Р Е Ш Е
Н И Е
№ 401
град Велико Търново, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седми
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 680/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на Л.Р.Р. с адрес ***, чрез *** А. Б., против Акт за прихващане или възстановяване по чл. 129 от ДОПК с № 93/20.07.2022 г. на орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, мълчаливо потвърден от кмета на Община Велико Търново. Жалбоподателят счита, че е спазен срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, като основанието за възстановяване е Решение № 72/23.02.2018 г. по гр. дело № 919/2017 г. по описа на ВТОС. Излага подробни доводи, че развалянето на договора има обратно действие и за собственик на имота се счита прехвърлителят по разваления договор и в периода между прехвърлянето и развалянето на договора. В резултат на това жалбоподателката никога не е придобивала 4/6 ид. части от процесните имоти. По тези съображения моли за отмяна на оспорвания АПВ и връщане на преписката на органа по приходите за възстановяване на недължимо платените и събрани от Община Велико Търново суми в размер на 1321,57 лв. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата, кметът на
Община Велико Търново,
чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. Твърди
законосъобразност и правилност на оспорения
акт по съображения,
изложени в писмена защита. Моли жалбата
да бъде отхвърлена, като претендира за разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На 03.04.2009 г. Л.Р. е
закупила от Р.Х.П. и Е.Н.П. следните обекти, намиращи се в ***, а именно:
жилище/апартамент с идентификатор 10447.503.264.1.1 заедно с мазе и гараж с
идентификатор 10447.503.264.1.2 за сумата от 101659,70 лв., като продавачите си
запазват правото на пожизнено ползване и обитаване. Сделката е обективирана в
Нотариален акт № 6, рег. № 140, нот. дело № 5/2009 г. Съгласно приложения акт
за смърт Е.Н.П. е починала на 06.04.2009 г.
С Решение № 72/23.02.2018
г. по гр. дело № 919/2017 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново на
основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите по искова молба
на Р.Х.П. е развален договора за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с
горепосочения нотариален акт, в частта на 4/6 идеални части от описаните в акта
имоти. Решението е влязло в сила на 24.06.2019 г., според направеното
отбелязване в него.
На 24.06.2022 г. Л.Р. е
подала искане за възстановяване на недължимо платен местен данък по чл. 44 от ЗМДТ при възмездно придобиване на недвижими имоти. В искането е описана
фактическата обстановка, като според жалбоподателката в деня на сделката е
заплатила дължимия данък за прехвърляне на имота в размер на 2033,19 лв.
Претендирана е сума за възстановяване в размер на 1355,46 лв., съответстваща на
4/6 от платения на отпаднало основание данък по чл. 44, ал.1 от ЗМДТ.
След извършена проверка от орган по приходите при
Община Велико Търново е издаден обжалваният АПВ № 93/20.07.2022 г. /рег. индекс
и дата 94-ЛЛ-92-1#1/26.07.2022 г./, с който
е отказано възстановяване на суми на жалбоподателката.
В същия са изложени мотиви, че на 03.04.2009 г. Л.Р. е превела по банков път
сума в размер на 1321,57 лв. за данък при придобиване на имущества по дарение и
по възмезден начин /ДПИДВН/. Цитирани са разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и чл. 49
от ЗМДТ в редакциите за 2009 г. и е направен извод, че жалбоподателката се
счита за собственик на имота към момента на сключване на сделката, следователно
дължи плащане на ДПИДВН по чл. 44 от ЗМДТ.
АПВ е бил обжалван от задълженото лице по административен
ред по чл. 152 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ с жалба рег. индекс. №
94АА-13056-1/03.08.2022 г. В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК /изтекъл на
10.10.2022г./ липсва произнасяне на решаващия орган – кметът на Община Велико
Търново. Жалбата срещу АПВ пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган, на 13.10.2022
г., съгласно положения върху нея входящ номер.
Съдът като
взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави
следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация -
адресата на акта, до компетентния съд, в срока по чл. 156, ал. 5 вр. с чл. 129,
ал. 7 от ДОПК, след изчерпване на процедурата по административно оспорване. Същата
отговаря на изискванията на чл. 149, ал. 1 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията на съда за това са следните:
След служебно извършена
проверка съдът установи, че обжалваният АПВ е издаден от
оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност, определена
с издадената на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ
Заповед № РД 22-1784/28.09.2021 г. на кмета на Община Велико Търново, в предвидената от
закона форма. Не
се установяват допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби на
закона:
Съгласно
чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по
дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и
моторните превозни средства, придобити по възмезден начин, като правилото е, че
данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44. Съгласно чл. 49,
ал. 1 от ЗМДТ данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия
имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на
данъчно задълженото лице.
Между страните не съществува спор за
фактите, че Л.Р. е придобила в собственост с цитирания по-горе НА имоти на
територията на Община Велико Търново, за които е платила местен данък по чл. 44
от ЗМДТ, като с влязло в сила през 2019
г. Решение № 72/23.02.2018 г. по гр. дело № 919/2017 г. по описа на Окръжен съд
– Велико Търново горепосоченият договор е развален на основание чл. 87, ал. 3
от ЗЗД в частта на 4/6 идеални части от описаните в акта имоти. Не се спори по
размера на внесения данък, а само по отношение на неговата дължимост.
Жалбоподателката твърди, че с оглед на влязлото в сила съдебно решение никога
не е придобивала право на собственост върху 4/6 ид. части от посочените в НА
имоти, и следва да ѝ бъдат възстановени платените суми за данък по чл.
44, ал. 1 от ЗМДТ.
Правилно жалбоподателката посочва, че
съдебното решение за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот
има за правна последица преустановяване действието на вече възникналата
облигационна връзка с реализирано прехвърляне право на собственост, при което
действието на това разпореждане се заличава с обратна сила съгласно чл. 88,
ал.1 от ЗЗД, т.е. за собственик на недвижимия имот се счита прехвърлителят по
разваления договор и то през целия период между сключването и развалянето му
/като в конкретния случай следва да се отбележи, че развалянето на договора е
частично и жалбоподателката продължава да е собственик на 2/6 ид. части от
имотите/. Юридически нещата се връщат в състоянието, което са имали преди
сключването на договора, т.е. все едно, че договорът не е сключван.
От
друга страна, частичното разваляне на сделката, въз основа на която
жалбоподателката се легитимира като собственик на обекта на облагане, няма за
пряка правна последица промяна или заличаване на данъчно задължените лица към
минал момент, нито се възстановява висящността или дължимостта на едно
задължение, което вече е погасено чрез заплащане. В процесния случай
жалбоподателката е представила документ за собственост, по силата на който е
приобретател на имущество, подлежащо на облагане с данък по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ.
В случая не се отрича силата на присъдено нещо на съдебното решение, с което се
постановява разваляне на договора относно 4/6 ид. части, тъй като по силата на
чл. 297 от ГПК решението на гражданския съд следва да се зачита от всички
съдилища, учреждения и общини в Република България. Зачитането на силата на
присъдено нещо се състои в задължението на всеки държавен или общински орган да
възприеме като свое скрепеното със сила на присъдено нещо съдебно установяване
и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН,
като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен
със СПН, когато той обуславя отговор на въпрос, по който държавният или
общински орган се произнася. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 298 от ГПК решението на гражданския съд не обвързва общината, тъй като тя не е била
страна по делото. В случая, плащането е извършено от физическо лице, придобило
качеството на данъчнозадължен субект по смисъла на ЗДМТ към момента на
възникване на публичното вземане. Наличието на собственост и качеството
собственик, по смисъла на ЗМДТ разкриват сложен фактически състав, необвързан
пряко от последиците на гражданско-правната отмяна на прехвърлителната сделка.
За целите на данъчното облагане от значение е единствено представеният от
жалбоподателката – приобретател на недвижимите имоти документ за собственост,
съгласно който през процесния период същата се е легитимирала като собственик
на имотите. Обстоятелството, че развалянето на сделката има за правна последица
връщане на 4/6 ид. части от имотите в патримониума на продавачите, не
произвежда ефект в отношенията между Л.Р. и общината, защото за процесния
период носител на задълженията по ЗМДТ е бил именно приобретателят по сделката
в качеството му на деклариран собственик – така напр. Решение № 10621 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2143/2018 г. Когато
плащането на данъка е извършено от надлежно легитимирано като собственик лице,
придобило качеството данъчнозадължен субект по смисъла на ЗДМТ, то именно
поради качеството данъчнозадължен субект, придобито по реда и условията на
закона, плащането се счита дължимо извършено. Не е налице колизия между правни
норми, а е налице ясно разграничение относно реда и условията за придобиване
качеството собственик и последиците от разваляне на сделката в гражданските
правоотношения и в публичното правоотношение, при наличие на конкретни законови
изисквания за придобиване качеството на данъчнозадължено лице.
Жалбата е неоснователна.
При този изход на делото в полза на
Община Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 400 лв. Това възнаграждение е по-малко от дължимото такова,
определено съобразно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но за съда не е
налице възможност да присъди по-висок размер на възнаграждението предвид
заявената претенция от ответника.
По
горните съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 4 от ЗМДТ,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.Р.Р. с
адрес *** против Акт за прихващане или
възстановяване по чл. 129 от ДОПК с № 93/20.07.2022 г. на орган по приходите в
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, мълчаливо потвърден
от кмета на Община Велико Търново, с който е отказано възстановяване на суми в
размер на 1321,57 лв.
ОСЪЖДА Л.Р.Р., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Община Велико Търново сумата от 400 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: