РЕШЕНИЕ
№ 2320
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20251110200493 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена лично от Л. П. Л., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление /НП/ № ********************* г., издадено от началник група в
отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно,
постановено в противоречие с материалния и с процесуалния закон. Оспорва се изложената
от наказващият орган фактическа обстановка като се описва коренно различна такава.
Жалбоподателят твърди, че макар АУАН да е съставен на място и да не е отказвал да го
подпише, той е бил лишен от тази възможност. Отделно от това сочи, че нарушението което
се е твърди не е извършено на посоченото в АУАН и НП място. Иска от съда да отмени
обжалвания акт. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна – началник група при ОПП - СДВР, редовно призована, не
изпраща процесуален представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди
доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от
1
фактическа страна:
На 29.07.2024 г. свидетелят к. И. С., заемащ длъжността командир на отделение при
СДВР в присъствие на колегата му К. Н. Ц. съставил срещу жалбоподателя Л. П. Л. акт за
установяване на административно нарушение серия GA № ********************г. В акта е
посочено, че жалбоподателят отказва да го подпише, както и да получи препис от същия,
удостоверено с подпис на свидетел (без да са посочени имената).
Въз основа на така съставения АУАН на 28.08.2024 г. началник група „АНД“ в отдел
„Пътна полиция“ при СДВР издал обжалваното наказателно постановление, препис от което
бил връчен на жалбоподателя на 15.12.2024 г., а на 27.12.2024 г. била подадена и жалбата
срещу наказателното постановление.
За установяване на обективната истина по делото и релевантната фактическа
обстановка е разпитан актосъставителят К. И. С.. Неговите показания обаче не допринасят
съществено за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване по делото, относно
обстоятелството има ли извършено нарушение, в какво се състои то, кога и къде е
извършено и кой е неговият извършител. Свидетелят потвърждава съставянето на АУАН, но
не декларира каквито и да било спомени във връзка с процесното събитие. Посочва, че
такива актове съставя по много на ден и няма никакъв конкретен спомен относно процесния
случай. Поради декларираната липса на спомен за процесния случай от страна на свидетеля
съдът му предяви АУАН. Въпреки предявяването и запознаването със същия, свидетелят не
можа да изложи пред съда, каквито и да е показания, свързани с конкретния случай и от
които съдът да извлече данни относно обстоятелствата, при които е извършено посоченото в
АУАН и НП нарушение. Потвърждаването на факта на съставяне на АУАН, полагане на
подпис като актосъставител не може да замести необходимостта от приобщаване на такива
доказателства, от които да се извлекат данни за всички елементи от състава на твърдяното
нарушение. Ето защо от показанията на свидетеля, съдът установи единствено авторството
на АУАН, но не извлече информация, която да потвърди извършването от страна на
жалбоподателя Л. на твърдяното нарушение.
Съдът се довери изцяло на приложените и приобщени по реда на чл. 283 от НПК
писмените доказателства – заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи ведно с акт за встъпване в длъжност, заповед № ********************
г. на министъра на вътрешните работи, от които извлече данни относно компетентността на
актосъставителя и АНО.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок /в
придружителното писмо е посочено, че НП е връчено на 15.12.2024 г., а жалбата е подадена
на 18.12.2024 г. /п. к./ и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни
органи. Видно от т. 2 вр. т. 1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, актосъставителят в качеството си на
"младши автоконтрольор" е оправомощен да съставя АУАН на ЗДвП. Г. В. Б. заема длъжност
началник на 01 група „Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор
„Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и
същата на основание т. 3. 10 от цитираната заповед е била компетентна към 29.07.2024г. да
издаде обжалваното наказателно постановление.
2
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал.
1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня, в който се твърди да е извършено нарушението,
а НП е издадено месец по-късно. В хода на административнонаказателнотно производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на
становището на процесуалния представител на жалбоподателя. Нарушението е описано
достатъчно ясно, точно и конкретно, дадена му е съответна на фактическото описание
правна квалификация, като от жалбоподателя не се изискват прекомерни усилия, за да
разбере извършването на какво точно нарушение се твърди да е извършил.
Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства
да използват мобилен телефон по време на управлението на превозното средство, освен при
наличие на устройство, позволяващо използването му без участие на ръце.
В хода на производството от страна на АНО не бяха ангажирани каквито и да е
доказателства, установяващи извършването на нарушението от страна на жалбоподателя Л.
П. Л.. В действителност преценката си дали да се издаде наказателно постановление АНО
основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото НП
по силата на чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство тези
констатации обаче нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е
застъпена и в т. 7 от Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено, като дава възможност на административнонаказващият орган да посочи
допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП, в подкрепа на обжалваното
постановление. Съдът намира, че в процесния случай не се събраха достатъчно по обем и
категорични доказателства, сочещи жалбоподателя Л. като извършител на вмененото му
административно нарушение, а именно като водач на лек автомобил да е използвал мобилен
телефон без устройство, позволяващо това без участие на ръцете му. Съдът разпита
непосредствено както актосъставителя С., като положи нееднократно усилия да призове
разпита и лицето, посочено като очевидец на нарушението – свидетеля Ц.. Първият обаче не
успя да си спомни фактите, свързани с твърдяното нарушение, а вторият, редовно призован,
последователно не се яви, за да вземе участие по делото. Предвид липсата на каквито и да е
доказателства, установяващи извършването на нарушението от жалбоподателя Л., то
наказателното постановление следва да бъде отменено.
При този изхода на делото право на разноски има жалбоподателят. По делото обаче, не
се установяват направени такива, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № *************** г., издадено от
началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на жалбоподателя Л. П. Л., ЕГН
********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение
на чл. 104а от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК на
касационните основания, предвидени в НПК – пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4