ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 956
гр. Велико Търново, 24.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Красимира Г. И.
като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №
20224100100298 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Гаранционен фонд с адрес град
София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, чрез пълномощник – юрисконсулт К. Я., срещу Т. М.
Й., ЕГН ***, в която ищецът твърди, че на основание чл.288а ал.1 т.1 от КЗ /отм./, сега
чл.559 ал.1 т.1 от 1 КЗ, и Споразумение между Компенсационните органи на Гаранционни
фондове от 29.04.2002г. /на осн. чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/СЕС/
възстановил заплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Гърция по щета №
220043/19.04.2017г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 83 040.26 лв. за
пострадалия при ПТП, настъпило на 31.10.2015г. в Република Гърция - С. Я. К.. Твърди, че
вината за произшествието е на ответницата, която на посочената дата, управлявайки л.а. с
рег. № Т** КТ и движейки се по бул. „*“, се преустроила в съседната лента за движение без
да се увери, че там вече се движи мотоциклет с рег. № TZI **, управляван от С. Я. К. и го
удря, като причинява процесното ПТП. Посочва, че в нарушение на закона ответницата
управлявала МПС без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на събитието. Излага, че с платежно нареждане от 27.04.2017г. Гаранционен фонд
изплатил на НББАЗ сума в размер на 83 024.01 лв., представляваща изплатеното от НББАЗ
на Националното бюро на Република Гърция по щета № 220043/19.04.2017г. обезщетение.
Въпреки отправената регресна покана до ответницата, същата не заплатила дължимата на
ищеца сума. Поради това прави искане да осъждането й да заплати на ГФ сумата от 83
040.26 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответницата не е подала писмен отговор на исковата молба и не
е взела становище по същата.
В проведеното съдебно заседание по делото ищецът поддържа предявения иск и моли
1
за уважаването му. Претендира разноски.
Ответницата, чрез процесуалния си представител по пълномощие, релевира
възражение за липса на международна компетентност на българския съд да разгледа спора,
като твърди, че обичайното й местопребиваване е в Република Гърция и представя
удостоверение за постоянно пребиваване на гражданин на страна-членка на ЕС и извадки от
данъчни декларации за 2019г., 2020г. и 2021г. Излага, че съгласно чл.4 от КМЧП и
приложимия в случая Регламент 1215/2012г. на ЕП и на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, искът
следва да бъде разгледан от съдилищата в държавата-членка, в която е обичайното й
местопребиваване. На това основание прави искане за прекратяване на производството по
делото.
За да се произнесе, съдът намира следното:
Доколкото международната компетентност на съда е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на исковете, то за проверка на същата не е налице установен в
процесуалния закон срок. Предвид изложеното, въпросът за подведомствеността на спора
може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда във всяка положение на делото.
Приложимият нормативен акт във връзка с дължимата проверка досежно международната
компетентност на съда да разгледа гражданския спор, с който е сезиран, се преценява към
датата на подаване на исковата молба, която в случая е 21.04.2022г. Поради това приложим
е Регламент 1215/2012г. на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Разпоредбата на чл.4, пар.1 от Регламента предвижда, че искове срещу лица, които
имат местоживеене в държава-членка независимо от тяхното гражданство, се предявяват
пред съдилищата на тази държава-членка. Съгласно чл.62 пар.1 от Регламента,
местоживеенето на една страна по спора се определя по вътрешното право на сезираната
държава. Вътрешното право на Република България не съдържа легална дефиниция на
понятието „местоживеене“, но легално са дефинирани понятията „обичайно
местопребиваване“ – чл.48 ал.7 от КМЧП, „постоянен адрес“ – чл.93 ЗГР и „настоящ адрес“
– чл.94 ЗГР. С оглед дадената в ЗГР дефиниция на понятието „постоянен адрес“, а именно
населеното място, в което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението,
съдът приема, че постоянният адрес не отразява мястото, където лицето реално живее и в
този смисъл не отговаря на вложения в приложимия в случая регламент смисъл на
понятието „местоживеене“. Нормата на чл.48 ал.7 от КМЧП определя като обичайно
местопребиваване на физическо лице мястото, в което то се е установило преимуществено
да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за
пребиваване, като за определяне на това място от значение са редица обстоятелства от личен
и професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или
от намерението му да създаде такива връзки. Разпоредбата на чл.94 ал.1 от ЗГР определя
като настоящ адрес този, на който лицето живее, а съгласно ал.3 на с.чл. настоящият адрес
на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра
2
на населението само с името на държавата, в която живеят.
Предвид изложеното и доколкото основната цел на уредената в Регламент 1215/2012г.
обща международна компетентност е осигуряването на реална възможност на ответника да
организира защитата си чрез уреждане на компетентност на съда в мястото, където е
съсредоточен социалния живот на ответника, то смисъла на понятието „местоживеене“ в
Регламента, съобразно и действащото вътрешно право, е мястото, където лицето фактически
живее, без значение дали е извършване административна регистрация. Фактическото
местоживеене на едно лице се доказва с всички допустими доказателствени средства. В
настоящия случай, от служебно изисканата от съда справка от НБД се установява, че от
17.02.2010г. ответницата има вписан настоящ адрес в Република Гърция. Процесното ПТП
също е настъпило там, а видно от представеното от пълномощника й удостоверение, от
04.07.2008г. тя е вписана като постоянно пребиваващо в същата държава лице. Представени
са и данъчни декларации за 2019г., 2020г. и 2021г., от които се установява, че същата
реализира доходи в Република Гърция. Изпращането на съобщения и книжа по настоящото
делото също е извършено в тази страна, като те са й били връчвани лично.
Изложеното обосновава извода, че ответницата фактически живее на територията на
Република Гърция, поради което е приложима разпоредбата на чл.4 пар.1 от Регламент /ЕО/
1215/2012г. В чл.5 от Регламента е предвидено изключение от общата международна
компетентност по чл.4, като е предвидено срещу лица, които имат местоживеене в държава-
членка, да бъдат предявяване искове в съдилищата на друга държава-членка, но само при
съблюдаване на правилата, установени в раздели от 2 – 7 от Глава II на Регламента. В чл.7
пар.2 от Глава II, Регламентът урежда т.нар. специална компетентност при предявени искове
за търсене на обезщетение на извъндоговорно основание, произтичащо от непозволено
увреждане, като според уреденото в тази норма правило компетентен е съдът по мястото,
където е настъпило вредоносното събитие, а то отново е Република Гърция.
Ето защо, настоящият съд на Република България не е компетентен съобразно никоя от
разпоредбите на Регламент /ЕО/ 1215/2012г. да се произнесе по спора. Това налага на
основание чл. 253 от ГПК да бъде отменено определението за даване ход на делото по
същество, а производството по делото да бъде прекратено поради липса на международна
компетентност на българския съд да разгледа и реши спора.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.253 ГПК, протоколно определение от 06.10.2022г. по гр.д.
№ 298/2022г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, с което е приключено съдебното
дирене и даден ход по същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело поради липса на международна
компетентност на българския съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
3
връчването му на страните пред Апелативен съд-Велико Търново.
Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
4