Определение по дело №18224/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34307
Дата: 15 декември 2022 г. (в сила от 15 декември 2022 г.)
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20221110118224
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34307
гр. София, 15.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110118224 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Б. Т. Л. срещу Н. Б. Ц..
На ищеца следва да бъдат дадени указания за конкретизиране на твърдяното от него
придобивно основание – наследствено правоприемство, доколкото не става ясно кога и от
кой наследодател е придобил имота ищецът, както и на какво основание имотът е бил
придобит от неговия наследодател.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Исканията на ищеца и ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза са
относими, допустими и необходими и следва да бъдат уважени.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели за установяване на обстоятелството, че ответницата владее части от
процесните имоти, следва да бъде оставено без уважение, доколкото ответницата не оспорва
това обстоятелство.
Ответникът също е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелства
посочени в отговора на исковата молба, което съдът намира за основателно и следва да
уважи.
За процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за
ответника да уточни основанието, на което твърди да е собственик на процесния имот – да
опише кога и от кой наследодател е придобил имота по наследяване, а ако е налице повече
от едно наследствено правоприемство – да опише веригата от наследствени правоприемства
водещи от първоначалния наследодател до ищеца, както и да уточни на какво основание
имотът е бил придобит от първоначалния наследодател.
1
При неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 07.02.2023г. от 13,00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца –
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в
исковата молба и отговора на исковата молба при депозит в размер общо 500 лева, вносими
поравно /по 250 лева/ от всяка от страните, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице Т. И. А., специалност картография и геодезия.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за откритото съдебно
заседание след представяне на документи за внесения депозит.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима
свидетели, при режим на довеждане от ответника, за установяване на обстоятелствата,
посочени в отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е от Б. Т. Л. срещу Н. Б. Ц. осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС, с
искане да се постанови решение, с което да се осъди ответника да предаде владението на
сграда с идентификатор 80409.5995.504.6 със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 1,
предназначение жилищна сграда – еднофамилна в с. Чепинци, район Нови Искър, община
Столична, ул. „Стара планина“ № 10, както и на части от поземлен имот с идентификатор
80409.5995.504 в с. Чепинци, район Нови Искър, община Столична, ул. „Стара планина“ №
10 – площ от около 40 кв.м., която представлява парче земя с формата на триъгълник,
заключено между следните линии и точки: югоизточния ъгъл на сградата с идентификатор
80409.5995.504.6 по линия, насочена към имотната граница на имоти с идентификатори
80409.5995.504 и 80409.5995.503, в крайната си част, съвпадаща със северната стена на
сграда с идентификатор 80409.5995.503.2 до пресичането й с имотната граница и линия
обратно от пресечната точка по имотната граница до североизточния ъгъл на сграда с
идентификатор 80409.5995.504.6 и площ от около 10 кв.м. откъм улицата успоредно на
имотната граница между имоти с идентификатори 80409.5995.504 и 80409.5995.503.
Ищецът твърди, че е собственик по наследство на поземлен имот, находящ се в с.
Чепинци, Столична община, район Нови Искър, съставляващ съгласно КККР, одобрени със
заповед РД-18-10/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК поземлен имот с
идентификатор 80409.5995.504 с адрес с. Чепинци, ул. „Стара планина“ № 10; площ 976
кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско
застрояване, номер по предходен план 504, квартал 46, парцел VII, съседи 80409.5994.85,
80409.5995.46, 80409.5995.502 и 80409.5995.503, заедно с построените в същия поземлен
имот 6 сгради, вкл. сграда с идентификатор 80409.5995.504.6 със застроена площ 51 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна. Излага, че ответницата е
собственик на съседния поземлен имот с идентификатор 80409.5995.503 и че е установила
фактическа власт върху част от поземления имот на ищеца с площ 40 кв.м., която
представлявала парче земя с формата на триъгълник, заключени между следните линии и
точки: югоизточния ъгъл на сграда с идентификатор 80409.5995.504.6 по линия насочена
към имотната граница на имоти с идентификатори 80409.5995.504 и 80409.5995.503, в
крайната си част съвпадаща със северната стена на сграда с идентификатор 80409.5995.503.2
до пресичането й с имотната граница и линия обратно от пресечната точка по имотната
граница до североизточния ъгъл на сграда с идентификатор 80409.5995.504.6. Сочи, че
