Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26 / 22.1.2013 г.
град Карнобат,22.01.2013 година
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Карнобатският
районен съд,колегия………….,в публичното си заседание на двадесет и втори януари през
две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
при
секретаря Д.С. и в присъствието на прокурора…..
като разгледа докладваното от районния съдия Златко
КОСТАДИНОВ гражданско дело № 641/2012 година и,за да се произнесе взе предвид :
Производството по делото е образувано по повод предявени кумулативно
обективно съединени искове с правни основания чл.45 и 86 от ЗЗД.
В молбата си ищецът твърди, че през стопанската 2006-2007 година като земеделски производител
обработвал ябълкова градина с площ от 27.912 декара в землището на село
Чубра,Община град Сунгурларе,Област град Бургас,собственост на различни
физически лица.При това той вложил парични средства за заплащане на наемната
цена,както и за осъществяване на необходимите агротехнически
мероприятия-труд,консумативи, препарати.
На 24.07.2007 година ответникът С.М.М. по непредпазливост
предизвикал пожар в стопанисвания от ищеца земеделски имот.В резултат на тези
му действия били напълно унищожени 396 броя плододаващи ябълкови дървета и
частично обгорели 498 броя от същия вид.Цялата реколта от ябълки била на
практика унищожена.В резултат на това пък ищецът претърпял значителни
имуществени вреди,изразяващи се в направените от него разходи по наемането и
обработката на земеделския имот и в пропуснатите ползи от унищожената реколта.
Било образувано досъдебно производство под № 173/2007
година по описа на РУ”П”-град Сунгурларе против ответника С.М. за престъпление
по чл.331,ал.1,предложение 2-ро,във връзка с ал.1 от НК,което обаче било
прекратено поради амнистирането на деянието.По-конкретно в постановлението си
за прекратяване наказателното производство прокурора приема,че извършеното от
ответника деяние осъществява състава на чл.331,ал.3,предложение “второ”,във
връзка с ал.1 от НК,което престъпление същият от субективна страна е извършил
по непредпазливост,което му деяние обаче по силата на разпоредбата на чл.1,ал.1
от Закона за амнистията/в сила от 22.04.2009 година/е амнистирано,като по този
начин той е освободен от наказателна отговорност и от последиците на
осъждането,тъй-като деянието му е извършено преди първи юли 2008 година.
Въпреки
нереализирането на наказателната отговорност спрямо М. според ищеца с
действията си ответника е осъществил хипотезата на непозволеното увреждане.Това
пък именно породило правния интерес у ищеца от предявяването на настоящите искове.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
увреждането 24.07.2007 година,както и направените от ищеца разноски по делото.
В съдебно заседание претенцията се поддържа.
Ответникът С.М. чрез своя адвокатски представител
е изразил становище в подадения в законния едномесечен срок съобразно разпоредбата на
чл.131, ал.1 от ГПК писмен отговор на
исковата молба в смисъл, че не признава предявената срещу му претенция,тъй-като
не били налице основанията, визирани в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД,
ангажиращи неговата деликтна отговорност.
В подкрепа на становището си той
изразява тезата, че предявената претенция /предполагаемо имайки предвид както
главния,така и акцесорния иск/е недопустима,защото липсвала активна процесуална
легитимация по отношение на ищеца,т.е.липсвал интерес от търсената с този иск
защита от страна на същия.И това е така,тъй-като съгласно правната доктрина,а и
установената съдебна практика с право на осъдителен иск се ползват всички лица,които са субекти на
правоотношението,предмет на ОИ,без да имат при това качеството на процесуални
субституенти.Нещо повече-предявеният осъдителен иск в настоящото съдебно
производство е обусловен именно от приложените към исковата молба договори за
наем,по отношение на които съдът не споделя изложеното в отговора на ответната
страна,а напротив-счита,че макар обсъждането им в тяхната цялост да касае
въпросите,отнасящи се до решаването на спора по същество,от съдържанието на
същите по безсъмнен начин явства,че именно ищецът е този,комуто е предоставено
правото за събиране на плодовете от процесните земеделски земи,на който извод
навежда и тълкуването на въпросните договори съобразно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД.А всичко,посочено по-горе води до заключението,че ищецът е надлежна страна
по повдигнатия спор в настоящото производство.
Ето защо съдът намира,че в случая
спрямо ищеца е налице сочената от ответника положителна абсолютна процесуална
предпоставка, поради което не съществува основание за прекратяване като
недопустимо производството по делото.
На второ място ответника е
направил алтернативно оспорване на предявените искове,твърдейки,че същите са
изцяло неоснователни,а освен това е изложил и съображения относно тяхната
неоснователност,като на това основание претендира те да бъдат отхвърлени.В тази
връзка намира приложените към исковата молба доказателства за неубедителни,а
някои от тях-и за неотносими към предмета на доказване по настоящото
производство.При това изразява съмнения,че евентуалното допускане извършването
на поисканата от ищеца пожаротехническа експертиза би довело до изясняване
делото от фактическа страна,след като въпросите към нея не са поставени
достатъчно коректно и не са споменати от ищеца какви и колко материали ще бъде
необходимо да се изследват от вещото лице при изготвяне заключението му.По
отношение втората поискана от ищеца експертиза,а именно-агротехническата, ответникът
е направил възражение относно допускане извършването й,поради некоректно
формулираните от противната страна въпроси към нея,но алтернативно,в случай на
евентуалното й допускане от съда,прави искане вещото лице да даде отговор и на
поставените в отговора му въпроси към него.
Що се касае до искането на ищеца
за разпит на споменатите в молбата му лица,то ответната страна не се противопоставя
на това,но е направил искане съдът да укаже на противната страна във връзка с разпоредбата на чл.156,ал.2 от ГПК предварително да посочи за
кои факти ще бъдат разпитвани тези свидетели.
На основание чл.193 от ГПК
ответника е направил оспорване по отношение приложените към исковата молба
писмени доказателства,а именно : Договор № 76/28.02.2007 година за ползване
земя от ОПФ,Договор за наем между ищеца и Дафинка Събева и Договор за наем
между ищеца и Кондьо Кондев,както и на технологичната карта,като по-конкретно
на първия от упоменатите по-горе договори оспорва истинността на подписите на
страните и верността на съдържанието на същия договор,а на втория и третия
договори оспорва достоверността на датите на тези договори.Що се касае до
технологичната карта ответника изразява становище,че същата като неподписана не
носи белезите на документ,поради което пък счита,че няма никаква
доказателствена сила. Поради обстоятелството,че нито един от оспорените
документи не носи неговия подпис ответника е отправил искане съдът да укаже на
ищеца,че съобразно разпоредбата на чл.193,ал.3,изречение второ тежестта за
доказване истинността на оспорените документи пада върху страната,която ги е
представила,т.е.върху него.
Съдът е приел представените от страните писмени
доказателства, събрал е и гласни такива.Допуснал е и извършването на съдебна
експертиза в областта на противопожарното дело/пожаротехническа/ и съдебно-агротехническа експертизи.
След съвкупната и поотделна преценка на всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства съдът приема да установено от фактическа
и правна страна следното :
На първо място съдът не възприе за убедителен довода на
ответната страна,според който предявената претенция /предполагаемо имайки предвид както главния,така и
акцесорния иск/е недопустима,защото липсвала активна процесуална легитимация по
отношение на ищеца,т.е.липсвал интерес от търсената с този иск защита от страна
на същия.И това е така,тъй-като съгласно правната доктрина,а и установената
съдебна практика с право на осъдителен
иск се ползват всички лица,които
са субекти на правоотношението, предмет на ОИ,без да имат при това качеството
на процесуални субституенти.Нещо повече-предявеният осъдителен иск в настоящото
съдебно производство е обусловен именно от приложените към исковата молба
договори за наем,по отношение на които съдът не споделя изложеното в отговора
на ответната страна,а напротив-счита,че макар обсъждането им в тяхната цялост
да касае въпросите,отнасящи се до решаването на спора по същество,от съдържанието
на същите по безсъмнен начин явства,че именно ищецът е този,комуто е
предоставено правото за събиране на плодовете от процесните земеделски земи,на
който извод навежда и тълкуването на въпросните договори съобразно разпоредбата
на чл.20 от ЗЗД.В частност в договора под № 76 от 28.02.2007 година, сключен
между ищеца и Община-град Сунгурларе, респективно-в точка пета от същия,изрично
е отразено,че наемателят,т.е.ищеца се задължава да използва земеделската
земя,предмет на същия договор,за добив на селскостопанска продукция,която земя
по начин на трайно ползване представлява ябълкова градина съобразно посоченото
в т.І,т.1 пак от въпросния договор.Тълкуването и по-конкретно- езиковото
/граматическото/,систематическото,логичес-кото в неговите разновидности,а
именно-по аргумент за противното и по аргумент за по-силното основание,както и
от гледна точка на обичаите в практиката и на добросъвестността в най-широкия
смисъл на това понятие,по отношение на другите два договора също навежда по
безсъмнен начин на извода,че на ищеца с тези договори е било предоставено правото
за събиране на плодовете от процес-ните земеделски земи.Не биха могли да се
правят други изводи освен гореизложения,след като в в договорите за
наем,сключени между ищеца от една страна и Кондьо Кондев,както и с Дафинка
Събева,изрично е посочено,че ищецът се задължава да им изплати след
приключването на селскостопанската година годишна вноска в размер на посоченото
в договорите количество ябълки натурално,а по втория от тези договори освен
това и сумата 70 лева,като в третия договор е уговорено плащането само на
парична сума.На същият извод навежда и обстоятелството,че при масово
сключваните в последните години договори за наем на земеделска земя наемателите
/арендаторите/съгласно обичайната практика са тези,които събират продукцията,а
на собствениците се предоставя само определена част от нея или пък им се
изплаща равностойността на същата част от продукцията.А всичко,посочено по-горе
води до заключението,че ищецът е надлежна страна по повдигнатия спор в
настоящото производство.
Ето защо съдът достигна до извода,че
в случая спрямо ищеца е налице сочената от ответника положителна абсолютна
процесуална предпоставка,поради което не съществува основание за прекратяване
като недопустимо производството по делото.
Съдът също така прие,че няма
основание за приемане за недопу-стимо направеното изменение на
иска,респективно-за увеличаване размера претенцията на ищеца от 2000 лева на
23446 лева,след като преди това не е внесена дължимата държавна такса,както и
че няма основание да се приеме за погасено по давност правото на същия да
претендира обезвреда в размер над предявения първоначално по
частичния/пробния/му иск в размер на 2000 лева.
В тази връзка би следвало към
споменатото по-горе да се добави и това,че съгласно разпоредбата на чл.14,ал.3 ЗЗД началото на давностния срок при непозволено увреждане съвпада с откриването
на дееца, т. е. с узнаването за него.В настоящият случай този момент съвпада с
узнаването от пострадалия,т.е. от ищеца за извършителя на деянието,което всъщност е станало на 08.10.2009 година,когато
е прекратено наказателното производство.Дори да се приеме,че ищецът е узнал за
дееца при откриването на същия,т.е.на 24.07.2007 година,то това не променя
извода,че претенцията е предявена преди изтичането на давностния срок.Според
разпоредбата на чл. 115, т. "ж" ЗЗД, погасителната давност спира през
времето,докато трае съдебният процес за вземането.Въпреки че наказателното
производство по досъдебно производство № 173/2007 година по описа на РУ”П”-град
Сунгурларе е прекратено поради амнистирането на деянието,правото на граждански
иск не е погасено,с което и гражданската отговорност на деликтно основание.
Давността за този вид искове е петгодишна и към датата на предявяване на
настоящия иск не е изтекла.Съдът намира, че възражението за недопустимост на
изменението на гражданския иск е неоснователно,понеже наказателното
производство срещу ответни-ка е било прекратено,а съгласно нормата на чл.
64,ал.3 от НПК, когато се прекрати наказателното производство,гражданският иск
не се разглежда, но може да се предяви пред гражданския съд по общия ред.
Съдът намира, че искът е основателен.Законовата разпоредба на чл. 45,ал.1 ЗЗД
предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.По отношение на ответника действа законната презумпция,че неговата вина
се предполага до доказване на противното-чл.45,ал. 2 от ЗЗД,т. е. той ще бъде осъден да заплати
обезщетение,когато ищецът успее да обоснове и докаже неговата вина.
А изводите за виновното поведение на ответника следват от всички събрани
доказателства-писмени и гласни,както и от обясненията на ответника за
извършеното от него деяние.
Безспорно установено от събраните доказателства по делото
е, че на 24.07.2007
година ответникът С.М.М. по непредпазливост предизвикал пожар в стопанисвания
от ищеца земеделски имот.В резултат на тези му действия били напълно унищожени
396 броя плододаващи ябълкови дървета и частично обгорели 498 броя от същия
вид.Цялата реколта от ябълки била на практика унищожена.В резултат на това пък
ищецът претърпял значителни имуществени вреди,изразяващи се в направените от
него разходи по наемането и обработката на земеделския имот и в пропуснатите
ползи от унищожената реколта.
Поради това свое деяние той бил привлечен към наказателна
отговорност по по чл.331,ал.1,предложение
2-ро,във връзка с ал.1 от НК,което обаче било прекратено поради амнистирането
на деянието.
В постановлението си за прекратяване наказателното
производство прокурора по-конкретно приема,че извършеното от ответника деяние
осъществява състава на чл.331,ал.3,предложение “второ”,във връзка с ал.1 от
НК,което престъпление същият от субективна страна е извършил по
непредпазливост.Това му деяние обаче по силата на разпоредбата на чл.1,ал.1 от
Закона за амнистията/в сила от 22.04.2009 година/е амнистирано,като по този
начин той е освободен от наказателна отговорност и от последиците на
осъждането,тъй-като деянието му е извършено преди първи юли 2008 година.
Макар,че ответника е бил освободен от наказателна
отговорност и от последиците на осъждането му,поради амнистирането на
извършеното от него деяние,същият действително,както твърди ищеца,е осъществил
хипотезата на непозволеното увреждане.
Ето защо съдът намира,че следва да бъде ангажирана и
отговорността на ответника С.М.М. на деликтно
основание. И това е така, защото от всички събрани по делото доказателства се
установява по несъмнен начин,че е налице противоправно поведение от негова
страна,както и че съществува причинна връзка между деянието му и противоправния
резултат – последица от него.
Освен това по делото не се събраха доказателства,от които
да последва извода, че е налице съпричиняване вредоносния резултат от страна на
ищеца.
Горепосочените изводи на съда се подкрепят и от
извършените по делото експертизи,които като неоспорени от страните са приети
като абсолютни доказателства по делото.
В обобщение на всичко изложено по-горе съдът намира,че
претенциите на ищеца е необходимо да бъдат уважени,както следва : за
имуществените вреди–в размер на 23446.00 лева,ведно със законната,респективно-мораторната
лихва за забава върху тази сума,считано обаче не от датата на
увреждането-24.07.2007 година,а от 24.07.2009 година до 11.07.2012година и
законната лихва върху същата сума,считано от 11.07.2012 година до окончателното й изплащане,тъй-като по отношение на лихвите
давностният срок е тригодишен,а не петгодишен,като при това ответникът ще
следва да бъде осъден да му заплати и направените по делото съдебни
разноски,както и съответната държавна такса върху уважения размер на претенцията
и също държавна такса в случай на служебно издаване изпълнителни листи.
Мотивиран от изложените по-горе съображения и на
основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.М.М.,ЕГН-**********,***,да
заплати на В.П.Д.,ЕГН-**********,*** Бургас,и съдебен адрес : град
Бургас,ул.”Цар Симеон Първи” № 102-адвокат Т.Д.,сумата 23446.00/двадесет и три
хиляди четиристотин четиридесет и шест/ лева,представляваща причинени му
имуществени вреди,в резултат извършеното непозволено увреждане,респективно-предизвикване
пожар в стопанисвания от ищеца земеделски имот,а именно- ябълкова градина с
площ от 27.912 декара в землището на село Чубра,Община град Сунгурларе,Област
град Бургас,ведно със
законната,респективно-мораторната лихва за забава върху тази сума,считано обаче
не от датата на увреждането-24.07.2007 година,а от 24.07.2009 година до
11.07.2012година и законната лихва върху същата сума,считано от 11.07.2012
година до
окончателното й изплащане,както и направените от него разноски по делото в размер на
1318.00/хиляда триста и осемнадесет/лева.
ОСЪЖДА С.М.М.,ЕГН-**********,***,да
заплати държавна такса в размер на 5.00/пет/ лева в случай на служебно издаване изпълнителен
лист,която сума да се приведе по сметката на Районен съд-град Карнобат.
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане мораторна лихва
върху претенди-раните имуществени вреди
в останалата му част за петгодишен период,т.е. за времето над три
години,респективно-за периода от 24.07.2007 година до 24.07.2009 година, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Настоящото решение може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок,считано от връчване преписи от същото на
страните,респективно- съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: