№ 2019
гр. София, 26.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Лилия Н. Георгиева
СъдебниЕмил Тр. Стоянов
заседатели:Юлий В. Цветков
при участието на секретаря Катя Г. Драганова
и прокурора А. К. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Лилия Н. Георгиева Наказателно
дело от общ характер № 20231100201677 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в по-късен час поради по-късно
приключване на предходно НЧД.
На поименното повикване в 11:45 часа се явиха:
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се
явяват прокурор Т..
ПОДСЪДИМИЯТ М. И. Б. – редовно призован, с връчено съобщение
по реда на чл. 247в от НПК, се явява лично и с адв. М. К. от САК.
СЪДЪТ ИЗИСКА СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:
ПРОКУРОР Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като изслуша становището на страните и след като намери ,че
не са налице процесуални пречки
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ
М. И. Б. – роден на *******г. в гр.Петрич, българин, българско
гражданство, средно специално образование, неженен, неосъждан, работи в
„Р.С.“ ЕООД – гр. София, на длъжоност „доставчик и поддръжка“, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******* ******* настоящ адрес: гр. София,
ж.к. „*********, ЕГН: **********
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимия в настоящето производство
по НПК, включително и правото му на отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ М. Б.: Разбирам правата си. Нямам искания за
отводи. Ще ползвам защита от адв.К..
АДВ.К.: Получили сме преди повече от седем дни препис от
обвинителния акт по делото и разпореждането на съда за насрочване на
разпоредително заседание.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания, в т.ч. и за отводи.
СЪДЪТ, след съвещание и като взе предвид липсата на искания от
страните за отводи, намира, че следва да пристъпи към разглеждането на
въпросите по реда на чл. 248, ал.1, т.1 – т.8 от НПК.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на страните въпросите, които следва да се
разгледат и обсъдят в РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ по реда на
чл.248, ал.1, т.1 – т.8 НПК, както и обстоятелството, че всяка една от тях
следва да вземе отношение, а именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
2
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО чл. 248, ал. 1, т. 1 НПК:
ПРОКУРОР Т.: Уважаема госпожо Председател и съдебни заседатели,
считам че:
По т. 1, насроченото за днес съдебно заседание по внесен обвинителен
акт на СГП за престъпление по чл.246, ал.3 вр. чл. 249, ал.4 вр. ал.5 от НК, е
подсъдно на СГС, което е подсъдно на първа инстанция съгласно
разпоредбата на чл.35, ал.2 от НПК.
По т. 2, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По т. 3, на ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила довели до ограничаване процесуалните права на
обвиняемия.
По т. 4, няма основание за разглеждане на делото по реда на особените
правила, доколкото подсъдимият и защитникът му не са направили изявление
за същото.
По т.5, не са налице основания за разглеждането на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването
на служебен защитник – подсъдимият има упълномощен такъв.
По т. 6, по отношение на подсъдимия не е взета мярка за
процесуална принуда.
По т. 7, на този етап нямям искания за събиране на нови доказателства.
По т. 8, моля да насрочите делото за разглеждане в съдебно заседание
по общия ред, като бъдат призовани свидетели и вещи лица от посочените в
приложението към обвинителния акт.
АДВ. К.:
По т. 1, делото е подсъдно на СГС.
По т. 2 считам, че са налице основания за прекрятяване на делото и
връщане на прокуратурапа, поради допуснати съществени процесуални
нарушения, които водят до ограничаване правото на защита на подсъдимото
лице. Обвинителният акт, който определя предмета на доказване по делото и
очертава рамките, в които процесът трябва да се развие, е опорочен. В
обвинителният акт следва да бъдат изложени фактите, които обуславят
съставомерност на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването
му, поради което в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да са
изяснени всички обективни и субективни признаци на деянието. Считам, че в
конкретния случай това не е направено. Относно престъплението по чл.246,
ал.3 от НК в заключителната част на обвинителния акт е посочено, че г-н Б. е
3
пазил и укривал предмети, компютърни програми и данни. В
обстоятелствената част, обаче, няма подробно описание не само за
компютърни програми. Има описание как, според прокуратурата, са укрити и
пазени карти – НМ. Няма описание, обаче, да е укривана и пазена SD картата,
която прокуратурата счита за предмет по чл.246, ал.3 от НК. Да не говорим,
че изобщо не е уточнено, дали тази SD картата е твърдения предмет –
компютърна програма или съдържанието е посочените данни. В
закючителната част са вменени на подзащитния ми всички тези изброени
неща – предмети, данни, компютърни програми, без да има ясна теза за тях в
обстоятлествената част. Посочена е нормата на чл.243, ал.2 от НК, но не е
конкретизирана точката от тази норма, а те са три. Липсва и връзка между
двата текста.
Относно престъплението по чл.249, ал.4 вр. с ал.3 от НК, в
обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено абсолютно нищо
като обективен или субективен признак на деянието. Единствено е
маркирано, че това деяние е извършено, при това с пряк умисъл, но при липса
на каквито и да било обективни признаци на това деяние, не считам че то
може да бъде обективирано като законосъобразно. Не са изложени по никакъв
начин елементите на престъпния състав.
На последно място считам, че това обвинение не е фиксирано като
времеви период. Описано е, че то било продължавало от неустановена дата до
12.09.2017г. Моят подзащитен няма възможност да разбере дали е обвинен в
едно престъпление, за продължавано престъпление, за множество
престъпления. Считам, че всичко това са сериозни процесуални нарушения,
които нарушават правата на подзащитния ми и дават основание за
прекрятяване на производството и връщането му на СГП, за да може
обвиненията да бъдат прецизирани и да имаме възможност да гледаме един
процес, който да бъде изряден.
По т. 4 не считам, че следва да се гледа делото по реда на особените
правила
По т. 5 считам, че не се налага делото да бъде разгледано при закрити
врата и да бъдат привлечени резервен съдия или съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и
следствени действия по делегация.
По т. 6, действително наложената „парична гаранция“ на г-н Б. е
освободена и върната, така че към момента той няма мярка за процесуална
принуда.
По т.7, на този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства.
По т. 8, предоставям на съдебния състав, в случай че намери, че не са
налице основания за прекрятяване на производството по свое усмотрение да
насрочи съдебното заседание с призоваване на лицата, които трябва да бъдат
призовани.
4
ПОДСЪДИМИЯТ М. Б.: Поддържам казаното от защитника ми по
всички точки от 1 до 8 на чл. 248, ал. 1 от НПК, нямам какво да допълня.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
Съдът обяви определението си в разпоредително заседание, публично в
присъствието на страните.
Съдът, след проведеното тайно съвещание и като взе предвид
становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна
досежно въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1 – т. 8 НПК, които бяха разгледани в
днешното разпоредително заседание, а именно относно:
1. подсъдно ли е делото на Съда:
Съдът намира, че делото е подсъдно на Софийски градски съд, като това
следва от разпоредбите на чл. 35, ал.2 от НПК. Фактът, че на подсъдимия М.
И. Б. са повдигнати и предявени обвинения за престъпления по чл.246, ал.3 от
НК и по чл.249, ал.4 вр. ал.3 от НК, за които в диспозитива на обвинителния
акт се сочи, че са извършени на територията на гр.София, определя
подсъдността на делото.
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство:
Съдът намира, че към настоящия момент не са налице основания за
спиране на наказателно производство. Това е така предвид текста на чл. 251,
ал. 1 от НПК, който императивно посочва кога може да бъде спряно
наказателното производство, а именно в случаите на чл.25,ал.1, т.1-3, ал.2 и
чл.26 от НПК. Към момента нито една от визираните хипотези не е налице и
съответно липсват основания за спиране на наказателно производство.
Не се установяват и основания за прекратяване на наказателно
производство предвид текста на нормата на чл. 250, ал. 1 и ал.2 от НПК.
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници:
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 и т. 2 от НПК съществено
процесуално нарушение е налице тогава, когато същото е отстранимо и са
нарушени правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, а
именно по отношение на обвиняемия: да научи в какво престъпление е
привлечен в това му качество, да дава или да откаже да дава обяснения по
обвинението, да участва в производството, да има защитник, да получи
писмен или устен превод на разбираем за него език, когато не владее
български език.
Основно възраженията на защитата са във връзка с описанието на
фактите касаещи обвиненията по чл.246, ал.3 от НК и по чл.249, ал.4 вр. ал. 3
от НК (липса на конкретика в действията на подсъдимия, липса на фактология
5
относно съставомерните признаци на престъпленията от обективната и
субективна страна, липса на конкретика относно датата на инкриминираните
престъпления). От страна на адв. К. се сочат несъответствия между
обстоятелствена и диспозитивна част на обвинителния акт във връзка с
инкриминираните деяния, схематичност и липса на детайлност при
описанието им в обстоятелствената част, конкретно какви са били действията
на подсъдимия и относно съставомерните признаци на престъпленията.
СЪДЪТ след като се запозна с изготвения обвинителен акт по делото,
намира че действително са допуснати нарушения. Те представляват
отстраними съществени нарушения на процесуални правила от групата на
абсолютните такива, тъй като са довели до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимия във връзка с правото му на защита. Това от своя страна
представлява самостоятелно основание за прекратяването на съдебното
производство и връщането на делото на прокуратурата за изправянето им.
От приложените по делото материали и досъдебното производство е
видно, че с внесения обвинителен акт са повдигнати и предявени обвинения
спрямо М. И. Б. за престъпления по чл.246, ал.3 от НК и по чл.249, ал.4 вр.
ал.3 от НК.
Съгласно т. 4.2. от ТР № 2 от 07.10.2002г. на ВКС, само в случай, че в
обвинителния акт е налице пълно изложение на фактите, осъществяващи
съставомерни признаци на конкретно престъпление по НК и съответствие
между тях и словесната му и цифрова правна квалификация в диспозитива на
обвинителния акт, подсъдимият може да осъществи свое основно право в
наказателния процес, а именно да научи в извършването на какво точно
престъпление е обвинен, а прокурора от своя страна да осъществи
процесуалната си функция по повдигане и поддържане пред съда на
обвинение за престъпление от общ характер.
Според разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, в обстоятелствената част
на обвинителния акт се поставят рамките на процеса и съгласно така
очертаните фактически положения, съдът разглежда делото, а обвиняемия
респ. организира защитата си съобразно тези посочени в обстоятелствената
част факти и обстоятелства, въз основа на които се твърди, че е извършил
съответните престъпления от общ характер.
В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да
се посочат всички факти (в т.ч. и време на извършването на деянието), които
обуславят обективните и субективни признаци на престъплението. Доколкото
главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него и по този начин
да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване
правото на защита, то този акт следва да съдържа всички признаци от състава
на престъпленията, за които са повдигнати обвинения. Липсата на изложени
факти от тази категория или тяхното фрагментно маркиране, съгласно
цитираното по-горе решение, съставлява съществено нарушение на
6
процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване
на правата на страните в съдебното производство.
В обстоятелствената част на ОА липсва подробно изложение на факти
досежно съставомерните признаци от обективна и субективна страна на
състава на престъпленията, за които е привлечен подсъдимия. В
обстоятелствената част на обвинителния акт описанието на престъпната
деятелност касаеща обвинението по чл.246, ал.3 от НК, е изключително
схематично и общо, по-скоро е само маркирано, като липсва фактическа
конкретизация на действията на подсъдимия. Описана е хронологията в
движението на делото, в т.ч. и отделянето на материалите по него касателно
настоящето производство, както и извършените действия на органите на
досъдебното производство във връзка с приобщаване на веществени
доказателства и извършена експертна справка. Освен това липсва
индивидуализация на инкриминираната вещ по чл.246, ал.3 от НК във връзка
с посочените три хипотези, изброени в диспозитива на обвинителния акт (а
именно същата предмет ли е, компютърна програма или данни). Не е
посочено и процесната СД карта коя от квалификациите на чл.243, ал.2, т.1-3
от НК изпълва. В този смисъл е налице и противоречие между
диспозитивната част и обстоятелствената такава. Липсата на конкретика
относно началото на инкриминирания период (касателно и двете предявени
обвинения) допълнително внася неяснота и невъзможност на подсъдимия да
разбере в извършването кога и на какво престъпление е привлечен да
отговаря.
В обвинителния акт липсва ясно описание на съставомерните признаци
от обективна и субективна страна и относно предявеното обвинение по
чл.249, ал.4 вр. ал.3 от НК. Налице е пълна липса на фактология по
отношение на визираната инкриминирана престъпна деятелност. Направено е
единствено заключение, че с действията си (без да се посочат кои) е
осъществил състава на престъплението посочено по-горе.
С така установените недостатъци на обстоятелствената част на
обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Те водят до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия в
съдебното производство – да научи в какви конкретно престъпления е
привлечен в това качество и да сочи и представя доказателства в своя защита.
Нарушенията са отстраними, поради което са налице основания
образуваното по обвинителния акт съдебно производство да бъде прекратено,
а делото – да бъде върнато на Софийска градска прокуратура за отстраняване
на допуснатите и описани по-горе процесуални нарушения.
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила:
Съдът намира, че към настоящия момент не са налице основания за
разглеждането на делото по особените правила.
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
7
действия по делегация:
Съдът намира, че не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати. Не са налице основания за привличането на резервен съдия,
назначаване на защитник-резервен или служебен защитник на подсъдимите.
Не са налице основания за привличане на вещо лице, преводач или
тълковник и извършване на съдебни следствени действия по делегация
дотолкова.
6. взетите мерки за процесуална принуда:
Предвид липсата на новонастъпили обстоятелства, не са налице
основания за вземане на мярка за неотклонение по отношение на
подсъдимото лице. Същият има постоянна адресна установеност и липсват
доказателства, че ще се укрие или има намерение да осуети провеждането на
наказателното производство. В този смисъл, настоящият състав намира, че с
оглед обществената опасност на инкриминираното деяние и дееца, както и с
оглед изтеклия период от време от крайната дата на инкриминирания период
до настоящия момент, не се налага вземане на мярка за процесуална принуда.
7. С оглед липсата на искане за събиране на нови доказателства, не се
допускат такива по реда на чл.248,ал.1,т.7 от НПК.
Имайки предвид горните произнасяния и становище на Съда от т. 1 до
т. 7 на чл. 248, ал. 1 от НПК, намира че делото не следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетели.
Воден от горното и на основание чл.248, ал.1, т.1 - 7 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДЕЛОТО е подсъдно на Софийски градски съд.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство по НОХД № 1677/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, 36 състав.
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД №
1677/2023 г. по описа на Софийски градски съд, 36 състав на основание
чл.249, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 вр. ал.5, т.1 от НПК и ВРЪЩА делото
на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация.
НЕ ВЗЕМА мярка за неотклонение спрямо подсъдимия М. И. Б..
8
НЕ ДОПУСКА събиране на нови доказателства.
Определението, в частта относно чл. 248, ал. 1, т.3 (допуснатите
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила) и т.6 от НПК
(относно мерките за неотклонение), може да бъде обжалвано и протестирано
по реда на Глава 22 НПК пред САС.
В останалата част определението е окончателно.
Съдебното заседание приключи в 12:50 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9