2
сграда с идентификатор 80409.5995.504.6 е построена в северозападната част на поземлен
имот с идентификатор 80409.5995.504 така, че част от северната стена на сградата е
разположена на имотната граница с поземлен имот с идентификатор 80409.5995.503 с вход
откъм север. Твърди, че ответницата е установила фактическа власт върху жилищната
сграда. Поддържа, че за да влиза в жилищната сграда, ответницата е завладяла и част от
имота на ищеца с площ от около 10 кв.м. откъм улицата, успоредно на имотната граница
между имоти с идентификатори 80409.5995.504 и 80409.5995.503, осигуряваща достъп до
входа на къщата. При тези твърдения, моли съда да осъди ответницата да предаде
владението на съответните части от имотите. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответника, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответницата счита, че
исковата молба е нередовна и развива съображения в тази насока. Сочи също, че искът е
недопустим и счита, че ищецът не е изложил обстоятелства относно собствеността върху
процесните имоти. Ответницата не оспорва, че е собственик на съседния имот с
идентификатор 80409.599.503, както и факта, че владее претендираните от ищеца части от
поземлен имот с идентификатор 80409.5995.504, както и част от процесната сграда с
идентификатор 80409.5995.504.6. Оспорва твърдението на ищеца, че владее имотите без
правно основание. Твърди, че претендираните от ищеца части никога не са били
собственост на ищеца. Във връзка с последното излага, че на 21.12.1968 г. е сключен
договор за доброволна делба между Цветан Борисов Л.а /брат на ответницата, починал/,
нея, Йорданка Митрова Тарушкова /майка на ответницата/, Траян Г. Л. / баща на ищеца/ и
Еринка Стоименова Л.а Тарушкова /баба на ищеца/, на недвижим имот, представляващ
имот с планоснимачен номер № 114 от 1409 кв.м., за който е отреден парцел IV от кв. 46
по плана на с.Чепинци, целият с площ от 1600 кв.м. и с неуредени сметки по регулация за
придаваемите се 382 кв.м., заедно със застроените в парцела постройки: 2 едноетажни
постройки-близнак от по 2 стаи и антре, лятна кухня, една кошара и 2 бараки. Сочи, че
договорът за делба е сключен със заверка на подписите от общинския председател на
Чепинска община. Поддържа, че съгласно сключения договор за доброволна делба, в дял на
Цветан Борисов Л., Н. Б. Л.а-Ц. е поставена ½ ид.ч. от описания по-горе имот, заедно със
застроените в северната половина на парцела постройки, а именно: едноетажна постройка от
2 стаи и кухня и кошара. Сочи, че в дял на Траян Г. Л. и Еринка Стоименова Л.а е поставена
½ ид.ч. от описаното по-горе дворно място, заедно със застроените в южната половина на
парцела постройки, а именно: едноетажна постройка от 2 стаи и антре, лятна кухня и 2
бараки. Въз основа на постигнатата доброволна делба, Цветан Борисов Л., Н. Б. Л.а-Ц. и
Йорданка Митрова Тарушкова, се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност № 39, том II, дело № 5470/1969 г. на нотариус при Софийски народен съд.
Ответницата излага, че видно от посочените договор за доброволна делба и нотариален акт,
в целия недвижим имот са били изградени две едноетажни постройки, допрени една до
друга /къща-близнак/, лятна кухня и две паянтови кошари. Излага, че в имота са отразени
масивна сграда, която днес съществувала и била нанесена в кадастрално-информационната
система на АГКК с идентификатор 80409.59995.504.2, като посочената сграда била отразена
като лятна кухня в договора за доброволна делба от 21.12.1968 г. и в нотариалния акт за
собственост на недвижим имот по давност. В нотариалния акт Траян Г. Л. и Еринка
Стоименова Л.а, били признати за собственици на ½ ид.ч. от поземления имот, заедно със
застроените в южната половина на мястото едноетажна жилищна постройка от две стаи и
антре, лятна кухня и две бараки. Излага, че е нанесена и втора масивна сграда, която
представлявала къщата-близнак, разделена между страните с договора за доброволна делба
от 21.12.1968 г., като впоследствие били признати за собственици – едните на северната част
на къщата близнак /Цветан, ответницата и Йорданка/, а другите били признати за
собственици на южната част на къщата-близнак /Еринка и Траян/. Посочената къща-близнак
днес съществувала и била нанесена в кадастрално-информационната система на АГКК като
две сгради с идентификатор 80409.5995.504.5 и кадастрален идентификатор
80409.5995.504.6. Ответницата излага, че през 1970 г. е заведено гражданско дело с предмет
съдебна делба на дворното място, по което дело сочи, че е постигната съдебна спогодба,
3
която била утвърдена от съда с протокол от 18.03.1971 г. по гр.д. № 3646/1970 г. Съгласно
последния Н. Б. Ц. и Цветан Борисов Л., получавали реален дял от дворното място, което
представлявало парцел IV-a-114 от кв. 46 по плана на с. Чепинци-София, целият от 754 кв.м.,
заедно с полумасивната едноетажна сграда с мазе около 50 кв.м. Сочи, че към дата на
постановяване на съдебното протоколно решение, другият съсобственик – Йорданка
Митрова Тарушкова била починала. В реален дял на Еринка Стоименова Л.а и Траян Г. Л.,
бил поставен другият отделен имот, представляващ парцел IV-114 от кв. 46 по плана на с.
Чепинци-София, целият от 846 кв.м., заедно с едноетажна полумасивна сграда с мазе около
50 кв.м. и лятна кухня. С оглед описаното ответницата поискала на основание чл. 288, ал. 2
от тогава действалия ГПК, отреденият на нея и брат й недвижим имот, да бъде поставен в
нейна изключителна собственост, в която връзка сочи, че е и приложеното по делото
решение № 256 от 29.10.1971 г. на Софийски народен съвет. Ответницата излага, че поради
разделянето на общия имот между съсобствениците и получаването им на реални части от
него през 1971 г., било направено изменение на кадастралната карта, за което прилага
комбинирана скица за пълна или частична идентичност. В обобщение ответницата сочи, че
след извършването на реално обособяване на два самостоятелни недвижими имота,
съсобствеността върху общия недвижим имот била прекратена и от този момент
собствениците започнали да владеят реално обособения им парцел. В този период /1971 г./
била изградена масивна ограда /зидария/, която била построена на границата на двата
обособени парцела по тогава действащия кадастрален план. От тогава до момента, ищецът
не бил предявявал претенции, поради което и оградата никога не била премествана. Сочи, че
видно от представените от страна на ищеца скици, е имало изменение в кадастралната
карта, като границата на поземлени имоти с идентификатори 80409.5995.503 и
80409.5995.504 била преместена, като не ставало ясно на какво основание. Ответницата
отново сочи, че не става ясно на какво основание ищецът е придобил собствеността, т.к. не
бил посочил дали се касае за наследство по закон, или на такова по завещание, като излага и
подробни съображения в тази насока. Сочените от ищеца два имота били части на един общ
поземлен имот, представляващ имот с планоснимачен № 114 от 1409 кв.м., за който бил
отреден парцел IV от кв. 46 по плана на с. Чепинци, целият с площ от 1600 кв.м. и с
неуредени сметки по регулация. Поддържа, че е придобила имота като парцел IV-a-114 от кв.
46 по плана на с. Чепинци – София, целият от 754 кв.м., заедно с полумасивна едноетажна
сграда с мазе на около 50 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 108
кв.м. при съседи: улица, Еринка Ст. Л.а и Траян Л., Бойко Тарушков и Кирил Ангелов, като
полумасивната сграда, днес съществувала и била нанесена като две сгради с идентификатор
80409.5995.504.6 и 80409.5995.504.5. Сочи, че от приложените от страна на ищеца
доказателства, не се установява същият да е бил някога собственик на цялата описана
сграда, която представлявала къща-близнак и се намирала на границата на съседните
поземлени имоти, така както било правилно отбелязано в стария регулационен план.
Впоследствие била извършена промяна на кадастралната карта и границата на поземления
имот била преместена на сегашното й място, което обаче не представлявало способ за
придобиване на собственост. Ответницата излага, че масивната зидария, която разделя двата
съседни имота и която е построена през 1971 г., не е местена от тогава, а върви по границата
на поземления имот от 1971 г. Сочи, че дори да не е била собственик на претендираните
части от недвижимия имот, то тя е станала такъв на основание изтекла в нейна ползва
придобивна давност, която до момента на завеждане на иска била повече от 40 години. Във
връзка с последното прави изрично изявление, че се позовава на изтекла в нейна придобивна
давност и развива подробни съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, правото на собственост върху
процесните имоти на твърдяното основание /наследствено правоприемство/, както и че
ответникът владее части от неговите имоти.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че има основание да владее
спорните имоти, както и възражението си за изтекла в негова полза придобивна давност – че
той, респ. неговите праводатели, са упражнявали непрекъснато, спокойно, необезпокоявано
4
и явно фактическа власт върху имотите за твърдения период с намерение да ги свои.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, следното
обстоятелство: че ответникът владее процесните имоти към датата на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5