверка за пропорционалност
(така Решение № 50104/ 23.01.2024г., гр. дело № 4647/ 2021г., ІІІ г.о.
на ВКС; Решение № 679/ 14.11.2024г., гр. дело № 3889/ 2023г., ІІІ г.о. на ВКС).
Европейската
конвенция за правата на човека е ратифицирана със закон, приет от Народното
събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и е в сила за Република
България от 7 септември 1992 г., като съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на
Република България - международните договори, ратифицирани по конституционен
ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното
право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат. ЕСПЧ постанови през 2023г. няколко
осъдителни решения, в които констатира нарушение на чл.1 от Протокол № 1 ЕКЗПЧ
и върна делата за възобновяване на националното производство и повторно
разглеждане, защото националните органи: „не са установили престъпната дейност
да е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е
връзката между тази дейност и въпросното имущество“. В редица свои решения ЕСПЧ
след като приема, че намесата в правото на собственост, чрез отнемане на
имущество, може да е законосъобразна /защото е въз основа на законова норма/ и
да преследва легитимна цел /да предотврати незаконно придобито имущество чрез
престъпна дейност/, изисква националният съд да извърши преценка и дали
намесата е пропорционална на преследваната цел. Приема, че за да е постигнат
изискуемият се справедлив баланс, следва „националният съд, постановяващ отнемането,
да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от които се
твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по
обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение“.
В настоящия случай доказателства от ищеца за
връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност,
повдигането на обвинение в извършването на която е послужило като основание за
проверката пред комисията и за производството пред съда по отнема, не са ангажирани.
В разглежданата хипотеза КОНПИ се е позовал на обвинението, повдигнато срещу проверяваното
лице Е.А. за престъпление на чл.108, ал.1, т.18 от ЗОНПИ – по чл. 255, ал. 3,
във вр. с ал. 1, т.2, т. 3 и т. 6, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК, но не е обосновала твърдения, че тази престъпна дейност е годна да
генерира доход, нито пък е посочила данни, че тази възможност е реализирана в
действителност. На първо място следва да се посочи, че към настоящия момент
такава дейност /престъпна дейност/ не е установена по надлежния ред, доколкото
образуваното досъдебно производството не е приключило, още по- малко е налице
повдигнато обвинение и постановена влязла в сила присъда на наказателен съд.
По изложените
съображения предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
В частта за разноските.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ
ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството в
размер на 2124 лв. (4% от цената на иска 53100 лв.).
Следва да бъде уважено искането
на ответниците за присъждане на разноски в размер на 800 лв.
Направено е искане за присъждане
на разноски за осъществено процесуално представителство от адвокат А.С.. По
делото са представени два броя договори за правна защита и съдействие,
съответно на л. 1499 и л. 1500, с дата на сключване 09.09.2020 г., подписани между адвокат С. и
ответниците Е.А. и съответно Р.А.,
съгласно които договори е договорено осъществяване на безвъзмездна правна помощ. На адвокат А.С.
следва да бъде присъдена сумата от 2123 лв. адвокатско възнаграждение по гр.
дело № 644/2017 г. за осъществена безплатна адвокатска помощ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество, гр. София, БУЛСТАТ *********, съдебен адрес:***, срещу Е.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** и Р.С.А., ЕГН **********,
с адрес ***, иск по чл.
153 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
на обща стойност 53 100 лв., както следва:
От Е.А. и Р.А.
- недвижим имот гараж № *,
с идентификатор №
56784.506.1266.1.16, с адрес: **************, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.506.1266, разположен на
партерния етаж, на кота 0,00 м., със застроена площ от 19 кв.м., ведно с 2,255
% ид. части от общите части на сградата или с обща застроена площ от 23,80
кв.м., при съседи: на същия етаж - 56784.506.1266.1.13, 56784.506.1266.1.17,
под обекта - няма, над обекта - 56784.506.1266.1.3, 56784.506.1266.1.2, ведно с
прилежащите: 2,898% ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор
№ 56784.506.1266, с площ по кадастрална скица от 263 кв.м., а по документ за
собственост от 274 кв.м.
-
лек автомобил, марка и модел „Тойота РАВ 4“, с
peг. № *******, дата на първа регистрация 27.05.2002 г., рама № *************.
От Е.А.:
- сума в размер на 25 000 лв.,
предоставена в заем.
ОСЪЖДА
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, гр. София, БУЛСТАТ *********,
съдебен адрес:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Окръжен съд – Пловдив, сумата от 2 124 лв. /две хиляди сто
двадесет и четири лева/, представляваща дължима държавна
такса за производството по гр. дело № 644/ 2017г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив.
ОСЪЖДА
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, гр. София, БУЛСТАТ *********,
съдебен адрес:***, да заплати на Е.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** и Р.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски за производството по гр. дело № 644/ 2017г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, гр. София, БУЛСТАТ *********,
съдебен адрес:***, да заплати на адвокат А.В.С., с адрес: ***, сумата
от 2 123 лв. /две хиляди сто двадесет и три лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по гр. д. №
644/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