МОТИВИ към Присъда №6 от 28.01.2015 година
по НОХД №1119/2014 година по описа на РС - Ловеч
Срещу подсъдимия К.Е.К. *** е било
предявено обвинение за престъпление по чл.170 ал.2 предл.
1 и 3 във вр. с ал.1 предл.1 и чл.20 ал.2 от НК за това, че на 27.03.2014 година, около 22.00 - 22.30 часа в село
Микре, област Ловеч, в съучастие като извършител с А.А.И., ЕГН ********** ***,
влязъл в чуждо жилище – къща, находяща се на ул. Семо Стоянов №3, собственост
на Г.Х.Г.,***, като употребил за това сила – разбил входната врата на къщата,
като деянието е извършено през нощта от две лица.
Срещу същия подсъдим е било предявено обвинение и за престъпление по чл.129 ал.2 във
вр. с ал.1 от НК за това, че на
27.03.2014г. около 22.00 -22.30 часа в с.Микре, област Ловеч, ул. Семо Стоянов
№3, причинил средна телесна повреда на Г.Х.Г., ЕГН ********** ***, изразяваща
се в травматично открито счупване на долната челюст, затрудняващо отхапването,
дъвченето и говора за около 2 месеца.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвиненията
така, както са посочени в обвинителния акт. Сочи, че от доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство - разпити на свидетелите, огледните протоколи, протоколите за претърсване и
изземване, назначените съдебно медицинска експертиза и съдебно медицинска
експертиза, изследвала веществените доказателства за биологичен материал, самопризнанията,
направени в съдебно заседание от подсъдимия К., по безспорен и категоричен
начин се установява фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и
авторството на деянията, а именно, че същите са осъществени от подсъдимия К..
Моли съда, като прецени всички доказателства да признае подсъдимия К. за
виновен и по двете повдигнати обвинения. Според него, при определяне на вида и
размера на наказанието за всяко едно от тях следва да се има предвид като
утежняващо вината обстоятелство наличието на предходни осъждания. Предлага за
престъплението по чл.170 ал.2 предложение 1 и 3 във вр. с ал.1 предл.1 и чл.20 ал.2 от НК да бъде наложено на подсъдимия наказание
една година и шест месеца, което след редуцирането с една трета да бъде
определено изтърпяването на една година лишаване от свобода, което същият да
изтърпи в затвор при първоначален строг режим. За второто деяние по чл.129 ал.2
във вр. с ал.1 от НК, предлага да му бъде наложено наказание една година
лишаване от свобода, като след редукцията с една трета, бъде определено
изтърпяването на осем месеца лишаване от свобода, което също бъде изтърпяно в
затвор при първоначален строг режим, както и на основание чл.23 ал.1 от НК да
бъде определено едно общо най-тежко наказание за двете престъпления, а именно
по-тежкото в размер на една година и шест месеца, което след редукцията стане
на една година, като бъде постановено реалното изтърпяване в затвор при
първоначален строг режим. Относно веществените доказателства по делото счита,
че дървеният кол, който е собственост на подсъдимия и който е послужил за
извършване на престъплението, на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК следва да
бъде отнет в полза на държавата и поради ниската си стойност – унищожен, а по
отношение на останалите веществените доказателства – дрехи и обувки, иззети от
подсъдимия К. и иззетите от втория подсъдим И. суичър,
черен на цвят като лични вещи, които не са били използвани при извършване
на престъплението следва да бъдат
върнати на К. и свидетеля в настоящото производство И.. По отношение на
предявения граждански иск, счита че същият следва да бъде уважен в размерите,
които са посочени от гражданския ищец – за имуществени вреди в размер на 550.97
лева, за които в хода на досъдебното производство, както и с иска са
представени доказателства, че тази сума пострадалият Г. е платил за проведеното
му лечение. Предоставя на съда по отношение на гражданския иск за неимуществени
вреди. Моли съда за съдебен акт в този смисъл.
