РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600240 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Варненският окръжен съд, с присъда № 25 по НДОХ № 563/21 година
по описа на същия съд, постановена на 21.04.2022 година е признал
подсъдимия Г. Г. Ф. за ВИНОВЕН в това, че на 15.12.2019 год. в гр.Варна
направил опит умишлено да умъртви М. П. К. на 37 години, като деянието да
е останало недовъро и на основание чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 и чл. 55 ал.1 т.1
от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален строг
режим.
На основание чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД подс. Ф. е осъден да заплати на
гр. ищец М. П. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на деянието в размер на 5 000 /пет хиляди лева/, като до предявения
размер от 15 000 лева искът е отхвърлен.
Отхвърлен е бил и предявения от пострадалия М. П. К. граждански иск
за причинени имуществени вреди срещу подсъдимия Г. Ф. в размер на 2 000
лева.
1
Със същата присъда съдът е зачел времето, през което подс. е бил с
МНО „Задържане под стажа“ и „Домашен арест“, осъдил го е да заплати
направените по делото разноски в полза на Държавата, както и държавна
такса върху уважения гр. иск; налице произнасяне досежно веществените
доказателства по делото.
Въззивно производство пред АпС-Варна се образува за втори път,
доколкото с Решение № 260063/27.05.2021г по ВНОХД № 63/21г на същия
съд е отменена постановена по реда на глава ХХVІІ от НПК присъда поради
допуснато от ВОС съществено процесуално нарушение и делото е било
върнато на първоинст. съд - ОС-Варна за ново разглеждане.
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на
подсъдимия Ф. чрез защитника му – адв. Н. И. /АК-Варна/, с оплакване за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради липса на
субективна съставомереност на инкриминираното деяние с твърдение за
умисъл у подзащитния му за причиняване на телесна повреда. В допълнение
към въззивната жалба се оспорва обосноваността на фактическите изводи на
ВОС, а от там и правните такива. Молбата е за изменение на присъдата с
прилагане на закон за–леко наказуемо престъпление, такова по чл.129 от НК.
В съдебно заседание пред състава на АпС-Варна подсъдимият се явява
лично и се представлява от упълномощените си защитници – адвокати Н. И. и
П. Д. /двамата от АК-Варна/, които поддържат депозираната жалба,
развивайки доводи в насока на твърденията, посочени в допълнението към
жалба, включително и за намаляване на наказанието до 3 години лишаване от
свобода с приложение на института на условното наказание. В своя защита
под. Ф. заявява, че не е имал намерение да убива пострадалия, а само да го
сплаши, изразява и съжаление за извършеното.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура изразява
становище за неоснователност на жалбата с твърдения за наличие на
категорични доказателства в подкрепа на фактическите и правни изводи на
съда, включително и досежно наложеното наказание. Предлага първоинст.
съдебен акт като правилен и законосъобразен да бъде потвърден изцяло.
Въззивният съд е допуснал правоприемство в процеса като е
конституирал като гр. ищец Г. М. К. майка и наследник на пострадалия в
резултат на деянието и участвал в първоинст. производство като граждански
ищец - М. К.. Молбата на конституираната страна - Г. К. е за потвърждаване
на първоинст. присъда.
2
В последната си дума пред настоящата инстанция подс.Ф. моли съда да
му даде възможност да си продължа нормалния начин на живот и да си гледа
семейството.
Въззивният съд, след преценка на доводите на страните и след цялостна
служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК
констатира, че жалбата на подсъдимия Ф. е неоснователна по изложените
по-долу съображения.
След преценка на всички доказателствени източници, Варненският
окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Подс. Г. Ф. към м. декември 2019г живеел в гр.Варна, на ул.„Професор
Фьодор Успенски“ № 11А. Той често посещавал къщата на майка си М.Ф.,
находяща се в гр. Варна, на ул."Густав Вайганд" №14. В същия двор и с общи
сервизни помещения се намирала и друга къща, тази на брат й – св.Г. Г..
Имотите били съсобствени и необитаеми, тъй като и двамата съсобственици
се преместили да живеят на други места преди години. В двора на къщата
подсъдимият се грижел и хранел едно куче, а в къщата - още две. До имота се
придвижвал с бял микробус „Рено Мастер" с per. №В 2303 РХ.
Поради това, че имота бил необитаем и изоставен, в него прониквали
различни лица по различни причини, предимно с цел кражба. Един от тях бил
пострадалият М. К., същият водел скитнически начин на живот, бил
наркозависим и преживявал като събирал метални отпадъци от кофите за
смет, които после продавал. В началото на м.12.2019г. той се нанесъл да
живее в изоставена къща в близост до имота на ул."Густав Вайганд" №14,
където Ф. отглеждал кучетата си. На няколко пъти влизал в двора му и си
играел с едно от кучетата. При едно от тези влизания непознат мъж го
предупредил, че ако го види собственика да влиза вътре "ще има проблеми!".
На 15.12.2019г. вечерта, след 21:00 часа, пострадалият К. преминал от
ул."Христо Македонски" по ул.“Густав Вайганд" в търсене на нещо ценно по
контейнерите за смет. Бил облечен с черно яке и носел шапка с козирка. След
като не намерил нищо, той решил да влезе в къщата, собственост на
семейство Ф.и. Входната врата била заключена с катинар и затова той
прескочил оградата. По същото време на адреса бил паркиран микробуса
„Рено Мастер" с per. № В 2303 РХ, в който седял подс.Г. Ф. и наблюдавал
действията на пострадалия К.. Свидетелят К. се бавил около две минути в
двора на къщата, след което излязъл, прескачайки оградата, а в ръцете си
носел старо метално корито. В този момент подс.Г. Ф. излязъл от към дясната
3
страна на микробуса и с затичал към пострадалия. Когато се приближил до
него, го хванал за връхната дреха отзад, дърпайки го рязко и го съборил на
земята. Това станало пред блок на №12 на ул. „Густав Вайганд" №12. Веднага
след като пострадалият К. паднал на земята, с неустановен твърд предмет
(тръба или бухалка), подсъдимият започнал да му нанася безразборно удари
по главата, лицето и различни части на тялото. Пострадалият започнал да
вика от болка, но подсъдимият не спирал да му нанася удари /между 20-21/.
Това продължило до 21:40:35ч., въпреки че свидетелят крещял силно от
болка. Виковете му били възприети от св. Д., живуща на посочения по-горе
адрес със съпруга си - св.В.. Тя излязла на терасата и извикала на подс. да
спре да удря намиращия се на земята човек, защото ще го убие. Същото
сторил от терасата си и св.Я.Я., възприел случващото се пред блока. Стреснат
от виковете им, подс. Ф. спрял да нанася удари на пострадалия, качил се в
микробуса си и потеглил назад. Малко след това обаче се върнал, спрял
микробуса от дясната страна на тротоара пред същата сграда, и излязъл от
него. Отново се приближил до лежащия на земята св.М. К. и го ритнал
няколко пъти по тялото.
В 21:41ч. св. Д. се обадила на телефон „112" и съобщила, че видяла
мъж, който пребил друг мъж на улицата, като първият в момента се оттеглял
от местопроизшествието с бял микробус, посочвайки регистрационния му
номер. След осъществена връзка с дежурния на Първо РУ – Варна, бил
изпратен патрул.
В 21:42ч. св.Я.Я. се обадил на телефон „112", свързал се със „Спешна
помощ" и поискал да дойде линейка на мястото.
В 21:43ч. на телефон „112" се обадил и подс. Г. Ф. от мобилен номер
********** и съобщил на оператора, че бил „нападнат от един наркоман" в
гр.Варна, на ул."Густав Вайганд" №14. По време на разговора подс.Ф.
разбрал, че съседите му вече са позвънили на телефон „112", поради което
зачакал идването на полицията.
