СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Евдокия-Мария Панайотова, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска
въззивно гражданско дело № 12371 по
описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 8535 от 13.06.2016 г. на СРС, 123 състав по гр.
д. № 58984/2015 г., са уважени искове на А.Е.В. срещу В.М.А.МБАЛ София
(ВМА) по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ
- признато е за незаконно и е отменено уволнението на А.Е.В., извършено
със Заповед № 1218/14.08.2015 г. и ищцата е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност - Началник сектор в „Учебно – научен отдел“, Сектор
„Планиране и организиране на учебния процес“.
Срещу решението е подадена въззивна жалба в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника В.М.А.МБАЛ София (ВМА). Във въззивната жалба се излагат
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение и
че същото е постановено при процесуални нарушения. Твърди се, че съдът неправилно не се е произнесъл изрично по
искането на ищцата да задължи ответника да представи ново и старо щатно
разписание, като по този начин не е събран целия доказателствен материал,
относим към правния спор не по вина на ответника, а поради съществено
процесуално нарушение, допуснато от СРС. Аргументира, че са налице основанията
по чл. 328, т. 2 КТ и трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
законосъобразно.
В законоустановения срок ответникът по жалбата А.Е.В. е депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна.
С Решение № 322 от 17.01.2017 г. по гр. д.
№ 10442/2016 г. на Софийски градски съд, II Г състав е потвърдил обжалваното Решение № 8535
от 13.06.2016 г. на СРС, 123 състав по гр. д. № 58984/2015 г.
С Решение № 171 от 17.09.2018
г. по гр. д. № 2813 по описа за 2017 г. ВКС, IV ГО е отменил поради допуснати процесуални
нарушения Решение № 322 от 17.01.2017 г. по гр. д. № 10442/2016 г. на Софийски
градски съд, II Г състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на СГС.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са за
разглеждане кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. В исковата молба
ищцата твърди, че е работила
при ответника по безсрочен трудов договор и допълнителни споразумения към него,
на длъжност „Началник - сектор” в Учебно научен отдел, Сектор „Планиране и
организиране на учебния процес“. Релевира доводи, че на 04.08.2015 г. й било
връчено Предизвестие № 6365/01.07.2015 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение поради съкращаване на щата и на 17.08.2015 г. й била връчена Заповед № 1218/14.08.2015 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение при неспазване срока на предизвестие, считано от
17.08.2015 г. Ищцата излага подробни съображения, поради които счита
уволнението за незаконно.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен
отговор ответникът оспорва предявените искове. Поддържа, че уволнението е
законосъобразно извършено при наличието на законоизискуемите предпоставки.
Безспорен между страните по делото е фактът,
че ищцата и ответникът са били в трудови правоотношения, по силата на които
ответникът е бил работодател, а ищцата служител на длъжност „Началник - сектор”
в Учебно научен отдел, Сектор „Планиране и организиране на учебния процес“,
както и обстоятелството, че трудовият договор на ищцата е бил прекратен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращение в щата със Заповед №
1218/14.08.2015 г. на началника на ВМА, която й е била връчена на 17.08.2015 г.
От приетото по
делото като писмено доказателство Длъжностно разписания № БМ-456 за ВМА се
установява, че същото влиза в сила от 01.07.2011 г. и че в Учебно-научен отдел
има началник на отдела и пет сектора с по един началник-сектор и различен брой
главни експерти и главни специалисти. Общ брой на служителите в този отдел,
съгласно длъжностното разписание, е петнадесет.
Видно от представеното
по делото Длъжностно разписания № БМ-494 за ВМА същото влиза в сила от
01.07.2015 г. и отменя Длъжностно разписания № БМ-456 за ВМА, като отдел Учебна
и научно изследователска дейност има началник на отдела и два сектора с по един
началник сектор, четирима главни експерти и двама главни специалисти. Общият
брой на служителите в този отдел, съгласно длъжностното разписание, е
тринадесет.
От длъжностните
характеристики за длъжността началник на сектор „Учебна дейност” в отдел
„Учебна и научно-изследователска дейност” и за длъжността началник на сектор
„Планиране и организиране на учебния процес” в „Учебно-научен отдел” се
установява, че задълженията за двете длъжности са различни.
По делото е
представен Протокол от работата на комисията за извършване на подбор между
цивилни служители от учебно-научен отдел, от който се установява, че на
22.06.2015 г. е извършен подбор в изпълнение на заповед на началника на ВМА във
връзка с намаление на щатната численост на длъжности и бройки за цивилни
служители в Учебно-научен отдел, от които три броя от длъжността „началник на
сектор”. Между ищцата и служителите, които са заемали длъжността началник на
сектор от длъжностното разписание до 01.07.2015 г., е извършен подбор за
длъжността началник на отдел и две щатни бройки за длъжност началник на сектор,
съгласно длъжностна характеристика от 01.07.2015 г. За началник на отдел е
подбран единственият служител със степен „доктор”, която се изисква за тази
длъжност. За двете щатни бройки за длъжността началник на сектор е извършен
подбор съгласно формуляри за оцянка, приложени към протокола. Съгласно тези
фромуляри ищцата е получила 36 точки, като двама други служители са получили
повече точки от нея и те са подбрани от работодателя за двете щатни бройки
„началник на сектор”. Критериите съгласно формулярите за оцянка са:
образователна-квалификационна степен, допълнителна квалификация, степен на
изпълнение на трудовите задължения, професионално-техническа компетентност,
работа в екип, работа със служители на ВМА и външни лица, компютърна
компетентност, спазване на правилника за вътрешния трудов ред и дисциплинарни
наказания.
Събрани са
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Р.С.П., Р.С.К.и В.С.В.-Ч..
От показанията
на свидетеля Р.П., който е заместник началник на ВМА по учебната дейност от
2014 г. се установява, че познава ищцата от много години, като същата е била
началник на сектор в учебно-научния отдел на ВМА. Занимавала се е с учебната
дейност във ВМА, основно курсове за студенти, за следдипломна квалификация и за
лекари. Дава показания, че е участвал в комисията по подбора като председател.
Заявява, че оценката на служителите е извършена по съответните критерии, които
саидентични и са обективирани в писмена форма. Сочи, че ищцата е била трета в
класиранетои е трябвало да бъде съкратена. Дава показания, че сега в
научно-учебния отдел работят много по-малко служители, вупреки което работата е
много по-качествена в сравнение с 2015 г., като към днешна дата птделът работи
в съответствие с поставените по-високи изисквания от страна на ръководството.
Посочва кои са служителите след подбора, които са съответствали на изискванията
и са останали да работят като началници на сектори. Заявява, че се е случвало
ищцата да се отчита на него за работата си, като приоритетно се е отчитала на
началника на учебно-научния отдел – полк. К.. Заявява, че се е случвало колкото
ищцата, толкова и другия служител от подбора Л.Г.да се отчита на него. Посочва,
че няма конкретен случай, в който да е разбрал, че А. среща трудности при
изпълнение на възложената работа. Заявава, че по принцип всеки среща трудности
и ищцата е идвала да се допитва до него по определени работни въпроси, както и
всеки колега.
От показанията
на свидетеля Р.К.се установява, че познава ищцата от ВМА от 2004 г., когато е
започнал третата си специализация. Същата е отговаряла за документите и за
организиране на следдипломна квалификация. Свидетелят е хоноруван преподавател
и пенсионер. Работил е във ВМА до 2015 г., като от 2010 до 2015 г. е заемал
длъжността началник на учебно-научен отдел. Дава показания, че ищцата от 2010
г. е на негово пряко подчинение, като от 2010 до 2014 г. е организирала и
планирала целия учебен процес като главен експерт, а от 2014 г. е била началник
на сектор. Заявява, че за целия период, за който той е бил началник на отдела
не е отправял забележка на ищцата към нейната работа и дори се е допитвал до
нея при разрешаване на казуси, свързани с планиране и организиране на
следдипломна квалификация, тъй като в този период са влезли в сила много
Наредби и помощта на ищцата е била незаменима. Посочва, че не знае за
използване на специализиран софтуеър по времето, по което е бил началник на
отдела. Започнало е да се въвежда цялата документация на електронен носител по
времето, когато ищцата е била началник на сектора и основната тежест за
дигитализирането се е паднала на нея, като тя се е справяла брилянтно, според
свидетеля. Сочи, че е забелязал, нито му е било докладвано или е получавал
оплаквания А. да е изпитвала затруднения при изпълнението на сложни задачи.Дава
показания за една докладна записка от заместник началника доц. Попов във връзка
с пропуски в организиране на дейноистта, на която свидетелят лично е отговорил,
тъй като според неговата преценка и наблщдения докладна записката не е
изразявала действителната ситуация и заместник началника е бил подведен. От
докладна записката не са последвали никакви реакции именно защото е била с
невярно съдържание, според свидетеля. Заявява, че не е предлагал ищцата да
участва в курсове за повишаване на квалификацията, тъй като не е отчел слабост
в работата й и тя е притежавала необходимите квалификация и образование.
Посочва, че г-жа В. е медицинско лице и му е била в помощ, когато е контактувал
с представители на медицинските факултети и не е забелязал пропуски при
общуването с терти за ВМА лица. Посочва, че за времето, когато А. се е отчитала
пряко на него, не е трябвало да се отчита на друго лице, включително доц.
Попов.
От показанията
на свидетелката В.В.-Ч., която от 01.07.2015 г. изпълнява длъжността началник
отдел на учебна и научно-изследователска дейност във ВМА, че установява, че за
времето преди заемане на длъжността от нея няма информация за сленето на
качествата на учебно-научния процес. След 01.07.2015 г. сочи, че е въведена
методика за оценяване качеството на учебно-научния процес чрез анкетиране сред
специализанти, курсисти и въководители на обучението. Дава показания, че
познава ищцата. Заявява, че откакто тя е поела отдела има две групи студенти,
които се обучават на английски език и обучението на английски език е основен
компонент в учебната дейност на ВМА. Посочва, че голяма част от досиетата,
които е наследила, са били непълни, липсвали са индивидуални модули и не са
отразени изкарани модули от самите специализанти, както и са попаднали на
досиета на починали преди години специализанти. Сочи, че предишния ден преди
рапита при нея е пристигнал документ от Медецинския университет София, с който
я уведомяват за прекратяване специализацията на двама специализанти, зачислени
през 2008 г., като свидетелства, че за тези специализанти при нея не фигурират
досиета. Заявява, че е необходимо да се прави актуализация на досиетата на
специализантите по всяко време, когато възникне промяна в техния статус, за
което трябва да се информират и съответните медицински университети. Освен това
посочва, че специализантоте непрекъснато искат справки за изкарани модули,
които да им послужат пред съответните органи и като не е отразено, че те са
изкарали тези модули няма как да се изготви справката. Свидетелката счита от
документацията, която е заварила, че не е правено регулярно тази актуализация
на досиетата на специализантите. Дава показания, че е заварила неработещ
електронен регистър за специализантите и никакъв регистър относно курсовете.
Сочи, че е нямало електронен регистър за сключени договори между ВМА и базите
за обучение, ВМА и университетите и ВМА и специализантите. Заявява, че част от
тези договори ги е имало на хартиен носител, другите тя си ги е набавила от
съответните бази за обучение и университети, след като им се е обадила да
поиска копия.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на
уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното производство той да
установи осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение
по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата.
Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се
предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1. съкращаването на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения,
които тя включва, да е реално;
2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е
извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да
е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е
извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на
работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата
длъжност.
Съкращение на щата по смисъла на чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент за
бъдеще, на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в
предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции.
Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е
невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото
безвиновно основание.
От установените факти от представените чатни
разписания в сила преди 01.07.2015 г. и от 01.07.2015 г. въззивният съдтав
прави извод, че работодателят е извършил реално съкращаване в щата от
компетентния орган. Видно от новото длъжностно разписание в предприятието вече
няма длъжност началник сектор на Планиране и организиране на учебния процес,
както твърди ищцата. От двете разписания се установява, че отделът, в който е
работила ищцата се е състоял от пет сектора преди приемане на новото длъжностно
разписание, като след 01.07.2015 г. отделят е променил наименованието си и се
състои от два сектора. Съдът не споделя доводите на ищцата в исковата молба, че
са обединени другите четири сектора в един, а този в който тя е осъществявала
трудовата си дейност е останал същия, доколкото от длъжностните характеристики
бе установено по делото, че трудовите задължения на длъжността началник на
сектор „Планиране и организиране на учебния процес” в „Учебно-научен отдел”,
коятое заемала ищцата преди уволнението
са различни от трудовите задължения за длъжността началник на сектор „Учебна
дейност” в отдел „Учебна и научно-изследователска дейност”.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС
преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ – кой от работниците или
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен
контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от
работодателя оценки на законовите критерии, съгласно чл. 329 от КТ на
действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво
на изпълнение на възложената работа. Критериите по чл. 329 от КТ имат обективни
признаци и тяхното спазване е начин на упражняване на правото на подбор и
правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е
обективирана в писмен документ, както е в процесния случай, същият представлява
писмено доказателство и при оспорването му от уволнения работник или служител,
истинността на установените в него обстоятелства подлежат на пълно и главно
доказване от работодателя чрез други доказателствени средства за установяване
на действителните качества на участвалите в подбора служители. В настоящото
дело са оспорени констатациите във фромулярите за оценка и в тази връзка са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели, които
съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. От
показанията на свидетелите се установяват качествата единствено на ищцата, но
не и на останалите участници в подбора, за да се прецени кой работи по-добре.
От свидетелските показания на прекия ръководител на ищцата се установи, че тя
се е справяла отлично с работата, че му е била от помощ при контактуване с
трети лица, както и брилянтно се е справила с електронното въвеждане на
досиетата, както и нито той, ноти другите свидетели установяват ищцата да е
работила по-некачествено от останалите участващи лица в подбора. Точното прилагане на закона, към което е насочен
съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното
прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите
от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите
критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът
решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим.
Това е упражняване на субективно право от работодателя, реализирано чрез
фактически действия, като противоречието със закона се изразява в прилагане на
подбора към основания за уволнение извън изброените в чл. 329, ал. 1 КТ,
невключването на всички необходими участници, неприлагането на законовите
критерии, обективното несъответствие на оценката по отделните показатели на
обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на
работника или служителя с оглед на възложената работа. Последицата от
незаконосъобразното упражняване на правото на подбор е уважаване на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ. С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че тъй като
ищцата е оспорила писмените доказателства, приложени по делото, съдържащи
оценка на нейната квалификация и качество на работа и от събраните
доказателства не се установява категорично оценката да е обективна, доколкото
не са събрани доказателства за качествата на другите служители, участвали в
подбора, работодателят не едоказал при пълно и главно доказване
законосъобразното упражняване на правото на подбор, поради което искът по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.
След като
главният, обуславящ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е основателен,
следва да бъде уважен и обусловеният от него иск с правно основание чл. 344, ал.
1, 2 КТ – за
възстановяване на ищцата на предишната работа. Тъй като във въззивната жалба липсва съответен довод за неправилно
приложение на материалния закон от СРС при разглеждане на обусловения иск, с
оглед на обстоятелството, че второинстанционният съд действа като апелация (т.
нар. „ограничен въззив”), въззивният съд следва да препрати по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на обжалваното решение, като по този начин те стават част от
логическите съждения на настоящия съдебен състав.
Съобразно обстоятелството, че крайните правни изводи,
до които въззивната инстанция е достигнала, съответстват на крайните правни
изводи на първоинстанционния съд, макар и с други мотиви обжалваното решение
следва на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а
въззивната жалба – оставена без уважение.
По
разноските:
При този изход на правния спор разноски за въззивното и касационното производство следва да се
присъдят на ищеца в размер на 700 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Възражението на другата страна за прекомерност е неоснователно, доколкото
размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8535 от 13.06.2016 г. на СРС, 123 състав по гр.
д. № 58984/2015 г.
ОСЪЖДА В.М.А.МБАЛ София, БУЛСТАТ ******да заплати на А.Е.В.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 700 лв.
(седемстотин лева), представляваща разноски за въззивното и касационното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечн
срок от получаване на съобщението от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.