Р Е Ш Е Н И Е №...
гр.Враца, 20.11.2018 г.
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито
съдебно заседание на петнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:ВЕСЕЛКА
ИВАНОВА
Членове:ПЕТЯ
ВЪЛЧЕВА
мл.с.ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря
Веселка Николова,
като разгледа докладваното от съдия Веселка
Иванова
ВЧН дело N 556 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ - чл.313 и следващи, вр.чл.289, ал.4 от НПК и е образувано
въз основа на въззивна жалба от частния тъжител и граждански ищец Г.Н.Д. чрез
повереника му-адв.Р.Б., против протоколно определение от 13.09.2018 г., с което
е прекратено наказателното производство по НЧХД № 1090/2017 г. по описа на Районен
съд-Враца, на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК.
Основните доводи в жалбата са срещу извода на районния
съд за наличие на предпоставките по чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Твърди се, че в
случая против подсъдимия З.П. за престъплението, описано в тъжбата на частния
тъжител Г.Д. по чл.130, ал.2 от НК, няма образувано друго такова наказателно
производство, по което да има влязла в сила присъда. Посоченото от първия съд
ВНХЧД № 208/2018 г. по описа на Окръжен съд-Враца, по което е приложена
реторсия, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.24, ал.1, т.6 от НПК за произнасяне по тъжбата на Г.Д. против подсъдимия З.П., тъй като двамата са
си причинили различни по вид леки телесни повреди-П. получил такава по чл.130,
ал.1 от НК, а Д.-по чл.130, ал.2 от НК. Прави се искане за отмяна на
определението за прекратяване на наказателното производство като неправилно и
незаконосъобразно.
В
съдебно заседание пред въззивния съд, вместо жалбодателят-редовно призован, се явява повереникът му адв.Р.Б., който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и при
същото искане.
Подсъдимият
З.П. и договорният му защитник адв.М.М.,
редовно призовани, не се явяват и не заявяват становище по въззивната жалба.
Пред
въззивния съд е прието като писмено доказателство заверен препис от присъда и
мотиви по ВНЧХД № 208/2018 г. по описа на Окръжен съд-Враца.
Въззивният
съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след цялостна
проверка на атакуваното определение и материалите по делото, приема следното:
Въззивната
жалба е неоснователна.
Пред
Районен съд-Враца
е било образувано НЧХД № 1090/2017
г. по депозирана частна тъжба от Г.Н.Д. против З.Т.П.
за престъпление по
чл.130, ал.2
от НК, извършено на 30.04.2017 г. в гр.Враца. С
протоколно определение от 16.01.2018 г. по делото е бил приет за съвместно
разглеждане граждански иск срещу подсъдимия З.П. в размер на 3000
лева-обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, и частният
тъжител Г.Д. е бил конституиран в качеството на граждански ищец.
С
атакуваното протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 13.09.2018 г., съдът е прекратил наказателното производство по делото на
основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК-"non bis in idem". За да стори това, в
хода на съдебното следствие установил, че с влязла в сила въззивна присъда,
постановена по ВНЧХД № 208/2018 г. по описа на Окръжен съд-Враца, подсъдимият
по него Г.Н.Д. /частен тъжител в настоящото дело/ и частният тъжител З.Т.П.
/подсъдим по настоящото дело/ за престъпления по чл.130, ал.1 от НК са били
освободени от наказания поради приложена реторсия на основание чл.130, ал.3 от НК. Категорично установено е, че двете производства /по ВНЧХД № 208/2018 г. и
настоящото/, касаят един и същ инцидент, състоял се на 30.04.2017 г. в новия
гробищен парк на гр.Враца.
Въззивният
съд приема, че контролираният съд правилно е съотнесъл изложените факти към
разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, прокламираща принципа "non bis in idem",
т.е. забрана за образуване на наказателно производство, респективно
прекратяване на образуваното, тогава когато спрямо същото лице за същото
престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда
или акт, с който производството е било прекратено. Влезлият в сила съдебен акт
има задължителна материална и формална доказателствена сила, и никой субект на
правото не може да го коментира, да променя правните му последици, поради това,
че актът не е правилен или да не го изпълнява. Съдебната практика е
категорична, че при реторсията задължителният характер на присъдата се
разпростира еднакво върху деянието, предмет на частната жалба и насрещно
извършеното деяние-Р.283-92-І, Р.428-11-І. В случая постановената присъда по
ВНЧХД № 208/2018 г. по описа на Окръжен съд-Враца, влязла в сила на 21.06.2018
г., има задължителен характер както по отношение на деянието, предмет на
частната жалба, а именно причинената лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК
на З.Т.П. от Г.Н.Д., така и по отношение на насрещно извършеното от П.
деяние-веднага е отвърнал на Д. със също такава телесна повреда. Този съдебен
акт представлява процесуална пречка по смисъла на чл.24, ал.1, т.6 от НПК за
произнасяне по тъжбата на Г.Н.Д. срещу З.Т.П., въз основа на която е било
образувано и настоящото НЧХД № 1090/2017 г. по описа на Районен съд-Враца.
Възраженията,
които се правят в жалбата на частния тъжител са по същество на казуса, но
същите не могат да бъдат предмет на обсъждане, с оглед изложеното по-горе за
наличие на процесуална пречка за провеждане на ново производство между същите
лица за същите деяния.
По
изложените съображения, въззивната инстанция възприема за правилни действията
на районния съд, а именно прекратяване на наказателното производство в
наказателната му част на основание чл.289, ал.1, вр.чл.24, ал.1, т.6 от НПК.
Доколкото
обаче по делото е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск, то съгласно чл.307 от НПК първоинстанционният съд е следвало да
продължи съдопроизводствените действия и да се произнесе по същество с присъда
в тази част.
В
тълкувателната си практика ВКС е приел, че макар гражданският иск в
наказателния процес да е с акцесорен характер, той придобива своя
самостоятелност и че гражданска отговорност може да бъде търсена и без да е
установена наказателна отговорност на дееца. В ТР № 1/2013г.
на ОСНК се посочва, че
„гражданският иск подлежи на разглеждане отделно от наказателната отговорност
на подсъдимия и самостоятелността му в наказателния процес е обусловена и
гарантирана от действащите правни норми в НПК“, като в това производство
лицето-ответник по претенцията за обезвреда може да се защитава по фактите и
доказателствата, обосноваващи непозволено увреждане и съдът следва да се
произнесе с присъда по предявения и приет за съвместно разглеждане граждански
иск. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не
престъплението. Така че произнасянето по въпроса извършил ли е подсъдимият
престъпление и какво наказание да му бъде наложено, има своя самостоятелност.
Макар претенцията за обезвреда да е свързана с това произнасяне, решаването на
въпроса за обезщетение за непозволено увреждане също има самостоятелно
съществуване.
В
настоящия случай прекратителното основание по чл.24, ал.1, т.6 от НПК е влязла
в сила присъда, с която по отношение на причинената от Д. лека телесна повреда
и насрещното деяние на П.-отвърнал веднага със същата телесна повреда, е бил приложен
институтът на реторсията и двамата са били освободени от наказание за взаимно
причинените си увреждания. Освобождаването от наказание не освобождава
деликвента от гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл.45
от ЗЗД, т.е. остава въпросът за отговорността за обезщетение за вредите, причинени
на частния тъжител Д. от насрещно осъщественото спрямо него непозволено увреждане
от подсъдимия П..
По
изложените съображения, определението за прекратяване на наказателното
производство спрямо подсъдимия З.Т.П. по отношение на обвинението по чл.130,
ал.2 от НК, т.е. в наказателната му част следва да бъде потвърдено, а делото
върнато на същия състав на Районен съд-Враца за продължаване на
съдопроизводствените действия и произнасяне по предявения срещу подсъдимия от Г.Н.Д.
граждански иск за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от непозволено увреждане неимуществени вреди.
Водим
от горното и на основание чл.338 от НПК Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 13.09.2018 г. по НЧХД № 1090/2017 г. по описа на Районен съд-Враца, с
което на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.6 от НПК е прекратено
наказателното производство спрямо подсъдимия З.Т.П. по отношение на обвинението
по чл.130, ал.2 от НК.
ВРЪЩА
делото на същия състав на Районен съд-Враца за продължаване на
съдопроизводствените действия-за произнасяне по предявения граждански иск.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1..........
2..........