РЕШЕНИЕ
№ 634
гр. Велико Търново, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110100762 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Й. Б. К., чрез адв. К. С.
- ВТАК, срещу БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ – град София искове с
правно основание чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във връзка с чл. 225 от Кодекса на труда.
В исковата си молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че
между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищецът е
заемал длъжността „специалист“ при ответника, с месторабота в град Велико Търново,
ул. “Чумерна“ № 1а. Посочва, че трудовото му правоотношение е прекратено със
Заповед № 1 от 05.01.2023 година на и.д. Председател на БИМ, считано от 16.01.2023
година, когато му е връчена заповедта. Твърди, че ищецът се ползва от защита по КТ и
Закона за хората с увреждания и наличието на ограничена работоспособност от 50%
като лице, страдащо от заболяване, за което работодателят е бил уведомен. Навежда
доводи, че последният не е изпълнил изискването на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ да изиска
разрешение от инспекция по труда за работника, страдащ от захарна болест. Посочва,
че работодателят е бил уведомен за заболяването на ищеца още през 2012 година, което
е установено и с решението по гр.д. № 3696/2012г. На ВТРС, като в последствие му е
издадено и ЕР на ТЕЛК № 91518 от зас. № 108 от 09.06.2022г. и следва да се счита, че
има защитата и като трудоустроен по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и специална защита по
Закона за хората с увреждания, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 и чл. 38, ал. 1 ЗХУ. Твърди, че
1
поради уволнението ищецът е останал без работа, като е регистриран като безработен
на 20.01.2023 година и следва да се получи обезщетение при отмяна на уволнението в
размер на брутното си трудово възнаграждение от 780.00 лева месечно или общо в
размер на 4 600.00 лева. Направено е искане да бъде признато уволнението на Й. Б. К.
за незаконно и същото да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата от него
длъжност при ответника, както и последният да бъде осъден да му заплати
обезщетение по чл. 225 КТ в общ размер на 4 600.00 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендира да му бъдат присъдени направените в
производството разноски. В проведеното на 27.04.2023 година съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца допълва, че в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ
работодателят е злоупотребил с правата си като го е уволнил няколко месеца преди
придобиване право на пенсия, като ищецът се явява лишен от защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният
представител на ответника развива съображения, че предявените по делото искове са
процесуално допустими, но по същество неоснователни. Посочва, че оспорваната
заповед е издадена от работодателя на ищеца, в лицето на и.д. председател на БИМ
Паун Илчев, като е спазена установената форма и са налице изискуемите реквизити.
Посочва, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал.
1, т. 12 КТ - поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.
Твърди, че със Заповед № А-484 от 30.12.2022г. на и.д. председател на БИМ, на
основание чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 29 от Устройствения правилник на
БИМ, във връзка с чл. 2, ал. 3 ЗДС, заеманата от ищеца длъжност „специалист“ по
трудово правоотношение е трансформирана в длъжност „младши експерт“ по
служебно правоотношение, т.е. определена е за заемане от държавен служител.
Горното е отразено и в Длъжностното разписание на БИМ, утвърдено от и.д.
председател на БИМ като приложение № 1 към негова Заповед № А-485/30.12.2022г.
Посочва, че е налице издаден валиден административен акт, който определя
досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение от ищеца, за длъжност,
заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител, и по такъв
начин е осъществен фактическия състав по чл. 325, ал. 1, т. 12 Кодекса на труда.
Навежда доводи и че изискването за предварително разрешение на инспекцията по
труда при хипотезите по чл. 333, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ се отнася само за случаите,
когато трудовия договор е прекратен от работодателя на основание чл. 328, ал. 1,
точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а в случая по делото правоотношението с
ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, което основание не попада в
хипотезите на чл. 333 КТ. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни недоказани. Претендира да бъдат присъдени
направените от ответника разноски по делото.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от представените по делото доказателства безспорно се
установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, като
ищецът е заемал длъжността „специалист“ при ответника, с месторабота в град Велико
Търново, ул. “Чумерна“ № 1а, както и че уговореното между страните брутно трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 780.00 лева.
Видно от приложеното по делото заверено копие на Заповед № А-484 от
30.12.2022 година на и.д. Председател на БИМ /л. 14-15/, на основание чл. 16, ал. 1, във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 29 от Устройствения правилник на БИМ, във връзка с чл. 2, ал. 3
ЗДСл, считано от 01.01.2023 година е определена за заемане от държавен служител в
Регионален Отдел Русе, сектор Велико Търново 1, заета от Й. Б. К. длъжност
„специалист“ по трудово правоотношение, с месторабота Велико Търново, на пълно
работно време, като е трансформирана в 1 свободна щатна бройка по служебно
правоотношение на длъжност „младши експерт“, с месторабота Велико Търново, на
пълно работно време. Със Заповед № А-485 от 30.12.2022 година на и.д. Председател
на БИМ /л. 16/ считано от 01.01.2023 година е утвърдено длъжностно разписание в
БИМ съгласно Приложение № 1 /л. 17-23/, както и поименно разписание на
длъжностите в БИМ съгласно Приложение № 2.
От приложеното по делото заверено копие на Заповед № 1 от 05.01.2023 година
на и.д. Председател на БИМ /л. 5/ се установява, че на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ
- поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител и във връзка със
Заповед № 484/30.12.2022 година е прекратено трудовото правоотношение с ищеца по
делото, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на Й. Б. К. на
16.01.2023 година
По делото са приложени и заверени копия от материалите, съдържащи се в
личното трудово досие на ищеца, както и Болничен лист № Е20230086174 от
13.01.2023 година на ДКЦ „Д-р Стефан Черкезов“ ЕООД – град Велико Търново;
Експертно решение № 91518 от зас. 108 от 09.06.2022 година на МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ – град Велико Търново; Служебна бележка, изх. № 60-04-01-4683 от
10.03.2023 година на Дирекция „Бюро по труда“Велико Търново /л. 6, 7 и 41/.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Обстоятелствата, свързани с възникването и съществуването на трудовото
правоотношение между страните по делото не са спорни между тях, а се установяват и
от събраните по делото доказателства, при което към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът е заемал длъжността „специалист“ при ответника,
с месторабота в град Велико Търново, ул. “Чумерна“ № 1а, с уговореното между
3
страните брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 780.00 лева.
По отношение на предявения по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ в тежест на работодателя, при условията на пълно и главно доказване, е да
установи, че законосъобразно е упражнил правото си да бъде прекратено трудовото
правоотношение с работника.
Следва да се има предвид, че ищецът следва да посочи всички факти и
обстоятелства, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право на работодателя да прекрати трудовото му правоотношение, а ответникът –
всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Непосочени пороци на заповедта за уволнение не могат да се въвеждат в
предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще се наруши принципът на
диспозитивното начало в гражданския процес. Пороците на уволнението, въведени от
ищеца, чрез процесуалния му представител по делото са два. С исковата молба
процесуалният представител на ищеца е въвел твърдения, че работодателят не е
изпълнил изискването на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ за изискване на разрешение от
инспекцията по труда преди прекратяване на трудовото му правоотношение, а в
проведеното на 27.04.2023 година съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца допълва, че определянето на длъжността за заемане от държавен служител
представлява злоупотреба с право от страна на работодателя, доколкото през тази
година ищецът придобива право на пенсия. Следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ГПК в първото по делото съдебно заседание ищецът
може да поясни и допълни исковата си молба. Уточненията, направени от ищеца в
първото съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, не променят основанието на
иска такова, каквото е очертано в обстоятелствената част на исковата молба, а само го
детайлизират посредством релевиране на конкретни фактически твърдения в рамките
на заявената от ищеца фактическа рамка на спора. Това са твърдения за факти, които са
част от вече посоченото основание на иска и които като такива се обхващат от
обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение по делото,
независимо дали са посочени изрично или не, т. е. не могат да бъдат основание за
предявяване на нов иск за същото право. В този смисъл тези уточнения не могат да
бъдат приравнени на изменение на иска по основание по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК,
тъй като не променят основанието на предявения иск, а само го поясняват и
детайлизират. В този смисъл са Решение № 55 от 27.04.2015 година по гр.д. №
5558/2014 година на I г.о. на ВКС, Решение № 214 от 22.01.2018 година по гр.д. №
1213/2017 година на III г.о. на ВКС и други. С оглед изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че със заявеното твърдение от процесуалния представител на ищеца в
първото по делото съдебно заседание за злоупотреба с права от страна на
работодателя, не се променя основанието на предявения от него иск, а представлява
допълнителен аргумент във връзка с твърденията му както в исковата молба, така и в
4
откритото съдебно заседание са незаконосъобразност на уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № 1 от 05.01.2023 година.
