№ 95844
гр. София, 05.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20241110139124 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, подадено от „**“ ЕАД срещу С. --- за следните суми, дължими
във връзка с Договор за заем Microcredit 9032-00144310/31.05.2023 г. и
договор за допълнителни услуги към заем ** г., а именно: 1/ сумата от 1000,00
лв., представляваща главница по договор за заем ** г., сключен между ---, в
качеството на заемодател и С. ---, в качеството на заемател, ведно със законна
лихва от 26.06.2024 г. до изплащане на вземането, 2/ договорна лихва в размер
на 232,52 лв. за периода от 04.07.2023 г. до 04.06.2024 г., 3/ сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 1061,40
лв. за периода от 04.07.2023 г. до 04.06.2024 г., 4/ лихва за забава по договор за
заем в размер на 121,56 лв. за периода от 05.07.2023 г. до 26.06.2024 г.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната
редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за
това.
С оглед така действащите законови разпоредби, съдът намира, че от
представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузите на договора за допълнителни услуги, касаещи
уговорките за заплащане на сума за допълнителни услуги.
При договорите за потребителски кредит кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит /чл.10а, ал.1 от ЗПК/, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита /чл. 10а, ал. 2 ЗПК/.
Посоченото в ОУ съдържание на допълнителните услуги разкрива, че те
1
са свързани с управлението на кредита /безплатно усвояване на кредита в
офис на кредитора, безплатно внасяне на вноска директно в офиса на
кредитора, разсрочване на вноски, преференциално разглеждане на документи
и обслужване/, което е забранено от закона чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Затова
начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато
и да било форма или наименование /такса или комисионна/, противоречи на
закона и заявителят няма право да изисква заплащането му /чл. 10а, ал. 2
ЗПК/.
Следва да се има предвид, че в чл. 10а ал. 4 ЗПК е предвидено, че
"видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит."
С оглед твърденията на заявителя за характеристиката на услугите, включвани
като допълнителния пакет, съдът намира, че същите са в противоречие с
посоченото императивно правило. Цената е определена за целия пакет услуги
общо, а не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. Наред с това
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е
дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените по-горе
услуги и е без значение, дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните договор. Следва да се има
предвид, че принципът на добросъвестност при договарянето изисква
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а
не за хипотетично ползване на такава.
Съдът намира, че изложеното обосновава извод за нищожност за
клаузата.
Поради изложеното, съдът намира, че за сумите за главница по договора
за заем и лихвите върху тази главница, следва да се издаде заповед по чл. 410
ГПК, а за главницата за допълнителните услуги, заявлението следва да се
отхвърли. Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за
разноските.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Мотивиран от горното, съдът приема, че заявлението „**“ ЕАД, следва
да се отхвърли в посочената част.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
2
ГПК, подадено от „**“ ЕАД срещу С. ---, ЕГН: **********, в частта, с която
се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните
вземания, претендирани със заявлението на основание договор за
допълнителни услуги към заем ** г., а именно: 1/ сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 1061,40 лв. за периода
от 04.07.2023 г. до 04.06.2024 г., както и в частта за разноските, както следва:
за държавна такса за разликата над 27,08 лв. до 48,31 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение за разликата над 29,03 лв. до 50,00 лв.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане
в сила на настоящото разпореждането, като довнесе дължимата държавна
такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок страната
губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна
такса.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3