Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260195
гр.***, 02.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 192 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на П.Т.Д. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, чрез
адв. Петя Шивачева-БАК, против Наказателно постановление № 251а-721/29.10.2020г.,
издадено от Директора на ОДМВР– ***, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1,
вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.
на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г.
и изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. /Заповедта/ и на основание чл.
209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ на жалбоподателката е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление поради незаконосъобразност. Посочва
се, че действително на процесната дата жалбоподателката се е намирала в
Приморски парк, без поставена маска на лицето, но се застъпва, че
производството е опорочено. В тази връзка се застъпва, че АУАН не отговаря на
изискванията на чл. 42 ЗАНН, като не са посочени обстоятелствата по извършване
на нарушението. Счита се, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН,
като не е дадена коректна правна квалификация на извършеното. Счита се, че
Заповедта на министъра не е обнародвана в ДВ и не е породила правното си
действие, а под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като
„маловажно“ и прилагането на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка се изтъква, че
жалбоподателката е свалила маската си само, за да пие вода и точно в този
момент е била проверена. Изтъква се, че след направена забележка тя веднага е
поставила маската си, поради което и извършеното съставлява по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните нарушения от този вид.
В открито съдебно
заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник – адв. Шивачева –
БАК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за
отмяна на НП.
Административнонаказващият
орган не изпраща представител. В писмено становище на упълномощен юрисконсулт
се застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че НП е
правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира се за потвърждаване на
НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 7 гръб - НП е връчено на жалбоподателката на 30.11.2020г., а жалбата е депозирана по пощата на 03.12.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че тя се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 30.04.2020 г. около 11.40 часа св. К.К. *** изпълнявал служебните си задължения в гр. ***, Приморски парк, когато до заведение „***“ забелязал жалбоподателката Д., която се намирала на открито обществено място и карала велосипед, без да има поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата. Полицейският служител извършил проверка и преценил, че с поведението си Д. е нарушил разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63 от ЗЗ, вр. с т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, поради което и на място й съставил АУАН с бл. № 119339/30.04.2020г. Актът бил предявен на жалбоподателката, която се запознала с неговото съдържане, подписала го и получила препис от него, заявявайки че няма възражения по акта. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, също счел фактическите констатации за безспорно
установени, поради което и издал атакуваното НП, с което за нарушение по чл.
209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. с т. I.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020г. и изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. и на
основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ, наложил на жалбоподателката административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателката не оспорва, че към момента на проверката се е намирала на посоченото място и не е имала поставена маска.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от Заповед № 251з-1247/24.03.2020г. (л. 12-13). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателката, както и относимите Заповеди на министъра на здравеопазването, които въвеждат съответните изисквания.
По мнение на съда дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал.1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като коректно са направили превръзка с чл. 63 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ в частта относно точните забрани е бланкетна, поради което и посочването й, наред със съответните заповеди, с които се въвеждат противоепидемични мерки, е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това актосъставителят и АНО коректно са цитирали кои точно разпоредби от кои точно заповеди на министъра на здравеопазването не са били изпълнени (запълнили са със съдържание бланкетната диспозиция), поради което и съдът не съзира нарушения в тази насока.
Тук е мястото да се посочи, че Заповедта на министъра подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради нейното неизпълнение и инцидентното й обжалване при оспорване на НП е недопустимо (Решение № 31/27.01.2016г. по к.а.н.д. № 1002/2015г. на АдмС-Плевен). В този смисъл има и практика на ВАС, съгласно която: „възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена изрично като безсрочна – чл. 149, ал. 5 АПК, а от друга – допускането на такъв контрол би представлявало инцидентно съединяване на жалби срещу различни административни актове, при участието в процеса само на административния орган, издал един от тях. Затова, докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен неговият стабилитет следва да бъде зачитан“ (Решение № 8584/2020 г., VIII отд, ВАС).
На съда е извесно, че в практиката и теорията съществува спор относно правната същност на процесните заповеди, като във връзка с направентие възражения съдът следва да посочи следното.
Съдът, в настоящия му състав, се придържа към виждането, че заповедите на министъра са общи административните актове, поради следните причини. Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал.1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание извънредно положение. Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.65 от АПК, общи са административните актове (ОАА) с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове (така Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд). АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. От тези правила е налице изключение като съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването.
Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, в последствие е отменена, но тази отмяна не се отразява върху отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение към момента, към който Заповедта е предвиждала конкретна забрана до неопределен кръг от лица. Като ОАА тя е имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото (в този смисъл Решение от 16.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 107 / 2020 г. на Административен съд – Габрово; Решение № 160 от 03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 177 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 160 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали и др.).
Първоначалното действие на забраната по т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. е удължено със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването до 26.04.2020г., а в последствие със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. до 13.05.2020г. (и трите цитирани в АУАН и НП), поради което и към 30.04.2020г. е пораждала правно действие.
Съдът намира, че в случая правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателката се е намирала на „открито обществено място“ по смисъла на заповедта. Изрично в Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването е посочено, че за нуждите на забраните по Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. под „обществено място“ следва да се разбират и местата, които са общодостъпни и/или са предназначени за обществено ползване. Няма спор, че мястото, на което е била установена жалбоподателката е било общодостъпно – градски парк. Дали това общодостъпно място е било пусто, безлюдно и т.н. е без значение. Фактът, че мястото е било общодостъпно го прави „обществено място“ по смисъла на Заповедта, поради което и забраната по т. I.9 е важала. В случая жалбоподателката не е носила изискуемата маска или средство за покриване на устата и носа, като е била наясно със съществуването на забраната (самата тя е потвърдила пред актосъставителя, че е наясно със забраната, но в бързината е забравила маската си), поради което и правилно контролните органи са приели, че се касае за административно нарушение с посочената правна квалификация и правилно са ангажирали административнонаказателната отговорност на Д..
В
заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателката е била санкционирана
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни
са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би
било незаконосъобразно. Твърденията на жалбоподателката, че е спряла да пие
вода и за това временно е свалила маската си, както и че след направената
забележка веднага я е поставила обратно, не се подкрепят от събраните
материали. Актосъставителят е категоричен, че жалбоподателката не е пиела вода,
а откакто я е забелязал е била без маска. Не са ангажирани никакви
доказателства за влошено материално или здравословно положение на жалбоподателката,
които евентуално да обосноват по-ниска степен на обществена опасност. Не са
ангажирани никакви доказателства, които да сочат на важна или неотложна
причина, която да е провокирала Д. да наруши забраната и да се движи без маска
на обществено място. Точно напротив – тя се е намирала в парк и се е
забавлявала, карайки колело. Действително нарушението е първо на жалбоподателката,
но това е взето предвид, при индивидуализацията на наказанието, което е
отмерено в минималния възможен размер.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да ги възложи в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 251а-721/29.10.2020г., издадено от Директора на ОДМВР– ***, с
което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето /ЗЗ/, вр. с т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и изменена със
Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. и на основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ
на П.Т.Д. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.