№ 29
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора Г. Люб. М.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Частно наказателно дело №
20211100205105 по описа за 2021 година
СЪДЪТ, след съвещание, след като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното :
Производството е по реда на чл. 44 и следващите от ЗЕЕЗА.
Образувано е въз основа на внесено искане от СГП за допускане и
изпълнение на ЕЗА, издадена по отношение на българската гражданка С.
А.М..
В постъпилата ЕЗА е посочено, че същата е издадена, тъй като
българската гражданка се издирва за изтърпяване на наказание ЛОС в размер
на една година пет месеца и 26 дни за кражба и противозаконно използване
на кредитна карта, като съдебният акт е постановен в град Флоренция и е
влязъл в сила.
Настоящият съдебен състав счита, че са налице всички формални
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 37 от ЗЕЕЗА, а именно, че
депозираната ЕЗА е в изискуемата от законодателя форма,същата има
необходимото в пълнота съдържание.
1
Едновременно с това настоящият съдебен състав счита, че са изпълнени
условията на чл. 36 от ЗЕЕЗА ,тъй като на българската гражданка е наложено
наказание ЛОС, което е не по-малко от 4 месеца, а именно една година пет
месеца и 26 дни. Същата е осъдена за кражба и противозаконно ползване на
кредитна карта,престъпления за които не се изисква двойна
наказуемост.Независимо от така обоснованата липса за задължение по реда на
чл. 36 ал. 2 от ЗЕЕЗА за проверка на двойна наказуемост за инкриминираната,
описана в ЕЗА престъпна дейност и по вътрешното законодателство на
Република България, съдът намира, че и двете деяния имат аналог в
Българския наказателен закон.
Не са налице и нито една от закрепените в разпоредбата на чл. 39 от
ЗЕЕЗА условно обозначени като абсолютни материалноправни предпоставки
за отказ от изпълнение на ЕЗА. Това е така, тъй като престъплението, за което
е издадена заповедта, не е амнистирано в Република България и не попада под
нейната юрисдикция. Поисканото за предаване лице е пълнолетно, то не е
осъждано съобразно наличните по делото доказателства за същото
престъпление, за което е издадена настоящата ЕЗА с влязла в сила присъда от
български съд или от трета държава – членка по смисъла на чл. 39 ал.1 т. 2 от
ЗЕЕЗА и не е изтърпяло наказанието за това престъпление. Видно също така
от приложените по делото материали към момента липсват и висящи
наказателни производства по отношение на С. А.М., които също да
представляват пречка за нейното предаване.Не е изтекъл и давностния срок за
наказателно преследване,съобразно вътрешното на изпълняващата държава
законодателства.Престъплението,за което се иска предаване не е извършено
частично или изцяло на територията на РБългария.Липсват данни С.М. да е
търпяла наказанието,за което се иска предаването й в трета страна.
Едновременно с това обаче, съдът счита, че в случая е налице
хипотезата на разпоредбата на чл. 40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА, която предвижда, че
когато поисканото за предаване лице живее или е постоянно пребиваващо в
Република България, то е български гражданин и българският съд приеме да
се приведе в изпълнение наказанието ЛОС, съдът може да откаже
предаването му на поискалата го държава. В настоящия случай съдебният
състав счита, че е налице именно тази хипотеза предвид обстоятелството, че
С.М. е българска гражданка, която постоянно живее на територията на
2
Република България, има семейство и постоянен адрес. Съобразявайки
константната практика на ЕКПЧ по приложението на чл.8 от КЗПЧОС,съдът
намери за законосъобразно в духа на хуманността,залегнала в основата на
българското и общностното пенитициарно право и правото на всеки лишен
от свобода на личен и семеен живот да откаже предаването на исканото
лице,съгласно чл.44 ал.6 и ал.8 вр.чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА,като приеме да
приведе в изпълнение наказанието му в Р България.Следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, според който изпълнението на наказанието
ЛОС следва да е най-близко до местоживеенето на осъденото лице и
постоянния му адрес, което в случая именно се явява територията на
Република България.В този случай ще се съхрани в най-пълна степен
връзката на осъденото лице с близките му и възможността за безпроблемна
ресоциализация.
На основание чл.44 ал.9 от ЗЕЕЗА,с оглед изхода на делото и до
приключване на производството по привеждане в изпълнение на наложеното
наказание лишаване от свобода, мярката за неотклонение на С.М. следва да
остане „Задържане под стража“,с цел осигуряване на лицето за изпълнение на
наказанието му и неутрализиране на опасността от укриване. Воден от
гореизложените съображения,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТКАЗВА изпълнение на ЕЗА, издадена на 17.06.2021г. от Заместник
прокурор на Републиката в гр. Флоренция по дело № 1003/2019 SIEP, с която
се иска предаване на българската гражданка С. А.М., ЕГН ********** за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
ДА СЕ ПРИВЕДЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ, на основание чл. 44 ал. 8 вр. чл. 40
ал. 1 т. 4 от ЗЕЕЗА наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ЕДНА година
ПЕТ месеца и 26 дни, наложено на българската гражданка С. А.М..
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 44 ал. 9 от ЗЕЕЗА мярката за
неотклонение „Задържане под стража“, взета по отношение на българската
гражданка С. А.М. по пр.пр. № 24548/2021 г. по описа на
СГП до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на
3
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
След влизане в сила на решението, на основание чл. 44 ал.10 от ЗЕЕЗА,
препис от същото да се изпрати на СГП за изпълнение.
Да се уведоми и съдебния орган на издаващата държава за изхода на
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 5-дневен срок от днес
пред САС.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.45 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4