Р Е Ш Е Н И Е
№ 2833 04.11.2019г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХVІ –ти граждански състав
на трети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретар Марина Димова,
като разгледа докладваното от
съдия Петрова
гражданско дело № 6314 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по искова молба от Е.К.П., ЕГН **********, със съдебен адресат адвокат П.В. от Адвокатска колегия-гр. Бургас, с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Шейново“ №116-118, ет.2, против ОУ „Христо Ботев“ – гр. П., представлявано от К.И.Ц., с адрес: гр. П., ул. „Княз Борис I“ № 171, за признаване на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 249/30.05.2019г. на ответника, в качеството му на работодател, за незаконно и отмяната му. Моли да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши ресурсен учител“. Предявен е иск за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, за времето през което е останала без работа, поради незаконното уволнение, за период от 6 (шест) месеца, считано от датата на уволнението - 01.06.2019г. до 01.12.2019г., в общ размер от 7797,24 лева, заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска - 31.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства.
Твърденията са, че ищцата е заемала длъжността „старши ресурсен учител“
в ответното училище. Със заповед от 30.05.2019г. трудовото правоотношение било
прекратено на основание „намаляване обема на работа, съкращаване на щата“.
Счита, че уволнението е извършено незаконосъобразно, тъй като заповедта е
опорочена – извършена е поправка върху нея, не е мотивирана. Освен това
посоченото основание не се е осъществило реално към датата на извършване на
уволнението. Не е извършен и подбор. Изложени са доводи, че работодателят не е
уведомил за уволнението синдикалната организация, в която членува П.. В съдебно
заседание ищцата, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа
предявените искове и моли съдът да ги уважи.
В
срока по чл. 131 ГПК ответното училище – работодател чрез процесуален
представител е депозирало отговор на исковата молба. Посочило е, че признава
уволнението за незаконно. Оспорена е претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ в частта
относно периода, за който е предявена. В условията на евентуалност прави
възражение за прихващане между присъденото обезщетение и изплатено от
работодателя обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 2240,53 лева, тъй
като същото е получено при отпаднало основание.
Съдът, като взе предвид
разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени при условията на първоначално обективно съединяване са искове с правно основание чл.357 и сл., вр. чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
По делото не се спори, а и от представеното допълнително споразумение към трудов договор от 10.01.2019г. се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата, на което ищцата е заемала длъжността „старши ресурсен учител“ в ОУ „Христо Ботев“ – гр. П., при основно месечно трудово възнаграждение 1074 лева. Същото е прекратено със Заповед № РД-13-249/30.05.2019г. на ответника, считано от 01.06.2019г. Безспорно е по делото, че ищцата е получила от работодателя на основание чл. 222, ал. 1 от КТ обезщетение в размер на 2240,53 лева. Страните не спорят и досежно размера на последното получено брутно трудово възнаграждение – 1299,54 лева.
Въз основа на направено от ответника признание на иска и липсата на пречките по чл. 237, ал.3 от ГПК, на основание чл. 237, ал.1 от ГПК съдът приема, че издадената заповед е незаконосъобразна и искането за отмяната й следва да се уважи. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Основателността на главния иск за отмяна на незаконното уволнение обуславя и основателността и на претенцията по чл.334, ал.1, т.2 от КТ, поради което уволнения, като носител на потестативното право за възстановяване на работа, следва да бъде възстановен на заеманата длъжност „старши ресурсен учител“ в ОУ „Христо Ботев“ – гр. П..
Досежно иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането без работа, вследствие незаконното уволнение, съдът намира следното:
Видно от представената в производството трудова книжка, след прекратяването на трудовия договор с ответното училище, ищцата не е встъпвала в трудово правоотношение. Ето защо, съдът намира, че оставането без работа от страна на ищцата е в причинна връзка с незаконното й уволнение, и причинените вреди, кореспондиращи с получаваното брутно трудово възнаграждение - чл.225, ал.1 от КТ, следва да бъдат репарирани от ответника. Страните не спорят, че последното брутно трудово възнаграждение, определено съобразно правилата на чл. 228 от КТ възлиза на 1299,54 лева. За периода от шест месеца от оставането без работа обезщетението възлиза на 7797,24 лева.
След като обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е дължимо, следва да се разгледа възражението за прихващане на ответника със сумата, която е заплатил на ищцата на основание чл.222, ал.1 от КТ. Това обезщетение се дължи само при законосъобразно извършено уволнение. След като уволнението е отменено, платеното обезщетение за съкращаване в щата се оказва недължимо. Няма спор между страните, че на ищцата е изплатено обезщетение в размер на 2240.53 лева. Ето защо това обезщетение следва да бъде приспаднато от сумата от 7797,24 лева, дължима на ищцата. Следователно искът по чл.225, ал.1 КТ трябва да бъде уважен до размера от 5556.71 лева, като за горницата подлежи на отхвърляне като погасен чрез прихващане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.359 КТ ответникът следва да заплати на ищцата извършените съдебно-деловодни разноски в размер на 724.28 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника извършените съдебно-деловодни разноски в размер на 53.73 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 ГПК вр. чл.359 КТ ответника следва да заплати по сметка на БРС държавна такса за всеки от уважените обективно съединени искове в размер от 322,27 лева /222,27 лева по иска за обезщетение и по 50 лева за всеки от двата неоценяеми искове/.
Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението и ОТМЕНЯ Заповед № РД-13-249/30.05.2019г., издадена от директора на ОУ „Христо Ботев“ – гр. П. - К.И.Ц., с адрес: гр. П., ул. „Княз Борис I“ № 171, с която е прекратено трудовото правоотношение с Е.К.П., ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е.К.П., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението в ОУ „Христо Ботев“ – гр. П., с адрес: гр. П., ул. „Княз Борис I“ № 171 длъжност „старши ресурсен учител“.
ОСЪЖДА ОУ „Христо Ботев“ – гр. П., представлявано от К.И.Ц., с адрес: гр. П., ул. „Княз Борис I“ № 171 да заплати на Е.К.П., ЕГН ********** обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за период от 6 месеца, считано от 01.06.2019г. в размер от 5556.71 лева /пет хиляди петстотин петдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до целия размер на претендираното обезщетение от 7797,24 лева като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за платено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 2240.53 лева.
ОСЪЖДА ОУ „Христо Ботев“ – гр. П., представлявано от К.И.Ц., с адрес: гр. П., ул. „Княз Борис I“ № 171 да заплати на Е.К.П., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. П.В., направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 724.28 лева /седемстотин двадесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е.К.П., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. П.В. да заплати на ОУ „Христо Ботев“ – гр. П., представлявано от К.И.Ц., с адрес: гр. П., ул. „Княз Борис I“ № 171, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 53.73 лева /петдесет и три лева и седемдесет и три стотинки/, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ОУ „Христо Ботев“ – гр. П., представлявано от К.И.Ц., с адрес: гр. П., ул. „Княз Борис I“ № 171 да заплати по сметка на БРС държавна такса от 322,27 лева /триста двадесет и два лева и двадесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД