Р Е Ш Е Н И Е

№260199

 

02.03.2021 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - гр.Бургас, в публично заседание на 29.01.2021 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

и секретар Милица Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 5264 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от С.П.М., ЕГН ********** ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №251а-612/22.10.2020 г. издадено от директора на ОД на МВР - гр.Бургас.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53 ЗАНН и чл.209а, ал.1 и ал.4, предл.2 от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушение на чл.63, ал.1 от същия закон във връзка с т.1, подт.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 300.00 лева.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП като незаконосъобразно. Възразява се изцяло по изложените факти. Отрича се авторството на вмененото нарушение. Посочва се, че са допуснати съществени процесуални и материалноправни нарушения. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител. В становище, с което преписката е изпратена на съда, е поискано жалбата да бъде оставена без последствия, а процесното НП – потвърдено. В становище a priori се прави възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение. Не се взема становище по жалбата.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено лице от домашните на жалбоподателя на 23.11.2020 г., а жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 30.11.2020 г. с рег.№251000-21988/30.11.2020 г.

Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съгласно т.1, подт.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването всички лица, които се намират на закрити или открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата.

На 22.04.2020 г. в светлата част на денонощието около 13:25 часа жалбоподателя бил установен от полицаи в гр.Б., област Бургас до тотопункт на улица „М.“ без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата му.

В резултат на посоченото, на място и в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН С.М.Х. (полицейски инспектор във 02 РУ - Бургас) съставил против жалбоподателя Акт №434а-218/22.04.2020 г. (бланков №293002) за установяване на административно нарушение (АУАН). Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че на същата дата около 13:25 часа и на същото място жалбоподателя се намира на обществено място – тотопункт на улица „М.“ в гр.Б., като е бил без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.209а, ал.1 и ал.4, предл.2 във връзка с чл.63, ал.1 ЗЗдр във връзка с т.1, подт.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

На 22.10.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 23.11.2020 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя нарушение е идентично като правна квалификация с това в АУАН.

На 30.11.2020 г. и в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК била подадена процесната жалба.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Както АУАН, така и процесното НП са издадени от лица, компетентни да сторят това по смисъла на чл.209а, ал.3 и ал.4 ЗЗ.

От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Направената правна квалификация на нарушението в наказателното постановление е правилна.

Съгласно чл.63, ал.1 ЗЗ (в редакцията му към 29.04.2020 г.) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.

Както бе посочено по-горе и съгласно т.1, подт.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, всички лица, които се намират на закрити или открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата.

Съгласно чл.209а, ал.1 ЗЗ в редакцията му към 22.04.2020 г., който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв. В процесното НП е посочено, че с описаното деяние жалбоподателя е нарушил чл.209а, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1 ЗЗ във връзка с т.1, подт.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. Съвсем правилната квалификация би била, че извършеното е нарушение е конкретно на чл.63, ал.1 ЗЗ във връзка с връзка с т.1, подт.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Санкционната разпоредба е чл.209а, ал.1 ЗЗ. Посочената в НП чл.209а, ал.4, предл.2 ЗЗ постановява, че Наказателните постановления се издават съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община, т.е. обосновава компетентността на Директора на ОД на МВР – Бургас да издаде процесното НП. С посоченото в този абзац съдът приема, че не са налице нарушения по време на предсъдебната фаза на административния процес, които да обуславят отменително решение.

С оглед на всичко посочено дотук съдът не намира, че е налице възможност за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Касае се за виновно поведение по време на пандемична обстановка, която е ноторен факт и спомената заповед на Министъра на здравеопазването следва да се спазва безпрекословно. Случаят не разкрива някакви особености, които да са по-съществени и които да налагат приложението на чл.28 ЗАНН.

Предвид посоченото съдът не приема, че настоящия случай е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което правилно наказващия орган е пристъпил към издаване на обжалваното сега НП.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №251а-612/22.10.2020 г. издадено от директора на ОД на МВР - гр.Бургас, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.209а, ал.1 и ал.4, предл.2 от Закона за здравето за нарушение на чл.63, ал.1 от Закона за здравето във връзка с т.1, подт.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, извършено на 29.04.2020 г.,

на С.П.М., ЕГН ********** ***

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 300.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.