Решение по дело №957/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 декември 2022 г.
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20224520200957
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 716
гр. Русе, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520200957 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба подадена от „Сдружение Деми” ООД, чрез
адв. В. В., депозирана против наказателно постановление № Р-
000286/17.05.2022г., издадено от Директор на Регионална дирекция за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол
на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на
дружеството жалбоподател, на основание чл. 200 от Закона за защита на
потребителите е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева, за
нарушение по чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, поради издаването му в нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправни норми. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи,
че на посочената в наказателното постановление дата, в стопанисвания от
дружеството магазин за хранителни стоки, не са били предлагани за продажба
стоки, без да е имало обозначена продажна цена по съответния ред. Моли се
да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното
наказателно постановление.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния
си представител поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на
1
съдебните прения инвокира доводи, че от съвкупната преценка на приетите в
производството доказателства следва да бъде обоснован извод, че на
инкриминираната дата в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект не
са били предлагани за продажба стоки, без да бъде обозначена по съответния
законоустановен ред тяхната продажна цена. Развиват се съображения, че
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта не следва да бъдат
кредитирани, тъй като са заинтересовани. На следващо място се развиват
съображения, че следва да бъде съобразен видът на търговския обект и броят
на стоките, предлагани за продажба в същия, както и съществуването на
пълна неяснота по отношение на местоположението на тези стоки, както в
констативния протокол, така и в АУАН и НП и наличието на противоречие в
показанията на свидетелите, досежно наличието на надлежно обозначени
цени на стоките. Релевират се доводи, че по отношение на предлаганите
хлябове, обозначаването на цената на същите отстрани на стелажа не е в
нарушение на нормата на чл. 15, ал. 1 ЗЗП и дава възможност на
потребителите да се запознаят с обявената цена. Посочва се, че аналогично е
положението по отношение на всички останали стоки. Моли се да бъде
прието, че не е доказано от административнонаказващия орган по
установения в закона начин, че на датата, посочена в наказателното
постановление са били предлагани за продажба стоки без обявени цени по
реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗП и наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. На последно място
се излагат съображения, че е налице и друг порок на наказателното
постановление, тъй като на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 300 лева, а нормата на чл. 200 от Закона за защита на потребителите
предвижда минимален размер на имуществената санкция в размер на 500 лева
и поради тази причина, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата. В
депозираното писмено становище се развиват съображения, за доказаност на
нарушението. Излагат се доводи, касаещи липсата на предпоставките за
приложение на чл. 28 ЗАНН. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение,
а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
2
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 14.04.2022г., от служители на Комисия за защита на
потребителите е била извършена проверка в търговски обект – магазин за
хранителни стоки, находящ се в град Русе, ул. „Чипровци“ № 2, стопанисван
от дружеството жалбоподател „Сдружение Деми“ ООД, обективирана в КП
№ К-2724928/14.04.2022г., при която е било установено, че в търговския
обект се предлагат за продажба следните стоки, без обявени продажни цени:
хляб „Стара Загора“, 500 гр., производител „Фаворит 98“ ООД, наличност 12
броя; хляб „Трапезен“, 600 гр., производител „Фаворит 98“ ООД, наличност 7
броя; козунак, 500 гр., производител „Фаворит 98“ ООД, наличност 6 броя;
кифлички с пълнеж, 250 гр., производител „Фаворит 98“ ООД, наличност 9
броя; замразени питки, тьрг. марка „Elviart“, пакет 720 гр. с размер 21 см - 3
броя и с размер 17 см., 2 броя; желирани бонбони, производител „Захарни
заводи“, 56 гр. пакет, наличност 16 броя; и чипс „Chio Chips“, 140 гр.,
наличност 8 броя и 125 гр., наличност 9 броя.
Във връзка с тези констатации, на 20.04.2022г., срещу дружеството
жалбоподател е бил съставен АУАН № 000286/20.04.2022г., за това че
дружеството, в стопанисвания от него магазин за хранителни стоки в град
Русе, ул. „Чипровци“ № 2, предлага за продажба следните стоки, без
търговецът предварително да е обозначил продажните им цени, а именно:
хляб „Стара Загора“, 500 гр., производител „Фаворит 98“ ООД, наличност 12
броя; хляб „Трапезен“, 600 гр., производител „Фаворит 98“ ООД, наличност 7
3
броя; козунак, 500 гр., производител „Фаворит 98“ ООД, наличност 6 броя;
кифлички с пълнеж, 250 гр., производител „Фаворит 98“ ООД, наличност 9
броя; замразени питки, тьрг. марка „Elviart“, пакет 720 гр. с размер 21 см - 3
броя и с размер 17 см., 2 броя; желирани бонбони, производител „Захарни
заводи“, 56 гр. пакет, наличност 16 броя; и чипс „Chio Chips“, 140 гр.,
наличност 8 броя и 125 гр., наличност 9 броя., което е субсумирано като
нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗПП.
Срещу така съставения АУАН било депозирано възражение от
страна на дружеството жалбоподател.
Във връзка с подаденото възражение е изготвено становище, с което
същото е прието за неоснователно.
На 17.05.2022г. срещу дружеството жалбоподател е било издадено
оспореното наказателно постановление № Р-000286/17.05.2022г., с
фактическо описание и правна квалификация на нарушението, идентични на
съдържащите се в АУАН и на дружеството жалбоподател, на основание чл.
200 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в
размер на 300 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства – показанията на
разпитаните в процесуалното качество на свидетели П. А. А., Д. Г. Р., С. М. Х.
и Н. Б. Д., както и писмените доказателства и писмените доказателствени
средства – Становище по възражение срещу АУАН, Заключение по
възражение по АУАН, възражение срещу АУАН, АУАН №
000286/20.04.2022г., Протокол за проверка по документи № К-
0124276/20.04.2022г., Констативен протокол № К-2724928/14.04.2022г.,
Заповед № 346 ЛС/22.04.2015г., Заповед № 682/23.12.2022г., Заповед №
51/14.04.2022о.г. и Доклад за извършена проверка.
С оглед съдържащите се противоречия в гласните доказателства и на
основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на
същите, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:
Преки доказателства досежно главният факт, включен в предмета на
доказване се съдържат в показанията на свидетелите П. А. А. - актосъставител
и Н. Б. Д. – свидетел по акта, които свидетели са служители на
административнонаказващия орган. На тези показания противостоят
4
показанията на свидетелите Д. Г. Р. и С. М. Х. – служители на дружеството
жалбоподател.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. А. А. и Н. Б.
Д., доколкото същите са депозирани от лица, пряко и непосредствено
възприели фактите, за които свидетелстват. Всеки един от тези двама
свидетели добросъвестно изнася пред съда, само и единствено неговите преки
впечатления, без да са налице съществени противоречия в изнесеното от
всеки един от тях или вътрешна нестабилност на изложението. Показанията
на свидетелите са последователни, логични и без данни за възможна
заинтересованост, с оглед изхода на делото. Обстоятелството, че тези двама
свидетели са служители на наказващия орган и те са констатирали
нарушението, според настоящия съдебен състав не обосновава извод за такава
възможна заинтересованост от изхода на делото, а още по-малко обосновава
извод, че показанията на тези свидетели не отразяват обективната истина.
Показанията на свидетелите А. и Д., в частта им, че след като са
влезли в търговския обект на проверка и са се легитимирали, са отишли при
управителя на магазина, напълно се потвърждават от показанията на
свидетелката Р.. Същата в своите показания, изрично изнася, че след като от
работното си място, което е втория етаж, е слязла в обекта, именно от
служител на дружеството жалбоподател, който към него момент е изпълнявал
функциите на управител е разбрала, за извършената проверка и е останала, за
да съдейства в хода на същата.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Р., че не е
присъствала при констатациите на проверяващите в обекта по време на
проверката, тъй като в своите показания самата свидетелка изрично посочва
„Започнаха да ходят из залата и да констатират разни неща – тук имало
етикет, но бил поставен неправилно, тук нямало етикет, тук нямало цена“,
които обстоятелства самата свидетелка няма как да е установила, ако не е
присъствала в хода на проверката, когато са били направени тези
констатации. От показанията на свидетелката Р. се потвърждава и изнесеното
от свидетелите А. и Д., че в хода на проверката е дошъл и управителят на
дружеството, който е получил препис от протокола. Напълно в унисон с
показанията на свидетелката Д., е изнесеното от свидетелката Р., за
оказаноото от последната съдействие на проверяващите.
Противоречията в показанията на свидетелката Ръждова и
5
свидетелката Д., касателно присъствието на свидетелката Ръждова в хода на
извършената проверка са изяснени, в резултат на проведената очна ставка,
при която категорично се установи, че именно свидетелката Ръждова е
изпращала служители на магазина, които отговарят за съответните продукти,
за да окажат съдействие на проверяващите, когато същите не са могли да
открият цените на стоките, което от своя страна обосновава извод, че
свидетелката Ръждова е била уведомена за констатациите, още в хода на
самата проверка, както изнася и самата тя в своите показания.
Показанията на свидетелката С. Х., по своята същност не
представляват преки доказателства, тъй като не касаят факти, осъществили се
в хода на самата проверка. Показанията на тази свидетелка, отново подкрепя
показанията на свидетелите А. и Д., касаещи обективираните в протокола
констатации за липсата на цени на видимо за клиентите място. Видно от
показанията на тази свидетелка, ценоразписа за хлебните изделия е бил
отстрани на стелажа, което обосновава и извод, че не е бил видим за
потребителя, когато същият застане пред изложената за продажба стока. По
отношение на бонбоните, също не е имало етикет на самата лента, а за
чипсовете, същите са били разделени и цената на чипсовете от вторичното
излагане е била на около метър разстояние от тях.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и
извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на конкретното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
6
установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени
факти, нормата под която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Не съставлява процесуално нарушение, довело до ограничаване
правото на защита на дружеството жалбоподател, а още по-малко съществено
такова, обстоятелството, че в АУАН и НП не е посочено, конкретното място
на стоките в магазина. Според настоящия съдебен състав това по никакъв
начин не се е отразило негативно върху това, дружеството да разбере, за
какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и да
организира защитата си.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъде
изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че
дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното
нарушение по чл. 15, ал. 1 ЗЗП, за което е ангажирана неговата отговорност.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 15, ал. 1 ЗЗП
Всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена
близост до стоката нейната продажна цена.
По делото не е спорно, че дружеството жалбоподател е търговец, по
смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП, който предлага стоки в търговски обект на
крайни потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
От доказателствата по делото и тяхната оценка, съдът намира за
безспорно доказано, че дружеството жалбоподател не е изпълнило
задължението си по чл. 15, ал. 1 ЗЗП, да постави на видно място, в
непосредствена близост до стоката, продажните цени на описаните в АУАН и
НП хранителни стоки.
Видно от показанията на свидетелите П. А. А., Н. Б. Д. и Д. Г. Р., при
извършената проверка, служителите на магазина, които са отговаряли за
подредбата на съответните стоки, не са могли да посочат на проверяващите
цените на посочените в АУАН и НП стоки и къде точно са поставени същите,
поради и което не може да се приема, че са изпълнени изискванията на чл. 15,
ал. 1 ЗЗП и цената на стоката да е била поставена на видно за потребителя
място, в непосредствена близост до стоката и по този начин да бъде
7
постигната целта на ЗЗП, съгласно в чл. 1, ал. 2, т. 1 от същия.
Правилно е издирана и приложена и съответстващата на това
нарушение санкционна норма, като на дружеството е наложена имуществена
санкция, съгласно чл. 200 от Закона за защита на потребителите, при спазване
изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, в размер на минималния размер на
имуществената санкция предвидена за това нарушение, а именно 300 лева.
След издаване на наказателното постановление е налице
законодателна промяна в санкционната норма, като с ДВ бр. 20 от 2022г., в
сила от 28.05.2022г. минималният размер на имуществената санкция, която се
налага за нарушение по чл. 15, ал. 1 ЗЗП е увеличена от 300 на 500 лева. С
оглед обстоятелството, че новата разпоредба се явява по-неблагоприятна за
дееца и при спазване чл. 3, ал. 2 ЗАНН, правилно и в съответствие със закона
на дружеството жалбоподател е приложена именно санкционната разпоредба,
преди изменението й. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на
процесуалния представител на дружеството жалбоподател, че е приложен
неправилно материалния закон, като на дружеството е наложена имуществена
санкция под минималния предвиден в закона размер за това нарушение.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното нарушение,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случай на нарушения от този вид. Самото нарушение, касае
права на потребители, на които законодателят е придал особена значимост и в
случая е налице засягане на права на неограничен кръг потребители, които са
посетили търговския обект и са закупили предлаганите от страна на
търговеца стоки. Отделно от това се касае за значителен по обем и различни
по вид стоки. Липсата на други нарушения е отчетена от страна на
наказващия орган при определяне размера на имуществената санкция, която е
именно в минимален размер.
По изложените мотиви, съдът намира, че
административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон
и наказателното постановление следва да бъде потвърдено, предвид липсата
на основания за неговата отмяна или изменение.
8
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза
на КЗП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер
съобразно чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 100
лева, което следва да бъде заплатено от дружеството жалбоподател.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-
000286/17.05.2022г., издадено от Директор на Регионална дирекция за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол
на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на
„СДРУЖЕНИЕ ДЕМИ” ООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град Русе, ул. „Димчо Дебелянов“ № 73, вх. Б, ет. 2, ап. 4, на
основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите е наложена
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 300 (триста) лева, за
нарушение по чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „СДРУЖЕНИЕ ДЕМИ” ООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Димчо Дебелянов“ № 73, вх.
Б, ет. 2, ап. 4 ДА ЗАПЛАТИ в полза на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН СУМАТА в размер
на 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9