№ 128
гр. А. 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А. ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310101327 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК.
Ищцата Т.Т. твърди, че на 15.06.2016г. между нея и „А.Т.Е.Г.“ ЕООД е
сключен договор за потребителски кредит №132756 и анекс към него от
същата дата, по силата на който й е предоставена сумата от 400 лева, а тя се е
задължила да върне същата, ведно с договорна лихва в размер на 40,00%
годишно при ГПР от 48,94%. Освен това е постигната договореност за
осигуряване на обезпечение - поръчителство или банкова гаранция, а при
неизпълнение на това задължение – за заплащане на неустойка. Така
предвидената неустойка е загубила обезщетителната си функция, тъй като с
нея не се обезщетяват вреди, а размерът й е почти равен на заетата сума.
Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски и по този начин води
до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя, а това е в противоречие с добрите нрави.
Неустойката договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и
е излязла извън обезпечителната й функция – легитимният кредиторов
интерес изисква представяне на обезпечение преди сключване на договора и
би дал достатъчен срок за осигуряването му. В случая кредиторът е поставил
неизпълними условия и срок за това. Изискването за представяне на лично
обезпечение противоречи на задължението на кредитора да направи оценка
1
кредитоспособността на длъжника. Уговорената неустойката има санкционен
характер, но цели да създаде предпоставки за начисляването й, тъй като
условията за обезпечение на задължението създават значителни препятствия
за това и целят начисляването й. Или уговорената в случая неустойка
противоречи на добросъвестността. Освен горното тя води до скрито
оскъпяване на кредита и по същество е добавък към възнаградителната лихва
и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Освен това тя не е
обявена като такава и не е включена в годишния процент на разходите. По
изложените съображения клаузата за заплащане на неустойка е нищожна. Ето
защо моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден
да й върне сумата от 50 лева, представляваща платена в периода от
15,06,2016г. до 15,06,2018г. неустойка по чл.6.6 от договора, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане.
Ответникът „А.Т.Е.Г.“ АД оспорва предявения иск. Признава, че ищцата
е заплатила сумата от 50 лева, неустойка по посочения в исковата молба
договор. Прави възражение за прихващане на същата с насрещно вземане,
произтичащо от договор за кредит от 20.08.2021г., което е в размер на 786,43
лева, съставляващо главница. По силата на договор за кредит №236575 по
транш с пореден номер 293211 ответникът е предоставил на ищцата сумата от
1000 лева, която е следвало да бъде върната на 12 месечни вноски в срок от
21,08,2020г. до 15,08,2021г., но това задължение не е изпълнено изцяло.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че на 15.06.2016г. между тях е сключен
договор за потребителски кредит №132756, по силата на който на Т.Т. е
предоставена сумата от 400 лева, а тя се е задължила да я върне в срок до
12.04.2017г. на 43 седемдневни вноски. Уговорената лихва е 40% годишно, а
ГПР – 48,94 %. В клаузите на договора е предвидено също така, че
кредитополучателят следва да учреди обезпечение чрез поръчителство на две
физически лица или предоставяне на банкова гаранция в размер на 472,14
лева, а при неизпълнение на това задължение – да заплати неустойка. Не е
спорно между страните, че уговореното обезпечение не е предоставено, а от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищцата е
2
заплатила изцяло дължимите суми или 400 лева главница, 72,14 лева
договорна лихва и 334,11 лева неустойка.
Безспорно е, че този договор е потребителски и следва да отговаря на
изискванията на ЗПК.
Неустойката за неизпълнение на задължението за учредяване на
обезпечение не е включена в годишния процент на разходите. С оглед
размера на същия – 48,94% се налага извод, че ако това бъде направено,
същият ще надхвърли 50% - максимално допустимият размер съгласно чл. 19,
ал.4 от ЗПК. От договора се установява също така, че размерът й е равен на
предоставената главница и уговорената лихва. По своето естество тази клауза
не е предвидена като неустойка за причинени вреди на заемодателя
доколкото непредставянето на обезпечение не може да обуслови
настъпването на такива. Макар и да е уговорена като санкционна тя води до
скрито оскъпяване на кредита. По съществото тя е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Така
формулирана, тя е начин за заобикаляне на законовото изискване за
максимален годишен процент на разходите при потребителски кредити, което
иначе важи включително и за напълно необезпечените кредити, но е
приложимо само за разходите, пораждащи се при точно изпълнение на
договора. Разбира се, нормално и икономически оправдано е лихвеният
процент по един необезпечен кредит да бъде по-висок от този по обезпечен
кредит, но и в двата случая ГПР не може да надхвърля ограничението на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, в сила от м. юли 2014 г. Като формално въвежда задължение
да се предостави обезпечение и "санкция" за неговото неизпълнение,
заемодателят се опитва да избегне това ограничение. Подобна неустойка
фактически представлява увеличение на възнаградителната лихва заради това,
че кредитът е необезпечен, а не санкция за неизпълнение. Ако тя, подобно на
всяка възнаградителна лихва, бъде включена в годишния процент на
разходите по кредита, той би надхвърлил значително ограничението от пет
пъти законната лихва. Заобикалянето на императивна норма от закона е
достатъчно основание за нищожността. Скритото оскъпяване на кредита води
до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, а това е
в противоречие с добрите нрави. Същото води до несъответствие между
действително прилагания ГПР и посочения в договора, което съставлява
3
заблуждаваща търговска практика.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. След като разпоредбата на чл. 6.6. от договора, сключен между
страните е нищожна, то заплатената въз основа на нея сума от 334,11 лева е
получена от ответника при начална липса на основание. Ето защо е налице
хипотезата на чл. 55 от ЗЗД, поради което ответникът дължи връщане на
същата.
Между страните е сключен и договор за потребителски кредит „Гет кеш“
№236575 от 18.07.2018г. и допълнително споразумение към него от
20.08.2020г. по транш с пореден номер 293211. По силата на същото ищцата е
получила сумата от 1000 лева, която се задължила да върне на 12 месечни
вноски по 102,98 лева. Тя не твърди и не доказа в настоящото производство,
че е заплатила същата или че задължението е погасено по друг начин. Не са
изложени и възражения, че тази сума не се дължи. Ето защо се налага извод,
че ищцата дължи на ответника сумата от 786,43 лева. Поради това е налице
хипотезата на чл. 103 от ЗЗД - когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Ето
защо възражението за прихващане със сумата от 786,43 лева, представляваща
главница по така описания договор е основателно, като на основание чл.104,
ал.2 от ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-
малкото от тях – исковата сума от 334,11 лева, от деня, в който прихващането
е могло да се извърши. По така изложените съображения предявеният иск за
заплащане на главница в размер на 334,11 лева следва да бъде отхвърлен,
поради погасяване на задължението чрез прихващане.
Тъй като предсрочната изискуемост на задължението на ищцата е
настъпила на 24.06.2021г. и съгласно изложеното в отговора твърдение към
този момент ищцата е дължала сумата от 590,60 лева. Тоест вземането на
ответника за сумата, равна на тази посочена в исковата молба, е било
изискуемо преди подаването й. Ето защо прихващането е могло да се
извърши преди предявяване на иска. Следователно ответникът не е изпаднал
в забава и не дължи обезщетение за същата в размер на законната лихва от
датата на подаване на исковата молба. По тази причина претенцията за
4
заплащане на такава следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 480 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т. К. Т., ЕГН ********** от гр. А.
ул.“Г.А.“ №2 против „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С. район „В.“, ул.“А.С.“ №84-86, представлявано от Ф.Д. и
С.А., за заплащане на сумата от 334,11 лева (триста тридесет и четири лева и
единадесет стотинки), представляваща неустойка по договор за
потребителски кредит „Гет кеш“ №132756 от 15.06.2016г., получена при
начална липса на основание, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.06.2021г. до
окончателното й изплащане, като ИЗВЪРШВА прихващане с насрещно
вземане от общо 786,43 лева (седемстотин осемдесет и шест лева и
четиридесет и три стотинки) главница, дължима по Анекс от 20.08.2020г. към
договор за потребителски кредит „Гет кеш“ №236575 по транш с пореден
номер 293211, до размер на 334,11 лева (триста тридесет и четири лева и
единадесет стотинки).
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Г.А.“ №2, да заплати
на „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С.
район „В.“, ул.“А.С.“ №84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., да заплати на
сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева), направени по
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5