Предявен е
граждански иск от пострадалия от престъплението Г.Х.Г. чрез процесуалния му
представител адв. Людмил П. *** срещу подсъдимия К.Е.К. за сумата от 550.97
лева имуществени вреди и за сумата от 5000 лева, представляваща причинени от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от 27.03.2014 год. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски. Гражданският
иск е приет за съвместно разглеждане и молителят е конституиран като граждански
ищец и частен обвинител.
В
съдебно заседание, гражданският ищец Г.Х.
Г. се явява лично и с адв. Людмил П. ***, който поддържа предявения
граждански иск и моли съда да го уважи изцяло. Заявява, че са събрани писмени и
веществени доказателства за вината на подсъдимия К., че същият е признал вината
си, показал е добро процесуално поведение във фазата на досъдебното
производство. Изтъква, че влизането в жилището на пострадалия е било през нощта,
било е внезапно, той не е имал възможност да се защити и в резултат на това, на
пострадалия е причинена не само средна телесна повреда, но и множество леки
телесни повреди, като болките и страданията, които е изпитвал са за
продължителен период от време. Поддържа направеното искане на прокурора относно
вида и размера на наказанието. Излага, че са съобразили размера на гражданския
иск с това, че пострадалият и подсъдимият, преди извършването на престъпленията
са били в приятелски отношения. Моли съда да уважи предявения граждански иск от
Г. спрямо К.К. за заплащане сумата от
5 000 неимуществени вреди и сумата от 550.97 лева имуществени вреди в
резултат на деянията, предмет на повдигнатото обвинение, считано от датата на
престъплението 27.03.2014 година, ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият К.Е.К., редовно призован се явява лично и с адв. И.К.
от Ловешка адвокатска колегия, служебно назначена, като дават съгласие за предварително
изслушване на страните по реда на чл.371 и следващите от НПК. К.К. се признава
за виновен и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Защитникът му адвокат
К. счита, че поисканият размер на наказание от прокуратурата е прекалено
завишен и моли съда да има предвид смекчаващите вината обстоятелства, а именно:
подзащитният й сам се е възпрял от по-нататъшни удари по отношение на
пострадалия, направил е самопризнания веднага, обадил се е на телефон 112, не
се е укривал от полицията и е съдействал
на досъдебните органи. Счита, че следва да му бъде наложено наказание под
предвидения минимум от закона, като за всяко едно от обвиненията му бъде
наложено отделно наказание и по смисъла на чл.23 от НК се определи най-тежкото
от тях. По отношение на предявения граждански иск счита, че претенцията за
имуществените вреди е основателна и доказана, тъй като е свързана с лечение и
са налице доказателства в тази насока. По отношение на неимуществените вреди,
счита за завишен размера на гражданския иск и моли да бъде намален.
С оглед признаване на вината от
подсъдимия и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти /чл.371, т.2 от НПК/ съдът, след одобряване
на направените от подсъдимия самопризнания, разгледа и реши делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
От събраните по време на досъдебното
производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно
изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират
доказателства за тези факти, от извършената съдебно-медицинска и съдебно
биологична експертиза, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К.Е.К. ***. Свидетелят А.А.И.,
спрямо когото наказателното производство е приключило със споразумение бил с
постоянен адрес в с.Слатина, обл.Ловеч, но през м. март
2014 година пребивавал в село Микре, където имала къща неговата майка. Двамата
се познавали и били в приятелски отношения.
Свидетелят - пострадал Г.Х.Г. ***, не бил
женен и живеел сам в къщата си. Свидетелят Г. познавал и двамата обвиняеми и
често сядали заедно да се почерпят с алкохол в местното заведение. От години
като пийнел Г. започвал да се заяжда с подсъдимия К. и да го обижда, че е
„циганин”.
Свидетелят Е.М.А. живеел в съседна къща
на тази на пострадалия Г..
Свидетелите К.В.К., Б.П.Б. и Х.П.Х. *** и
познавали двамата подсъдими и пострадалия Г.Г..
На 27.03.2014г., подсъдимият К. и осъденият
И. работили, като изкопавали дупки за засаждане на овощни дръвчета по поръчка
на някакъв човек от селото. Около обяд, двамата отишли първо в къщата на А.И.,
където двамата изпили една двулитрова бутилка с бира.
След това излезли в центъра на селото, с намерение да пият кафе, но срещнали свидетелите
К.К. и Б.Б. и изпили по още една или две бири. По едно време, във видимо
нетрезво състояние, към тяхната компания поискал да се присъедини пострадалия
Ганчо Г.. Въпреки, че не го искали и се опитвали да го изгонят, той си взел
бира и седнал при тях. Пострадалият Г. говорел на висок тон, псувал, въпреки,
че говорел в множествено число, подсъдимият К. възприел обидите, че са насочени
към него. По едно време свидетелите К. и Б. си тръгнали, като останали двамата подсъдими
и пострадалият Г., който продължавал да говори високо, да обижда и да заплашва.
Подсъдимият К. се ядосал и се опитал да изгони Г., ударил му един шамар и
пострадалият Г. избягал. След това, двамата подсъдими, купили две бири по 2 литра, отишли в дома на подсъдимия
К., където продължили да пият бира, като освен нея изпили и 700 мл ракия. Късно
вечерта, вече доста пияни, подсъдимият К. предложил на И. да отидат у свидетеля
Ганчо Г. да му потърсят сметка, защо се заяжда с него, защо го псува и обижда. Подсъдимият
К. взел от дома си едно струговано дърво - прът от
стар гардероб, което служело за окачване на закачалките, с дължина от около 1 метър.
Около 22.00 - 22.30 часа на 27.03.2014г.
през нощта, двамата отишли в къщата на свидетеля Г.,***, влезли през
незаключената порта, след това разбили входната врата на къщата, като подсъдимият
К. я ритнал и разбил с крак. В къщата, в една от стаите намерили свидетеля Г.,
който вече бил легнал да спи. Двамата започнали да удрят лежащия Г., като
повечето удари нанасял подсъдимият К.. Подсъдимият К. биел свидетеля Г., както
лежал на леглото, като с дървото, което носел, му нанасял удари по цялото тяло,
в областта на гърба, корема, крайниците и главата. По едно време И. успял да
издърпа от ръцете на подсъдимия К. дървото, но К. продължил да бие в областта
на лицето Г. с юмруци, като и с крак го ритнал в областта на долната челюст,
при който удар челюстта на пострадалия Г. се счупила, започнала да кърви и той
изпитал силна болка. От лицето на свидетеля Г. започнало да тече кръв, той
викал за помощ.
Виковете на пострадалия Г. били чути от
съседа му - свидетелят Е.М.А., който влязъл в къщата. Влязъл през разбитата
входна врата. Светело само в коридора. След това отишъл към стаята, от където
идвали виковете. В стаята не била светната лампа, но свидетелят А. видял съседа
си Г.Г. да лежи на леглото. А. видял двамата подсъдими, които познавал, да
удрят Г.. Подсъдимият К. биел Г. с едно дърво по главата и тялото. По едно
време двамата подсъдими забелязали влезлия свидетел А. и започнали да го бият.
В това време, пострадалият Ганчо Г. успял да стане и избяга от къщата.
Малко след като свидетелят Г. избягал,
двамата подсъдими оставили свидетеля А. и напуснали къщата. Още, напускайки
къщата на Г., подсъдимият К.К. съжалил за стореното и лично се обадил на тел.
112 и съобщил, че е набил Г.Г., защото го бил заплашил, че ще му запали сеното.
Двамата подсъдими останали пред къщата на свидетеля Г. да изчакат полицаите и
линейката.
Тръгвайки по улицата, бягайки, свидетелят
Г. потърсил помощ в дома на свидетеля Х.П.Х., като се оплакал, че го боли
главата. Свидетелят Х. видял, че свидетелят Г. е видимо подут в областта на
лицето, имал кръв по лицето и дрехите. Свидетелят Х. се обадил също на тел.
112.
Свидетелят Г. първо бил откаран за
преглед във филиала на ЦСМП в гр.Угърчин, като от там преценили, че трябва да
го откарат в гр.Ловеч за провеждане на лечение. След като било установено, че
има отворено счупване на долната челюст в ляво, с невъзможност за затваряне на
устата и нуждата от оперативно лечение, свидетелят Г. бил насочен за лечение в
МБАЛСМ „Пирогов” - София в отделение по лицево-челюстна хирургия, където бил
приет за лечение за времето от 30.03.2014г. до 03.04.2014г. и опериран.
На 28.03.2014г. бил извършен оглед на
местопроизшествие, в дома на свидетеля Г. ***, като видно от огледния протокол, по входната врата на къщата са
установени следи от взломяване, разбиване. По пода до
леглото и по завивките в стаята, където е бил Г. и където са му нанесени
ударите, са били намерени следи от кръв, както и по дрехите, с които е бил
облечен пострадалия.
С оглед данните, че побоят е бил нанесен
от подсъдимите с дървен прът, струговано дърво,
носено от подсъдимия К.К. е било извършено претърсване в дома му в село Микре,
ул. Христо Ботев №25, при което от втория етаж на къщата, в северната стая, под
леглото е бил намерен и иззет дървен стругован прът с
дължина от 88.3
сантиметра и диаметър 2.7 сантиметра.
Протоколът за претърсване е бил одобрен от РС - Ловеч.
Извършени са били претърсвания и
изземвания - лични обиски на двамата подсъдими, с оглед установяване, дали по
дрехите и обувките им има биологични следи - кръв от пострадалия Г., обективирани в протоколи от 28.03.2014г. с последващо одобрение от РС - Ловеч. При личния обиск на подсъдимия
К.К. са били иззети 1 чифт кафяви обувки и черни мъжки дънки,
с които е бил обут и облечен К. при влизането в дома и нанасянето на побоя над
свидетеля Г.. При обиска на А.И. е бил иззет суичър -
черен на цвят, с който през нощта на 27/28.03.2014г. е бил облечен И..
На 28.03.2014г., след дадено съгласие от
лицата, на пострадалия Г.Х.Г. и свидетеля Е.М.А. е било извършено
освидетелстване, обективирано в протоколи и
фотоалбуми към тях от 28.03.2014г.
Изискана е била информация от Регионално
управление хидрология, метеорология филиал Плевен, хидроматеорологична
обсерватория Ловеч, видно от отговора изх.№ 85/10.07.2014г. на 27.03.2014г.
залезът на слънцето е настъпил в 18.47 часа, а изгревът на 28.03.2014г. е настъпил
в 06.16 часа, като продължителността на нощта на 27.03.2014г. срещу
28.03.2014г. е била 11.29 часа, т.е. времето от 22.00 до 22.30 на 27.03.2014г.,
когато двамата подсъдими са проникнали в дома на свидетеля Ганчо Г. е било през
тъмната част от денонощието, през нощта.
Назначена и реализирана е била съдебно
медицинска експертиза за установяване на характера и механизма на нанасяне на
телесната повреда на пострадалия Г.Г., като видно от заключението на вещото
лице, на свидетеля Г. са били причинени: травматично открито счупване на
долната челюст, което обуславя затруднение на отхапването, говора и дъвченето
за около 2 месеца, като тази телесна повреда е причинена от нанесен силен и
внезапен директен удар, в областта на долната му челюст и не е възможно да се
получи от падане. Останалите изменения са били причинени с продълговат предмет
- кривак, същите са от травматично естество и са му причинили временно и
неопасно разстройство на здравето.
Правилно представителят на прокуратурата,
с оглед заключението на вещото лице за вида и характера на телесните повреди,
механизма на причиняване, показанията на свидетелите Г., А., както и
обясненията, дадени от подсъдимия К.К. и А.И. е приел, че причиненото открито
счупване на долната челюст, представлява средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК и същата е причинена от подсъдимия К.Е.К. от
нанесен от него удар с крак, в областта на лявата страна на лицето на Г., в долната
челюст. Не е установено от ударите на И. да са настъпили съставомерни
последици. По-леките увреждания, причинени на свидетеля Г. представляват леки
телесни повреди по чл.130 ал.1 от НК, повечето от които подсъдимият К. е
нанесъл със стругования прът, който е носил със себе си.
Назначена е била и съдебно медицинска
експертиза за установяване характера на телесните повреди причинени и на свидетеля
Е.А., като от заключението се установява, че на А. са били причинени кръвонасядания в областта на тялото и левостранен
Брил Хематом, което по съвкупността си са причинили
на свидетеля временно и неопасно разстройство на здравето, т.е. лека телесна
повреда по чл.130 ал.1 от НК, което е престъпление от частен характер.
Назначена е била и реализирана съдебно
медицинска експертиза в хода, на която са били изследвани веществените
доказателства - обувки и дрехи, иззети при личните обиски на двамата обвиняеми,
както и стругования дървен прът иззет при претърсването на дома на подсъдимия К.К..
Видно от заключението на вещите лица, от предоставените за изследване обекти се
е доказало кръв по обекти - №2 /черни дънки иззети от
подсъдимия К./ и обект №3 /кафяви обувки иззети от подсъдимия К./, а при обекти
№1 /дървен прът иззет от дома на подсъдимия К./ и по обект №4 /черен суичър иззет от А.И./ не е било установено наличието на
кръв. Вещото лице е посочило, че установената по обекти №2 и №3 кръв е от
човешки произход и че е от кръвна група /0+/, която кръв съвпада с кръвно
груповата принадлежност на кръвта, иззета от пострадалия Г.Х.Г. и определена с
фиш за имунохематологично изследване
№725/22.05.2014г. на МБАЛ - Ловеч - /обект №5/. Т.е., извода е, че по обувките
и дънките, с които е бил облечен подсъдимия К.К. през
нощта на 27/28.03.2014г., когато е нанесъл побой над пострадалия Г. е от
пострадалия Г.Г..
С оглед на така
изяснената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият К.Е.К. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.170
ал.2 предложение 1 и 3 във вр. с ал.1 предл.1 и чл.20
ал.2 от НК, като на 27.03.2014 година, около 22.00 - 22.30 часа в село Микре,
област Ловеч, в съучастие като извършител с А.А.И., ЕГН ********** ***, влязъл
в чуждо жилище – къща, находяща се на ул. Семо Стоянов №3, собственост на Г.Х.Г.,***,
като употребил за това сила – разбил входната врата на къщата, като деянието е
извършено през нощта от две лица, както и признаците от състава на
престъплението по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на 27.03.2014г. около
22.00 - 22.30 часа в с.Микре, област Ловеч, ул. Семо Стоянов №3, причинил средна
телесна повреда на Г.Х.Г., ЕГН ********** ***, изразяваща се в травматично
открито счупване на долната челюст, затрудняващо отхапването, дъвченето и
говора за около 2 месеца.
От субективна страна подсъдимият е действал
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деяниято,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички, събрани по
делото доказателства.
Фактическата обстановка, описана по-горе,
се изяснява по безспорен начин от събраните в досъдебното производство писмени
доказателства, както и от гласните доказателства /показания на свидетелите/,
материализирани в изготвените писмени доказателствени средства /протоколи за
разпит на свидетели/, както и от заключението на вещите лица по назначените съдебно
медицински експертизи.
Предвид на изложените обстоятелства, съдът
квалифицира деяниято, призна подсъдимия за виновен и
го осъди.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия К., настоящата инстанция взе предвид от една страна
като смекчаващи вината обстоятелства критичното отношение към извършеното
веднага след деянията /лично се обадил на телефон 112 и изчакал пристигането на
полицията и линейката/ а от друга, като отежняващо
вината обстоятелство предходните му осъждания за престъпления от общ характер.
Ето защо, съдът наложи на подсъдимия К. наказание
за извършеното от него престъпление по чл.170 ал.2 предложение 1 и 3 във вр. с
ал.1 предл.1 и чл.20 ал.2 от НК една година лишаване от свобода.
На
основание чл.373 ал.2 от НПК във вр. с чл.58а ал.1 от НК намали така
определеното наказание с една трета, или на К. бе наложено да изтърпи наказание
осем месеца лишаване от свобода.
Съдът определи, на основание чл.61 т.2
във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът призна подсъдимия К. за виновен за
извършеното от него престъпление по чл.170 ал.2 предложение 1 и 3 във вр. с
ал.1 предл.1 и чл.20 ал.2 от НК и му наложи наказание
една година лишаване от свобода.
На
основание чл.373 ал.2 от НПК във вр. с чл.58а ал.1 от НК намали така
определеното наказание с една трета, или К. следва да изтърпи наказание осем
месеца лишаване от свобода.
На основание чл.61 т.2 във вр. с чл.60
ал.1 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На
основание чл.23 ал.1 от НК наложи на подсъдимия К.Е.К. общо най-тежко наказание в размер на осем месеца
лишаване от свобода.
На основание чл.61 т.2 във вр. с чл.60
ал.1 от ЗИНЗС определи първоначален строг режим за изтърпяване на определеното
общо най-тежко наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът намира, че така наложеното
наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на
дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК.
Настоящата инстанция осъди подсъдимия К.Е.К.
да заплати на Г.Х.Г. сумата от 2 500 лева обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2014г.
до окончателното й изплащане, като иска до предявения размер от 5 000 лева
като недоказан отхвърли. Съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по отношение на личността на гражданския ищец.
Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. На
гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинна
връзка с извършеното от подсъдимия деяние. Установи се по делото, че в резултат
на приетото от съда виновно противоправно деяние, на
пострадалия Г. са причинени болки и неудобства за един продължителен период от
време – повече от месец, както и че възстановяването на челюстта е извършено по
оперативен път. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът изходи
от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост.
Претърпените болки от пострадалия в следствие на причиненото му телесно
увреждане мотивират съдът да приеме, че определеното обезщетение в размер на 2
500 лева е съответно с критерия за справедливост. При определяне размера на
обезщетението, настоящият съдебен състав взе предвид претърпените от
пострадалия болки и невъзможността да се храни и говори нормално за един
продължителен период от време. Върху присъдената сума се дължи и законна лихва
от деня на деликта /27.03.2014 година/ до
окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.3 от НПК на гражданския ищец и частен обвинител бяха присъдени и
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Настоящата инстанция отхвърли като
неоснователен предявеният от Г.Х.Г. граждански иск за причинени имуществени
вреди в размер на 550.97 лева. Посочената сума представлява заплатените от пострадалия
здравно осигурителни вноски към НЗОК,
която сума обаче не подлежи на обезщетяване, тъй като здравното осигуряване е
задължително по закон и лицето е било длъжно да се осигурява. Като не е внасял
здравни осигуровки, Г. е нарушил основно свое задължение и искането му за
обезщетение чрез заплащане на платените от него суми за да възстанови правата
си е неоснователно. Освен това
здравните осигуровки не произтичат от деликта, поради
което предявения за тях иск съдът намери за неоснователен.
При този изход
на процеса на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия К.Е.К. да
заплати на ОД на МВР – Ловеч припадащата му се част от разноските по делото в
досъдебното производство на стойност 167.17 лева и на Районен съд Ловеч сумата
от 39 лева разноски по делото, както и сумата от 100 лева държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
На основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК отне
в полза на държавата 1 /един/ брой дървен стругован
прът с дължина 88.3 см
и диаметър 2.7 см,
иззет с протокол за претърсване и изземване от 28.03.2014 година, за който
постанови след влизане на присъдата в сила, с оглед незначителната му стойност
да бъде унищожен.
По отношение на веществените
доказателства - 1 /един/ чифт кафяви мъжки обувки, без връзки /обект № 1/ и 1
/един/ брой мъжки дънки, черни на цвят /обект № 2/,
съдът постанови да бъдат върнати на подсъдимия К.Е.К., а вещественото
доказателство - 1 /един/ мъжки черен суичър с надпис
на гърба да бъде върнат на А.А.И..
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :