РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1774
гр. Пловдив, 05 октомври 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на петнадесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1567 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на Р.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-173/21.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-223/31.03.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - гр. Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като жалбоподателя
счита, че неправилно органите на НОИ са зачели положения от него стаж за
времето от 01.12.1991 г. до 01.11.2004 г. и от 01.11.2004 до 13.09.2006 г. от трета
категория. В тази връзка се сочи, че преценка е правена единствено по т. 66б от
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране отм. (ПКТП) като не са съобразени
разпоредбите на т. 6л, т. 53б, т. 67 от същия за стажа до 31.12.1999 г., както
и разпоредбите на Наредбата
за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) за стажа след 01.01.2000 г.
Твърди се, че в хода на административната процедура са нарушение чл. 9, чл. 36
и чл. 46 от АПК. В този смисъл се иска отмяна на Решение №
2153-15-27/25.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и на потвърденото
с него Разпореждане № **********/Протокол № N01413/26.10.2018 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив. Претендира се
присъждане и на сторените по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си представител, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни
съображения са изложени в писмено становище приложено по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Изначално производството пред
административния орган е започнало по повод заявление вх. № Ц 2113-15-3797 от
09.10.2020 г., с което П. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 69б от КСО. Към
заявлението са представени трудова книжка № 1558 издадена от МРЗ “Г. Димитров” -
Пловдив, Удостоверение УП 2 № Р250-1022/07.10.2019 г., издадено от “АВИОНАМС”
АД, гр. Пловдив, Удостоверение № Р 35-584/13.06.2014 г., издадено от “АВИОНАМС”
АД, гр. Пловдив, Заповед № 214/15.04.1993 г., издадена от ВРЗ „Г. Бенковски“ –
Пловдив, Заповед № 156/16.11.1998 г., издадена от „ТЕРЕМ“ ЕАД – София, Заповед
№ 2088/15.11.1992 г. на Директора на Авиоремонтен завод – Пловдив и пълномощно.
В хода на административната процедура
допълнително са събрани удостоверение № 7868/07.12.2018 г. от ДА „Архиви“,
Дирекция „ДВА“ гр. Велико Търново за периода 15.01.1988 г. - 30.12.1991 г.,
удостоверение УПЗ № Р330-159/19.02.2021 г., издадено от „АВИОНАМС“ АД за
периода 01.01.1992 г. - 12.09.2006 г., заповед № 1533/03.11.1981 г., издадена
от МРЗ „Г. Димитров“ - Пловдив и заповед № 00239/03.05.1983 г., издадена от МРЗ
„Г. Димитров“ – Пловдив, удостоверение УПЗ № 5507-15-235/18.03.2021 г., издадено
от ТП на НОИ – Пловдив за периода 08.1985 г. до 02.1988 г., военна книжка.
Въз
основа на събраните в административната процедура документи е констатирано, че П.
е навършил възраст 53 г. 06 м. и 01 дни към датата на подаване на заявлението,
а общият му осигурителен стаж в периода от 14.08.1985 г. до 08.10.2020 г. включително
е, както следва:
Осигурителен
стаж от I категория труд - 03 г. 10 м. 16 дни;
Осигурителен
стаж от III категория труд - 30 г. 03 м. 17 дни.
На
основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд
- 36 г. 09 м. 04 дни.
Осигурителният
стаж за периода от 15.01.1988 г. до 30.11.1991 г. – общо 03 г. 10 м. 16 дни,
като „монтьор на авиационна техника“ в МРЗ „Г.
Димитров“ - Пловдив е зачетен от първа категория труд по условията на т. 66б от
ПКТП (отм.).
Осигурителният
стаж на жалбоподателя положен в „АВИОНАМС“ АД от 01.12.1991 г. до 01.11.2004 г.
на длъжност „технолог“ и от 01.11.2004 г. до 13.09.2006 г. на длъжност „водещ
специалист по ремонта“ е зачетен от трета категория, тъй като не е обхваната от
разпоредбите в раздели първи, втори и четвърти на отменения ПКТП.
Въз основа на тези данни, на основание
чл. 69б, ал. 1 от КСО, Ръководителят на
Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, е постановил процесното
разпореждане, с което на П. е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ОСВ), тъй като не е изпълнено условието за
наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория .
6. Този резултат е обжалван от П.
пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-173/21.05.2021
г. е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло фактическите
констатации и правните изводи на пенсионния орган, като в допълнение е посочено
следното:
В представената
трудова книжка № 1558/15.04.1985 г., издадена от НПП „Балкан“ – Пловдив, е
оформен осигурителен стаж, положен в „Терем - Георги Бенковски“ ЕООД - Пловдив
за времето от 15.01.1988 г. до 22.09.2008 г. с продължителност 18 г. 05 м. 05
дни. Вписаните длъжности за цитирания период са: монтьор, монтьор по ремонт на
АТ до 30.11.1991 г., „технолог“ от
01.12.1991
г. до 31.10.2004 г., „водещ специалист по ремонта“ и „инженер по ремонт
агрегати на АТ“ от 01.11.2004 г. до 23.09.2008 г.
Приложено е
и удостоверение № 7868/07.12.2018 г., издадено от ДА „Архиви“, Дирекция
„Държавен военно исторически архив“ - гр. Велико Търново, от което е видно, че
за времето от 15.01.1988 г. до 30.11.1991 г. П. е работил като монтьор в цех А
1.
Осигурителният
стаж за периода от 01.11.2004 г. до 13.09.2006 г. с прекъсване е зачетен по
образец УП-3 № Р330-159/19.02.2021 г., издаден от осигурител „АВИОНАМС“ АД.
Съгласно чл.
70 от ПКТП (отм.) за стаж, положен до 31.12.1999 г., законодателят е делегирал
права на предприятия, фирми и организации да посочват съответната точка и буква
от ПКТП(отм.), по която предлагат да се зачете трудът. Категоризирането на
труда при пенсиониране за ОСВ се извършва от ТП на НОИ въз основа на трудова
книжка или удостоверения за трудов стаж, като се спазват разпоредбите на
ПКТП(отм.) Документите се издават от съответното предприятие или фирма въз
основа на първичната отчетна документация, доказваща работа при определени
условия в заводи, цехове, обекти или работни места.
В
приложената трудова книжка липсва предложение от осигурителя за зачитане на
положения осигурителен стаж от категория труд различна от трета.
Разпоредбата
на т. 66б от ПКТП (отм.) обхваща труда на работници по измиване на авиационни
детайли, монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника, монтьори по
ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер
- лепач на авиационна техника, монтьор по облитане на авиационна техника.
Към датата
на заявлението - 09.10.2020 г., П. има положен стаж по условията на първа
категория труд 03 г. 10 м. и 16 дни.
При това
положение е прието, че няма основание за зачитане от категория, различна от
трета на осигурителния стаж за периода от 01.12.1991 г. до 01.11.2004 г. на
длъжност „технолог“ и от 01.11.2004 г. до 13.09.2006 г. с прекъсване на
длъжност "водещ специалист по ремонта", положен в „АВИОНАМС“ АД. Според
решаващият орган, осигурителният стаж на Р.П. правилно е зачетен от трета
категория, въз основа на представените редовно оформени документи.
Крайният
извод на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е, че Разпореждане № **********/Протокол
№2140-15-223/31.03.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив, с което на Р.С.П. е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, се явява
правилно и законосъобразно постановено, тъй като за лицето не е изпълнено
изискването за наличие на осигурителен стаж от първа категория 10 години.
ІV. За правото:
7. Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода
на административно производство развило се на основание чл. 69б от КСО, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
8.
Спор по установените
факти не се формира между страните. Спорът е правен и се концентрира във въпроса като каква категория – първа, втора /каквито са
твърденията на жалбоподателя/
или трета /каквото
е становището на осигурителния орган/,
следва да бъде зачетен положения от П. труд през периода от 01.12.1991 г. до
01.11.2004 г. на длъжност „технолог“ и от 01.11.2004 г. до 13.09.2006 г. на
длъжност „водещ специалист по ремонта“ в МРЗ “Георги Димитров” - Пловдив, с
правоприемник ВРЗ „Георги Бенковски“ - Пловдив“, след това „Терем“ ЕАД –
Пловдив, „Терем – Г. Бенковски“ ЕООД – Пловдив и „АВИОНАМС“ АД.
Според становището на ответния
административен орган, осигурителният стаж на жалбоподателя, положен на
въпросните две длъжности при осигурителя, не следва да се приема, като такъв
при условията на първа категория труд, а като такъв при условията на трета
категория, тъй като не е обхванат от разпоредбите в раздел първи, втори и
четвърти на отменения ПКТП и НКТП в сила от 01.01.2000 г.
9. За разрешаването на конкретния
административноправен спор е необходимо да бъдат съобразени относимите в случая
правни норми.
Според
чл. 69б, ал. 1 КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2020 г.
мъжете придобиват при навършена възраст 53 години и 6 месеца,
придобит осигурителен стаж най-малко 10 години от първа категория труд и
сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не по-малко от 100.
Съответно
според чл. 69б, ал. 2 КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през
2020 г. мъжете придобиват и при навършена възраст 58 години и 6
месеца, придобит осигурителен стаж най-малко 15 години от втора
категория труд и сбор от продължителността на осигурителния стаж и
възрастта не по-малко от 100.
Диференциация
на категориите труд е направена в ПКТП (отм.) до 31.12.1999 г. и в НКТП след
тази дата, съобразно спецификите на отделните производства и дейности.
Според
т. 6л от ПКТП (отм.) от първа категория се зачита труда положен от монтьор и
ел. монтьор - регулировчици, изпитател, организатор по производството и
контрольор по качеството на радиолокационната апаратура от системата на
Министерството на народната отбрана.
В
т. 53б ПКТП (отм.), за втора категория е признат трудът на инженерно-технически състав от
гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участващ в
поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства, като конкретните
професии са определени по списък, утвърден от Министерството на труда и
социалните грижи и Министерството на транспорта.
Изброяването
в раздел I и II ПКТП (отм.) на лицата, чиито труд е от първа или втора
категория труд не е изчерпателно, защото в чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), е
въведена обща разпоредба, според която трудът на работниците и служителите
посочени в тези два раздела, се причислява към съответната категория,
независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е
свързана със същата вредност и тежест на труда.
Отделно
от изложеното, трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните
условия на т. 66б и по-точно на монтьори по ремонт и изпитване на авиационна
техника, монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки
честоти, бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника, монтьор по облитане
на авиационна техника, се счита за осигурителен стаж от първа категория
съгласно чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС).
В
текста на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са
посочени документите, въз основа на които се прави преценка на доказания трудов
и осигурителен стаж, съответно същите са относими и към установяване
категорията труд.
На
следващо място е необходимо да се посочи, че считано от 01.01.2000 г. е в сила
Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, от чието съдържание се
установява, че голяма част от професиите (включени в отменения ПКТП), включително и тази на жалбоподателя
не попадат в обхвата за категоризиране на труда.
10. С цитираните разпоредби законодателно
е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност
или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО
възраст, ако отговарят на установените в чл. 69б ал. 1 и ал. 2 КСО три
изисквания. Първото от тях е конкретното лице да е полагало труд от първа или
втора категория, второто - да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст
и последното изискване е навършването на определена възраст. Тези изисквания са
кумулативно установени, поради което, за да бъде придобито право на пенсия, е
необходимо едновременното им наличие.
Както вече бе казано спорна в
настоящото производство е категорията на труд положен от П. през периода от 01.12.1991
г. до 01.11.2004 г. на длъжност „технолог“ и от 01.11.2004 г. до 13.09.2006 г.
на длъжност „водещ специалист по ремонта“ (в МРЗ “Георги Димитров” - Пловдив, с
правоприемник ВРЗ „Георги Бенковски“ - Пловдив“, след това „Терем“ ЕАД –
Пловдив и „Терем – Г. Бенковски“ ЕООД – Пловдив) и по-конкретно дали въпросният трудов стаж е бил такъв
от първа категория и ако отговорът на този въпрос е положителен, съответно дали
жалбоподателят отговаря на условията по чл.69б, ал. 1 от КСО. В жалбата, с
която е сезиран съда и с допълнително постъпилата молба вх. № 16538/27.09.2021
г. по описа на съда се въвеждат и твърдения, че „…трудът на жалбоподателя за визираните периоди от време следва да се
признае най-малко за втора категория…“.
По
силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс, т.е. приложими в конкретния случай при преценката на категорията на
спорния трудов стаж, положен от жалбоподателя за времето от 01.12.1991 г. до 31.12.1999
г., са разпоредбите на ПКТП (отм.), а за времето от 01.01.2000 г. до 13.09.2006 г. приложими са разпоредбите на Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране.
11. Съвкупната преценка на приобщените по
делото доказателства, налага да се приеме, че трудовият стаж на жалбоподателя
за периода от 01.12.1991 г. до 31.12.1999 г. на длъжност „технолог“ в МРЗ “Георги Димитров” – Пловдив, съответно ВРЗ „Георги
Бенковски“ - Пловдив“, не е такъв от първа категория.
В
случая, по делото не се установява П. да е работил като монтьор или ел. монтьор
- регулировчици, изпитател, организатор по производството или контрольор по
качеството на радиолокационната апаратура от системата на Министерството на
народната отбрана, нито се твърди работата му да е свързана със същата вредност
и тежест на труда, което изключва възможността положения от него труд на
длъжност „технолог“ в посочения осигурител (за времето от
01.12.1991 г. до 31.12.1999 г.),
да се квалифицира като такъв по т. 6л или т. 67, ал. 1 от ПКТП. Приложение в
случая не може да намери и т. 66б от Правилника, доколкото заеманата от жалбоподателя
длъжност „технолог“, не е сред изчерпателно изброените такива (монтьори по ремонт и
изпитване на авиационна техника, монтьори по ремонт на радиоелектронно
оборудване със свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер - лепач на авиационна
техника, монтьор по облитане на авиационна техника), а в тази хипотеза т. 67, ал. 1 ПКТП
(отм.) също не намира приложени.
Разпоредбата
на т. 67 от ПКТП (отм.) се отнася до труда на работниците и служителите,
посочени в раздел I и II на правилника. Недопустимо е по пътя на разширителното
тълкуване разпоредбата да се прилага и по отношение на труда на работниците и
служителите от раздел IV от правилника, където е систематичното място на т. 66б.
(В този смисъл Решение № 15731 от 19.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9471/2009
г., VI о.).
Относно
трудовия стаж за времето от 01.01.2000 г. до 13.09.2006 г. приложими каза се са разпоредбите на
Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, но нито една от
посочените длъжности („технолог“
от 01.01.2000 г. до 01.11.2004 г. и „водещ специалист по ремонта“ от 01.11.2004
г. до 13.09.2006 г. в МРЗ “Георги Димитров” - Пловдив, с правоприемник ВРЗ
„Георги Бенковски“ - Пловдив“, след това „Терем“ ЕАД – Пловдив и „Терем – Г.
Бенковски“ ЕООД – Пловдив)
не е сред изрично посочените като първа в чл. 1 НКТП или като втора категория
труд в чл. 2, т. 1 - т. 44 от НКТП. Следователно този труд следва да бъде
зачетен като такъв от трета категория, както правилно е приел и ответния
административен орган.
Само
това е достатъчно да обоснове законосъобразността на оспореното в настоящото
производство Решение № 2153-15-173/21.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, и потвърдено с него Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-223/31.03.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - гр. Пловдив. Това
налага извод за неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
12. Във връзка с възраженията на
жалбоподателя следва да се посочи, че коментираният стаж за времето от
01.12.1991 г. до 31.12.1999 г. би могъл да се квалифицира като такъв от втора
категория по т. 53б от ПКТП (отм.), но по делото липсват безспорни
доказателства, за да се обоснове категоричен извод в тази насока. Действително
в хода на административната процедура не са събрани такива доказателства, нито
е извършена проверка дали професията на жалбоподателя е включена в утвърдения
от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта
списък (по т. 53б ПКТП отм.). Това обаче не е било и необходимо, доколкото към
датата на подаване на заявление вх. № Ц 2113-15-3797 от 09.10.2020 г., с което П.
е направил искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 69б от КСО, същият
е навършил възраст 53 г. 06 м. и 01 дни,
а според чл. 69б, ал. 2 КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2020 г. мъжете
придобиват при навършена възраст 58
години и 6 месеца, придобит осигурителен стаж най-малко 15 години от втора категория труд и
сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не по-малко от 100.
Казано
с други думи, при липса на навършена от П. възраст 58 години и 6 месеца - една
от трите кумулативно предвидени предпоставки за придобиване право на лична
пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 2 КСО, събирането на доказателства дали
процесният трудов стаж (за
времето от 01.12.1991 г. до 31.12.1999 г.)
е втора категория е безпредметно. Този въпрос следва да бъде изследван при
придобиване право на пенсия за ОСВ от страна на жалбоподателя.
13. Тези именно съображения изключват
необходимостта от изпращане на делото като преписка на длъжностното лице по чл.
98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по заявление
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № Ц
2113-15-3797 от 09.10.2020 г., по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Р.П..
V. За разноските:
14. При посочения изход на
спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на
Националния осигурителен институт, се дължи възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 100 лв., изчислено съгласно
правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на
основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.П., с ЕГН **********, с
адрес ***, против Решение № 2153-15-173/21.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ
гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-223/31.03.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Р.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Националния осигурителен
институт, сумата от 100 лева, представляваща равностойността на осъществената
юрисконсултска защита..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: