Решение по дело №221/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 97
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20201800600221
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

София, 17.07. 2020 г.

 

         Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН състав в публичното заседание на ..07. две хиляди и двадесета година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

2. КРИСТИНА ТОДОРОВА

 

при секретар В. К., с участие на прокурор от СОП С. Т., като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД № 221 по описа за  2020 година и за да се произнесе , взе предвид следното :

 

     Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е сезиран с  въззивен протест срещу присъда  от ..04.2017г., постановена по НОХД № 594 /2016г. по описа на РС- И., по силата на която съдът е  оневинил изцяло подсъдимия  Г.Н.П. с ЕГН **********,***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, безработен, за  това, че за времето от 20.02.2016г. до 24.02.2016г. в гр. К., област С., от двора на частен дом, находящ се на ул. «С.» № ., е отнел чужди движими вещи - 3 /три/ броя трупи /мертеци/, предназначени за покрив, на обща стойност 36 лв. от владението на Д. Г. Х., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. «а» - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК, както следва:

-   с присъда № 41/02.03.2011г. по НОХД № 38/2011г. по описа на И. районен съд, потвърдена с решение от 10.08.2011г. на СОС по ВНОХД № 367/2011 г., влязла в законна сила на 10.08.2011г. с наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години за престъпление по чл.198 ал.З вр. ал.1 от НК и

-   с присъда № 9/07.02.2012г. по НОХД № 554/2011 г. по описа на И. районен съд, влязла в законна сила на 23.02.2012г. с наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.«б» от НК, както и в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. «б» - след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК, както следва:

 -  с присъда № 31 /26.01.2009г. по НОХД № 2678/2008г. по описа на PC П., потвърдена с решение № 73/07.04.2009г. по ВНОХД № 167/2009г. на ОС П., влязла в законна сила на 07.04.2009г. с наложено наказание осем месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК

-   със споразумение № 14/..01.2011г. по НОХД № 2534/2010г. по описа на PC П., влязло в законна сила на ..01.2011г. с наложено наказание три месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195 ал.1 т.З и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК

-   със споразумение № 110/31.08.2015г. по НОХД № 476/2015г. по описа на И.ски районен съд с наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.195 ал.1 т.З вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 от НК, като го  е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.196, ал.1 т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.

Постановил е връщане на правоимащото лице на веществените доказателства- два броя парчета от строителни греди.

     Тази присъда е протестирана от РП- И. като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена изцяло в разрез с процесуалния закон, като е прието, че липсват достатъчно доказателства да обосноват деянието и авторството на подсъдимия за извършването му от обективна и субективна страна.

Протестиращият прокурор заема позиция, че изводът, че  липсват достатъчно доказателства за авторството, е неверен, неправилен, формиран в разрез със закона и доказателствата. Не са съществували основания от юридическа или житейска гледна точка за елиминиране на преки доказателства, показанията на свидетеля Н. К., на когото подсъдимият е продал инкриминираните като предмет на престъплението вещи.Свидетелят не е предубеден, нито пък по какъвто и да е начин заинтересуван от изхода на делото, поради което показанията му са обективни и безпристрастни.Същите се намират в пряка кореспонденция с назначената съдебно химическа експертиза, която установява идентичен химически състав на инкриминираните вещи с греди, иззети от строяща се постройка на свидетеля.На базата на подробен анализ на доказателствата, извежда извода за доказателствена обоснованост на повдигнатото обвинение в зависимост от верига от взаимно свързани и допълващи се преки и косвени доказателства.

Протестиращият прокурор отправя искане за отмяна и за постановяване на нова присъда, по силата на която  подсъдимият да бъде признат за виновен  и да му бъде наложено наказанието, поискано от прокуратурата пред първата инстанция.

         В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Б.А. моли съда да остави протеста без уважение и да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Подсъдимият по същество и в последната си дума моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.

Представителят на СОП застъпва становище, че следва да бъде отменена присъдата на първата инстанция и да бъде постановена нова такава, по силата на която да бъде признат подсъдимия за виновен и да му се наложи наказание в рамките на искането на РП- И. пред първата инстанция. Споделя изцяло подробните съображения, изложени в протеста.

Въззивният съд, като разгледа протеста на заявените основания и независимо от тях осъществи цялостен служебен контрол по отношение на присъдата по чл.314, ал.1 НПК, в съответствие с приложимия закон, намери за установено следното:

Въпросът дали е приложен правилно материалния закон, следва да се обсъжда, едва след като бъде осъществена констатацията за липса на сторено процесуално нарушение, което да е ограничило в съществена степен правата на страните в процеса и най-вече правота на обвиняемия да научи обвинението  като първа и задължителна предпоставка за реализиране на правото на защита.

Обвинителният акт е най- важният документ, който поставя началото на съдебното производство, очертава обективните и субективни параметри на същото и на предмета на доказване в наказателния процес.

