РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. Велико Търново, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
двадесет и шести септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И., изслуша
докладваното от съдия Костова адм.д. №
184 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 58, ал. 6 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. на МЗХ за сечите в горите.
Образувано е по жалба на „Златаришка гора“ ЕООД с
адрес на призоваване гр.В.Търново, ул „В. Левски“ № 14В против Заповед №
РД-12-118/18.3.2019г. на Кмета на Община Златарица, с която е обезсилено
Позволително за сеч № 0487402/22.2.2019г. издадено от *** с.Д., управител на
„Златаришка гора“ ЕООД на „Бул лес -2012“ЕООД гр. Стражица, издадена на основание чл. 58, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 57,
т. 8 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. на МЗХ,
От жалбоподателя се твърди
незаконосъобразност на оспорения акт, поради неспазване на установената форма,
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и
противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Сочи се, че при
издаването на процесната заповед не са спазени изискванията на чл. 26, чл. 34 и
чл. 35 от АПК, като заинтересованите лица не са били уведомени за започването на
производството и не им е била предоставена възможност да се запознаят с
документите по преписката и да представят обяснения и възражения. По същество
се навеждат твърдения, че издателят на позволителното за сеч С.С.Д. притежава
необходимата квалификация по чл. 108, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ -
тъй като притежава и удостоверение за регистрация в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика. Основните мотиви в заповедта, с които
Кметът е обезсилили позволителното за сеч са , че управителят на дружеството
няма квалификационна степен магистър, но съгласно чл.181, ал 5 от ЗГ за
ръководител на общинска горска структура се назначава лице, което отговаря на
изискванията за директор на ДГС и е вписано в публичния регистър за упражняване
на лесовъдска практика. Още в първото съдено заседание са представени
доказателства, че дружеството – жалбоподател има назначен такъв ръководител. Няма
регламентирано от закона изискване този ръководител да е и управител на
дружеството. Съгласно чл.108, ал. 1 т.2 от ЗГ позволителното за сеч се издава
от оправомощено от Кмета на съответната община
или от управителя на Общинска горска структура лице, с висше лесовъдно
образование, регистрирано по регистъра. Следователно не е необходимо управителят,
който има право да издава позволително за сеч да е и ръководител на Общинска
горска структура. С оглед на изложеното намира, че позвовителното за сеч е
издадено от компетентно лице, в рамките на правомощията му На следващо място от
представеното в последното съдебно заседание удостоверение се вижда, че на
22.2.2019г. когато е издадено позволителното за сеч инж. Д. е бил на работа,
въпреки ползваните от него болнични.
Счита, че ангажираните доказателства по делото не установяват посочените в
обжалваната заповед основания за издаването й, вкл. не са доказани твърденията
на ответника за констатирани от РДГ – В. Търново, административни нарушения на С.Д.
или на „Златаришка гора“ ЕООД, във връзка с издаване на позволителни за
сеч. С тези доводи от съда се иска оспорената заповед на кмета на Община
Златарица бъде отменен, претендират се направените разноски по делото общо в
размер на 600 лева.
Ответникът по
жалбата – кметът на Община Златарица, чрез процесуалния си представител *** И.
от ВТАК заема становище за неоснователност на подадената жалба и
законосъобразност на оспорения акт. Счита, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, като
не са допуснати нарушения на процедурата, разписана в чл. 58, ал. 1 – ал. 6 от
Наредба № 8/ 05.08.2011 г. на МЗХ за сечите в горите, както и субсидиарно
приложимите разпоредби на АПК, включително е осигурена възможност за участие на
заинтересованите лица и е извършено уведомяване на същите и на Регионална
дирекция на горите за издаването на заповедта за обезсилване. Намира, че в
заповедта са изложени достатъчно конкретно фактическите и правни основания за
издаването й. По същество развива доводи за материална законосъобразност на
оспорената заповед, доколкото управителят на „Златаришка
гора“ ЕООД, *** с.Д., не отговаря на условията за заемане на посочената
длъжност, т.е. позволителното е издадено в нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 2,
вр. с чл. 181 от ЗГ, като освен това намира за недоказано и че обезсиленото
позволително за сеч въобще е издадено от него. Счита за неотносими към спора
представените от жалбоподателя доказателства за ангажиране от дружеството на Ю.М.Й. като „Ръководител
горска структура“. С тези доводи, развити в хода на делото и в писмено становище,
ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваната Заповед. Претенция за
заплащане на разноски е направена в
писмената защита след последното съдебно заседание, за което е представен и
списък с разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 538/
26.02.2018 г. на Общински съвет – Златарица, на основание на основание чл. 181,
ал. 1, т. 1, б „б“ от ЗГ, е учредено еднолично дружество с ограничена
отговорност „Златаришка гора“, като общинска горска структура за управление на
горските територии - общинска собственост. В цитираното решение като основен
предмет на дейност на дружеството е посочен горско стопанство и дърводобив,
едноличен собственик на капитала е Община Златарица, а за представител на
общината е избран председателят на ОбС -
Златарица. За управител на дружеството е избран и назначен *** с.С. Д., с когото
на 26.02.2018 г. е сключен договор за възлагане на управлението. Дружеството е
вписано в Търговския регистър с ЕИК ********* и регистрирано от Изпълнителна
агенция по горите с Удостоверение № 8329/ 08.03.2018 г. /л. 17/, с право да
стопанисва горски територии и да осъществява добив на дървесина. Управителят на
дружеството С.С.Д. е завършил висше образование, специалност „горско
стопанство“ с ОКС „бакалавър“ и е регистриран в ИАГ, съгласно Удостоверение №
7898/ 01.10.2012 г., / л.16 /с право да упражнява лесовъдска практика за следните дейности: планиране и организация
на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч;
планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на
добива на недървесни горски продукти. В делото не се съдържат доказателства Д.
да е завършил магистърска степен на висше образование по специалност „горско
стопанство“ и да има стаж по нея три години,
придобит след завършването й.
С жалбата пред съда от оспорващото дружество
са представени учредителния акт на същото от 26.02.2018 г. /л. 13 – л. 15/ и
Договор за възлагане на управление от.02.2018 г., сключен между „Златаришка
гора“ ЕООД и С.С.Д. -л. 10 от делото. Съгласно чл. 10 от Учредителния акт на „Златаришка
гора“ ЕООД, органи на управление на дружеството са едноличният собственик на
капитала, т.е. Община Златарица и управителят на дружеството. Член 15 от
Учредителния акт е озаглавен „Компетентност на управителя“ и като съдържание
съответства на чл. 2 от договора за възлагане на управление, като разликата е в
т. 11 от чл. 15 на Учредителния акт, вменяващ на управителя правомощие да взема
решение по всички въпроси на оперативно управление на дружеството, с изключение
на въпросите от компетентността на Общински съвет - Златарица. Извън това Д.
има задълженията за цялостно управление и представителство „Златаришка гора“
ЕООД, вкл. да сключва трудови договори със служителите, да управлява финансите
на дружеството, да опазва и управлява имуществото на същото, да сключва договори и др. задължения,
възложени му от ОбС или регламентирани в нормативните актове.
От жалбоподателя
е представен и Договор от 02.01.2019 г., сключен между „Златаришка гора“ ЕООД
като възложител и Ю.М.Й. като изпълнител. Съгласно този договор Ю.Й.приема да
изпълнява „ролята на ръководител на горска структура“, считано от 02.01.2019 г.
до 25.02.2019 година, като е представен и трудов договор сключен с него л.20 от
делото. Видно от съдържанието на представеното Удостоверение № 13397/
02.07.2018 г. на Изпълнителна агенция по горите /л. 21/, инж. Ю.Й.притежава
завършено висше образование по специалност „горско стопанство“ с ОКС „магистър“
и е вписан в Публичния регистър на ФЛ, упражняващи лесовъдска практика.
Съгласно чл. 2, т. 2.1 и т. 2.2 от договора от 02.01.2019 г., сред задълженията
на последния е да участва в издаването на позволителни за сеч, като се запознае
предварително с документацията и следи за законосъобразното провеждане на тази
процедура. По делото е представен и Трудов договор № 6 от 25.02.2019 г. /л. 20/,
по силата на който инж. Ю.Й.е назначен на длъжността „Ръководител горска
структура“, считано от 26.02.2019 година. За място на извършване на работата е
определено звено Дърводобив, а задълженията са съгласно длъжностна
характеристика, каквато не се съдържа между кориците на делото. От
представената от жалбоподателя Справка за назначените лица в „Златаришка гора“
ЕООД към дата 22.02.2019 г. е видно, че към посочената дата персоналът на
дружеството се е състоя от четирима души, на длъжности съответно: управител,
деловодител, горски стражар и ръководител горска структура, последният работещ
по граждански договор.
По делото е
представен Договор за продажба на стояща дървесина на корен № К-1/ 28.09.2018
г., съгласно който „Златаришка гора“ ЕООД, като продавач, се е задължило да
прехвърли на „Бул
лес -2012“ ЕООД – гр. Стражица, като купувач, собствеността върху дървесина от
обект № 2 в землището на с. Горско ново село, общ. Златарица, по видове и
количества, посочени в договора. На 22.02.2019 г.
на основание чл. 108 от ЗГ, на „Бул лес -2012“ ЕООД – гр. Стражица е издадено
Позволително за сеч № 0480268, за добив на дървесина от общинска гора, отдел № 95, подотдел а, имот с кад. № 071001 в землището
на с. Росно, община Златарица л. 65 и л. 104 от делото/. Съгласно отбелязаното
в него, посоченото позволително за сеч е подписано от *** с.Д., като този
подпис не е оспорен от никоя от страните, а жалбоподателят изрично навежда
твърдения, че на 22.02.2019 г. Д. е бил на работа и ангажира доказателства в
тази насока – присъствена форма /л. 110/ и удостоверение от 27.08.2019 г. на ТП
на НОИ – гр. В. Търново. Със Заповед № РД-12-118/ 18.03.2019 г. на кмета на
Община Златарица, на основание чл. 58, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 57, т. 8 и чл.
52, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. на МЗХ е обезсилено Позволително
за сеч № 0487402/ 22.02.2019 г., издадено от *** с.Д.. Като
фактическо основание за издаването на заповедта е посочено, че управителят на
„Златаришка гора“ ЕООД не отговаря на чл. 181, ал. 5, вр. с чл. 173, ал. 4 от
Закона за горите /ЗГ/ и същият издава разрешителни в нарушение на чл. 108, ал.
1, т. 2, вр. с чл. 181 от ЗГ. Видно от представените от ответника придружителни
писма и известия за доставяне, за издаването на въпросната заповед е доведена
до знанието на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, „Бул лес -2012“
ЕООД и „Златаришка
гора“ ЕООД л- 53-58.
Конкретно на
оспорващото дружество, актът е връчен на 20.03. 2019 г. /л. 58 от делото/, жалбата
срещу него пред АСВТ е подадена на дата 26.03.2019 година.
С жалбата и в
хода на съдебната дирене от жалбоподателя и от ответника са представени
документите, коментирани по-горе документи, част от които се съдържат в
административната преписка. По искане на страните към
делото са приобщени и други писмени доказателства – решения на ОбС – Златарица
за определяне на отдели и подотдели от гори – собственост на Община Златарица и
за одобряване на годишен план за ползване н такива гори за 2018 г.,
кореспонденция между кмета на Община Златарица, председателя на ОбС –
Златарица, „Златаришка гора“ ЕООД и РДГ – Велико Търново, констативни
протоколи, актове за установяване на административни нарушения и др., които
нямат отношение към предмета на разглеждания спор.
При така
установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – участник в
конкурсната процедура и срещу подлежащ на оспорване административен акт /чл.
58, ал. 6 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. на МЗХ/, е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
След
извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че
оспорената Заповед № РД-12-119/ 18.03.2019 г. на кмета на
Община Златарица е издадена от
компетентен орган – кметът на съответната община, за горски територии, общинска
собственост /съгласно отбелязаното в самото позволителното за сеч/, в изпълнение на
правомощията му по чл. 58, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. на МЗХ за сечите в горите.
Заповедта е издадена в предвидената
писмена форма, като условие за действителност и с необходимото съдържание по
чл. 59, ал. 2 от АПК. Обратно на поддържаното в жалбата, същата съдържа изложение на конкретните фактически и правни основания, мотивирали
издаването му, а действителното наличие на същите касае материалната, а не
формалната законосъобразност на оспореният административен акт.
Не се установява
в процедурата по издаването на заповедта да е допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила. Липсва уведомяване на жалбоподателя и други заинтересовани лица за
започване на производството по обезсилване на позволителното за сеч, но самата
заповед е доведена до знанието на заинтересованите страни. Настоящият състав
приема обаче, че нормата на чл. 26 от АПК е неприложима в случаи от вида на
разглеждания, доколкото същите попадат в хипотезата на чл. 22, т. 1 от АПК.
Съгласно последно посочената норма, производството по Раздел I от Дял втори на АПК не се прилага относно актове, които по силата на
специален закон се издават или изпълняват незабавно. В чл. 58, ал. 4, т. 1 и
ал. 3 от Наредба
№ 8/ 05.08.2011 г. на МЗХ, заповедта за обезсилване на позволителното за сеч се
връчва на лицето, на което е издадено позволителното за сеч - за незабавно изпълнение и се отразява незабавно от съответната регионална дирекция по горите в интернет
информационната система на Изпълнителната агенция по горите. Действията по
незабавното изпълнение на този вид заповеди целят да предотвратят или ограничат
настъпването на вреди и негативни последици за горските територии, при което е
допустимо отклонение от установените в общия закон процедурни правила при
издаването на индивидуален административен акт. Поради това съдът намира
оплакването за нарушаване на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК за неоснователно.
Дори да се
приеме, че е допуснато нарушение на процесуални правила, то не е съществено
такова, по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като всички факти и
обстоятелства са били изяснени от административния орган, събрани са всички относими към спора
доказателства. С оглед на това в хода на съдебното производство не се
установиха факти или обстоятелства, които да не са били изяснени към момента на
издаването на оспорената заповед и да правят вероятен друг краен резултат от
административното производство.
По отношение на
материалната законосъобразност на обжалвания акт съдът намира следното:
По делото не е
спорно, че позволителното за сеч е издадено от С.Д., който към момента на
подписване на същото е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност –писмо от
НОИ от 12.3.2019г. Съдът не цени като годно доказателство подаването на данни
по чл. 5, ал.4 от КСО , на база присъствена форма за достатъчно основание , че
лицето осъществява трудова дейност на посочената дата.
Съгласно чл.
108, ал. 1, т. 2 от ЗГ, в приложимата редакция /обн. ДВ бр. 60 от 2015 г., в
сила от 7.08.2015 г./, сечите се провеждат въз основа на писмено позволително
по образец, издадено от оправомощено от кмета на съответната община или от
управителя на общинската горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1 лице с висше
лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика - за горските територии - общинска собственост, както и за
такива, предоставени за управление въз основа на договор. В случая е безспорно
установено, че С.Д. е лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Същият обаче, не е
лице, оправомощено от кмета на общината, нито от управителя на общинската
горска структура да издава позволителни за сеч за общински горски територии.
Простото граматическо тълкуване на цитираната разпоредба сочи, че за разлика
примерно от директорите на ДГС или ДЛС /чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ/, кметът на
община и управителят на общинската горска структура, не притежават правото сами
да издават позволителни за сеч, тъй като нямат изрично нормативно възложена
такава компетентност. Законодателното решение е логично, доколкото функцията по
опазване и възпроизводство на горите е възложена на лица със съответно висше образоване
и професионална компетентност, дейността им е държавно регулирана и следва да
бъде упражнявана като професия, а не съвместно с друг вид функции, вкл.
управителни такива. Предвид останалите професионални задължения и правомощия
както на кмета на община, така и на управителя на търговско дружество, това
законодателно решение съставлява от една страна гаранция за достатъчно стриктно
изпълнение на коментираната по-горе държавно регулирана дейност от лице,
необременено с такива други професионални задължения. От друга страна то е
гаранция и срещу евентуална
злоупотребата с власт, чрез извеждане контрола върху позволителните за сеч
извън субекта, който ги издава.
С решение на ОбС
е прието общинската горска структура да е търговско дружество, с едноличен собственик
на капитала общината, т.е. формата по чл. 181, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗГ., за
управител на което е избран С.Д.. Същевременно, видно от съдържанието на
учредителния акт на дружеството, договора за възлагане на управление и договора
от 02.01.2019 г. с инж. Ю.Й., към момента на издаване на процесното
позволително за сеч, е налице разделение на функциите на управителя на
търговското дружество „Златаришка гора“ ЕООД и на ръководителя на общинската
горска структура /ОГС/. По-конкретно управителят е натоварен с общото
ръководство на дейността на дружеството, а ръководителят на ОГС поема
задълженията по законосъобразното издаване на позволителни за сеч. Липсва
изрична законова забрана за такова разделение, доколкото в чл. 108 и и чл. 109
от ЗГ е употребен изразът „управител“ на ОГС, а в чл. 181 и чл. 182 от ЗГ -
„ръководител на ОГС“, без някое от тези понятия да има легална дефиниция.
Същевременно в конкретния случай въпросното разделение осигурява спазване на
изискването по чл. 181, ал. 5 от ЗГ, за ръководител на общинска горска
структура да се назначава лице, което отговаря на изискванията за директор на
държавно горско стопанство и е вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика. Не се доказа, а и не се твърди инж. Д. да отговаря на
изискванията по чл. 173, ал. 4 от ЗГ за директор на ДГС, доколкото същият не
притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ и трудов стаж по
специалността не по-малко от три години, придобит след завършване на висшето
образование. Обратно, на тези изисквания отговаря Ю.Й..
Съобразно
горното, настоящият състав намира, че независимо от качеството му на управител
на „Златаришка гора“ ЕООД, С.Д. не е притежавал правомощия да издава
позволителни за сеч, от една страна защото не е упълномощено за целта лице от
кмета на общината или управителя на ОГС, а от друга защото не отговаря на
изискванията на чл. 173, ал. 4, вр. с чл. 181, ал. 5 от ЗГ.
Както вече се
посочи, в процесното Позволително
за сеч е отразено, че същото е издадено от *** с.Д., а не
от инж. Ю.Й., към него момент „изпълняващ ролята на ръководител на горска
структура“, съгласно договора от 02.01.2019 година. Това обстоятелство се
навежда като спорно от ответника едва в писменото му становище, но верността на
съдържанието на ПС и неговото авторство не са оспорени в преклузивния срок по
чл. 193, ал. 1 от ГПК, нито до приключване на устните състезания ответникът е
заявил някакви твърдения, а още по-малко - доказатествени искания, във връзка с
истинността на този документ. Предвид това, съдът приема за установено по
категоричен начин съдът приема за категорично установено по фактите, че
процесното позволително за сеч е издадено от инж. Д.. Ирелевантно за спора е
обстоятелството, дали на 22.02.2019 г. последният е бил на работа или в
болничен, съответно дали законосъобразно е прекъснал отпуска поради временна
неработоспособност. Относимият факт за настоящото производство е този, дали Д.
е издал процесното позволително за сеч и настоящият състав го намира за
доказан. Предвид издаването на позволителното за сеч от лице без съответната
материална компетентност и в нарушение разпоредбите на ЗГ, съдът намира, че е
налице посоченото от административния орган нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 8/ 05.08.2011 г. на МЗХ. Същото представлява основание за
обезсилването на позволителното за сеч, съгласно чл. 57, т. 8 от посочената
наредба, при което оспорената заповед на кмета на Община Златарица, съответства
на приложимия материален закон.
Заповедта за
обезсилване е адекватна и позволена от закона мярка на административна принуда,
по вид и интензитет съразмерна на посочените в чл. 1, ал. 2 от ЗГ, при което
не е
налице отменително основание по чл.146, т.5 от АПК.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, след провеждане на регламентираното в специалния закон производство, в
съответствие с материалноправните норми и с целта на закона. Подадената жалба
срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, разноски на
жалбоподателя за настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Разноски не следва да бъдат присъждани и на ответника по жалбата, поради
липсата на такова искане в срока по чл. 80 от ГПК. Такова е направено едва с писмената защита, след
като ответникът не е бил представляван в последното съдебно заседание от
надлежно упълномощено лице, поради което като несвоевременно направено, по
същото съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Златаришка гора“ ЕООД с адрес на призоваване
гр.В.Търново, ул „В. Левски“ № 14В против Заповед № РД-12-118/18.3.2019г. на
Кмета на Община Златарица, с която е обезсилено Позволително за сеч №
0487402/22.2.2019г. издадено от *** с.Д., управител на „Златаришка гора“ ЕООД
на „Бул лес -2012“ЕООД гр. Стражица, издадена на основание чл. 58, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 57, т.
8 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. на МЗХ,, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
Административен
съдия :