РЕШЕНИЕ№ 260382
гр. Пловдив, 28.06.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IХ граждански състав, в публичното
заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 7063 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Гаранционен фонд против И.Д.У. осъдителен иск с
правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) за заплащане на сумата
от 608, 97 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третото увредено
лице застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ****г., дължимо
от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на
пътно-транспортното произшествие – 21.03.2015 г., е управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № **** без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 22.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че на 21.03.2015 г. при движение в с. К. на ул. ***, ответникът И.Д.У.,
управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, под влиянието на алкохол, губи алкохол над
автомобила и удря престрояващия се на пътното платно лек автомобил „Пежо 506“ с
рег. № ***. Сочи, че увреденият лек автомобил е собственост на Ю. Е. А.. Вследствие на произшествието били увредени следните
детайли и части на лекия автомобил, а именно: предна броня с основа – комплект,
капак преден, фар ляв, мигач преден ляв, калник преден ляв, подкалник преден
ляв – ПВЦ, предна маска и основа калник – преден ляв. Стойността на изплатеното
обезщетение била в общ размер от 608, 97 лв., от която сумата от 431, 77 лв. –
стойността на нови части и материали, сумата от 38, 40 лв. – труд демонтаж и
монтаж, сумата от 36, 80 лв. – труд за възстановителни операции, сумата от 64
лв. – труд за бояджийски операции и сумата от 38 лв. – материали – бояджийски и
други. Твърди, че заплатил обезщетение на увреденото лице с преводно нареждане
от 01.12.2015 г. Сочи, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 КЗ (отм.) ответникът
управлявал увреждащия автомобил без наличието на сключена застраховка
гражданска отговорност. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявения иск, ведно със законните последици.
Ответникът И.Д.У.
не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез
назначения му от съда особен представител адв. Х.Д., отговор на исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание оспорва
предявените искове. В хода на устните заседания заявява, че след запознаване с
приложените по делото доказателства, приема предявения иск за основателен.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с осъдителен икс с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) във вр.
с чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.).
С
определението за насрочване на делото съдът е указал на ищеца да посочи кой е
началният момент, от който претендира присъждане на законна лихва до изплащане
на задължението, като указанията на съда не са надлежно изпълнени, поради което
следва да се приеме, че съдът е сезиран с искане за присъждане на законна лихва
като законна последица от евентуалното уважаване на предявения иск, която може
да бъде присъдена единствено от датата на депозиране на исковата молба в съда.
Въпреки неизпълнение на указанията на съда в срок съдът не е постановил
частично връщане на исковата молба, тъй като искането за присъждане на законна
лихва е релевирано в исковата молба, но не е било в достатъчна степен
конкретизирано, като следва да се посочи, че искането за присъждане на законна
лихва не представлява самостоятелен иск, т.е. в тази част – дори при
неизпълнение на указанията на съда, исковата молба не подлежи на връщане.
Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за
платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на
вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване
на договор за застраховка „Гражданска отговорност” – арг. чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а” КЗ. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя
от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти):
1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за причинените
му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане)
срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната
отговорност да е възникнала във връзка с използването на моторно превозно
средство от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна
отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”.
От представената по делото
Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд на база
на подадени данни от застрахователните компании за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, се установява, че към датата на
пътно-транспортното произшествие – 21.03.2015 г., гражданската отговорност на
ответната страна за лек автомобил с рег. № ****не е била застрахована по силата
на валидно възникнало правоотношение. От данните за наличните вписвания е
видно, че застраховката, сключена със застрахователна полица № ***, със срок на
валидност от 27.08.2014 г. до 27.08.2015 г. е прекратена на 13.12.2014 г., като
гражданската отговорност за управлението на посочения лек автомобил не е обезпечена
след това.
С разпоредбата на чл. 294 КЗ в
тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за
предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за
вписване в регистъра, поддържан по силата на чл. 292 КЗ, наред с другите
подлежащи на регистрация обстоятелства и прекратените застрахователни договори
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Следователно липсата на вписване за наличие на валидно
застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното
пътно-транспортно произшествие представлява годно доказателствено средство за
възникване на задължението на Гаранционен фонд за заплащане на застрахователно
обезщетение в полза на увреденото лице по реда на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а” КЗ (отм.). В този смисъл с мотивите на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г.
по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че “вписването е правно
значимо, както с оглед извършваното при условията на чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ
плащане, така и предвид интереса на трети лица от удостоверяване на конкретното
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", съобразно чл. 261, ал. 1 КЗ и общественото
доверие в предоставяната от Гаранционния фонд информация”. За да достигне до този
извод съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в
Решение № 183/22.12.2017 г. по т.д. № 746/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което
се приема, че вписването в регистъра на Информационния център по чл. 292, ал.
1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) на прекратяването на застрахователния
договор, създава оборима презумпция за липса на застрахователно правоотношение.
По делото е представен Протокол
за ПТП № ***г., съставен от младши автоконтрольр С.М. ***, от който се
установява, че на 21.03.2015 г. в 16:00 часа в с. ***, ул. ***, при управление
на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****ответникът И. У. губи контрол и
се удря в престояващия на пътното платно лек автомобил „Пежо 106“ с рег. № ***,
собственост на Ю. Е. А., вследствие на което са нанесени материални щети на
капак, ляв фар и мигач, броня и ляв калник. В протокола за ПТП е отразено, че
ответника е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол над 1, 2
промила. Протоколът за ПТП носи подписа на ответника, който не е оспорен в
преклузивните за това срокове по чл. 193, ал. 1 ГПК, поради което протоколът се
ползва с формална доказателствена стойност относно обективираните в последния
изявления на ответника, които следва да се ценят в производството по делото
като признания на неизгодни са последния факти.
В производството по делото са
изслушани показанията на свидетеля С.Г.М., който при предявяване на Протокола
за ПТП посочва, че е съставил протокола като разпознава своя подпис и почерк.
Свидетелства, че не може да си спомни за самата ситуация, но щам така го е
отразил това е била реалната ситуация. Сочи, че при настъпило произшествие,
което се посещава, се установява фактическата обстановка, която се отразява в
протокола, който се предявява на двамата участници, които полагат подпис на
протокола пред него. Твърди, че употребата на алкохол е установена с дрегер,
като доколкото е над 1, 2 промила би следвало лицето да е задържано, но това
обстоятелство не се вписва в протокола и не било в правомощията на свидетеля.
По делото е представено
Наказателно постановление № 15-1030-002004/29.05.2015 г., с което по отношение
на И.Д.У. е наложено наказание глоба в общ размер от 30 лв. за това, че на 21.03.2015
г., около 16:00 часа в с. ***, ул. ***, управлява лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ****, след употреба на алкохол, установена с ****отчел 3, 21
промила, който вследствие на употребата на алкохол в един момент губи контрол
на управлявания от него автомобил и се удря в престояващия на пътното платно
лек автомобил „Пежо“ с рег. № ***. С наказателното постановление е наложено
наказание на основание чл. 53 ЗАНН за следните допуснати административни
нарушения: 1. водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
на хиляда, установено по надлежния ред – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, 2. Водачът не
контролира ППС, което управлява – чл. 20, ал. 1 ЗДвП и 3. Не носи свидетелство
за регистрация на МПС, което управлява или за тегленото от МПС ремарке – чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Наказателното постановление
представлява административен акт, съставен по установения за това ред от длъжностно
лице в кръга на службата му, с което е установено извършено
административно-наказателно нарушение и е наложено административно наказание.
Съответно така съставеното наказателно постановление е ползва с доказателствена
стойност по отношение механизма на деянието и установените административни
нарушения, т.е. противоправното деяние и вината на водача, по отношение на
който е наложено наказание. За да достигне до този правен извод съдът съобрази,
че в практиката на Върховния касационен съд, постановена по наказателни дела,
се приема, че влязлото в сила наказателно постановление се ползва с последиците
на наказателна присъда по отношение на наказаното лице, ако административното
нарушение представлява и престъпление, поради което последващо образувано наказателно
производство за същото деяние подлежи на прекратяване при съобразяване на
принципа „ne bis
in idem“. В този смисъл са задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. №
3/2015 г. на ОСНК на ВКС, и Тълкувателно № 4 от 06.02.2018 г. по т. д. № 4/2017
г. на ОСНК на ВКС, в които се приема, че наказателно производство, образувано
срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило
с влязъл в сила акт административно-наказателно производство с характер на
наказателно по смисъла на ЕКПЧОС подлежи на прекратяване на основание чл. 4, §
1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
От изслушаната по делото и
неоспорена от страните съдебна авто-техническа експертиза се установява, че при
механизма на произшествието, за който има данни по делото, от техническа гледна
точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен.
Вещото лице е установило, че размерът на общата сума, необходима за пълното
възстановяване на увредения автомобил е 902, 63 лв.
От
представените в производството по делото доказателства се установява, че при
ищеца е образувана щета № ****г., като след извършена експертиза са установени
следните щети на автомобила: предна броня, капак преден, фар ляв, мигач преден ляв,
калник преден ляв, подкалник преден ляв, предна маска, основа калник преден
ляв.
Определен е
размерът на застрахователното обезщетение за сумата от 608, 97 лв., формиран
както следва – сумата от 431, 77 лв. – за нови части, сумата от 38, 40 лв. –
стойността на труд за монтаж и демонтаж, сумата от 36, 80 лв. – стойността на
труд за възстановителни операции, сумата от 64 лв. – стойността на труд за
бояджийски операции и сумата от 38 лв. за бояджийски материали.
От
представеното по делото Свидетелство за регистрация, Част I, се установява, че лек автомобил “Пежо 106” с рег. № *** е
собственост на Ю. Е. А., като в приложените по образуваната щета писмени доказателства
е посочен, че лице, ползващо автомобила е Николай Владимиров Стоянов.
С платежно
нареждане от 01.12.2015 г. в полза на ползващия увредения автомобил Н. В. С. е заплатена сумата от 608,
97 лв. с вписано основание – обезщетение по щета № ***г.
С покана за плащане ответната
страна е уведомена за образуваната щета, както и че дължи сумата от 621, 97
лв., включваща заплатеното обезщетение и всички разходи и разноски, получена от
ответника на 31.03.2016 г.
При
съвкупната преценка на събраните доказателства, а именно – представения
протокол за пътно-транспортно произшествие и заключението на вещото лице по
съдебно авто-техническата експертиза, съдът приема за установен по безспорен
начин механизмът на процесното пътно-транспортното произшествие, а именно - че уврежданията
по автомобила са вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.03.2015 г. в 16:00 часа в с. ***, ул. ***,
при което при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****ответникът
И. У. губи контрол и се удря в престояващия на пътното платно лек автомобил
„Пежо 106“ с рег. № ***, собственост на Ю. Е. А..
Съдът намира, че при движението
си водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****- И.У., е нарушил
правилата за движение по пътищата, установяващи нормите, които следва да бъдат
съблюдавани от водачите на моторни превозни при движение, като в отклонение с
правилото, установено в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, предвиждащо, че водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, не е контролирал управляваното от него моторно превозно средство.
Допуснато е и нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, доколкото се установява, че
ответникът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол над допустимата
норма. Следователно деянието на водача на автомобила е било противоправно, като
последното съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе оборена в настоящото
производство чрез обратно доказване от ответника.
Причинно-следствената връзка между
противоправното деяние на ответната страна и твърдения вредоносен резултат е
установена и от приетата като компетентно изготвена съдебна авто-техническа
експертиза. Вещото лице е формирало своите фактически (доказателствени) изводи
въз основа на установените по делото обстоятелства, като установява, че
повредите върху автомобила съответстват на механизма на настъпване на
процесното пътно-транспортното произшествие. Съдът намира, че вредите са
закономерна, естествена и необходима последица от пътно-транспортното
произшествие.
Следователно,
за увредения се е породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата, като със заплащане на обезщетението Гаранционен фонд е
встъпил в правата на увреденото лице против делинквента, чиято гражданска
отговорност не е била обезпечена по силата на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на настъпване на произшествието.
Съгласно
практиката на Върховния касационен съд - така Решение № 52/08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. В
посоченото решение и по същество на правния спор е прието следното: “с оглед на
отговора на поставения по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение
съответства на тълкуването на закона, направено от касационния съд.
Застрахователното обезщетение е определено по заключението на изслушаната
автотехническа експертиза, в което са изчислени разходите за нови части и труд
за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени към датата на ПТП”.
Следователно,
дължимото застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на
собственика на процесния увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на
ремонтните дейности по неговото възстановяване – в размер на сумата от 902, 63 лв.
(съгласно заключението на допусната и приета от съда САТЕ). Доколкото ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък размер – за сумата от 608, 97
лв., исковата претенция следва да бъде уважена в пълния й предявен размер за
сумата от 608, 97 лв.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от
иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в
настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 425 лв., от които
сумата от 50 лв. за държавна такса, 200 лв. – депозит за особен представител на
ответната страна, 160 лв. за съдебно авто-техническа експертиза и 15 лв. –
депозит за свидетел, съобразно искането на ищеца, заявено в представения по
делото списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, Районен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) във вр. с чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) И.Д.У., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес
гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата от 608, 97 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третото
увредено лице застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ****г.,
дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на
пътно-транспортното произшествие – 21.03.2015 г., е управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ****без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 22.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.Д.У., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд сумата от 425 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 7063/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК