МОТИВИ:Срещу подсъдимия Р.А.А. *** било предявено обвинение за престъпление
по чл.131А,пр.2,във връзса с чл.129 ал.1,във връзка
с чл.20,ал.2 и чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК,за това,че на
05.04.2010 год. около 12,40 часа в гр.Ловеч,в Затвора-Ловеч,10/десета/група,в
килия №408,при условията на опасен рецидив,в съучастие като извършител с К.И.Н.,ЕГН:**********-лишен
от свобода,причинил
средна телесна повреда на лишения от свобода М.М.Т.,ЕГН:**********,в
резултат на нанесен побой,изразяваща се в травматично счупване на долната
челюст на две места по средата на брадичката и в дясно в областта на 7-8 зъби,с
последващо оперативно свързване на фрагментите с шина,повреда,затрудняваща
отхапването,дъвченето и говора за около 2 месеца.
Срещу
подсъдимия К. *** било предявено обвинение за престъпление по
чл.131А,пр.2,във връзса с чл.129 ал.1,във връзка с
чл.20,ал.2 и чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК,за това,че на
05.04.2010 год. около 12,40 часа в гр.Ловеч,в Затвора-Ловеч,10/десета/група,в
килия №408,при условията на опасен рецидив,в съучастие като извършител с Р.А.А.,ЕГН:**********-лишен
от свобода,причинил
средна телесна повреда на лишения от свобода М.М.Т.,ЕГН:**********,в
резултат на нанесен побой,изразяваща се в травматично счупване на долната
челюст на две места по средата на брадичката и в дясно в областта на 7-8 зъби,с
последващо оперативно свързване на фрагментите с шина,повреда,затрудняваща
отхапването,дъвченето и говора за около 2 месеца.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението срещу подсъдимите,така както е
повдигнато,с изключение на частта му по чл.20,ал.2 от НК,тъй като от
показанията на разпитаните свидетели се установява,че не е налице съучастие от
двамата извършители при причиняване на телесните увреждания.Счита за безспорно
доказано от показанията на пострадалия,свидетелите М., Л., М., Б., А.Ю.,Д.Ю.,Б.,А.
и Р.,както и от заключението по експертизите,че всеки един от подсъдимите е
причинил телесно увреждане на Т..Излага,че тизе лица свидетелстват,че след
сбиване в ППС-то между подс.А. и пострадалия Т. и след като Т. се е прибрал в
килията си,при него е дошъл подс.А. и му е нанесъл удар с юмрук в областта на
дясната страна на долната челюст,от който удар е причинено травматично счупване
на долната челюст в дясно,в областта на 7-8 зъби,което счупване само по себе си
затруднява отхапването,дъвченето и говора за срок от 2 месеца и представлява
средна телесна повреда.Предлага на подс.А. да се наложи наказание по текста от
закона,който е бил в сила към момента на извършване на деянието,тъй като е
по-благоприятен за дееца,а именно 5 години лишаване от свобода,което подс.А. да
изтърпи при първоначален строг режим.По отношение обвинението на подс.Н.
излага,че е необяснимо поведението на подс.А.,който от солидарност или по други
подбуди се стреми да поеме изцяло вината за случилото се.Сочи,че са налице
достатъчно показания на свидетели-очевидци на нанесените удари от Н. на Т. и
въпреки,че свидетелите твърдят,че ударите са в ляво и по средата,от
заключенията по експертизите е видно,че е налице и втори удар в средата на
долната челюст и тази повреда взета отделно също е средна телесна
повреда.Счита,че не следва да се кредитират напълно показанията на пострадалия Т.,който
се стреми да оневини подс.Н. и посочва,че му е нанесъл спасителен шамар,като
приема,че тази промяна в показанията на Т. е продиктувана от обстоятелството,че
Т. е зависим от Н.,след инцидента е в една група с него,заедно посещават учебни
занятия,както и с оглед личността на Н. и неговите лидерски позици в
затвора.Моли подс.Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
счупване челюстта на Т. в средата на брадичката и да му бъде наложено наказание
5 години лишаване от свобода при строг режим,при условията на чл.2 от НК.
Подсъдимият Р.А.,редовно
призован се явява лично и с адв.М.,служебно назначен в хода на досъдебното производство,признава се за
виновен и дава обяснения по обвинението,което му е повдигнато,които
съответстват на събраните по делото доказателства.Твърди,че не видял Н. да удря
Т..Изразява съжаление за случилото се и моли за по-малко наказание.Защитникът
му излага,че са налице противоречия в показанията на свидетелите,довело до
прочитане на показанията им,но подзащитният му е разказал цялата истина за
инцидента и обясненията му следва да бъдат кредитирани изцяло.Счита,че
подзащитният му е бил провокиран от пострадалия многократно преди инцидента и
афектиран от нанесените му обиди спрямо семейството и децата,поради което моли
съда да определи наказанието му при условията на чл.55 от НК и да му наложи
наказание от 1 година лишаване от свобода,което да изтърпи реално.
Подсъдимият К.Н.,редовно призован се
явява лично и с адв.М.,дава
обяснение по повдигнатото му обвинение,но не се признава за виновен и моли да
бъде оправдан,като твърди,че участието му е инсценирано от св.П.Г.,с когото е в
лоши отношения.Защитникът му счита,че обвинението срещу подзащитния му не е
доказано и следва да бъде оправдан.Излага,че едва в последното с.з.е разбрал,че
Н. е причинил на Т. счупване на челюстта по средата на брадичката,което крайно
се различава от повдигнатите по време на досъдебното производство и с обв.акт
обвинения.Целият процес на досъдебното производство е проведен при груби
процесуални нарушения,тъй като обвинението не е ясно и точно формулирано,не
съдържа факти и обстоятелства,които индивидуализират извършителя и
престъплението,което пречи на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и да
организира защитата си.Излага,че фактическата обстановка,описана в обв.акт не
се потвърждава от доказателствата по делото и обвинението е съшито с бели конци
и се поддържа единствено от прокурора.Обвинението не се подкрепя дори от
показанията на св.Г.Т.-постовия надзирател,нито от назначените по делото
експертизи.Нито пострадалия,нито останалите свидетели дават достатъчно
доказателства подзащитният му да е причинил средна телесна повреда на Т..Счита,че
обясненията и на двамата подсъдими се подкрепят от показанията на разпитаните
свидетели,които едва пред съда дават достоверни показания,тъй като няма от
какво да се страхуват.налице са измислени данни,че Н. е нанесъл удар в лявата
част на лицето и в областта на ребрата на Т.,който удар не може да доведе до
счупване на челюстта в дясно или в средата.Изтъква,че е необяснимо защо при
наличие на доказателства за извършителя на престъплението-подс.А.,показанията
на пострадалия в тази връзка и заключенията от съдебно-медицинските
експертизи,които потвърждавата тезата на подс.А.,се приема друга фактическа
обстановка от обвинението.Поради изложеното моли съда да оправдае подзащитния
му и да го освободи от съдебната зала.
От
събраните по време на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие доказателства,от показанията на разпитаните свидетели М.Т.,П.М.,С.Б.,Д.Ю.,И.А.,Г.Б.,М.А.,М.Р.,И.И.,Г.
Тодопов,К.М.,Р.Б.,Р.Л.,М.М.,К.К. и А.Ю.,от приобщените по реда на
чл.281,ал.4,във връзка с ал.1,т.1 от НПК показания на свидетеля Т.,от
приобщените по реда на чл.281,ал.5,във връзка с ал.1,т.1 от НПК показания на
св.Д.Ю., от приобщените по реда на чл.281,ал.4,във връзка с ал.1,т.1 и т.2 от НПК показания на св.Р.Л., от приобщените по реда на чл.281,ал.5,във връзка с
ал.1,т.1 и т.2 от НПК показания на св.М.М., от приобщените по реда на
чл.281,ал.4,във връзка с ал.1,т.1 от НПК показания на св.А.Ю.,от заключенията
по съдебно-медицинската и допълнителната съдебно-медицинска експертиза,както и от обясненията на подсъдимите,съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.А.А. ***,бил
моногократно осъждан и към 05.04.2010 год.изтърпявал наказание лишаване от
свобода в Затвора-Ловеч,десета група,килия №403.
Подсъдимият К. ***,бил многократно
осъждан и към към 05.04.2010 год.изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затвора-Ловеч,десета група,килия №404,като бил групов отговорник.
Свидетелите М.Т.,П.М.,Р.Л.,М.М.,С.Б.,А.Ю.,И.А.,Д.Ю.,Г.Б.,М.А.,М.Р.
изтърпявали наказание лишаване от свобода в Затвора-Ловеч,десета група,като
пострадалият Т.,св.Л.,*** и М.Р. били настанени в една килия-408,а останалите
свидетели в съседни килии.
Останалите свидетели били служители на
Затвора-Ловеч,като И.И.-гл.надзирател,Г.Т.-надзирател,К.М.-мед.фелдшер,К.К.-стоматолог-ординатор
и Р.Б.-гл.счетоводител.
На 05.04.2010 год. около 12,40
часа,пострадалият Т. с останалите лишени от свобода се прибирали от обяд към
килиите си,придружаване от св.И.И..Тъй като бил тичал и уморен,като стигнал до
килията си №408,св.Т. клекнал до вратата на килията си в коридора.В това време
покрай него минал подс.А.,който го ритнал,тъй като Т. го напсувал.Пострадалият Т.
попитал А. защо го удря и се разбрали да отидат в ППС-то да се “разберат по
мъжки”,т.е. да се бият.Отишли във въпросното помещение и започнали да се
бият,като до сериозни телесни повреди не се стигнало.Св.Т. блъснал тенис-масата
и същата се изкривила.В това време докато двамата били в помещението,св.П.М.
сотял пред вратата,за да пази да не дойде някой.След около десетина минути А. и
Т. излязли от ППС-то се прибрали по килиите си. Пострадалият Т. бил в килията
си със св.Прамен М.,Р.Л.,М.М.,М.Р. и Д.Ю.,като Т. стоял прав,облегнат на
нощното шкафче,когато в килията влязъл подс.А. и поискал от Т. отново да се
бият.Т. му отказал,тъй като бил изморен и го напсувал/според подс.А./,при което
подс.А. не се сдържал и ударил Т. с юмрук в областта на ченето,като от удара Т.
паднал с нощното шкафче на земята и по лицето му потекла кръв.В този момент в
килията на Т. влязъл подс.Н. и започнал да се кара на Т. защо е счупил тенис
масата в ППС-то,като замахнал и ударил шамар в областта на ченето.По лицето на Т.
започнала да тече много кръв,затова Н.,М. и Л. помогнали на пострадалия да се
изправи и го завели в банята да се измие.Там св.М. пипнал ченето на Т. и
помислил,че е счупено.После отвели Т. в килията му и извикали гл.надзирател-
св.И.И..Подсъдимите Н. и А. били отделени от останалите лишени от свобода,като
същите както и свидетелите-очевидци на инцидента писали обяснения по
случая.Пострадалият Т. бил настанен в болницата на затвора и прегледан от
дежурния фелдшер-св.К.М.,който при прегледа установил,че Т. е със силни болки в
областта на долната челюст,кръвотечение и оток,поради което се усъмнил,че
долната му челюст му е счупена.Уведомил за това д-р К.-стоматолог в Затвора,като
последният прегледал пострадалия,установил счупване на долната челюст на Т.,поради
което се свързал с д-р С..При прегледа от д-р С. и направените рентгенови
снимки се установило,че пострадалият Т. имал счупване на долната челюст на две
места-в средата на брадичката и в дясно в областта на 7-8 зъб.било извършено
хирургично лечение и издадено мед.свидетелство.Разноските по лечението на Т. ***.
От показанията на св.Л. ,М., Б.,*** и Р.,се
установява,че и двамата подсъдими са нанасяли удари в областта на долната
челюст на пострадалия.
От заключението по назначената в хода
на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява,че на
пострадалия М.Т. е причинено травматично счупване на долната челюст на две
места-по средата на брадичката и в дясно в областта на 7-8 зъби с последващо
оперативно лечение-свързване на фрагментите с шини,телесна повреда причинила на
Т. затрудняване на отхапването,дъвченето и говора за около 2 месеца,като през
това време Т. да се храни с течна храна.Вещите лица са посочили,че двете
счупвания са получени от два отделни удара,като единият е причинил счупването
по средата,а другият в дясната половина на долната челюст.
От заключението по назначената от съда
допълнителна съдебно-медицинска експертиза се установява,че счупванията на
долната челюст на пострадалия в следата и в дясно са получени бързо едно след
друго,което не изключва възможността счупването в дясната страна на долната
челюст да е първо по време на получаване.С оглед анатомията на долната
челюст,вещите лица приемат,че не е възможно при удар в ляво да се получи
счупване на дясната половина,тъй като в дясно или ляво ,в страничната част
долната челюст е със значителна дебелина и здравина.Касае се за удар – силен и
внезапен в дясната половина с твърд предмет,най-вероятно юмрук.Пак с оглед
анатомията на долната челюст,а именно,че същата по средата е по-тънка и
по-податлива на удари,вещите лица са приели,че счупването на същата по средата
се дължи на удар или по самата среда на долната челюст или малко в страни-в
лявата предна област на долната челюст-в ляво на брадата.
От така описаната фактическа обстановка съдът приема,че подсъдимият Р.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл.131 А, предл.2, във връзка с чл.129, ал.1,във вр. с чл.29, ал.1, б."а" и
б."б",като на
05.04.2010г. около 12.40 часа в гр.Ловеч в Затвора Ловеч, 10 /десета/
група, в килия №408, при условията на опасен рецидив,причинил
средна телесна повреда на лишеният от свобода М.М.Т., ЕГН-**********, в резултат на нанесен побой, изразяваща се в
травматично счупване на долна челюст в дясно
в областта на 7-8 зъби, с последващо
оперативно свързване на фрагментите с шина, повреда затрудняваща отхапването, дъвченето и говора за
около 2 месеца.
Съдът приема,че подсъдимият А.
е автор на деянието за което е признат за виновен,като съобрази показанията на св.Т.,М.,Д.Ю.,***,Л.,М. и
А.Ю..Същите са категорични,че подс.А. е дошъл в килията
на пострадалия и го е ударил с юмрюк в дясната част на лицето/в ченето/.От обективна страна подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на
долната челюст,в дясно.Това твърди и подс.А. в
обясненията си,като в тази им част същите не противоречат на останалите събрани
по делото доказателства.В тази насока е и заключението на съдебномедицинската
експертиза от досъдебното производство,от което се
установява вида и характера на причинената телесна повреда,както и че същата се
дължи на удар с твърд тъп предмет в областта на долната челюст,който е получен
по време и начин,съобщен от пострадалия.От разпита на в.л.д-р С. ***. на
07.12.2010 год.се установява,че тази телесна повреда е причинена от директен
удар и не може да бъде получена от падане върху шкафчето.От заключението по
допълнителната съдебно-медицинска експертиза се установява,че е възможно
счупването на дясната част на долната челюст да е първо по време и с оглед
показанията на всички свидетели-очевидци,съдът приема,че първият удар,нанесен
на пострадалия в областта на долната челюст в дясно е бил именно от подс.А..От разпита на в.л.д-р С. се установява,че всяко
едно от счупванията на долната челюст на
пострадалия,само за себе си нарушава говора,дъвкателната
функция и отхапването за посочения срок,т.е. представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл.129,ал.1 от НК.Деянието е квалифицирано като извършено
при условията на опасен рецидив,с оглед данните за минали осъждания на подс.А..
Деянието е извършено при пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК,като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер,предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването им.
Обстоятелството,че
в изпълнителното деяние,при което е причинена тази средна телесна повреда не е
участвал подсъдимия Н.,както и липсата
на доказателства от които да се установява ,че под.А. е причинил средна телесна
повреда на пострадалия-счупване на долната челюст по средата на
брадичката/което се потвърждава от показанията на свидетелите-очевидци,както и
от обясненията на двамата подсъдими/ води до недоказаност на обвинението в тази
му част,поради което съдът оправда подс.А. по първоначално
повдигнатото му обвинение по чл.131 А, предл.2, във връзка с чл.129, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК, а именно да е извършил деянието в съучастие, като
извършител с К.И.Н. и да е причинил на М.М.Т. счупване на долната челюст,по
средата на брадичката.
Предвид на изложените
съображения,съдът квалифицира деянието,призна подсъдимия за виновен и го осъди.
От така
описаната фактическа обстановка съдът приема,че подсъдимият К.И.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл.131А,пр.2,във
връзса с чл.129
ал.1,във връзка с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК,като на 05.04.2010г.
около 12.40 часа в гр.Ловеч в Затвора Ловеч, 10 /десета/ група, в
килия №408, при условията на опасен рецидив, причинил средна
телесна повреда на лишеният от свобода М.М.Т. ЕГН-**********, в
резултат на нанесен побой, изразяваща се в травматично счупване на
долна челюст по средата на брадичката с последващо
оперативно свързване на фрагментите с шина, повреда затрудняваща
отхапването, дъвченето и говора за около 2 месеца.
Съдът приема,че подсъдимият Н.
е автор на деянието за което е признат за виновен,като съобрази показанията на свидетелите-очевидци и заключенията по
съдебно-медицинските експертизи.От
обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние чрез нанасяне
на удар с длан/шамар/ в областта на долната част на лицето на пострадалия Т..От
показанията на всички свидетели-лишени от свобода,разпитани по делото се
установява,че след побоя между Т. и А.,в килията на Т. е дошъл подс.Н. и се е скарал на Т. за счупената тенис маса.В
показанията св.Б. заявява:”Аз видях К. да удря М. с длан по лицето/сочи с длан
бузата и челюстта/,но не мога да кажа от лявата или от дясната страна.Не мога
да кажа,дали силно го е ударил,тъй като стана много бързо.Когато К. удари М.,той
падна на земята/”.От показанията на св.Д.Ю.,прочетени по реда на
чл.281,ал.5,във връзка с ал.1,т.1 от НПК се установява,че подс.Н.
е ударил Т. в лявата част на ченето и в ребрата,при което Т. е припаднал.Св.Г.Б.
заявява:”К. удари 3-4 шамара на М. по лицето,Тогава М. припадна.”Същият
свидетел твърди,че след ударите на подс.А.,Т. е имал
кръв по устата,но е можел да говори.Св.М.А. заявява:”След като боя между Р. и М.
приключи,дойде К. и попита М. защо е
счупил тенис масата и тогава К. му чукна
едно шамарче от дясната страна по
лицето.”Св.М.Р. ***.твърди,че след като Р. е ударил М.,в килията е дошъл подс.Н. и е казал на
М.,че е счупил тенис масата,като бил нервиран и ударил на М. един шамар.Св.Р.Л.
***. заявява:”К. с дясната си ръка удари един шамар на М. по лицето от дясната страна.К. излезе от
тоалетната,а М. излезе след него и не можеше да говори,защото му течеше много
кръв от устата….Видях,че К. удари Т. в килията докато беше паднал.Удари му един
шамар.Това видях.”Въпреки противоречията в показанията на тези свидетели
относно колко шамара е ударил подс.Н. на пострадалия Т.
и в коя част на лицето,съдът приема за безспорно,че подс.Н.
е нанесъл удар на Т.,в резултат на който на същия е била причинена средна
телесна повреда-счупване на долната челюст в средата на
брадичката.Доказателство в тази насока се явява най-вече заключението по
съдебно-медицинската експертиза и това по допълнителната експертиза,от които се
установява по безспорен начин,че счупването на долната челюст на пострадалия на
две места-в дясно и в средата е резултат от два отделни удара,като двете
счупвания са получени бързо едно след друго и е възможно първото счупване да е
в дясната страна на долната челюст.Това обстоятелство е безспорно установено от
свидетелските показания на присъствалите на инцидента,че първо се е състоял боя
между подс.А. и пострадалия Т. и непосредствено след
него е последвал удар по лицето на пострадалия от подс.Н..Също
така от заключението по допълнителната съдебно-медицинска експертиза се
установява,че счупването на долната челюст в средата може да се дължи на удар
или по самата среда или на такъв в страни от нея-в ляво от брадата,т.е.не е
задължително счупването в средата да е от директен удар в самата среда на
челюстта.Тъй като по-горе бяха изложени съображения относно първото счупване/в
дясно/на челюстта на пострадалия,съдът приема,че втория удар,вследствие на
който е счупена долната челюст на пострадалия по средата на брадичката е
нанесен именно от подс.Н..Още повече,че по-голямата
част от свидетелите,присъствали на инцидента уточняват,че след удара на подс.А.,пострадалият Т. е могъл да говори,а след удара на подс.Н.,Т. не е мотгъл да
говори,само е “мрънкал” и от устата му е бликала кръв.Съдът намира,че не следва
да се кредитират показанията на пострадалия Т.,в частта им,в която твърди,че подс.Н. не го е удрял,тъй като от една страна неговите
твърдения се опровергават от останалите гласни доказателства по делото,а от
друга-самият пострадал си противоречи,като веднъж заявява,че К. не го е удрял,а
след това заявява,че Н. ме ударил “спасителен шамар”.От показанията на Т. се
установява,че този “спасителен шамар” му е бил нанесен от подс.Н.
именно в лявата страна на лицето,което напълно съответства с механизма на
причиняване на телесното увреждане,посочен в заключението по допълнителната
съдебно-медицинска експертиза.Този удар от подс.Н. на
пострадалия е бил нанесен съзнателно по повод счупената тенис маса,не с цел
свестяване,с оглед показанията на присъствалите свидетели,които заявяват,че подс.Н. е бил ядосан заради тенис масата,тъй като същата е
била нова.Промяната в показанията на пострадалия,съдът приема,че се дължи на
влияние от страна на подс.Н. спрямо пострадалия,с
оглед обстоятелството,че двамата лишени от свобода и към момента са в една
група,посещават учебни занятия заедно и до известна степен пострадалият се
явява зависим от подс.Н..Аналогично е положението и с
част от другите свидетели,които заявяват,че св.П.М. ги е настроил срещу подс.Н.,тъй като при първоначалните си обяснения същите са
изложили всички факти и обстоятелства във връзка с инцидента,без да са повлияни
от когото и да било,тъй като са били отделени от двамата подсъдими.Впоследствие
при разпита им по досъдебното производство никой от
свидетелите не е променил показанията си и не е заявил да му е упражнен натиск
от водещия разследването или друго лице.Едва в съдебната фаза част от
свидетелите очевидци се опитват да променят показанията си относно участието на
подс.Н. в инцидента.Неоснователно е възражението на подс.Н.,че св.М. е настроил свидетелите срещу него и че той
го е намесил побоя,тъй като от показанията на св.Г.Т. се установява,че самият
пострадал му е казал,че бил бит от К.Н. и Р.А..От показанията на св.К. се установява,че
при прегледа на пострадалия Т.,същият му е заявил,че му е нанесен побой от
двама лишени от свобода,като е споменал само името на К..Противоречи на
събраните доказателства заявеното от подс.А.,че подс.Н. не е удрял пострадалия Т..Деянието е квалифицирано
като извършено при условията на опасен рецидив,с оглед данните за минали
осъждания на подс.Н..
Деянието е извършено при пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК,като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер,предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването им.
Обстоятелството,че
в изпълнителното деяние,при което е причинена тази средна телесна повреда не е
участвал подсъдимия А.,както и липсата
на доказателства от които да се установява,че под.Н. е причинил средна телесна
повреда на пострадалия-счупване на долната челюст в дясно в областта на 7-8
зъби/което се потвърждава от показанията на свидетелите-очевидци/ води до
недоказаност на обвинението в тази му част,поради което съдът оправда подс.Н. по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.131 А, предл.2, във връзка с чл.129, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.29,
ал.1, б."а" и б."б" от НК, а именно да е извършил деянието в
съучастие, като извършител с Р.А. и да е причинил на М.М.Т. счупване на долната
челюст,вдясно в областта на 7-8 зъби.
Съдът
не приема възражението на адв.М. за неяснота и непълнота на повдигнатото
обвинение срещу подс.Н.,тъй като видно от обв.акт същият съдържа всички факти и обстоятелства,касаещи
повдигнатото обвинение и правната му квалификация.Не е нарушено правото на
защита на подсъдимия,тъй като прокурорът е повдигнал обвинение на подс.Н. за престъпление извършено в съучастие с подс.А. и за причиняване средна телесна повреда на Т.,изразяваща
се както в травматично счупване на долната челюст вдясно в областта на 7-8
зъби,така и счупване на същата челюст и в средата на брадичката,поради което подс.Н. е бил наясно в пълен обем в извършването на какво
престъпление е обвинен.В хода на съдебно следствие е установена по-различна
фактическа обстановка само относно участието на подсъдимите при причиняване на
телесните увреждания на пострадалия,а именно относно това кой от двамата
подсъдими,с какви действия каква телесна повреда от описаните в обв.акт е причинил,поради което съдът не приема
възражението,че едва в последното с.з.е конкретизирано обвинението срещу подс.Н..На база писмените и гласни доказателства по делото
съдът е разграничил действията и отговорността на подсъдимите за причинения
престъпен резултат и е приел за недоказано подс.Н. да
е причинил средна телесна повреда на пострадалия-счупване на долната челюст
вдясно и да е извършил деянието в съучастие с другия подсъдим,поради което е
оправдал подс.Н. по първоначално повдигнатото му
обвинение,касаещо тези обстоятелства.Те не се явяват нови обстоятелства,нито
съществено променят обстоятелствената част на обвинението,за да са налице
условията на чл.287,ал.1 от НПК за изменение на внесеното с обв.акт
обвинение.Съгласно чл.301,ал.1,т.1 и 2 от НПК съдът е длъжен да прецени има ли
извършено деяние,представлява ли то престъпление,извършено ли е виновно от
подсъдимия,както и правната му квалификация,което в случая съдът е направил,като
е преценил тези обстоятелства в рамките на повдигнатото обвинение срещу подс.Н..
Предвид на изложените
съображения,съдът квалифицира деянието,призна подсъдимия за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка приета за
установена се изяснява от писмените
доказателства по делото,показанията на разпитаните свидетели и заключението по съдебно-медицинските експертизи.
Причините за извършване на
престъплението съдът намира в слабите морално-волеви задръжки на подсъдимите.
При
определяне вида и размера на наказанието
на подсъдимия А.,настоящата
инстанция съобрази като
смекчаващи смекчаващи вината обстоятелства-признаване на вината и критично
отношение към извършеното и като изключително такова поведението на пострадалия
и че до голяма степен е предизвикал подс.А. с псувни и обиди по адрес на него и
семейството му,като прие,че и най-лекото предвидено в закона/действащ към момента на
деянието/ наказание,ще се окаже несъразмерно тежко,поради
което при условията на
чл.55,ал.1 ,т.1 от НК му наложи наказание две години лишаване от свобода,което да изтърпи при
първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
При
определяне вида и размера на наказанието
на подсъдимия Н.
настоящата инстанция съобрази като смекчаващо вината обстоятелство поведението на пострадалия,а от друга
страна като отегчаващи вината обстоятелства-липсата на критичност и високата
обществена опасност на дееца,произтичаща от миналите му осъждания/извън
тези,касаещи квалификацията на деянието/,поради което при условията на чл.54 от НК,като съобрази закона,действащ към момента на извършване на деянието,като
по-благоприятен, му наложи наказание три години лишаване от свобода,което да
изтърпи при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип.На основание чл.59,ал.1 от НК,приспадна
от така определеното наказание времето,през което подс.Н. е бил с мярка за
неотклонение “задържане под стража”,считано от 01.03.2011 год.
Съдът прие,че така наложените
наказания са справедливи,съответстват на обществената опасност на деянието и на
дейците и чрез тях ще се постигнат целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК.
При
този изход на процеса,съдът осъди подсъдимите Р.А.А. и К.И.Н.
да
заплатят солидарно на ОД на МВР-Ловеч сумата от 100,00 лева разноски по делото и на Ловешки
районен съд сумата от 240,00 лева разноски по делото.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: