Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 20.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка С.
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при
секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №15668 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.07.2018 год., постановено
по гр.дело №55736/2017 год. по описа на СРС, ГО, 72 с-в, е отхвърлен предявения
от Д.С.С. срещу „С.е.“ ЕАД иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ за отмяна
на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със Заповед №237 от 14.06.2017
год., издадена от началник депо „Красна поляна“; отменено е на основание чл.
357, ал. 1 КТ наложеното на Д.С.С. дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ със Заповед №261 от 22.06.2017 год. на основание чл. 188, т. 2 вр. с
чл. 187, т. 8 и 10 КТ и ответникът е осъден да заплати, както следва: на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 175
лв. и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 50 лв.,
представляваща държавна такса, а ищецът е осъден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 75 лв.
Срещу
решението в частта му, в която е уважен предявения иск по чл. 357, ал. 1 вр. с
чл. 188, т. 2 КТ, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от
ответника „С.е.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че обективираното в процесната
заповед дисциплинарно нарушение било индивидуализирано като такова по чл. 187,
т. 8, предл. 1 КТ – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието при изпълнение работата за длъжността. Злоупотреба с доверието на
работодателя била във връзка с арогантно държане от страна на ищеца и
използване на обидни квалификации по адрес на проверяващите служители от КАТ –
линеен контрол към „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД, с което същият бил злепоставил доброто име
на работодателя пред трети лица. Извършените от ищеца нарушения били доказани
от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Освен това видно било от
необсъденото от СРС писмо с вх.№188 от 19.06.2017 год. на „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД, че се
касаело за пореден случай на недопустимо отношение на ищеца /ватман/ спрямо
контролен орган. Т.е. налице било компрометиране на оказаното на ищеца доверие,
като същият бил злепоставил работодателя пред трето лице. В длъжностната
характеристика на ищеца било изрично вменено задължението водачът да спазва
принципите и нормите, заложени в Кодекса за етично поведение. Не следвало да
бъдат кредитирани показанията на свидетеля Брънкин, тъй като той нямал точен
спомен от случилото се на 14.07.2017 год. и нямал достатъчно време да възприеме
фактическата обстановка. Освен това ищецът бил извършил и нарушението,
квалифицирано по чл. 187, т. 10 КТ. Другите трудови задължения по смисъла на
посочената норма били регламентирани в длъжностната характеристика на длъжността
„ватман /водач/ на трамвайна мотриса. Съгласно т. 3.6 и т. 17 от същата,
водачът трябвало да е запознат с кодекса за етично поведение нарушил и следвало
да спазва принципите и нормите, заложени в Кодекса да етично поведение на
водача. Задълженията, вменени с т. 2 и 6 от глава ІІ на този кодекс, били
следните: водачът трябва да е пример за подражание за тези, с които работи,
като демонстрира етическите стандарти на дружеството чрез поведението си и
водачът извършва служебните си задължения стриктно и отговорно, като разчита на
подкрепата на ръководството за поддържане на доброто име на дружеството. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът –
отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
по жалбата Д.С.С. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Поддържа, че не била налице злоупотреба с доверието на
работодателя.Свидетелите С. и В. били пристрастни към случая и заинтересовани
от изхода на спора, поради което показанията им не следвало да бъдат
кредитирани. В частност не се търсела отговорност на контролните органи, които
не спазвали изискванията да се легитимират като такива във всяка ситуация, в
която изпълняват служебните си задължения, а се вменявала вина на ищеца, който
бил на най-ниското ниво в йерархията, че извършва дисциплинарни нарушения, като
иска да разбере непознато за него, цивилно облечено лице, без отличителни
знаци, в какво служебно качество се явява пред него, докато той изпълнява
служебните си задължения като ватман. Посочените свидетели се били подразнили
от факта, че не били разпознати и ищецът си бил позволил да ги попита „Какви
са“ и защо не се легитимират. Ищецът изпълнявал длъжността „ватман“ от м.юни
1993 год., като бил стриктен и отговорен при изпълнение на трудовите си
задължения и това било видно от представеното трудово досие. За последните 2
години нямал наложени дисциплинарни наказания. Това се потвърждавало и от събраните
гласни доказателства. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част,
но е неправилно.
Безспорно е по делото, а и това е видно от представените по делото трудов договор от 01.06.1993 год., че между страните е
възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността „ватман сл.№2146“ в трамвайно депо „Красна поляна“ на
ответното дружество.
Представена е длъжностна характеристика за
длъжността „ватман /водач/ на трамвайна мотриса“, връчена на ищеца на
01.10.2012 год. от която е видно, че едно от изискванията за заемането й е служителят
да е запознат с Кодекса за етично поведение на водача в „С.е.“ ЕАД /2012 год./
– т. 3.6, а основните му задължения включват спазване на принципите и нормите,
заложени в Кодекса за етично поведение на водача – т. 17.
Спорните по същество във въззивното
производство въпроси са свързани с това дали заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е мотивирана и наличието
на твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина.
На първо място, СГС приема, че
необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание
по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението – кога
и от кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението по посочения
законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед
изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на
сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или
служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на
наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин,
включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да
е нужно удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е работникът
или служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на
наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред
/като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да
бъдат описвани конкретно всички действия на работника или служителя по
извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените
от него твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани
извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито са според
оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на извършването
им/. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този
смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о.,
ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. №
7372/2014 г., III г. о., ГК/.
Въззивният съд намира, че заповедта,
с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание – предупреждение за уволнение,
отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея е посочена
датата, на която работодателят твърди, че е извършено нарушението, описани са
обстоятелствата, при които то е извършено и в какво се изразява нарушението.
Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвежда
описаното нарушение – чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ и чл. 187, ал. 1, т.
10 КТ вр. с т. 2 и т. 6 от глава втора, раздел първи на Кодекса за етично
поведение на водача, но евентуалното несъответствие между описаното нарушение и
правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, а е от значение за това дали визираното
деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането
на дисциплинарно наказание.
Изпълнени са и изискванията на чл.
193, ал. 1 КТ, доколкото е несъмнено установено по делото, а и е безспорно
между страните, че преди издаване на процесната заповед от ищеца са били
поискани обяснения в разумен срок /достатъчен, с оглед конкретните
обстоятелства/ именно във връзка с процесното дисциплинарно нарушение – чрез
посочване на начина /обстоятелствата/ и момента на извършването му, като Д.С. е
дал писмени такива /л. 25 от първоинстанционното дело/, което също означава, че
е разбрал какво точно нарушение му се вменява. Следователно СГС приема, че на
ищеца е била предоставена реална възможност да упражни правото си на защита. Спазени
са и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.
Следователно предметът на съдебен контрол е очертан,
обезпечено е правото на защита на наказания служител и проверката по същество
на спора – за осъществяване на нарушението и съответствието му с наложеното наказание,
което работодателят следва да установи чрез пълно доказване /чл. 154, ал. 1 ГПК/ – може да бъде осъществена.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т.
9 КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си,
като не злоупотребява с неговото доверие. Това задължение изисква от работника
или служителя да зачита интересите на работодателя, да не създава условия за
нелоялна конкуренция, да пази поверителна информация, да се грижи и да
утвърждава доброто му име сред трети лица и др. Неизпълнението на задължението
за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.
1, т. 4, предл. 1 КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ – злоупотреба с
доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за
длъжността. От характеристиката на трудово-правната връзка следва, че по нея се
предполага отношение на лоялност между страните. Когато това отношение бъде
накърнено, т.е. при неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя,
работникът злоупотребява с неговото доверие. Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на
доверие между работник или служител и работодател. Касае се за хипотези, в
които работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица
– независимо от това, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел
извличане на имотна облага. В този смисъл злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си
положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага;
когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия компрометиращи
оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред
трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. За да се
квалифицира дадено поведение като злоупотреба с доверието на работодателя, не е
необходимо от него да са настъпили имуществени вреди за работодателя, като
тяхното наличие обаче утежнява дисциплинарната отговорност на работника и се
преценява с оглед на всички обстоятелства при определяне на тежестта на
извършеното нарушение на трудовата дисциплина
– в този смисъл Решение № 86 от 25.05.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 513 от
14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 232 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
41/2012 г., ІV г. о., ГК, Решение № 201 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д.
№7329/2013 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 108 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5516/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 3 от 12.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1325/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 542 от
7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010 г., IV г. о., ГК.
Фактическият състав на нарушението
по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ включва неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото
правоотношение.
Етичните норми за поведение /респ.
етичен кодекс/ са система от правила, задължаващи работниците и служителите в
определен отрасъл или система да имат определено поведение /наред с изискването
за стриктно спазване на трудовата дисциплина/ с цел укрепване авторитета на
работодателя и професията в обществото, подобряване ефективността на работата,
утвърждаване на професионалните взаимоотношения и работата с клиенти. След като
изискването за съблюдаване на правилата на етичните норми е изискване на ръководителите
в една йерархично построена система към всички работници или служители, във
всички нейни структурни поделения, подобно на изискването за спазване на
правилник за вътрешния ред, който също няма нормативен характер, а неспазването
на установените правила за вътрешния ред по аргумент на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ е квалифицирано от законодателя като „вид нарушение на трудовата
дисциплина“, то и изискване за спазване на етични правила в отношенията между
служителите на системата, за избягване на конфликт на интереси и други
взаимоотношения с клиенти, сочи на нарушения на трудовата дисциплина в смисъл
на неизпълнение на изисквания на работодателя, поставени наред с другите
изисквания по трудова характеристика, правила за вътрешния ред и пр. – виж Решение № 80 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4679/2008 г., II г.
о., ГК.
Проявяването на уважение към другите
и решителност са основни ценности, от която следва да се ръководят водачите на
ответното дружество в своята професионална дейност, съгласно Кодекса за етично
поведение на водача, с който ищецът е бил запознат и се задължил да го спазва.
От водачите се очаква да бъдат пример за подражание за тези, с които работят,
като демонстрират етическите стандарти на дружеството чрез поведението си – т.
2 от глава втора, раздел първи на кодекса и да извършват служебните си
задължения стриктно и отговорно, като разчитат на подкрепата на ръководството
за поддържане на доброто име на дружеството – т. 6 от глава втора, раздел първи
на кодекса. Следователно спазването на етичните правила е въздигнато като
служебно задължение от работодателя при възникване на трудовото правоотношение.
В този смисъл нарушаването на етичните норми съставлява нарушаване на трудово
задължение, съответно нарушаване на трудовата дисциплина.
СГС приема, че описаното в
процесната заповед нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 и 10 КТ е доказано по
несъмнен начин въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите С. С. и В. В., които следва да бъдат кредитирани като ясни,
последователни, убедителни и неопровергани от останалия доказателствен материал
по делото, в т.ч. от показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели А.К.и
В.Б., доколкото първият от тях заявява, че не е присъствал през цялото време,
докато се е водил разговора между ищеца и свидетелите С. и В., а вторият – че няма
точни спомени за случилото се на процесната дата, че „не е видял караници,
конфликти, говор на висок тон“ и че когато отишъл на работа видял ищеца да води
нормален разговор с колегите си. Използваните от ищеца изрази и арогантно отношение
към лица, осъществяващи контрол на автомобилния транспорт и линеен контрол са в
разрез с професионалната и колегиална етика и не съответстват на стандартите за
етично поведение на водача /ватмана/. Установено е също така, че ищецът е
злепоставил работодателя пред трето лице – видно от приетото като доказателство
по делото писмо от 16.06.2017 год. на „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД – според чл. 4 от Наредба
за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията
на Столична община /действала към момента на нарушението, понастоящем
отменена/, „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД на основание договор със Столична община
осъществява: реализация на приходите; контрол по редовността на пътниците;
организация, управление, контрол, отчитане и окачествяване на пътническите
превози по обществения градски транспорт като интегриран превозен процес,
възложени от Столична община на транспортните оператори и се разплаща с тях при
спазване на икономическата рамка.
Обстоятелството дали служителите на „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД са имали или не отличителни легитимиращи знаци и дали се легитимирали преди да започнат извършването на проверка в ответното дружество не изключва задължението на ищеца да проява уважение към другите, както и да опита да се справи с всякакви форми на неетично отношение във всекидневната си работа, без това да е пречка да отстоява личното си мнение по професионални въпроси, а съответно при конфликтна ситуация да потърси информация и/или подкрепа от ръководството на ответното дружество. В този смисъл следва да се приеме, че конфликтът между ищцата и свидетелите С. С. и В. В. с използване на изрази с подигравателен, пренебрежителен смисъл, в присъствието на работещи в дружеството, възприето от работодателя като арогантно държане към служители на „Ц.ЗА Г.М.“, съставлява дисциплинарно нарушение – виж Решение № 55 от 1.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2009 г., IV г. о., ГК.
При спор относно законността на
наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол
по въпроса за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и
наложеното дисциплинарно наказание, респ. относно това дали работодателят преди
да наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1 КТ,
като е взел предвид тежестта на нарушението /определя се от значимостта на
неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя – в този смисъл
Решение № 461 от 17.06.2010 г., на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 305 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 620/2009 г., III г.
о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2009 г., IV г.
о., ГК, Решение № 236 от 19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 34/2012 г., III г.
о., ГК.
Преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната
дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с
оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение.
В частност, след съобразяване на
посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че наложеното на
ищеца второ по тежест дисциплинарно наказание – чл. 188, т. 2 КТ, съответства
на тежестта на установеното по делото нарушение на трудовата дисциплина. Касае
са за неизпълнение на основно трудово задължение, а преценката за характера на
извършеното, данните за накърняването на репутацията на работодателя /оплакване
от „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД/ и субективното отношение на ищеца към допуснатото
нарушение, в т.ч. липсата на самокритичност в изразеното становище в писмените
му обяснения по чл. 193 КТ, както и обстоятелството, че преди това е бил
привлечен към дисциплинарна отговорност за идентично нарушение – със Заповед
№237 от 14.06.2017 год. на началник депо „Красна
поляна“, връчена му на 14.06.2017 год. /законосъобразността на последната понастоящем
не е предмет на съдебен спор; претенцията за отмяната й е била отхвърлена с процесното
първоинстанционно решение, което в тази част не е било обжалвано от ищеца/,
което сочи на наличието на тенденция на незачитане на трудовата дисциплина, обосноват
по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ определеното от работодателя дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, поради което и релевираната претенция
се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Ето защо решението на СРС следва да
бъде отменено в обжалваната му част, а искът по чл. 357 вр. с чл. 188, т. 2 КТ
– отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 23, т. 4
НЗПП ищецът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ответника/
сумата от 75 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, както сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 23.07.2018 год.,
постановено по гр.дело №55736/2017 год. по описа на СРС, ГО, 72 с-в, в
частта му, в която е отменено на основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т.
2 КТ наложеното на Д.С.С. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
със Заповед №261 от 22.06.2017 год. на началник депо „Красна поляна“ при „С.е.“
ЕАД на основание чл. 187, т. 8 и 10 КТ и в частта му, в която ответникът
„С.е.“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца Д.С.С. разноски за първоинстанционното
производство в размер на 175 лв. и по сметка на СРС сумата от 50 лв.,
представляваща държавна такса, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Д.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „С.Е.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 357, ал. 1
вр. с чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложеното със Заповед №261 от 22.06.2017
год. на началник депо „Красна поляна“ при „С.е.“ ЕАД на основание чл. 187, т. 8
и 10 КТ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА Д.С.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „С.Е.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК сумата от 75 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство, както и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/