Решение по дело №2155/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 1258/22.08.2023 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 1970/2023 г. по описа на съда, с което е отменено Наказателно постановление № ***/04.01.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

В жалбата се твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен, постановен при неправилно тълкуване на приложимия закон и неправилно установена фактическа обстановка. Касаторът по-специално посочва, че нарушението е описано точно и ясно, че лицето е имало трудови правоотношения с дружеството и е било установено да полага труд. Изтъква разликата между трудово и гражданско правоотношение, и най-вече липсата на осигурени материали при полагането на труд по граждански договор. Твърди, че липсва документиране на съответния вид инструктаж. Счита, че административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон като е отнесъл установените факти към съответстващата правна норма и е направил извода, че работодателят е бил длъжен да осигури работно облекло и обувки на работника и поради неизпълнение на това задължение отговорността му е била законосъобразно ангажирана. Моли решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът в производството, „Крафт крю“ ЕООД – с. Г., общ. П., обл. Варненска, ЕИК ****, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление № ***/04.01.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Крафт крю“ ЕООД за нарушение на чл. 284, ал. 1 от Кодекса на труда, вр. чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, и на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

От събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при проверка, извършена на 24.11.2022 г. в КРЗ „***“, на кей № 6 на палубата на м/к „Сий лайн“ били установени лица, които почиствали. Едно от лицата се представило за С.А. И. и в декларация посочило, че работи за „Крафт крю“ ЕООД от 21.11.2022 г. като общ работник/чистач, при определено работно време, възнаграждение и почивки, без сключен трудов или граждански договор. За лицето било издадено постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. Впоследствие представител на дружеството бил поканен, но не се явил в инспекцията за проверка по документи. Срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като било прието, че е нарушило чл. 284, ал. 1 от Кодекса на труда, вр. чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд […], тъй като в качеството си на работодател не предоставило на С.А. И. работни обувки. В акта било посочено, че нарушението е извършено на 24.11.2022 г. на територията на КРЗ „***“, когато било установено лицето да полага труд. Актът бил изпратен по пощата и получен от пълномощник, срещу него не постъпили възражения и въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установените факти, от правна страна съдът е приел, че актът и постановлението са издадени от компетентни длъжностни лица и в сроковете по ЗАНН, но в нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е посочил, че в тях липсва описание на вмененото на дружеството нарушение, включително данни за наличие на трудово правоотношение и следващите от него задължения за работодателя. Приел е, че посочената като нарушена норма на чл. 284, ал. 1 от Кодекса на труда вменява на работодателя да предостави безплатно работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и др. под. В наказателното постановление и в акта за установяване липсвали констатации относно средата, в която е полагал труд И., и относно естеството на работата му. Посочената още като нарушена норма на чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7 според съда не представлява състав на административно нарушение, тъй като е бланкетна и препраща към друг нормативен акт относно реда за предоставяне на специални предпазни средства и работно облекло. Предвид това съдът е изложил мотиви, че от акта и постановлението не става ясно на какво основание е прието, че дружеството изобщо е имало задължение да предостави работни обувки, по кой ред и какво се има предвид под работни обувки. Така установените нарушения съдът е приел за съществени, доколкото засягат правото на защита на дружеството, поради което е отменил наказателното постановление на това основание.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Правилни са констатациите на районния съд, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление липсва конкретно и ясно описание на обстоятелствата, от които административнонаказващият орган е направил извод за неизпълнение на задължение за предоставяне на работни обувки от страна на работодателя. В това отношение доводите в касационната жалба не позволяват също да се установи нарушение на коя норма е вменено на дружеството, тъй като същите са общи и неконкретизирани и в тях се твърди, че описаното нарушение се изразява в допускане на лицето до работното място преди да са му осигурени работни обувки, „необходими за дейността, която изпълнява“.

Както правилно е посочил районният съд, задължение на работодателя по чл. 284, ал. 1 от КТ е да предостави безплатно работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, работещи при специфични опасни или вредни за здравето условия. За да бъде установено такова нарушение обаче е необходимо в акта и в постановлението да са посочени конкретните условия на полагане на труд, които да могат да се квалифицират като опасни или вредни, и да бъде посочено нормативното основание, обвързващо тези условия на труд със задължение на работодателя за предоставяне по-конкретно на работни обувки от определен вид. Доколкото такива обстоятелства не са изложени нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление, правилен е изводът, че това е нарушило на правото на защита на дружеството, привлечено към отговорност, което не е в състояние да направи насрещни твърдения и да представи доказателства за липса на такова задължение. Този порок на акта и постановлението препятства и съдебния контрол за законосъобразност, доколкото не могат да бъдат проверени твърденията на административнонаказващия орган за съставомерните признаци на нарушението.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни основания и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

ОСТАВЯ в сила Решение № 1258/22.08.2023 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 1970/2023 г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: