РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Разлог, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на първи октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Александър Трионджиев Административно
наказателно дело № 20211240200329 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Инициирано е въз основа на подадена жалба от Т.К.Ч., ЕГН*, против Заповед за задържане
на лице рег. №331зз115 от 24.05.2021 г., издадена от А.Д.Ц. – полицейски служител /К.О./ от
РУ-Р. към ОДМВР-Б.
С жалбата се настоява, че оспореният адм. акт /заповед за задържане/ е
незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаването му, наличие на противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с
целта на закона. На първо място се сочи, че заповедта не е мотивирана. В тази връзка
жалбоподателят твърди, че всеки административен акт следва да съдържа фактически и
правни основания за неговото издаването, а в настоящия случай били отразени единствено
правните такива, но не и фактическите. Твърди се и че не било спазено изискването на
чл.72, ал.9 от ЗМВР и чл.15, ал.1 от Инструкция №8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържани и
реда в тях, издадена от Министъра на ВР, тъй като полицейските служители не се
легитимирали по време на задържането, не разяснили възможността за обжалване на акта, а
така също не обяснили и защо се е наложило задържането. В жалбата се твърди още, че не
са спазени изискванията на чл.5, ал.5, б.„б“ от ЕКПЧ и чл.6 от АПК. Настоява се заповедта
да бъде отменена като незаконосъобразна.
Препис от жалбата е връчен на ответника А.Д.Ц. – полицейски служител в РУ-Р. Същият
не е депозирал писмено становище във връзка с нея.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на жалбоподателя /адвокат К.С./,
същият поддържа жалбата и излага подробни съображения за незаконосъобразността на
оспорения административен акт.
Ответникът не се явява в последното проведено по делото открито съдебно заседание.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема,
че жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Съобразно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания, посочени в чл.146 от АПК.
1
За да се произнесе, съдебният състав съобрази следното:
По делото е представена Заповед за задържане на лице рег. №331зз115 от 24.05.2021 г.,
издадена от А.Д.Ц. – полицейски служител от РУ-Р. към ОДМВР-Б. От съдържанието на
същата става ясно, че на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, Т.К.Ч. е задържана поради
„неизпълнение на полицейско разпореждане, като съзнателно пречи на пол. органи да
извършват задълженията си по служба“. От заповедта е видно, че е изготвена на 24.05.2021
г, когато е станало и задържането, а така също и че лицето е пуснато на същата дата в 12:45
часа.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – И.Б., М.А. /полицейски служител и
колега на издателя на заповедта/И.Х. /, служител на ТП„ДГС-Р./, М.К. /служител на
ТП„ДГС-Р./ и Б.П. /служител на ТП„ДГС-Р./ се установява, че на 24.05.2021 г., преди обяд,
свидетелите И.Х., М.К. и Б.П. извършили проверка в дома /двора/ на жалбоподателката
относно незаконно придобит дървен материал. При извършване на проверката на същите
било указано съдействие от полицейските служители М.А. и А.Ц.. В хода на проверката
Т.К.Ч. отказвала да съдейства, непредоставяйки лична карта на органите на реда, въпреки че
последните изискали такава от нея, а впоследствие започнала да се държи грубо с тях и със
служителите на ТП„ДГС-Р.. Свидетелят М.А. е категоричен, че това й поведение, а така
също и отказът й да съдейства, наложило поставянето на белезници на Ч., задържането й и
откарването й в полицейското управление. Останалите свидетели заявяват, че не са чули
конкретен разговор между полицаите и Ч., а само че са забелязали, че тя се държи грубо и че
с поведението си се опитвала да осуети проверката за наличие на незаконно придобит
дървен материал.
В текста на чл.72, ал.1 от ЗМВР, изрично е посочено, че полицейските органи могат да
задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление, 2. което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба, 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава
обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност, 4. при
невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл.70,
5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата,
където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на
съдебната власт, 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга
държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за
арест, 7. в други случаи, определени със закон.
Съгласно чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, заповедта за задържане следва да съдържа описание на
фактическите и правни рамки на задържането.
В настоящия случай, видно от приложените по делото писмени доказателства, в това
число материалите от административната преписка, процесната заповед за задържане е
издаден от полицейски орган в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 от
ЗМВР компетентност. Спазена е и изискуемата от закона писмена форма.
Следва да се има предвид, че заповедта за задържане по чл.72, ал.1 от ЗМВР,
представлява индивидуален адм- акт и като всеки адм. акт, същата следва да бъде
мотивиран, а така също и да се посочи в нея кое е конкретното правно основание
/разпоредба от закона/, въз основа на което се издава. В този смисъл е и текстът на чл.74,
ал.2, т.2 от ЗМВР, където е разписано, че заповедта за задържане следва да съдържа
описание на фактическите и правни рамки на задържането. Тоест, че не е достатъчно
заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без
посочване на обстоятелствата /действия или бездействия на задържаното лице/, релевиращи
наличието на фактически основания за задържането. Това е така, понеже при липсата на
конкретна фактическа обосновка за необходимостта от задържане, същото се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. Безспорно, заповедта за
задържане представлява индивидуален административен акт, който се издава в особена
2
обстановка. Въпреки това, същият следва също да бъде мотивиран, като бъдат посочени,
дори и накаратнок, конкретните факти, наложили издаването й. Това е така, понеже, когато
в заповедта бъдат посочени фактическите и правни основания за задържането, тогава
лицето, спрямо което е приложена тази принудителна мярка, ще е наясно какви са точните
обстоятелства, наложили това и ще може адекватно да се защити срещу издадения против
него административен акт.
В случая в заповедта липсват каквито и да е било факти и обстоятелства за наличието на
конкретни и обективни данни, сочещи че лицето, спрямо което е постановено задържането
по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, след надлежно предупреждение съзнателно е пречило на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В заповедта е посочено като
правно основание за задържането „чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР“. Като фактическо основание е
записано „неизпълнение на полицейско разпореждане, като съзнателно пречи на пол. органи
да извършват задълженията си по служба“. Така отразените фактически обстоятелства,
наложили задържането, не може да се приемат като достатъчно мотивирани. Същите
единствено пресъздават текста на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, но не дават яснота за това какви
са конкретните действия или бездействия, наложили прилагането на принудителната мярка.
По този начин задържаното лице не е могло да разбере действителните фактически
основания довели до прилагането на чл.72, ал.1 т.2 от ЗМВР.
В тази връзка следва да се посочи, че наистина, показанията на всички свидетели дават
информация, че жалбоподателят Т.К.Ч. се е държала грубо с полицаите и с лицата,
извършващи проверка за наличие на незаконно придобит дървен материал и че не е
представяла личната си карта. Става ясно и че това й поведението е провокирало задържане
и използване на принуда. Нито един от свидетелите, обаче, не сочи, че преди задържането
на Ч., същата е било предупредена, че ще бъде задържана заради конкретно нейно действие
или бездействие, нито пък че след задържането подобно разяснение е последвало.
Целта, която се преследва с въвеждането на законовото изискването за мотивиране на
административните актове, които засягат права и свободи на определени лица, е техните
адресати, най-късно при връчването на административния акт, да са наясно кои са
конкретните обстоятелства, наложили издаването на акта. Само по този начин адресатът ще
бъде запознат с волята на органа и ще може да предприеме незабавно мерки за защита, ако
счита, че неоснователно са нарушени правата му.
От всичко изложено се установява, че оспорената заповед за задържане не само че не е
мотивирана /липсва описание на фактическата обстановка/, но и Т.К.Ч. нито преди
задържането й, нето непосредствено след това е била уведомена за конкретните причини,
които са наложили това.
Горното налага извод, че Заповед за задържане на лице рег. №331зз115 от 24.05.2021 г. е
издадена в нарушение на разпоредбите на закона, тъй като не съдържа мотивировка /не са
изложени фактически основания за задържането, каквото е изискването на чл.74, ал.1, т.2 от
ЗМВР/. Това налага нейната отмяна.
Само за пълнота следва да се отбележи, че неоснователни са твърденията на
жалбоподателя, според които не било спазено изискването на чл.72, ал.9 от ЗМВР и чл.15,
ал.1 от Инструкция №8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане,
оборудване на помещенията за настаняване на задържани и реда в тях, издадена от
Министъра на ВР, тъй като полицейските служители не се легитимирали по време на
задържането и не разяснили възможността за обжалване на акта. На първо място трябва да
се посочи, че дори това да е така, неизпълнението на тези задължения не води до
незаконосъобразност на административния акт. Също така, от показанията на свидетеля
М.А. става ясно, че полицейските служители са се легитимирали, а от съдържанието на
заповедта, подписана и от жалбоподателя, е видно, че в нея се съдържа текст, който посочва,
че същата подлежи на обжалване.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни
3
разноски, за които са представени доказателства пред съда, а именно: 10.00 лева внесена
държавна такса и 400.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв. С., като
разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОД на МВР-Б.
Мотивира от горното и на основание чл.172 от АПК, Рг.РС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. №331зз115 от 24.05.2021 г., издадена от
А.Д.Ц. – полицейски служител /К.О./ от РУ-Р. към ОДМВР-Б., с която Т.К.Ч., ЕГН*, е
задържана на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, за срок от 24 часа.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Б. да заплати на Т.К.Ч., ЕГН*, сумата от 410.00 лева – сторени
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бл.АС, ЧРЕЗ Рг.РС, в 14-дневен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4