От неговата яснота и точност зависи дали е в състояние да изпълни другата своя най- важна функция – да информира в пълнота и подробност привлеченото към отговорност лице за какво престъпление  и въз основа на какви факти следва да отговаря.

Многобройната съдебна практика на ВРС и ВКС през годините константно установява становището, че липсата на яснота по фактите или обвинението съставлява съществено нарушение на правото на защита на обвиняемия /подсъдимия.

Видно от текста на обвинителния акт, внесен за разглеждане пред РС- И. подсъдимият Г.Н.П. е привлечен към отговорност за извършване на кражба, съставляваща опасен рецидив, съгл. чл. 29,ал.1 б.“а“ и „б“ /в зависимост от свои предходни осъждания/, с правна квалификация на деянието – чл.196, ал.1, вр.чл.194,ал.1, вр.чл.29,ал.1 б.“а“ и б. „б“ НК за това, че за времето от 20.02.2016г. до 24.02.2016г. в гр. К., обл. С., от двора на частен дом, находящ се на ул.“С.“ № . е отнел чужди движими вещи -3броя трупи /мертеци/, предназначени за строителство на покрив, на обща стойност 36 лева, от владението на Д. Г. Х., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението е извършено в условията на опасен рецидив.

Същевременно, обвинението се базира на следните фактически обстоятелства, изложени в обстоятелствената  част на обвинителния акт:

„През месец февруари на 2016г. свидетелят Н. И. К. и баща му - свидетелят И. Н. К. довършвали навес за гараж в частен имот в град К.. ул.”П.” № 2. Н. К. бил приятел с обвиняемия Г.Н.П. и на 20.02.2016г. споделил с него. че са му необходими още няколко трупи /мертеци/ за да довършат с баща си домашния навес. Обвиняемият П. му се обадил на следващия ден и му казал, че е намелил такива. Донесъл три трупи пеша пред дома на К. и му ги предал срещу сумата от 15 лева. На Н. К. му направило впечатление, че трупите били боядисани с кафеникав лак. а двамата с баща му ги монтирали на навеса. Междувременно покрай строящия се навес минал свидетелят Д. Г. Х.. В двора на къщата си в глад К.. ул.”С.” № . съшият бил складирал строителни трупи, които останали там след строежа на същата. Броени дни преди това Х. констатирал липсата на 10 /десет/ броя строителни трупи. Те били наредени на два реда. на всеки от които се намирали по пет броя с дължина около 4 метла всяка и дебелина 10/10 см., предназначени за строеж на покрив. част от които боядисани с кафеникав лак. Строителните трупи били нарязани на място в двора на ул.”С.” № . и след това пренесени на друго неустановено по ДП място. Х. познал част от изчезналите от двора му строителни трупи по цвета им и подал сигнал в РУ К..“

Видно от гореизложената обстоятелствена част, липсват изтъкнати от прокуратурата конкретни активни  действия, осъществени от подсъдимия за противозаконно отнемане на инкриминирания предмет на престъплението – как е проникнал в дворното място, къде са се намирали дървените трупи, дали са нарязани на по-малки парчета, как са били изнесени и прехвърлени през оградата /или вратата на дворното място, как и от кого са били извозени от местопроизшествието.

Фактическите обстоятелства така, както са изложени описват и обосновават осъществено  от подсъдимия изпълнително деяние  на престъпление по чл.215,ал.1 НК –вещно укривателство.

В обобщение на изложеното по – горе липсата на  изложение на фактическите обстоятелства, в които се изразява отнемането на предмета на престъплението- кражбата, излагане на фактически обстоятелства, обосноваващи друг вид престъпление са довели до противоречие между обстоятелствената част и диспозитива- заключителната част, поради което е създадена цялостна неяснота по релевантните факти, което обективно е препятствало подсъдимия и на защитника узнаването на същите и организирането на защитата.

От своя страна РС- И. се е произнесъл по едно неперфектно и неясно обвинение, което го приравнява на цялостна липса на  валидно обвинение.

Първият съд, независимо от пропуска на страните да изтъкнат изложените по-горе пороци в заседанието по чл.248 НПК е пропуснал на свой ред да констатира отстраними съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.248а, ал.4 НПК и да упражни правомощията си по чл.249 НПК като върне делото на РП- И. за изправяне на нарушенията и за внасяне на редовен обвинителен акт.

Горната констатация от страна на контролиращата инстанция обуславя отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на РС- И.  от стадия на разпоредително заседание за упражняване на правомощията по чл.249, вр.чл. 248,ал.1 т. 3 НПК

         Предвид гореизложеното и на осн. чл.334, т.1  вр. чл. 335, ал. 2 НПК съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

  ОТМЕНЯВА   Присъда № 61/ ..04.2017г., постановена по НОХД № 594 / 2016г. по описа на съда .

ВРЪЩА   делото на РС –И. за разглеждане от друг състав от стадия на разпоредително заседание за упражняване на правомощията по чл.249, вр. чл. 248,ал.1 т.3 НПК.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                      ЧЛЕНОВЕ:1.  

  

                                                          2.