В 21:49 часа пристигнал патрулен автомобил на Първо РУ при ОДМВР-
Варна с двама патрулни полицаи-свидетелите Г. П. и Х.Х..
В 21:52 часа подс.Ф. направил повторно повикване на тел. 112 с молба
за помощ и медицински екип, като по същото време пристигнал полицейския
екип. Св. Д., която била излязла на улицата, посочила на пристигналите
полицаи подс.Ф. като извършител на деянието. Свидетелите П. и Х. запазили
местопрестъплението до пристигане на екип с разследващ полицай.
Пристигнал и екип на „Спешна помощ", който откарал пострадалия К. в
4
МБАЛ „Света Анна"- гр.Варна. Той бил настанен в Клиниката по
неврохирургия, т. к. състоянието му било тежко, с явна опасност за живота,
поради установените контузия на мозъка и счупване на носа.
При извършения оглед на местопроизшествие били намерени мъжка
шапка, термометър, хартиено тиксо, нож, метална тръба, както и дървена
бухалка. /Последните две обаче не могат да се свържат пряко с извършеното
престъпление./
След проведеното освидетелстване на 16.12.2019г на подс.Ф., на
дясната му кубинка била намерена засъхнала кафеникава течност; по
долнището на анцуга му били открити капки червеникава течност; изрязани
били ноктите на двете му ръце с цел изследване. С протокол за доброволно
предаване той предал кубинките и анцуга си на органите на разследването.
Същият ден на 16.12.2019г. с протокол за доброволно предаване бил
предаден диск със записи от охранителна видеокамера, монтирана на
фасадата на сграда, находяща се в гр.Варна, на ул."Хан Кардам" №28,
камерата на която била насочена в посоката на местопроизшествието.
Така установената фактология се основава на всички доказателствени
източници - гласни /свид. показания/, писмени /доказателства и
доказателствени средства/, заключения по назначените експертизи /съдебно-
медицински, комплексна съдебно психиатрична и психологическа, лицево-
идентификационна, ДНК, вкл. и на веществените доказателства/ и
веществени, събрани по делото и относими към предмета на доказване по
смисъла на чл. 102 от НПК, които са анализирани много обстойно и детайлно
и съпоставени поотделно и в съвкупност.
От заключението по назначената на ДП СМЕ №576/2019г. по
отношение на пострадалото лице М. К., изготовена на база на съхраняващата
се медицинска документация в Клиниката по неврохирургия при МБАЛ „Св.
Анна“- Варна и проведени клиничен преглед, се установява, че на
инкриминираната дата той е получил контузия на мозъка, разкъсно-контузна
рана по окосмената част на главата, кръвонасядания и травматичен оток по
лицето, многофрагментно счупване на носните кости, разкъсно- контузна
рана по гърба на носа, травматичен оток и кръвонасядане в областта на
дясната длан, кръвонасядания в областта на двете бедра, травматичен оток и
кръвонасядане в областта на лявото коляно, разкъсно-контузна рана по лявата
подбедрица. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети, реализирани по окосмената част на главата,
лицето, десния горен и долните крайници. Преценени в своята съвкупност, те
5
са резултат на не по- малко от осем удара, реализирани в гореописаните
анатомични области. Морфологичните особености на травматичните
увреждания в областта на лявото бедро дават основание да се приеме, че
същите са резултат на удари с предмети, притежаващи цилиндрична
конфигурация и продълговата форма. Останалите увреждания са резултат на
действието на твърди, тъпи предмети. Последователността на получаване на
гореописаните травматични увреждания и в какво положение е бил св.К. от
медицинска гледна точка, не може да бъде определена, реално същият може
да получи тези увреждания, както при изправено, клекнало или легнало
положение. Установената контузия на мозъка е обусловила разстройство на
здравето, временно опасно за живота. В своята съвкупност останалите
описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Заключението по назначената на ДП СМЕ №1310/2019г. на
подсъдимото лице Ф. установява наличие на червеникави кръвонасядания в
основата на втори и трети пръст на дясната му ръка и още две ожулвания в
основата на 3-ти и 4-ти пръст на лявата му ръка. Посочените кръвонасядания
в основата на втори и трети пръст на дясната му ръка според вещото лице
биха могли да бъдат получени по време на инцидента. Възоснова на Протокол
№1408/17.12.19г., не е била установена концентрация на алкохол в кръвта на
същия.
Чрез заключението по назначената на ДП на комплексната СППЕ се
установява, че подс. Ф. е психично здрав и не страда от психично
разстройство. У същия отсъстват анамнестични и клинични белези за
зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Към инкриминираната
дата - 15.12.19г. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си; Не е бил и в състояние на
физиологичен афект, уплаха и смущение; Физическото и психичното му
състояние му позволяват правилно да възприема фактите, имащи значение за
разследването и дава достоверни обяснения за тях.
Заключението по назначената на ДП съдебно-медицинска експертиза за
освидетелстване на веществени доказателства №3/09.01.2020г. е установила
наличие на петна от кръв по иззетите от подс.Ф. кубинки. От приложения по
делото Протокол №20/ДНК-45/18.03.2020г за ДНК профилиране се
установява, че петънцата от кръв по иззетия анцуг от подс.Г. Ф. произхождат
от него, а кръвта, иззета от дяната му кубинка са на постр. св.М. К..
Предаденият по делото видеозапис от охранителна камера, находяща
6
се на ул."Хан Кардам" №28 е бил обект на изследване по назначена на ДП
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза. Заключението по
нея установява, че не е налице манипулация на видеозаписа, макар и кадрите
да не са с достатъчно добро качество за разпознаване на лицата на тях.
Въпреки това те позволяват да се определят събитията, описани по-горе и
тяхната последователност. В хода на проведеното първоинст. съдебно
следствие, при разпита му вещото лице Желев е заявило, че от записа се
установява, че на пострадалия са нанесени толкова удара, колкото е посочил в
заключението си - 21 броя.
Цялостния анализ на събраните доказателствени източници,
установяващ точна и правилна фактическа обстановка, се споделя от
въззивната инстанция и не следва да се преповтаря, доколкото не са налице
основания за преразглеждане и преоценка.
Защитата на подсъдимия навежда пред състава на АпС-Варна
идентични възражения с тези, които вече е направила пред първоинст. съд,
който е дал подробен и задълбочен отговор в мотивите към присъдата. С
оглед на това, че настоящия състав се солидализира изцяло с тях и предвид
становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица
решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО
по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г; Р №
50150/06.03.2023г, ІІІ НО по КД №650/22г/, въззивният съд не намира за
необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е
задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като
/въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на
доказателствата по делото”. В настоящото решение ще бъдат само маркирани
и допълнени развити вече доводи от първоинст. съд.
При ревизия на първоинст. съдебен акт, в мотивната му част, се отчете
много подробно и задълбочено обсъждане на събраната доказателствена маса,
на всеки един момент от случилото се на инкриминираната дата и имащо
отношение към предмета на доказване, детайлно и хронологично е разгледана
и проверена гласната доказателствена съвкупност чрез прочитане показанията
на редица свидетели по реда на чл. 281 от НПК в различните му хипотези.
Отграничавайки показанията на разпитаните по делото свидетели в две
отделни групи, е направено разграничението на цялата информация, събрана
чрез проведените разпити и на основните факти, имащи отношение и
значение към предмета на доказване, като е било съобразено и наличието на
предубеденост и заинтересованост на част от тези свидетели /св. М., св. Г. Г. и
7
св. С./, респ. липса на такава у други.
Този подход начин на излагане на съждения от страна на първоинст.
съд, според състава на ревизиращата инстанция, опровергава възраженията
на защитата, за това че е налице едностранчив подход при кредитиране
показанията на свидетелите-очевидци и отхвърлил тези на свидетелите М., Г.
Г. и С..
Показанията на пострадалия М. К. представляват в настоящия процес
преки и първични доказателства, същият е бил разпитан непосредствено от
съда, а на основание чл. 281 ал.5 вр. ал. 1 т. 1 и 2 от НПК са били приобщени
и показанията му от ДП /л.92-93 от НОХД/. Същите са били преценявани през
призмата на събраната информация от свидетелите-очевидци Д., Я., В., както
и на полиц. служители Х. и П., запазили местопроизшествието и имащи
лични впечатления от състоянието на пострадалия. Показанията на К. са били
проверени и чрез писмените и веществение доказателства, както и
заключенията на СМЕ за получените от него и подс.Ф. увреждания, по видео-
техническа и лицево-идентификационна експертиза и това по ДНК-
експертизата. Обосновано е прието, че в по-голямата им част те следва да се
ползват с кредит на доверие. Пострадалият е бил категоричен, че подс. Ф. му
е нанесъл побой и ударите по главата му не са от падане от оградата на
къщата. В тази връзка показанията му в съдебно заседание и тези на ДП са
еднопосочни. Това закономерно е дало основание на първоинст. съд да
възприеме показанията на пострадалия свидетел като правдиви. За да
изключи несъществена част от тях, ВОС се е аргументирал с обективните
данни и заявеното от св. Д., че е невъзможно пострадалият да проникне в
двора на къщата през дупка в оградата, тъй като същата е побирала главата
на кучето.
Закономерно и обосновано първоинст. съдът е не е кредитирал
обясненията на подсъдимия Ф., приемайки ги като защитна теза, която се
опровергава от свидетелските показания на по-голямата част от свидетелите
/част от които очевидци – Д., Я., В./, от показанията на самия пострадал М. К.,
подкрепени от заключенията по видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза и СМЕ на постр, на подс. и на веществ.
доказателства. Тезата на подс. и защитниците му, че нараняванията по главата
на постр. К. са от падане, а не от ударите, нанесени му от подсъдимия е в
разрез с доказателствените източници: показанията на свидетелите Д., Я., В.,
а така също и на полицейските служители Х. и П. кореспондират със
заключението по съдебномедицинската експертиза за нанесения на
8
пострадалия първоначален удар в тилната част на главата. Не е възприето от
свидетелите-очевидци пострадалият да е падал при прескачане на оградата на
излизане от двора. Същият е бил съборен от подсъдимия на земята чрез
дръпване, след което той е започнал да му нанася удари по главата, лицето,
тялото. Мястото, където подс. е нанасял побоя е установен чрез
заключението по видео- техническа и лицево- идентификационна експертиза
и протокола за оглед на местопроизшествие /наличен и фотоалбума/, където
са били фиксирани следите от кръв.
В същата насока следва да е разглеждат твърденията на защитата, че
пострадалият К. е заплашил подсъдимия с нож. Приобщения към делото
видеозапис от камерата установява, че пострадалото лице е било с гръб към
подс.Ф., когато той го е повалил на земята, а и в ръцете си постр. е носел
обемист овално- правоъгълен предмет. Вещото лице, изготвило заключението
по видео- техническата експертиза е заявило изрично, че подсъдимият е
излязъл из зад паркирания микробус и с бягане се е насочил към пострадалия
и го е съборил на земята - действия, изключващи самоотбрана и категорично
сочещи на недвусмислено нападение от страна на подсъдимия. След като
целенасочено го е застигнал и съборил на земята, подс. е започнал да му
нанася силни удари по главата и тялото с неустановения предмет, приличащ
на бухалка.
Освен заключенията по СМЕ досежно получените от пострадалия
увреждания, показанията на св.Д. опровергават твърденията на защитата, че
ударите, нанесени от подс са били само в областта на краката на пострадалия:
когато е погледнала през прозореца, тя е видяла мъж да лежи на земята и
друг, който да му нанася удари с бухалка, прът или нещо друго в тялото,
ориентирани в областта от кръста нагоре- торса, врата и главата. Според
свидетелката, подсъдимият нанасял други удари по-късно- едва след
връщането си на местопроизшествието и тогава те били по-скоро ритници.
Нанесените от подсъдимия удари не са били единствено в областта на
краката, с цел да попречат на пострадалия да стане, както твърди в защитната
си теза той. Благодарение намесата на свидетелите-очевидци Д. и Я., които се
развикали от терасите си, че ще убие пострадалия, подс.Ф. прекратил
жестокия побой. Полицейските служители П. и Х. са възприели състоянието
на пострадалия лед побоя и според тях той е имал наранявания в областта на
лицето и главата. Съвкупната оценка на доказателствените източници обаче
опровергава заявеното от подсъдимия и лансирано като защитна теза, тъй
като по безспорен начин се установява, че Ф. е нанасял удари не само по
9
ръцете и краката, но и в областта на главата и лицето на К..
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че първата съдебна
инстанция на база на правилно установената фактология по делото, е
достигнала и до законосъобразни правни изводи. С действията си подс. Г. Ф. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.115 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК.
Споделят се изцяло от въззивния съд развитите съображения в
мотивите към присъдата относно съставомерните признаци на деянието.
Подсъдимият пред състава на въззивния съд в защитната си пледоария
твърди, че само е искал да сплаши пострадалия, а не да му причини по-
сериозни увреждания или смърт. Тази му теза следва да се разглежда като
защитна такава и противоречаща на всички останали данни по делото, имащи
значение за елементите, очертаващи съставомерността на извършеното от
него деяние. От значение в случая са интензитета на нападението – нанесени
множество удари по тила, главата и цялото тяло на пострадалия, които според
заключението по СМЕ са не по-малко от 8 на брой, а според това на видео-
техническа и лицево-идентификационна експертиза тези удари възлизат на
21 броя; използваното средство - макар, че не е точно установено оръдието на
престъплението, естеството на получените от пострадалия увреждания и
възприетото от свидетелите-очевидци Д. и Я., недвусмислено сочи на
използван предмет като бухалка или метален прът. Безспорно, подс. е бил
наясно за възможностите подобно оръдие да причини сериозни наранявания
при използване на значителна сила при нанасяне на ударите и то е от такова
естество, че да предизвика увреждания на засегнатите глава и тяло,
включително и смърт. В резултата на нанесените удари постр. К. е получил
контузия на мозъка, разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата,
кръвонасядания и травматичен оток по лицето, многофрагментно счупване на
носните кости, разкъсно- контузна рана по гърба на носа, травматичен оток и
кръвонасядане в областта на дясната длан, кръвонасядания в областта на
двете бедра, травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявото коляно,
разкъсно-контузна рана по лявата подбедрица. Установената контузия на
мозъка е обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота. В
своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В този смисъл правилен е изводът на първостепенния съд , че
действията на подс. Ф. са били насочени към лишаване от живот на
пострадалия при условията на алтернативен пряк умисъл, а не към нанасяне
10
на някаква телесна повреда. Само и единствено благодарение на адекватната
намеса на свидетелите Д. и Я., както и своевременната висококвалифицирана
медицинска помощ, е бил спасен живота на пострадалия.
Налице е довършен опит към убийство, тъй като фаталният резултат не
е настъпил не благодарение действията на подсъдимия, а въпреки тях.
Налице е деяние по чл.115 от НК приключило във фазата на опита
/довършен опит/, поради което жалбата на подсъдимия се явява
неоснователна.
Преценката на въззивната инстанция е идентична с тази на
първостепенния съд за това, че не са налице нито афектно състояние у
подсъдимия по време на извършване на деянието, нито то е извършено при
превишаване пределите на неизбежна отбрана, базирайки се на
доказателствената съвкупност.
По отношение справедливостта на наложеното наказание: настоящият
състав на въззивния съд установи, че определено по реда на чл.55 ал.1 т.1 от
НК в размер на пет години и шест месеца „лишаване от свобода” то е
справедливо и не следва да бъде ревизирано. Първоинстанционният съд е
изложил убедителни мотивирани съображения във връзка с
индивидуализацията му, преценявайки всички обстоятелства, съобразно
разпоредбата на чл. 54 от НК: високата степен на обществена опасност на
деянието от една страна, от друга, наличието на редица смекчаващи
отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, с оглед настъпилата
реабилитация; положителни характеристични данни, тъй като полага
обществено полезен труд; същият е семеен с едно дете, за което полага
грижи; наличните данни за здравословното му състояние /страда от
онкологично заболяване/, както и това на съпругата му. Безспорно личността
на подсъдимия не разкрива висока степен на обществена опасност - към
момента на извършване на деянието липсват други регистрирани престъпни
прояви. Основателно е отчетено като противоправно поведението на
пострадалия К. да прониква в двора на имота майката на подс. Следва да се
отчете и че деянието е останало недовършено, макар и по независещи от
волята на дееца причини, съществено в случая е, че не е настъпил
обществено-опасния резултата- смъртта на пострадалото лице.
В този смисъл правилна е била преценката на първоинст. съд да наложи
наказание при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по
смисъла на чл.55 ал.1 т.1 от НК и да слезе под предвидения минимум от 10
години, индивидуализирайки го на пет години и шест месеца „лишаване от
11
свобода“ при първоначален строг режим, което според въззивния състав се
явява справедливо и ответно на извършеното. Същото ще окаже и
превъзпитателно въздействие върху подсъдимия Ф., рефлектирайки върху
нагласите и поведението му. Санкцията ще въздейства предупредително и
върху останалите членове на обществото, възпирайки ги от извършването на
самоуправни криминални прояви. Наказание в този размер и според състава
на АпС Варна би изпълнило целите по чл.36 от НК, влияейки положително
върху индивидуалната и генерална превенция и явявайки се справедливо
спрямо извършеното деяние.
Наказание под този размер с приложението на чл.66 от НК, каквото
искане се прави от защитата на подс., се явява неоправдано несъразмерно на
извършеното и в този смисъл би било несправедливо.
За разлика от първостепенния съд, настоящата инстанция не счита, че
следва да е третира като смекчаващо отговорността обстоятелство
поведението на подс. Ф. след деянието - това, че се е обадил двукратно на
телефон „112“, както и че е останал на местопроизшествието до идването на
полицията и „Бърза помощ“ и не е направил опит да се укрие. Установено е
по делото, че подс. е звънял на телефон „112“ за да съобщи за това, че той е
нападнат от наркоман, а е останал до идване на полиция и екип на „Бърза
помощ“ защото е осъзнал, че св. Д. и Я. са го видели, вкл-но и регистр. номер
на автомобила му, а със св. Я., който е слязъл междувременно при
пострадалия е дори е разговарял. Т. е. подс. е бил наясно, че ще бъде разкрит
от органите и е в негова полза да не се укрива, а да остане и изчака.
Всичко изложено по- горе обосновава извода за неоснователност на
жалбата на подс.Ф..
По отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата:
За да определи размера на дължимата искова претенеция ВОС е отчел
наличието на пряка причинна връзка между виновното поведение на подс. и
настъпилия вредоносен резултат – множество получени от постр. К.
увреждания – различни по вид и степен. Пострадалият е претърпял морални
болки и страдания. Поради което и подс.Ф. дължи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, а размерът определен от първоинст. съд по
справедливост в размер на 5 000 лева, с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД,
въззивната инстанция намира за правилен.
Преценката на ВОС да отхвърли като недоказан предявения от
12
пострадалия К. граждански иск в размер на 2 000лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, се явява законосъобразна, доколкото в
хода на производството той не е ангажирал доказателства за сторени разходи.
При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани
нарушения /допуснати във фазата на съдебното следствие/, които да се явяват
съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане на съда.
Водим горното и на основание чл.338 от НПК , ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 25 на Окръжен съд Варна по
НДОХ № 563/21 година, постановена на 21.04.2022 година.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на
РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13