Р Е Ш
Е Н И Е
№1092
гр. Пловдив, 07.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1621/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №19-1030-000932/15.02.2019 г., издадено от Началник група
към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна Полиция с което на Д.В.П. с ЕГН: ********** са
били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от
2000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 24 месеца за
извършено от него нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 200
лева за извършено от него нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като на основание
Наредба N Iз-2539 на МВР са му били отнети
12 точки.
Жалбоподателят
Д.П., чрез процесуалния представител адв. С. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди,
че доверителят й не е имал качеството водач на МПС, поради което и не следвало
да носи административно-наказателна отговорност.
Въззиваемата страна редовно уведомена за делото, не изпрати представител и
не изрази становище по съществото на спора.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до
този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 08.02.109
г. около 06:00 часа в Община Родопи на път Втори клас № II-86-КМ 19+350, посока Асеновград-Пловдив, като водач на
лек автомобил ,,Тойота Ланд Круизер‘‘ с рег. № ****, допуска следните
нарушения, а именно поради движение със скорост несъобразена с пътните условия
и релефа на пътя, водачът навлиза в колело с кръгово движение, като преминава
направо и се качва в кръговото, вследствие на което пука 3 бр. гуми. Допуска
ПТП с материални щети само по МПС. Като водач на МПС отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Издаден талон
за медицинско изследване № 0010048.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Р.Ж., който
потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че не се сеща за конкретния случай,
но след като е бил отразил, че конкретен водач е управлявал значи е бил той.
Обикновено се питали други хора кой е управлявал или водач и по този начин се
установявало това обстоятелство.
В хода на съдебното следствие беше разпитан и свидетелят по АУАН - Д.,
който си спомни за случая. Жалбоподателят е седял на шофьорското място, като
твърдял, че не бил управлявал той, а друго лице. При позвъняването му обаче се
установило, че това лице се намира в Раднево. Също така други свидетели, че
това лице е управлявало процесния автомобил. Описа установените следи,
вследствие преминаването на МПС през кръговото движение.
По инициатива на жалбоподателя бяха разпитани свидетелите А. П. – *** на
жалбоподателя и Е. Н. – неин ***. Двамата посочиха, че не Д.П. е управлявал
процесния автомобил, а неговата съпруга. След спукването на гумите на МПС
свидетелите П. и Н. отишли в гр. Пловдив да търсят денонощна гумаджийница, а
нарушителят останал в лекия автомобил.
Съдът намира, че следва да се кредитира заявеното от разпитаните ****служители
Ж. и Д., които депозират ясни, логични и взаимодопълващи се показания,
кореспондиращи си си с останалия събран по делото доказателствен материал.
Същите се явяват незаинтересовани от изхода на спора. Заявеното от тях си
кореспондира изцяло с намиращото се по делото копие от Обяснения на
жалбоподателя Д.П.. В тях той заявява, че е управлявал процесния автомобил и е
бил сам в него. Противоречи изцяло на всякаква житейска логика, едно лице да
изпише сам ръкописно текст в който признава, че е управлявало дадено МПС и едва
в провелото се съдебно заседание и след предявяване на обяснението да заяви, че
го е написал той, но не било вярно. В подкрепа на обстоятелството, че именно
жалбоподателят е управлявал МПС-то се явява споделеното от свидетеля по акта – Д.,
което беше в насока, че други лица са посочили, че Д.П. е шофирал. Не на
последно място се явява и редовно съставеният по делото АУАН с бл. № **********
от 08.02.2019 г., който е бил редовно връчен и подписан от Д.П. без каквито и
да били възражения в него. Ако в действителност не той, а друго лице е било
управлявало МПС, защо той не го е вписал в него. Също така прави впечатление и
действията на последния след откриването му от полицейските служители, а именно
е заявил, че не той, а друго лице е шофирало, но след проведен телефонен
разговор се установило, че това лице се намира в Раднево.
От друга страна показанията на свидетелите П. и Н. си противоречат с
показанията на полицейските служители и собственоръчно написаното от
жалбоподателя. Тези свидетели се явяват заинтересовани от изхода на делото, тъй
като свидетелката П. е *** на жалбоподателя, а свидетелят Е. Н. е неин ***.
Въз основа на гореизложеното се достигна до извод, че жалбоподателят П. е
управлявал процесното МПС, а не друго лице, както твърди той.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите
са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито
един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са съставени
от компетентни органи.
От представения в оригинал АУАН с бл. № ********** от 08.02.2019 г. се
установява, че той е бил редовно съставен, връчен на жалбоподателя и подписан
от него без възражения.
От представеното копие от обяснения от 08.02.2019 г. от Д.П. се установява,
че в него той е признал да е шофирал автомобил, като е описал подробно своите
дейстивия.
От представения талон за медицинско изследване с бл. № 0010048 от
08.02.2019 г. се установява, че такъв е бил издаден на жалбоподателя, който е
следвало да се яви и даде кръвна проба за алкохол в УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘.
От постъпилото писмо от УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘ се установява, че това лице
не се е явило да даде кръвна проба.
От представената справка за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач, като до настоящия момент е наказван и
друг път за нарушения по ЗДвП.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна
до следните правни изводи:
Относно вмененото нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП:
При издаването на АУАН, НП и Талона за медицинско изследване не са били
допуснати нарушения, които да доведат до отмяна на атакуваното постановление,
като по категоричен начин се установя компетентността на издалите ги органи,
място, време и описание на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП всеки водач може да избира
дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или"
да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол
в кръвта му, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на
първата проверка и същата отчете наличие на алкохол в издишания въздух, така и
ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и
колко от посочените в закона способи за избере, но същественото е, че той следва
да извърши поне едно от посочените изследвания, а именно да бъде тестван с
техническото средство или да се яви и даде кръвна проба, в противен случай
същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174 ал.3 ЗДвП.
В дадения случай Д.П. е отказал пробата с дрегера, но в установения от
нарочната Наредба и в посочения му в талона срок не се е явил в
специализираното медицинско заведение за изследване на кръвна проба за алкохол,
ето защо законосъобразно същият е бил наказан за това, че е отказал да бъде
тестван за употребата на алкохол.
В чл. 174, ал. 3 ЗДвП е посочено, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба
2000 лв.
Ето защо и наложените
административни наказания на жалбодапотеля, а именно глоба в размер от 2 000
лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и отнемането на 12
точки са били правилно определени.
Ето защо, в тази му част наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
Относно нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП:
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
В конкретния случай жалбоподателят при управлението на МПС не се е
съобразил с обстоятелството, че пред него е имало кръгово движение, като същият
е преминал направо и се е качил в него, вследствие от което е спукал 3 бр.
гуми. В показанията си свидетелят Д. описа забелязаните от него следи в
кръговото колело, които възприятия са възпроизведени коректно в АУАН.
Правилно на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е било
наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева.
Предвид гореизложеното в тази му част обжалваното постановление следва да
се потвърди.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на
Наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, по
категоричен начин се установяват изпълнителното деяние, дата и място на
извършване на нарушението.
Ето защо, наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№19-1030-000932/15.02.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив,
с-р Пътна Полиция с което на Д.В.П. с ЕГН: ********** са били наложени
административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева и
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 24 месеца за извършено от
него нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за
извършено от него нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като на основание Наредба N
Iз-2539 на МВР са му били отнети 12 точки.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Д.Д.