Решение по дело №220/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 201
Дата: 3 ноември 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20217120700220
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 03.11.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                            СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Павлина Петрова, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело  220 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба от Г.Б.Ю. от ***, подадена чрез пълномощник, против Решение2153-08-163/27.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане О-08-000-00-01474002/10.06.2021 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради необоснованост, противоречие с материалния закон и с неговата цел. Счита, че към датата на настъпване на осигурителния риск отговаря и на двете кумулативни предпоставки по чл.48а от КСО, за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане, тъй като има над 4 години осигурителен стаж и упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване.  Твърди, че на 15.04.2021 г. се е регистрирала като земеделски производител и заявила осигуряване за риска „Общо заболяване и майчинство“. По време на дейността си като такъв производител засадила домати, краставици, зелен фасул, и други зеленчуци: марули, репички, лук, спанак и копър на площ от 400 кв.м. След средата на май имала готова продукция, която продала, като реализирала приход, срокът за декларирането на който изтичал на 30.04.2022 г. В тази връзка намира за необосновани изводите на решаващия орган, че регистрацията е фиктивна, както и че отглежданите зеленчуци са предназначени за собствена консумация, тъй като контролните органи не са посетили стопанството й, въпреки заявената от нея готовност, в т.ч. и да предостави данни на лицата, на които е продавала произведената продукция. Иска отмяна на оспореното решение и претендира направените по делото разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Счита, че събраните  доказателства не установяват жалбоподателката да е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, както и че е произвеждала земеделска продукция, предназначена за продажба. Счита също, че заявените от лицето площи и култури са характерни за всяка градина, в която се произвежда обичайната за едно домакинство растителна продукция, за задоволяване на личните нужди. Сочи, че продажбата на продукция от такова незначително по площ стопанство, не предполага целогодишно задоволяване на жизнените потребности на лицето. Претендира юрисконсултско възнаграждение. 

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Видно от приложената по делото справка от информационната система на НОИ и Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин, от 15.04.2021 г. жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“. Според приложения анкетен формуляр, към 15.04.2021 г., лицето е заявило засети 100 кв.м. с „Други зеленчуци“, както и намерение да засади по 100 кв.м. домати, краставици и зелен фасул /общо 400 кв.м./. На 07.05.2021 г. е извършено актуализиране на данните, според което всички заявени култури са посочени като засети.

С Удостоверение /приложение №9, към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с  вх.№Р14-08-000-00-********** от 03.06.2021 г., жалбоподателката е заявила изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност, поради бременност. По делото е приложен и болничен лист***/21.05.2021 г., за периода от 23.05.2021 г. до 06.07.2021 г., с посочена причинабременност.

С разпореждане О-08-000-00-01474002/10.06.2021 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, във вр. с подаденото удостоверение и на основание чл.40, ал.3 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност, по болничен лист***, за периода от 23.05.2021 г. до 06.07.2021 г. Посочено е, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин на 15.04.2021 г. и съгласно представената анкетна карта е засяло основни култури-домати, краставици, зелен фасул и др.зеленчуци  на площ 0,0400 ха. Прието е, че от представените доказателства може да се направи извод, че лицето не е регистриран земеделски стопанин, по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като продукцията от заявената площ е предназначена за лични нужди, а не за продажба. По аргумент от горното е направен извод, че жалбоподателката не е осигурено лице и не отговаря на условията на чл.48а от КСО, въпреки че са внасяни осигурителни вноски.

С Решение2153-08-163/27.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящото производство, е отхвърлена жалбата на Г.Ю. срещу разпореждане О-08-000-00-01474002/10.06.2021 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В оспореното решение, постановено по повод жалба против горното разпореждане, административният орган е възприел изцяло констатациите на контролния орган, както и тези отразени в Констативен протокол №КП-5-08-00966775/22.07.2021 г., изготвен при извършената проверка по разходите на ДОО на Г.Ю. Прието е, че регистрацията на лицето като земеделски стопанин е фиктивна, направена единствено с цел получаване на осигурителни права, а не за реално упражняване на дейност и реализация на продукцията. Посочено е, че наличието на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно за възникване на осигурително правоотношение и произтичащото от това право на обезщетение. Във връзка с доводите на  лицето, че след средата на месец май е имала готова продукция, която продала е прието, че в случая става въпрос за зеленчукова градина с площ от 400 кв.м., продукцията от която е предназначена за домакинството и не е производство, с цел продажба. Въз основа на горното решаващият орган е стигнал до извода, че жалбоподателката няма право на исканото парично обезщетение и правилно е било отказано изплащането му. 

Според показанията на разпитаните по делото свидетели - Г. Е. А., И. Ю. Д. и Х. Й. У., жалбоподателката, с помощта на нейни близки, обработвала дворно място в ***, като през м.май 2021 г. е произвела зеленчуци- марули, репички, копър и зелен лук, които продавала на съседи и познати.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество жалбата  е неоснователна, по следните съображения:

Според чл.50, ал.1 и ал.8 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Според легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, Регистрирани земеделски производителиса физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

 По аргумент от горните разпоредби, отнесени към случая, жалбоподателката ще се счита за осигурено лице, ако в периода 15.04.2021 г. 23.05.2021 г. реално е осъществявала дейност като земеделски производител, като е произвеждала продукция, предназначена за продажба, и за тази дейност са внесени или дължими осигурителни вноски.

В случая, между страните няма спор, че жалбоподателката има 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за риска „ОЗМ“, както и че се е регистрирала като земеделски производител в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, по реда на Наредба 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Безспорно е също, че лицето е избрало да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство и за периода на регистрацията е внесло осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице. За да откаже исканото обезщетение за временна неработоспособност, административният орган е приел, че въпреки извършената регистрация като земеделски производител, произвежданата от жалбоподателката растителна продукция не е предназначена за продажба, респ., лицето не е извършвало трудова дейност като регистриран земеделски производител. 

 Установи се от обсъдените по-горе доказателства, че в периода от регистрирането й като земеделски стопанин, на 15.04.2021 г., до настъпването на осигурителното събитие на 23.05.2021 г., жалбоподателката, с помощта на нейни близки, обработвала дворно място в ***, като в средата на  месец май 2021 г., произвела зеленчуци - марули, репички, копър и зелен лук, които продавала на съседи и познати. Последната дейност обаче, предвид нейния обем /съгласно заявеното в анкетния формуляр, т.нар. „други зеленчуци“ заемат площ от едва 100 кв.м./, не може да се характеризира като такава по производство на продукция, предназначена за продажба. Последното не се опровергава и от показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като осъществените продажби са инцидентни и твърде незначителни, като обем и стойност, поради което не  характеризират дейността, като такава, извършвана по занятие и с цел осигуряване на доходи, които да бъдат заместени от паричното обезщетение за временна неработоспособност, поради бременност и раждане.

Не води да обратния извод и наличието на засадена площ от 300 кв.м., тъй като отглеждането и реализирането на посочените култури-домати, краставици и зелен фасул е дейност, за осъществяването на която е необходим период, значително надвишаващ периода от около месец и половина, преди настъпване на осигурителното събитие, в който се твърди да е извършвана.

В заключение, съдът намира, че процесното дворно място и произвежданата в него растителна продукция представлява "семейна градина", по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г., т.е. земеделски площи, заети с различни култури, и произведената от тях продукция се използва предимно за собствена консумация в домакинството на земеделския стопанин.

По изложените съображения, правилно е отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като  жалбоподателката не е извършвала трудова дейност като земеделски производител по смисъла, вложен в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, респ., не е осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря на изискванията на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетението по чл.50, ал.1 КСО, за бременност и раждане.

Предвид горното, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, с оглед заявеното искане и на основание чл. 143, ал.4 АПК,  чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24  от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се следват деловодни разноски в размер на 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

           Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

                                          Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Б.Ю. от ***, против Решение2153-08-163/27.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане О-08-000-00-01474002/10.06.2021 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.

        ОСЪЖДА Г.Б.Ю. от ***, да заплати на ТП НОИ - Кърджали, деловодни разноски в размер на 100 лв.

             На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

С  Ъ Д  И  Я :