Неоснователно се явява твърдението на процесуалния представител на ищеца за
незаконосъобразност на уволнението на последния, доколкото не е спазено
изискването на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ за изискване на разрешение от инспекцията по
труда преди прекратяване на трудовото му правоотношение. Съгласно посочената
разпоредба в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по
труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест,
определена в наредба на министъра на здравеопазването. В случая по делото
уволнението на ищеца е на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, поради което за
извършването му не е необходимо предварително разрешение от инспекцията по
труда.
Трайна и константна е практика на ВКС в тълкуването на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ,
съгласно която, за да е налице уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е
необходимо длъжността, която е заемал служителят, да е определена по съответния за
това ред, установен в Закона за държавния служител, за заемане от държавен служител,
т. е. да е издаден валиден административен акт, който определя досегашната длъжност,
заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно
правоотношение от държавен служител. В случая по делото от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че това е сторено, като и. д. Председател на
БИМ, в кръга на правомощията му предвидени в чл. 7, т. 29 от Устройствения
правилник на БИМ /в редакцията му към съответната дата/ със Заповед № А-484 и №
А-485 и двете от 30.12.2022 година е трансформирал длъжността заемана от ищеца за
заемане по служебно правоотношение и е утвърдил длъжностното разписание в БИМ,
съгласно приложение № 1. Въз основа на горното е издадена и Заповед № 1 от
05.01.2023 година, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца по
делото.
Съдът в настоящия му състав обаче приема, че с извършеното уволнение
работодателят действително е злоупотребил с правата си, в каквато насока са
наведените от процесуалния представител на ищеца твърдения. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността на работодателя се предполага, поради което в
тежест на ищеца е да установи, че позоваването от страна на работодателя на
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е израз на произволно и превратно упражняване
на работодателска власт, т. е. че е извършено с единствената цел да се прекрати
конкретно трудовото правоотношение с него. При наведен от ищеца довод за
злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши проверка –
дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на работата или е
продиктувано от други, най-често субективни обстоятелства, във връзка с конкретния
5
служител /Решение № 321 от 31.10.2011 година по гр.д. № 13/2011 година на III г.о на
ВКС/. Злоупотреба с право е налице когато въведените от работодателя изисквания не
са свързани по никакъв начин с характера на работата, респективно - структурата на
съответната администрация /Решение № 66 от 19.03.2013 година по гр.д. № 870/2012
година на III г.о. на ВКС/ или когато се установи, че със законово допустими средства
работодателят цели да постигне единствената цел – прекратяване на трудовия договор
с конкретен работник или служител /Решение № 71 от 24.07.2013 година по гр.д. №
284/2012г. на IV г.о. на ВКС/. Преценката за наличието й е конкретна и е съобразно
установените за всеки отделен случай обстоятелства. С оглед събраните по делото
доказателства съдът приема, че със законово допустими средства работодателят е
целял постигане на единствената цел – прекратяване на конкретното трудово
правоотношение с ищеца. В тази връзка съдът съобрази, че с Писмо, изх. № 22094268
от 02.12.2022 година на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Велико Търново
/приложено в личното трудово досие на ищеца/, е отказано даване на предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Й. Б. К. на длъжност
„специалист“. Т.е. работодателят е имал намерението да прекрати правоотношението
на ищеца на друго основание, но поради липсата на разрешение за това от инспекцията
по труда, 25 дни след това, заеманата от ищеца длъжност е трансформирана за заемане
по служебно правоотношение. Нещо повече, аргумент в тази насока е и
обстоятелството, че видно от утвърденото длъжностно разписание /л. 17-22/ в Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“ е продължила да съществува длъжността
„специалист“, заемана по трудово правоотношение, например в Регионален отдел
Пловдив. Освен това длъжностите, дори на по-високите нива – „главен специалист“ и
„старши специалист“ също са продължили да съществуват и да са предвидени за
заемане по трудово правоотношение /Регионален отдел Пловдив, Регионален отдел
Стара Загора, Регионален отдел Варна и т.н./. В този смисъл съдът приема, че
презумпцията, предвидена в чл. 8, ал. 2 ГПК е опровергана и предприетите от
работодателя действия за определяне на длъжността за заемане от държавен служител
са целенасочени, и то именно към постигане на резултата, за който инспекцията по
труда не е дала предварително разрешение – за прекратяване на конкретното трудово
правоотношение с ищеца.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото
остана недоказано от страна на работодателя законосъобразното упражняване на
правото му за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, при което
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
Уважаването на исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ води до извода, че
за ищеца е възникнало правото да иска да бъде възстановен на предишната си работа и
искът му в тази насока също се явява основателен, поради което следва да бъде уважен,
6
като Й. Б. К. бъде възстановен на длъжността, заемана от него преди уволнението
длъжност „Специалист“ в Български институт по метрология, ГД „Мерки и
измервателни уреди“, РО – Русе, сектор Велико Търново.
Предвид изложеното по-горе основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3,
във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, като по делото не е спорен размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищеца по делото – 780.00 лева. Освен това от събраните по
делото доказателства /л. 41/ по безспорен и категоричен начин се установява, че Й. Б.
К. е регистриран в Дирекция "Бюро по труда" Велико Търново и е безработен,
включително към датата на приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция. Поради това размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза в
размер на 2 742.38 лева /за 12 от общо 21 работни дни от месец януари, за месеците
февруари и март и за 17 от 18 работни дни от месец април/. Предвид изложеното,
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ се
явява основателен и доказан за сумата в размер на 2 742.38 лева, поради което и като
такъв следва да бъде уважен в тази му част. За разликата до пълния претендиран
размер, т.е. за сумата в размер на 1 857.62 лева и за времето от 28.04.2023 година до
16.07.2023 година, искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ се явява неоснователен и
недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част,
включително и за претенцията за лихва за забава считано от 16.01.2023 година до
датата на подаване на исковата молба.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта за присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като се
касае за обезщетение за работа.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на
ищеца за присъждане на разноски се явява основателна, поради което ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 780.00 лв., представляваща
направените от него разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд - Велико Търново сумата в размер на 209.70 лева - по 50.00 лева ДТ върху
всеки един от обективно съединените неоценяеми искове и 109.70 лева – ДТ върху
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на Й. Б. К. от г*, с ЕГН **********, извършено с Заповед № 1 от
05.01.2023 година на и.д. Председател на БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА
7
МЕТРОЛОГИЯ - град София, ул. "Г. М. Димитров" № 52 Б, с БУЛСТАТ *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Й. Б. К. от *, с ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист“ при
БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА МЕТРОЛОГИЯ - град София, ул. "Г. М. Димитров"
№ 52 Б, с БУЛСТАТ *********, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Русе, сектор
Велико Търново .
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА МЕТРОЛОГИЯ - град София, ул.
"Г. М. Димитров" № 52 Б, с БУЛСТАТ ********* да заплати на Й. Б. К. от *, с ЕГН
********** сумата в размер на 2 742.38 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и
два лева и тридесет и осем стотинки/ - обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от
16.01.2023 година до 27.04.2023 година, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения по делото от Й. Б. К. от *, с ЕГН ********** срещу
БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА МЕТРОЛОГИЯ - град София, ул. "Г. М. Димитров"
№ 52 Б, с БУЛСТАТ *********, иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за разликата
от 2 742.38 лева до пълния предявен размер от 4 600.00 лева - за сумата в размер на 1
857.62 лева, за времето от 28.04.2023 година до 16.07.2023 година, като неоснователен
и недоказан, включително и за претенцията за лихва за забава считано от 16.01.2023
година до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА МЕТРОЛОГИЯ - град София, ул.
"Г. М. Димитров" № 52 Б, с БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ на Й. Б. К. от *, с
ЕГН ********** сумата в размер на 780.00 лв. /седемстотин и осемдесет лева/ ,
представляваща направените от него разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА МЕТРОЛОГИЯ - град София, ул.
"Г. М. Димитров" № 52 Б, с БУЛСТАТ ********* да заплати по сметка на Районен
съд - Велико Търново сумата в размер на 209.70 лв. /двеста и девет лева и
седемдесет стотинки, представляваща държавна такса за производството по делото,
както и 5.00 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК постановява предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото на Й. Б. К. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от 11.05.2023 година, предвид разпоредбата на чл. 315, ал.
2 ГПК.
След влизане в сила на решението, в частта относно предявените искове по чл.
8
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да се изпрати нарочно съобщение до Й. Б. К. от г* с ЕГН
**********, че е възстановен на предишната работа и може да заеме длъжността, от
която е бил уволнен, ако се яви на работа в двуседмичен срок от получаването на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9