Решение по дело №710/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. С. И., [ЕГН], от гр. Пловдив, ул. „Пробуда“ № 8, чрез адв. Г. М., против Решение № 226/14.02.2024 г., постановено по АНД № 4633 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, V н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1030-003021/16.06.2023 год., издадено от ВПД началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят на основание чл.175а ал.1 предл. 2 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание "глоба“ в размер на 3000 лева" и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за административно нарушение на чл.104б т.1 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател в подадената до съда жалба, поддържана в съдебно заседание от процесуалния му представител счита, че атакуваният съдебен акт следва да се отмени като незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи обсъждането на наличните доказателства. В тази връзка излага обосновка за липса на достатъчни доказателства, които да изясняват съставомерното поведение на нарушителя, както и авторството на деянието. Счита, че след като РС – Пловдив не е допуснал до разпит поискания от него втори свидетел, то е налице съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото му на защита. Поддържа още, че в оспореното решение липсва конкретика по отношение на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като описаният в НП от самия актосъставител начин, по който е управляван автомобила е бланкетен, като възпроизвежда дословно текста на закона, а не са изложени релевантните обстоятелства, които да обусловят извод, че жалбоподателят е участвал в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, поради което липсва достатъчно описание на възприетото нарушение според императивните изисквания на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното решение и, респ. отмяна на наказателното постановление.

Касационният ответник – ВПД началник група в ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по основателността на касационната жалба.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Съдът, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по смисъла на чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл. 2 от ЗАНН, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН серия GA № 975679/31.05.2023 г., съставен от свидетеля Г. Х. Х., на длъжност "мл. автоконтрольор" при ОД на МВР – Пловдив, сектор "Пътна полиция" - Пловдив, с който по отношение на жалбоподателят е установено административно нарушение на разпоредбите на чл.104б т.1 предл.2 от ЗДвП, обстоятелствата по което се изразявали в това, че на 31.05.2023 г. в 03:39 ч., в гр. Пловдив, на бул. "Копривщица", отсечката от Коматевски транспортен възел до бул. „Пещерско шосе“, управлява лек автомобил "БМВ " с ДК № ***, чужда собственост, извършва следното нарушение: участва в неренгламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване (като извършва състезания с лек автомобил „Мерцедес с ДК № ***), което е квалифицирано като нарушение на чл.104б т.1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и екземпляр от него му е бил предявен, като същият не е вписал възражение в него. Въз основа на така съставеният АУАН е издадено и атакуваното НП, с което са приети описаните обстоятелства, квалифицирани от наказващият орган като административно нарушение на чл.104б т.1 от ЗДвП – водач на МПС участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, за което му е наложено административно наказание "глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца".

За да потвърди така издаденото наказателното постановление, районният съд е приел от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, че са налице категорични и несъмнени доказателства, от които да се направи обоснован извод, че от страна на И. И. е осъществено вмененото му административно нарушение. Извършил анализ на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, касаещи показанията на актосъставителя Х. и свидетеля К., в частта, в която свидетелят не отрича управлението на двата автомобила по маршрута и на посочените в АУАН и НП време и място, както и факкта на извършената полицейска проверка; преценил ги е като обективни, последователни и неопровергани от останалите събрани писмени доказателства. Изложил подробни съображения относно изложените от него факти в хода на съдебното следствие, като посочил, че показанията на свидетелите кореспондират помежду си, още повече, че и двамата възпроизвеждат преките си и непосредствени впечатления от случилото се, както и, че изхождат от лица, които не са заинтересовани от изхода на спора и по отношение на които липсват каквито и да било индикации, будещи съмнение в добросъвестността и достоверността на дадените от тях показания, още повече, че същите кореспондират и със приобщените по надлежния ред писмени доказателства. Обсъдил е приобщените доказателства по административно–наказателната преписка, от които обосновал извода си, че безспорно се установява, че касационният жалбоподател на 31.05.2023 г. на посоченото място в гр. Пловдив е извършил виновно административно нарушение на чл.104б т.1 от ЗДвП. Извел е извод и относно липсата на процесуални пороци на проведеното административнонаказателно производство,както и е приел, че се установяват достатъчно данни за извършено от обективна и субективна страна деяние, с което жалбоподателят И. е нарушила разпоредбата на чл.104б т.1 от ЗДвП, участвайки в нерегламентирано състезание по пътища ,отворени за обществено ползване с лек автомобил „Мерцедес „ с рег. № ***. Преценил, че е налице съставомерност на деянието по посочената правна норма, която определя едно неправомерно действие, водещо до нарушение на охраняваните отношения по безопасност на движението по пътищата, като е завършен фактическия състав, именно, на нарушението на чл.104б т.1 от ЗДвП. Извел доводи за законосъобразност на наложеното административно наказание в определеният размер, като по отношение на приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е посочил в мотивите, че не е налице маловажен случай на извършеното нарушение, защото се касае за поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй като подобно поведение в градовете и селата застрашава живота и здравето не само на двамата водачи, но и на останалите участници в движението, както и на случайно преминаващи пешеходци.

Решението е правилно.

Така по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото обективно отговорно поведение, изводите на първоинстационния съд са правилни и законосъобразни. Те са формирани на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. За да потвърди наказателното постановление, районният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства, като от тях по несъмнен и категоричен начин се установява механизмът на извършеното нарушение и неговия автор, което касае изпълнение на административнопроизводствените правила, конкретизирани в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Безспорен и съобразен със събраните доказателства е и направеният извод, че дадените от свидетеля Хитрилов показания са в достатъчна степен годни да подкрепят обвинението в извършено административно нарушение по чл.104б т.1 от ЗДвП. Този извод на първоинстанционният съд не е опроверган в контекста на направените в касационната жалба възражения за необходимия обем от доказателства. По принцип, възможно са и други доказателства, които нагледно да очертават причинно-следствената връзка между неправомерното поведение на нарушителя и настъпилата обществена опасност, но това не означава, че несъбирането им опровергава събраните доказателства. От тях по несъмнен и категоричен начин се извежда изводът за осъществено административно нарушение, какъв е неговият механизъм, кой е неговият автор и в какво съставомерно действие се е изразило изпълнителното деяние. Законосъобразни са и изводите за наложеното административно наказание "глоба в размер от 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца". Следва да се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства водят до несъмнения извод, че се касае за осъществено административно нарушение по смисъла на посочената законова разпоредба от страна на касационния жалбоподател. От събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени гласни и писмени доказателства може да се направи категоричния извод, че в настоящият случай, именно И. И. е осъществил посочените в съставеният АУАН неправомерни действия по участие в нерегламентирано състезание по път, отворен за обществено ползване. Тези обстоятелства са правилно преценени от съда, както и от административно-наказващия орган, като законосъобразно от тях е формиран изводът, че следва да доведат до ангажиране и понасяне на административно наказателна отговорност от страна на жалбоподателя.

Не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото районният съд е събрал достатъчно доказателства, установяващи по безспорен начин фактите, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора и в този смисъл, районният съд е изпълнил служебното си задължение за установяване на правнорелевантните факти, включително са уважени доказателствените искания на касатора (разпит на пасажер в колата на И. – свид. З. Т.), като съдът е изложил достатъчно аргументи в насока недопускане на втори свидетел – пасажер в автомобила на И.. Следователно касаторът е упражнил в пълен обем правото си защита чрез събиране на относими към възраженията му доказателства. Обстоятелството, че съдът при преценката на доказателства и формирането на вътрешното си убеждение е кредитирал едни доказателства за сметка на други, е въпрос, който не подлежи на съдебен контрол, а от друга страна, е видно, че правните изводи на съда са обосновани и кореспондират не само със свидетелските показания, но и с другите писмени доказателства.

Обосновани и правилни са изводите на районния съд за липса на съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаване на наказателното постановление. Възраженията са идентични с възраженията от жалбата до районния съд, който съд е изложил мотиви по всички тях.

За яснота на касатора следва да бъде отбелязано изрично, че съгласно чл.189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58 г ЗАНН, т. е., не следва изобщо да бъде коментиран въпросът за маловажността на нарушението.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 от НПК и обжалваното решение, като допустимо, обосновано и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 ал.2 от АПК Административен съд Пловдив, ХХVІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 226/14.02.2024 г., постановено по АНД № 4633 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, V н. с.,

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.