О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 852
гр.Пловдив 30 май 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, ХХVI състав в закрито заседание на 30.05.2022
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
разгледа
докладваното ЧКАД № 1049 по описа на
Административен съд – гр. Пловдив за
2022 год. и взе предвид следното:
Производство
по чл. 281, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 229 АПК.
Обжалва
се Разпореждане № 2483 от 08.04.2022г., постановено по ЧАД № 790/2022г. на
Административен съд – гр.Пловдив, с което е отхвърлена жалба на И.Р.Я. с искане
по чл.276 от ЗИНЗС да бъдат прекратени неправомерни действия и бездействия на
администрацията на Затвора-Пловдив.
Жалбоподателят
И.Р.Я. лично и чрез процесуален представител адвокат С.И., не е доволен от
обжалваното разпореждане и моли да се отмени като незаконосъобразно. Излага
възражения за непълнота на доказателствата, несъобразяване с върховенството на
закона и неправилна преценка на доказателствената тежест.
Ответникът
... на Затвора Пловдив оспорва жалбата.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства,намери за установено следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна, в 3-дневния
срок по чл. 281 ЗИНЗС и срещу подлежащ на касационно обжалване неблагоприятен
за страната съдебен акт.
Разгледана
по същество е неоснователна, по следните съображения.
Производството
пред АС-Пловдив е образувано по жалба И.Я., подсъдим с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, пребиваващ в затвора гр.Пловдив, за прекратяване на
действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията, изразяващи се във
фиксиране за леглото с белезници по време на болнично лечение, подигравателно
отношение от страна на конвоя, удари с палки по главата, ръцете и тялото.
С
обжалваното разпореждане е отхвърлено искането по чл. 276 ЗИНЗС, като е прието,
че от събраните доказателства не се установява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. След
обсъждане на всички доказателства, съдът е мотивирал извод,че са спазени
правилата на Наредба № 2 от 22.03.20210г. за условията и реда за медицинското
обслужване в местата за лишаване от свобода. Изводите на съда са направени след
обстойно извършване на проверка в болничните заведения,където е пребивавал
жалбоподателя и след събиране на гласни и писмени доказателствени средства. Приетата
от съда фактическа обстановка е правилно изяснена и съответства на събраните по
делото писмени доказателства. В хода на съдебното производство Съдът е приел
многобройни писмени доказателства- медицинска справка за задържано лице,
амбулаторни листове, писмени справки от МБАЛ „Св.Пантелеймон“, докладни записки,
становища.
След
анализ на събраните по делото доказателства, с оглед твърденията на
жалбоподателя и съответните приложими разпоредби , Съдът е приел, че не е
налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС и е
отхвърлил искането като неоснователно. В тази насока Съдът е изложил подробни
съображения във връзка със заявените искания на жалбоподателя, като е обосновал
изводите си с приетите писмени доказателства. Съдът е заключил, че същите не
водят до извод за нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, респ. че
жалбоподателят не е бил подложен на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, а на същия му е оказвана адекватна и съобразена с медицинските
стандарти медицинска помощ.
Обжалваното
разпореждане е правилно и не са налице релевираните в частната жалба основания
за неговата отмяна.
Изложените
от Съда мотиви са подробни, обосновани и правилни, а производството е протекло
при спазване на процесуалните правила и без наличието на съществени процесуални
нарушения.
Искането,
по което е постановено обжалваното разпореждане, е подадено на основание
нормата на чл. 276, ал. 1 ЗИНС, според която всеки лишен от свобода или
задържан под стража може да иска по т. 1 - прекратяването на действия и
бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице,
представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от закона; по т. 2 -
извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на
забраната по чл. 3. Тази разпоредба е част от част Шеста на ЗИНС, озаглавена
"Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително
отношение".
От
своя страна член 3, ал. 1 ЗИНЗС гласи, че затворниците не могат да бъдат
подлагани на изтезания или на жестоко или нечовешко отношение.
В
същия смисъл е чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи. По аргумент от чл. 1, § 1, изр. второ от Конвенцията на ООН
против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне
или наказание, за забрана на изтезанията, в
понятието "изтезание" за целите на конвенцията не се включват болката
и страданието, които произтичат от законни санкции и които са присъщи на тези
санкции.
От установеното от фактическа страна не се
установява да е премината границата на неизбежния елемент на страдание или
унижение, присъщ на формата на законосъобразно наложените ограничения на
жалбоподателя в резултат на положението, в което се намира. Мярката „задържане
под стража“ съдържа елемент на ограничение, включващ и възможността за прилагане
на засилени предпазни мерки, употреба на сила, помощни средства, вкл. и оръжие./Раздел
III от ЗИНЗС/
От
събраните справки, докладни записки и обяснения, както и свидетелските
показания, става ясно, че в достатъчна степен е било гарантирано на лицето провеждането
на медицинско обслужване и лечение, необходими с оглед на здравословното му
състояние, като условията при които това се е случвало не са несъвместими с уважението към човешкото
достойнство, нито начинът и способите са го подложили на стрес или затруднения,
чиято интензивност да превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на
задържането под стража.
Установените
ограничения като използване на помощни средства, са оправдани с оглед състоянието на задържания
– дисоциално разстройство, емоционално-волева лабилност, лош контрол на
импулсите и асоциално поведение. /ЕР № 0915/16.03.2022г. на ТЕЛК/ , както и с
оглед съображенията за сигурност, които неизбежно произтичат от обстоятелствата
на изтърпяваната мярка и статуса на подсъдим.
Следва
да се прави разграничение между понятията по чл. 3 "изтезание" и
"нечовешко и унизително отношение", при които се касае до умишленото
нечовешко отношение, причинило тежки страдания, прилагано е с часове наред и е причинило
действителна телесна повреда или интензивно физическо или психическо страдание.
Такива действия в случая не се установяват.
В
достатъчно пълна степен по отношение на жалбоподателя са били създадени условия
за опазване на физическото и психическото му здраве. В представеното медицинско
досие се съдържа информация за здравословното му състояние. Медицинското
обслужване е осъществявано в специализирана болница за активно лечение, като няма
и възражения това да не е осъществявано в съответствие на общите медицински
стандарти.
Обосновано
и мотивирано Съдът е приел, че не са доказани действия и бездействия на орган
по изпълнение на наказанията, които да са в нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС и като такива да попадат в обхвата на защитата по чл. 276, ал. 1 от
закона. От доказателствата по делото не е установено неизпълнение на
предписанията на медицинските органи във връзка с лечението на жалбоподателя.
Правилни
и обосновани са изводите на решаващия състав, базирани на анализ на събраните
по делото доказателства, че в периода от 01.01.2022 г. до 24.03.2022 г. при
довеждане на жалбоподателя в болнично
заведение и оказване на специализирана медицинска помощ, същият е отказвал да
остане за болнично лечение, а помощните средства като белезници и привързване
били използване по време на конвоирането до болничното заведение.
Предвид
гореизложеното Съдът намира, че от страна на медицинските специалисти са
предприемани действия – хоспитализация, прегледи, лечение с медикаменти, с цел
лечение на хроничното заболяване на жалбоподателя, поради което не може да се
установи наличие на нарушение по чл. 3 ЗИНЗС. Не се доказва наличието на
действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно
лице, които да се субсумират под хипотезата на чл. 3 ЗИНЗС. Жалбоподателят не е
бил подлаган на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а му е оказвана
адекватна, съобразена с медицинските стандарти, медицинска помощ, като
ограничителните мерки са използвани в рамките на закона и предвид изтърпяваната
мярка за неотклонение.
Ето
защо обжалваното разпореждане е законосъобразно и ще се остави в сила.
Водим
от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Разпореждане № 2483 от 08.04.2022г., постановено по ЧАД № 790/2022г. на
Административен съд – гр.Пловдив, с което е отхвърлена жалба на И.Р.Я. с искане
по чл.276 от ЗИНЗС да бъдат прекратени неправомерни действия и бездействия на
администрацията на Затвора-Пловдив.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.