РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1666
Град Пловдив, 09 август 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V
състав, в публично съдебно заседание на 14, 07, две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СТОИЛ БОТЕВ
при участието на секретаря Дарена
Йорданова , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 620 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят - Ц.М.С., с адрес: ***, адрес за кореспонденция: *** оспорва Заповед № 99/29.01.2021 г. на кмета на Община
Родопи - Пловдив, с която на основание чл.225, ал.2, т.2 във вр. с чл.225а от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ: „Дървен навес“,
находящ се в местност „Св.Сряда“ („Студенец“), ПИ 32408.68.53 – държавна горска
територия, в землището на с.Извор, Община „Родопи“ – Пловдив, който строеж е
подробно описан в констативен акт № 21/21.09.2020г., съставен от служители в
Община „Родопи" - Пловдив, от извършителя Ц.М.С..
В жалбата , както и в писмената
защита на адв. И. се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е
процесуално недопустима и иска нейната отмяна. Твърди също, че обектът не е
строеж по смисъла на ЗУТ. а обект по чл.56 от ЗУТ, а за преместваемите обекти
не се издава такава заповед. Едва с писмената защита претендира присъждане на
разноски по делото в размер на адвокатски хонорар от 900 лв. и държавна такса.
Ответникът –
кмет на Община Родопи, чрез процесуалния си представител юрк. И., намира
жалбата за неоснователна и иска същата да бъде оставена без уважение поради
законосъобразност на оспорената заповед.
Заинтересованата страна - Министерство на земеделието, храните и горите, чрез
процесуалния си представител юрк. д. намира жалбата за неоснователна, поради
което моли заповедта да се остави в сила. Излага съображения по същество в
писмени бележки. Моли съдът да приеме, че въпросният навес не е предназначен за цели на търговия и други
обслужващи дейности , а служи за задоволяване на лични нужди. Претендира и юк.
Възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив, уведомена за производството по делото по реда на чл.16 ал.1
т.3 от АПК, не встъпва в процеса.
Административен съд - Пловдив в
настоящият си състав намира, че жалбата е подадена от лица, адресати на
оспорената заповед, чиито права и законни интереси пряко се засягат от нея.
Констатира се, че заповедта е връчена на представител на жалбоподателя на
09.02.2021 г. , а жалбата е подадена на 24.02.2021 г., поради което е подадена в четиринадесетдневен от издаването й и е допустима за разглеждане
по същество.
Административното производство е
започнало по инициатива на административния орган, който с констативен протокол
№ 21 от 21.09.2020 г. е констатирал , че жалбоподателя е изградил незаконно
строителство, представляващо „дървения навес", разположен в ПИ 32408.68.53
— държавна горска територия, в землището на с. Извор, общ. "Родопи",
обл. Пловдив , без учредено право на строеж, с което е нарушил разпоредбите на
чл.12, ал.2, чл.148, ал.1, чл.182, ал.1 от ЗУТ.
Установено е че , процесния „дървен навес" се ползва за паркиране на
превозно средство, като в близост до навеса на юг, на разстояние 6,75 м. се
намира вилна сграда, която функционално се
обслужва от навеса.
По делото се установява също, че вилната сграда също представлява незаконен
строеж, като за нея е издадена Заповед №100/29.01.2021г. на кмета на община
„Родопи" за нейното премахване. По
адм. дело № 621/21г. е постановено решение №1647 от 3.8.2021г. с което жалбата
е отхвърлена. Решението не е влязло в сила.
Представени по делото са и / л. 71/ констативен протокол № 012398 /08.08.2019г. от
Министерство на земеделието и храните, отдел и подотдел 229 „г" - ДГТ , с
което се констатира изградена преместваема постройка, като нарушител е посочен Ц.М.С.;
Акт №006681/08.08.2019г., нотариално заверена / л. 59/ декларация изх.№17/12.14.2016г. от Ц.М.С.,
Е.Ц.С., Т.В.С., с която декларират, че постройката представлява нетрайно
прикрепена към земята и че същата е открита безстопанствена, обезопасена,
отремонтирана и в последствие използвана от Ц.М.С. в периода преди 2000г.
Посочено е, че горепосочения навес е
пета категория , и за него не са налице данни за започнало и не приключило
производство по реда на §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.65 от 2003г.) в
предвидените срокове, нито депозирано заявление за узаконяване по реда на §127,
ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) в
предвидения срок.
Посочено е, че строежът – дървен
навес , в землището на с.Извор, Община „Родопи" - Пловдив, не може да бъде
квалифициран като търпим такъв, не попада в разпоредбите на § 16, ал.2 от ПР на
ЗУТ - „Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г.,
но неузаконени до влизането в сила на тази закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни устройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и
ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември
1998г." Посочен в заповедта е и че, навеса е изграден в държавна горска територия , която
е изключителна държавна собственост и строежа не е допустим и по сега
действащите разпоредби, както и по правилата, действали по време на
изграждането му, поради което според органа не може да се квалифицира като
търпим строеж по смисъла на приложимия за случая §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
В настоящото производство по искане
от страна на жалбоподателя съдът е назначил СТЕ, с в.л. Р., със следните задачи:
1 Да се установи постройката „Дървен
навес“ строеж ли е по смисъла на ЗУТ и на свързаните с него наредби ?
2 Да се установи тази постройка има
ли характера на обект V /пета категория/ съгласно ЗУТ и наредбите свързани с
неговото прилагане.
Съдът е допуснал до разпит и един свидетел, непосредствен съсед на мястото на
т.н. „Дървен навес“, за установяване собственоста на процесния „ дървен навес“.
Съдът е приел съдебно-техническа експертиза /
л. 107/ с в.л.Я.Р., която след посещение
в техническата служба на общината и извършен оглед и измервания на място, е
изготвила снимков и графичен материал на обекта, е установила, че описания в
обжалваната заповед „дървен навес" е изграден по сглобяем начин с дървена
носеща конструкция, монтирани са 6 бр. кръгли колони с диаметър 16 см, като
върху всеки 3 колони е монтирана хоризонтална дървена греда със същия диаметър
на височина 2.40м. от терена. Оформен е двускатен покрив, с надвишение на
билото над 1.00м., накована е дъсчена обшивка, върху която е положена трапецовидна
ламарина за покривно покритие. За монтаж на колоните са положени части от
бетонови блокчета или части от тротоарни плочки. В.л. е посочило, че е налице
преместваем обект, който може да се премести с автокран на друго място в
пространството.
Вещото лице е посочила техническите
данни за процесния дървен навес , както и е установила, че за територията на
местност "Св. Сряда" /"Студенец"/ в архива на Община
"Родопи" няма наличен кадастрален план, няма одобрени регулационен и
застроителен план. През 2009г. е одобрен Лесоустройствен план, извлечение от
който е приложено по делото на л.65 от заинтересованата страна. Посочва още, че
процесният имот се намира извън урбанизираната територия на с.Извор и е отразен в кадастралната карта, одобрена
със заповед №РД-18-1бЗ/01.08.2017г. на изп. директор на АГКК. В него няма
отразено застрояване. ПИ с идентификатор 32408.68.53 е с площ от 39 689 кв.м.
Съдът е разпитал и свидетеля Ф./ л.
100/ , чиито показания не следва да се кредитират , тъй като свидетеля дава
данни че имота се намира в село Студенец , в землището на община Куклен / а в
действителност е в землището на село Извор, над село Първенец/ , както и че също притежава такъв строеж в близост до този
на С.. Съдът приема , че свидетелските
показания противоречат със събраните по
делото: преписка №160/12.08.2019г., АУАН
сериен №006681/ 08.08. 2019г. , констативен протокол №012397/09.07.2019г. и
Констативен протокол №012398/ 08.08.2019г. от които е видно, че през 2019г
строителството вече е било реализирано.
При така събраните по делото доказателства от правна страна съдът намира
следното:
Производството по реда на чл.225 ЗУТ
е служебно и упълномощеното по закон лице – кмета на общината има право на
преценка за образуването му, провеждане и приключване с краен акт, подлежащ на
оспорване.
Това е било сторено, като оспореният
административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с
изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на
община "Родопи" съгласно чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) и в нея са посочени фактическите и правни основания за
издаването й. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ
констативен акт, с който са установени строежи от пета категория, извършени без
необходимите строителни книжа.
В съответствие със закона оспореният
административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за
това. Съгласно чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на
общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона
първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежите са
изпълнени.
В тази връзка съдът не кредитира
изводите на вещото лице относно това, че процесната дървена постройка не
представлява строеж. Видно от описанието на сградата в експертизата, както и
определението, дадено в §5, т.38 от ДР на ЗУТ, съдът намира, че се касае за
паянтова постройка – т. 38. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., доп., бр. 61 от 2007
г., изм., бр. 54 от 2011 г., доп., бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)
"Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Т.е.
навеса е изпълнен изцяло с дървена
носеща конструкция. … За всички носещи елементи на конструкцията /колони и
греди/ е използван дървен материал със сечение 10/10см. Използвани са и
по-малки дървени гредички за укрепващи елементи по стените и тавана.
При това положение , следва да се
приеме , че не се касае за преместваем обект, а за дървена паянтов навес който, макар и да е монтиран върху бетонови плочки
, не означава, че може да бъде преместен където и да е в пространството.
Определението на §5, т.80 ЗУТ предвижда
на първо място, че „преместваем обект" е обект, който няма
характеристиките на строеж.
Както се каза по горе навесът не е
предназначен за търговия и за други обслужващи дейности , а за лични цели- за
паркиране и покриване на каравана, в
горска тепритория.
В този смисъл съдът не споделя
изложеното от вещото лице, че процесният обект не е строеж по см. на §5, т.38
от ДР на ЗУТ, представляващо и въпрос от правно естество, за което преценката е
на съда.
Относно търпимостта на процесния
дървен навес, по делото не са налице
документи, които удостоверяват, че е извършен преди 2000 г.
При това положение съгласно
действащите към онзи момент Закон за горите, обн. ДВ, бр.125/1997г. /отм./,
ППЗГ, обн. ДВ, бр.41/10.04.1995г. /отм./ и "Наредба №19 от 1999г. за
строителство в горите и земите от горския фонд", обн. ДВ, бр.89/1999г.
/отм./ - чл.16, ал.5, т.З ЗГ /отм./, е дадена възможност за учредяване на право
на ползване на юридически и физически лица в земи - горска територия, като в
чл.16а, ал.2, т.З са посочени необходимите документи. Предвидена е възможност
за строителството без промяна на предназначението на земята, но само за сгради
за временно или постоянно обитаване, но за точно определено предназначение, за
които може да се осъществи учредяването на право на ползване. В изброените
възможности няма предвидени такива за лично ползване на вилна сграда. В ППЗГ
/отм./ е бил в сила чл.140, ал.2, където в т.6 са описани обектите, които не се
считат за строителство, и където също няма такива, допускащи се за сгради за
лично ползване на физически лица.По същия начин е предвидено в нормата на сега
действащия чл.153 от ЗГ.
За обектите, представляващи строежи в
"Наредба №19/1999г."/отм./, съгласно чл.5, ал.2 строителството се
разрешава при наличие на одобрен ПУП, а в чл.11, ал.1 е записано, че частично
строително решение, одобрени проекти и разрешение за строеж могат да се издават
за обектите по чл.140, ал.2, т.б от ППЗГ/отм./, но само за сгради за постоянно
или временно обитаване, подробно изредени в разпоредбата, като няма такива за
лично ползване на вилни сгради от физически лица.
Посочената правна уредба е съобразена
от вещото лице, като съдът прави извод, че и по действащата нормативна уредба и
по нормативната уредба, действала преди 2000г., изградения дървен навес не е допустим. В този смисъл административният
орган е направил верни изводи относно търпимостта на строежа по реда на §16 от
ДР на ЗУТ и по § 127 от ЗИДЗУТ.
Навеса е разположен в горска територия, без да са
налице условията на законовите разпоредби при изграждането му или към настоящия
момент, при липса на учредено право на ползване или да е променено неговото
предназначение в контекста на казаното по-горе, поради което изводите на
административния орган са правилни и законосъобразни.
Водим от всичко изложено, настоящият
съдебен състав намира, че жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена
без уважение. Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на
процесуалния представител на з.л. за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно. Същото следва да се присъди в размер на
100 лв.
Поради което и на основание чл.172,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, V състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба
на Ц.М.С., ЕГН **********, с адрес ***,
с адрес за кореспонденция: с***, против Заповед № 99/29.01.2021 г. на кмета на Община
Родопи - Пловдив, с която на основание чл.225, ал.2, т.2 във вр. с чл.225а от ЗУТ е наредено да се премахне от Ц.С. незаконен строеж, представляващ: „Дървен
навес“, находящ се в местност „Св.Сряда“ („Студенец“), ПИ 32408.68.53 –
държавна горска територия, в землището на с.Извор, Община „Родопи“ – Пловдив,
който строеж е подробно описан в констативен акт № 21/21.09.2020г., съставен от
служители в Община „Родопи" – Пловдив.
ОСЪЖДА Ц.М.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за
кореспонденция: *** да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите
сумата в размер от 100лв. /сто лева/, представляващи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му с препи за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: